РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Силистра, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101114 по описа за 2022 година
Ищецът В. П. Н. твърди, че по силата на трудов договор № 598 от 28.02.2022 г. той
изпълнявал при ответното дружество длъжността „мениджър“ с място на работа гр. С.. На
30.05.2022 г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовото си правоотношение поради
влошаване на здравословното му състояние и поради неплащане на трудовото му
възнаграждение за месеците март, април и май 2022 г. Въпреки това на 30.06.2022 г. той
получил писмо за образувано срещу него дисциплинарно производство, по което написал
обяснения, а на 14.07.2022 г. му била връчена заповед № 579 от 08.07.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че така извършеното уволнение е
незаконосъобразно, тъй като още преди то да бъде предприето трудовото правоотношение е
било прекратено по негова инициатива на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди също
така, че страда от исхемична болест на сърцето, включена като основание на закрила по чл.
333, ал. 1 КТ в НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.
Въпреки това работодателят пристъпил към уволнението му без да поиска разрешение от
Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, които пропуски обосновавали
незаконосъобразност на действията му по прекратяване на трудовия договор. Поради
изложените причини ищецът моли съда да отмени извършеното спрямо него уволнение,
както и да осъди ответника да му заплати следните суми:
-неизплатена част от трудово възнаграждение за м. март 2022 г. в размер на 250 лв.
заедно със законната лихва от 01.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата;
-неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2022 г. в размер на 710 лв. заедно
1
със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата;
-неизплатено трудово възнаграждение за м. май 2022 г. в размер на 710 лв. заедно със
законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата;
-неизплатено трудово възнаграждение за отработени три дни от м. юни 2022 г. в
размер на 75,13 лв. заедно със законната лихва от 31.07.2022 г. до окончателното плащане на
сумата;
-обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни в
размер на 236,67 лв.;
-обезщетение за оставането му без работа за периода след 14.07.2022 г., изчислено на
база месечно възнаграждение в размер на 710 лв.;
-обезщетение за неотправено едномесечно предизвестие в размер на 710 лв.,
-както и направените по делото разноски.
Ответникът „Стар Пост“ ООД не депозира писмен отговор на предявения срещу него
иск и под никаква друга форма не взема становище по него.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, чл. 245,
ал. 2 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ, чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ.
По делото е представен трудов договор № 598 от 28.02.2022 г., от който е видно, че
страните са били обвързани в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
изпълнявал в ответното дружество длъжността „мениджър“ при пълно работно време за
неопределен срок. Основното трудово възнаграждение на ищеца било фиксирано на сумата
от 650 лв., съставляваща минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора, но чрез ПМС № 37/24.03.2022 г. последната е увеличена на сумата
от 710 лв., считано от 01.04.2022 г., с който размер следва да съобрази трудовото
възнаграждение на служителя след тази дата. Ищецът излага твърдения, че работодателят не
му е заплатил част от възнаграждението за м. март 2022 г. в размер на 250 лв.,
възнагражденията за м. април и май 2022 г. в размер на 710 лв. за всеки от месеците, както
и за три отработени дни за м. юни 2022 г. в размер на 75,13 лв.; ответникът не оспорва тези
твърдения и не представя доказателства, че е изпълните основното си задължения към своя
служител през посочения период, поради което предявените искове за заплащането на
такова се явяват основателни и следва да се уважат. Чл. 270, ал. 2 ГПК гласи, че трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото
не е уговорено друго, откъдето следва, че при липса на нарочна уговорка то следва да се
заплати до края на месеца, за който се полага. Поради изпадането на работодателя в забава
при изпълнение на това задължение сумите за трудово възнаграждение следва на основание
чл. 245, ал. 2 КТ да се присъдят заедно със законна лихва за забава, считано от началния
момент, посочен в исковата молба, до окончателното им плащане.
2
Чл. 327, ал. 1, т. 1 и 2 КТ гласи, че работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му
работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно
предписанието на здравните органи (т.1) или когато работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото
осигуряване (т. 2). Ищецът твърди, че позовавайки се на тези две основания, той депозирал
на 30.05.2022 г. пред работодателя си молба за прекратяване на трудовия договор, като в
подкрепа на твърденията си за влошено здравословно състояние той представя и
медицинска документация. Доколкото обаче по делото са налице данни, че работодателят
не му е заплатил част от трудовото възнаграждение за м. март 2022 г., както и цялото
възнаграждение за м. април 2022 г., следва да се приеме че в края на м. май 2022 г. той е
имал пълното основание да се възползва от предоставената му в чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
възможност да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие, което прави
ненужно изследването на въпроса дали е разполагал с правото да стори това и поради други
причини и по – конкретно заболяване, което не му позволява да изпълнява възложената му
работа. По делото не е представена депозираната от ищеца молба за прекратяване на
правоотношението, но са налице косвени данни, които потвърждават твърденията му, че е
сторил това. На първо място по делото е представена кореспонденция по Вайбър между
ищеца и лице, именувано Д. Ш. (управител на ответното дружество е Д. Д. В.), в която
ищецът, обръщайки се към събеседника си с обръщението „Госпожо В.“, я уведомява, че
последният му работен ден ще бъде на 03.06.2022 г. поради прогресивното влошаване на
здравословното му състояние и ненавременното изплащане на дължимите заплати.
Отговорът на това съобщение е „Здравей и защо напускаш“ и от него става ясно, че молбата
за напускане е достигнала до своя адресат и съответно е произвела желаното от служителя
действие, като по този повод следва да се отбележи, че ответникът не оспори
автентичността на тази електронна кореспонденция, поради което съдът приема, че тя
действително се е осъществила. Отделно от това по делото бе разпитан свидетеля П.В.,
служител при същия работодател в гр. Д., от чиито показания стана ясно, че по възложение
на регионалния мениджър от гр. В. той пристигнал в гр. С. в началото на м. юни 2022 г., ден
понеделник (първият понеделник на м. юни на дата 06.06.2022 г.) и получил от ищеца
ключовете от офиса и от служебния му автомобил. Този факт също потвърждава
заключението, че работодателят е запознат с депозираната от ищеца молба за напускане и е
предприел действия за уреждане на последиците от прекратяване на трудовия му договор.
От представените по делото доказателства е видно, че впоследствие вместо да уреди от
формална страна прекратяването на правоотношението, ответникът инициирал
дисциплинарно производство спрямо своя служител, приключило с издаването на заповед №
579 от 08.07.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради
неявяването му на работа в продължение на десет работни дни – в периода от 06.06.2022 г.
до 17.06.2022 г. В рамките на това производство ищецът дал писмени обяснения (които
работодателят не е взел под внимание, тъй като според текста на заповедта не ги е получил
своевременно), в които ищецът отново се позовава на вече отправеното изявление за
3
прекратяване на трудовия договор, както и последвалите въз основа на него действия на
работодателя по изземване на ключовете от автомобила и от работното му място. Тези
данни по безспорен начин обосновават извода, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено по негова инициатива на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 03.06.2022
г., тъй като в края на м. май 2022 г. той е разполагал с правото да предприеме действия по
прекратяването и тъй като действително е извършил последните, видно от неговата
кореспонденция с работодателя, поведението на самия работодател след получаването на
съобщението от 27.05.2022 г., както и последователната позиция на самия ищец за така
състоялите се събития, възпроизведена и в писмените му обяснения, депозирани в хода на
дисциплинарното производство. Прекратяването на трудовия договор към 03.06.2022 г.
изключва възможността за последващото му прекратяване на друго основание, поради което
извършеното от работодателя уволнение със заповед № 579 от 08.07.2022 г. се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Чл. 224, ал. 1 КТ гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. За времетраенето на
правоотношението (от 28.02.2022 г. до 03.06.2022 г.) на ищеца се полага обезщетение за пет
дни неползван отпуск, което, изчислено по реда на чл. 177 ККТ възлиза на сумата от 186,84
лв., до който размер искът за неговото присъждане следва да се уважи, а за горницата – да се
отхвърли като неоснователен. Съдът счита, че останалите предявени от ищеца искове са
неоснователни; по делото се установи, че след уволнението ищецът действително е останал
без работа за периода от шест месеца по чл. 225, ал. 1 КТ, но претърпените от него вреди
поради неполучаването на трудово възнаграждение през този период не са в причинна
връзка с отмененото уволнение, при положение че трудовото му правоотношение е било
прекратено на по – ранен етап на друго основание и то по негова собствена инициатива (в
този смисъл решение № 212 от 26.06.2012 г. по в.гр.д. № 284/2012 г. на ОС – К.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 362 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр.д.
№ 1253/2012 г., четвърто г.о., както и решение № 50189 от 21.12.2022 г. по гр.д. №
3311/2021 г. на ВКС, трето г.о.). Чл. 220, ал. 1 КТ гласи, че страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието. В конкретния случай тази хипотеза също не е налице, тъй като процесното
трудово правоотношение е прекратено по инициатива на ищеца, поради което няма как да се
приеме, че работодателят не е спазил дължимото предизвестие; нарушението на трудовата
дисциплина, което се явява формалното основание за прекратяване на трудовия договор,
също не изисква отправяне на предизвестие за прекратяването, поради което работодателят
не би могъл да изпадне в ситуация, в която да не спази същото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1130 лв. за
4
адвокатски хонорар (700 лв. по иска за отмяна на уволнението, 300 лв. по иска за трудово
възнаграждение 80 лв. по иска за обезщетение за неползван отпуск – намалено по
съразмерност и 50 лв. за явяване за трето съдебно заседание – също намалено по
съразмерност). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 127,28 лв. (по 50 лв. за първите два иска и
77,28 лв. по иска за заплащане на обезщетение). Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В. П. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул.
„Т.“ № .., извършено със заповед № 579 от 08.07.2022 г. на управителя на „Стар Пост“ ООД
с ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ № .., представлявано от Д. Д. В., като
ОТМЕНЯ същото.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ ООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С. бул. „Ч. в.“ №
.., представлявано от Д. Д. В., да заплати на В. П. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ №
..
-сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лв.), представляваща неизплатена част от
трудово възнаграждение за м. март 2022 г. заедно със законната лихва от 01.05.2022 г. до
окончателното плащане на сумата;
-сумата от 710 лв. (седемстотин и десет лв.), представляваща трудово възнаграждение
за м. април 2022 г. заедно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното плащане на
сумата;
-сумата от 710 лв. (седемстотин и десет лв.), представляваща трудово възнаграждение
за м. май 2022 г. заедно със законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното плащане на
сумата;
-сумата от 75,13 лв. (седемдесет и пет лв. и 13 ст.), представляваща трудово
възнаграждение за три дни от м. юни 2022 г. заедно със законната лихва от 31.07.2022 г. до
окончателното плащане на сумата;
-сумата от 186,84 лв. (сто осемдесет и шест лв. и 84 ст.), представляваща обезщетение
по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от В. П. Н. с ЕГН **********
от гр. С., ул. „Т.“ № ..против „Стар Пост“ ООД с ЕИК ......и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ч. в.“ № .., представлявано от Д. Д. В., чрез които ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати обезщетение за оставането му без работа за периода от 14.07.2022 г. до
14.01.2023 г., изчислено на база месечно възнаграждение в размер на 710 лв., обезщетение
за неотправено едномесечно предизвестие в размер на 710 лв., както и обезщетение по чл.
224 КТ за неползван платен годишен отпуск за сумата над 186,84 лв.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ ООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ №
5
.., представлявано от Д. Д. В., да заплати на В. П. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ №
..направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на
1130 лв. (хиляда сто и тридесет лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ ООД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“
№ .., представлявано от Д. Д. В., да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото
производство в размер на 127,28 лв. (сто двадесет и седем лв. и 28 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6