Решение по дело №16520/2018 на Софийски градски съд

     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №…..

                                           Гр. София, 06.01.2020 г.

 

 

                            В     И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А  

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV „Д” състав, ВО в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова                                                                                      ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска                                                                       Мл. съдия :  Иван Киримов                     

при участието на секретаря Анелия Груева, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16520 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в производството – А.А.У., чрез представителя му, срещу решение № 44264/14.09.2018 г. на СРС, 165 с - в,  по гр. д. № 27296/2014 г., с което е отхвърлен иска, предявен срещу З. „Б.и.“ АД, с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (понастоящем отм.) за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „каско“, за вреди от застрахователно събитие пожар, настъпил на 04.06.2011 г. - пожар на автомобила.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че предвид служебното начало в процеса, след като е приел, че е необходимо представянето на ОУ към застраховката за решаване на спора, е следвало по своя инициатива да събере това доказателство или да задължи някоя от страните да го представи. Според ищеца ответникът не е оспорил обстоятелството, че пожарът е покрит от застраховката риск нито в отговора на исковата молба, нито по - късно в процеса. Изложеното в отговора на исковата молба, че процесното ПТП не е покрит риск по отношение на дружеството, според ищеца, не може да се тълкува като оспорване на покритието на застраховката доколкото в случая не става въпрос за ПТП, а за пожар на МПС. Твърди се, че ако е налице оспорване, доказването му е в тежест на ответника, които черпи благоприятни последици за себе си от този факт, а не на ищеца. Позовава се на неправилно разпределена доказателствена тежест от СРС. Моли да се отмени решението и искът да се уважи изцяло. Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна - ответникът З. „Б.и.“ АД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК, е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението е съобразено със събраните по делото доказателства. Ищецът е следвало да докаже покрит риск, за което е имал възможност пред СРС и не го е сторил. Моли да се потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в производството, съгласно списък.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна  :

В случая се установява, че ищецът е имал сключена с ответното дружество застраховка „каско“, относно л. а. „Мерцедес“, модел 230 Е, с рег. № *******, по полица № **********-015729 от 12.01.2011 г. със срок на действие до 12.01.2012 г.

Съгласно удостоверение от 21.06.2011 г. от ГДПБЗН - МВР на 04.06.2011 г. е получено съобщение за пожар, погасен от СУПБЗН на ул. „Ген. А. Николов“, пред супермаркет Европа. Като причина са посочени запалени горими елементи на автомобила при неустановени обстоятелства. С Постановление от 13.09.2011 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 1642/2011 г. на 09 РПУ на МВР – СДВР по пр. пр. № 17450/2011 г. по описа на СРП образувано срещу неизвестен извършител относно процесния пожар. Прието е, че причината за пожара е късо съединение в ел. инсталацията на автомобила.

Представени са описи на претенцията от страна на застрахователя, както и писмо до ищеца от 05.07.2011 г., с което е отказано изплащане на обезщетение поради това, че съгласно действащите ОУ на застрахователя не се покриват вреди при представени неверни данни при сключване на застраховката, поради което не е налице покрит риск.

Във връзка с размера на вредите пред СРС е прието заключение на САТЕ пред СРС, която не е оспорена и съдът кредитира. Според вещото лице процесното събитие е причинило тотална щета на МПС, понеже към датата на настъпване на произшествието стойността на целият автомобил е била 3 550 лв., а действителната стойност на щетата е 3 017, 50 лв. към датата на пожара - 04.06.2011 г.  

Други относими доказателства не са представени от страните.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Освен това съдът следи за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми и без довод.

В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно постановено и е допустимо.

Съдът е бил сезиран с главен иск с правно основание чл. 208 КЗ (понастоящем отменен, но действащ към датата на процесното събитие) - за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка „каско“.

По силата на договора за застраховка, застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования и при настъпването на застрахователното събитие - да му заплати застрахователно обезщетение.

Предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), са : наличие на валидно застрахователно правоотношение, в срока на което е реализиран покрит от застраховката риск, вреди от събитието и тяхната стойност, като размерът на обезщетението е равен на размера на вредата към датата на настъпването й. Предпоставките за заплащане на обезщетението подлежат на доказване от ищеца.

В случая страните не са оспорвали, че е бил налице застрахователен договор по застрахователна полица „каско“, валидна за периода 12.01.2011 г. - 12.01.2012 г. за процесния автомобил.

Ответникът не е оспорвал настъпването на пожара на автомобила на  04.06.2011 г. – в срока на действие на договора. Единствено е поддържал, че не е налице покрит риск, съгласно ОУ на договора (без да уточнява основанието, на което не е налице такъв), поради което е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца за пожара в МПС.  

СРС е приел, че ищецът не е доказал съдържанието на ОУ на договора за застраховка „каско“ и наличието на покрит от застраховката риск в срока на действие на договора и искът му е неоснователен само на това основание, поради което го е отхвърлил.

Във връзка с доводите на ищеца в жалбата следва да се отбележи, че процесуалният закон (чл. 146 т. 5 ГПК) задължава съдът на укаже на страните фактите, които подлежат на доказване от тяхна страна, но не и да събира (изисква) служебно доказателства за фактите, изгодни за страните. Доводите на ищеца във въззивната жалба в този смисъл са неоснователни. Освен това, Общите условия на застрахователя по застраховка „каско“ са публикувани на интернет страницата на дружеството и са общодостъпни. 

В същото време, настоящият състав намира, че с императивната норма на чл. 211 КЗ (отм.) законодателят лимитативно е посочил случаите, при които застрахователят може да откаже пълно изплащане на застрахователно обезщетение. Това са случаите на умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице (т. 1), неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закона или в застрахователния договор (т. 2) и други случаи предвидени в закона (т. 3.).

В случая, в отговора на исковата молба, ответникът не е посочил изрично на кои текстове на КЗ (отм.) или ОУ се позовава, за да откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение за събитието пожар, претърпяно от процесното МПС. От данните по преписката и направения от ответника отказ за плащане от 05.07.2011 г. може да се направи извод, че застрахователят е отказал изплащане на обезщетение поради неизпълнение на задължения на ищеца, съгласно ОУ на договора за застраховка „каско“, т. е. по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.).

Както се посочи, хипотезите, при които застрахователят може да откаже изцяло заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователно събитие са уредени по императивен начин в КЗ (отм.) В чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) законодателят е предвидил възможност за отказ на застрахователя за плащане ако от страна на  застрахования не са изпълнени значителни задължения по договора, с оглед интереса на застрахователя, а именно: 1. ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или  новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието - чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.) и чл. 191, ал. 2 КЗ (отм.); 2. ако застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя - чл. 206, ал. 3 КЗ (отм.); 3. ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.).

Следователно законодателят не е предвидил, че всяко неизпълнение от страна на застрахования на договорните му задължение по застраховка „каско“ е основание, по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.). В решение № 15/12.ІV.2012 г. на ІІ т. о. на ВКС по т. д. № 454/2011 г. е прието, че условието значителност „следва да се преценява във всеки конкретен случай“ - с оглед това да не се допуска посредством договорни клаузи, формално основани на текста на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател. В този смисъл е нормата и на чл. 186 КЗ, ал. 7 КЗ (отм.).

В практиката на съдилищата последователно се приема, че за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Причинната връзка между неизпълнението на конкретните, съществени задължения на застрахования и настъпването на вредите не се презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя, на основание чл. 154 ГПК. (в този смисъл : решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС; решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и . н.; решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).  

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че в производството не се установяват предпоставките по чл. 211 КЗ (отм.), при реализиране на които застрахователят може да се освободи напълно от отговорност за заплащане на застрахователното обезщетение за настъпилата в срока на действие на договора вреда – тотална щета на МПС в резултат от пожар.

С оглед изложеното в съвкупност въззивният състав приема, за разлика от СРС, че наличието на предпоставки за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца на  основание чл. 208 КЗ (отм.) не са опровергани от застрахователя.

По размера на вредата : Обезщетението следва да е в размер на действителната стойност на вредите към момента на настъпване на събитието. Според САТЕ, предвид описаните вреди на части и детайли в резултат от пожара, е икономически нецелесъобразно възстановяването на автомобила и е налице тотална щета. Вещото лице е дало заключение, че понеже към датата на пожара - 04.06.2011 г. стойността на целият автомобил е 3 550 лв., поради което действителната стойност на щетата е 3 017, 50 лв. Това е и размерът на застрахователното обезщетение, което се дължи на ищеца. Решението на СРС следва да се отмени за този размер и искът да се уважи, като над размер от 3 017, 50 лв. до пълния предявен размер от 4 000 лв. - решението следва да се потвърди.

            По разноските : С оглед изхода от спора право на разноски за двете инстанции има въззивника - ищец. Като съобрази доказателствата за реално направени разноски и уважената част от иска, съдът присъжда в негова полза следните разноски : за СРС - в общ размер от 897, 70 лв. от платените за вещо лице и адвокат, а за СГС : общо 437, 53 лв. - от заплатените за държавна такса и адвокатско възнаграждение за тази инстанция, на основание чл. 78, ал.  1 ГПК.

Воден от горното, Софийският градски съд

 

      Р    Е    Ш    И   :  

 

ОТМЕНЯ решение № 44264/14.09.2018 г. на СРС, 165 с-в,  по гр. д. № 27296/2014 г., с което е отхвърлен иска на А.А.У. срещу З. „Б.и.“ АД, с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (понастоящем отм.), до размер от  3 017, 50 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „каско“, за вреди от застрахователно събитие пожар на автомобил, настъпило на 04.06.2011 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (понастоящем отм.), З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, да заплати на А.А.У.,ЕГН **********, с адрес за представителя : гр. Ботевград, пл. *******, чрез адв. В. В., сумата от 3 017, 50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „каско“, по полица № **********-015729 от 12.01.2011 г., за вреди от застрахователно събитие - пожар на л. а. Мерцедес, модел 230 Е, с рег. № *******, настъпило на 04.06.2011 г., ведно със законната лихва от 22.05.2014 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане на сумата.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 44264/14.09.2018 г. на СРС, 165 с-в,  по гр. д. № 27296/2014 г., с което е отхвърлен иска на А.А.У. срещу З. „Б.и.“ АД, с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (понастоящем отм.), за застрахователно обезщетение над сумата от 3 017, 50 лв. до пълният предявен размер от размер от 4 000 лв.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД, ЕИК да заплати на А.А.У.,  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски, както следва : за СРС - в общ размер от 897, 70 лв. от платените за вещо лице и адвокат и за СГС : общо 437, 53 лв. от платените за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.