№ 4
гр. Айтос, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200389 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. М. А., ЕГН **********, чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***, против
Наказателно постановление (НП) № 23-0335-000266/03.10.2023 г. на Началник Група в ОДМВР-Б.,
РУ-Р., единствено в частта му по т.2, с която на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца (на осн. чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП). Моли съдът да отмени атакуваното НП в тази му част.
Основните оплаквания в жалбата касаят следното: на процесната дата жалбоподателят трябвало да
откара свой близък в болница и понеже проверяващите не разполагали с техн.средство за проверка
на алкохол в кръвта се наложило да изчака, но преценил, че следва да окаже помощ на своя близък
и да откаже проверката, тръгвайки си; в случая бил приложим чл. 2, ал. 1, пр. последно от Наредба
№1/19.07.2017г., като се твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган (АНО) редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства от факт.страна се установява следното : На
04.09.23 г. около 15.00 ч. в общ.Р., на третокласен път №2085, 1+000км на р-н Я., с посока на
движение от с.Р. към с.Я. жалбоподателят управлявал л.а. „***“, рег. № ***, собственост на Т.М..
Водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
концентрация на алкохол в издишания въздух. Фактическата обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Като свидетели са разпитани
служителите при РУ-МВР-Р.- Ст.Д. и Ф.А.. Техните показания са последователни,
непротиворечиви и се допълват помежду си, като съдът изцяло ги приема като достоверни, вкл.
относно нежеланието на жалбоподателя да бъде тестван с техн. средство. Бил съставен АУАН,
като е видно, че нарушителят е направил възражения в законоустановения срок, депозирайки
обяснения. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са
1
отразени установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на
автомобила, както и извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правното му основание.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима. Административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34,
ал.1 ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган при спазване на чл. 42 ЗАНН. НП е било
издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН – от компетентен орган, съдържащо реквизитите по чл. 57
ЗАНН. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не урежда отделни състави на адм.нарушения, а едно по вид
нарушение, изразяващо се в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, който отказ може да се отнася до различните
способи/начини за установяване на тази концентрация. За да е налице отказ по см. на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, за който водача да бъде санкциониран, следва да не е бил успешно приложен който и да
било от алтернативните способи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на същия,
т.е. който и отказ да направи водачът в отделните хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП винаги ще
изпълни състава на регламентираното там нарушение /Р. № 341 от 14.03.2022 г. на АдмС - Б. по к.
а. н. д. № 116/2022 г./. С отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с техн.средство за
установяване употребата на алкохол е осъществен състава на нарушението, доколкото в случая
жалбоподателят е напуснал мястото на проверката без да даде пред полицейски служители какви
да е обяснения, осуетявайки проверката и укривайки се, препятствайки по-нататъшните действия
на компетентните органи, способстващи за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на
лицето. Както се посочи по-горе, нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП е само едно и неговото
изпълнително деяние се изразява в отказът на водача да бъде проверен за наличие на алкохол или
упойващи вещества. Средствата за тази проверка - техническо средство или медицинско
изследване не са основания да се счита, че са формирани две различни предложения на състава на
нарушението. Обратното би означавало, че ако водачът откаже да бъде изпробван с техническо
средство, но се яви за извършване на медицинско изследване, посредством което бъде установено
наличието или липсата на алкохол в кръвта, той следва да бъде наказан за отказа да бъде изпробван
с техническо средство. Това, освен че не е справедливо, е далеч от смисълът вложен в закона.
Основната цел да се инкриминира такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез
отказ да избягват контрола за наличие на алкохол или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго,
отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП /Р. № 1176 от 28.06.2017 г. по н. д. № 894/2017 г.
на Административен съд – Б./. В случая неизпълнението на задължението на лицето да изпълнява
разпорежданията и указанията на контролния орган, с което се възпрепятства извършването на
проверката, се приема за отказ да му бъде извършена такава, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Не може да се приеме, че в случая е приложима ал.1,
пр.последно на същия текст от цитираната наредба, т.к. това възражение на жалбоподателя не се
доказа по делото с годни доказателства, като подобни обяснения на жалбоподателя за наличие на
факт, изпълващ хипотезата на посочената норма, не са били дадени пред контролните органи към
момента на проверката, обуславящо извод за несподелимост на защитната теза в тази й част.
Съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, не се констатират в случая. Видно от АУАН описанието на нарушението е ясно
формулирано, като същото е описано по идентичен начин и в последващото НП. В случая по
2
несъмнен начин се установи, че водачът е отказал да му бъде извършена проба с техн.средство. По
несъмнен начин се установява от събраните доказателства, че преди да пристъпят към проверката
за алкохол на водача органите на РУ са идентифицирали лицето, както и че същото е управлявало
описания в АУАН процесен л.а. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП предвижда, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът
намира, че в случая са спазени и изискванията на Наредба №1/19.07.2017г., т.к. не се констатират
нарушения на установената процедура, обуславящо извод за правилност и законосъобразност на
процесното НП, поради което същото следва да се потвърди. В случая жалбоподателят с
поведението си сам е осуетил извършването на проверката по чл. 174, ал.3 ЗДвП по който и да е от
допустимите по закон начини, с оглед на което е осъществил състава на описаното в НП
нарушение и правилно е бил санкциониран. Наложените адм.наказания в т.2 от същото са
определени от АНО в размерите съгласно ЗДвП, като няма законова възможност за тяхното
изменение. Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0335-000266/03.10.2023 г. на
Началник Група в ОДМВР-Б., РУ-Р., в частта му по т.2, с която на жалбоподателя Б. М. А., ЕГН
**********, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца (на осн. чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП).
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3