Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 249, ал. 2, във връзка с глава XXII НПК. Образувано е по частен протест на Районна прокуратура – град Велико Търново против разпореждане от 29.12.2011г. по НОХД № 2879/2011г. на Районен съд – град Велико Търново, с което съдебното производство по НОХД № 2879/2011г. е прекратено и делото е върнато на ВТРП за отстраняване на допуснатите нарушения. В протеста се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно. Представителят на ВТРП счита, че в случая по делото не се касае за съвкупност от престъпления, а само за едно престъпление. Посочва, че макар и в обективираното чрез изрази намерение на дееца да извърши престъпление да се сочат Г. А. Н. – Р. и нейни близки, то единствено първата е била адресат на заканата, същата е възприета само от нея, само тя е пострадал и в този смисъл се касае за едно единствено деяние. Моли разпореждането от 29.12.2011г. по НОХД № 2879/2011г. на ВТРС да бъде отменено като неправилно. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намира за установено следното: Протестът е подаден от легитимирана страна и в законоустановения за това срок, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът се явява основателен. НОХД № 2879/2011г. на Районен съд – град Велико Търново е образувано по внесен срещу С. А. Т. обвинителен акт за това, че на 06.04.2011г. в град Полски Тръмбеш се заканила с убийство на Г. А. Н. – Р. – социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП – град С., както и с престъпление против личността на нейни ближни, при и по повод изпълнение на служебните й задължения и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 НК. За да прекрати съдебното производство по делото, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, а именно: фактически обвинението е претендирало две престъпления – повдигнатото такова и друго – 144, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 НК, а юридически е повдигнато само едно обвинение. Първоинстанционният съд е приел, че фактическият състав на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК не съдържа като изпълнително деяние осъществяването на закана срещу личността на ближни на дееца, различна от тази за убийство, при което в разглеждания казус тези отделни деяния биха били в идеална съвкупност. На следващо място Районен съд – град Велико Търново е приел, че от обстоятелствената част и от диспозитива на обвинителния акт не става ясно с какво престъпление се е заканила подсъдимата по отношение на ближните на пострадалата. Поради това и съдът е приел, че по този начин е нарушено правото на защита на обвиняемата да научи в какво точно е обвинени и срещу какво следва да се защитава. Престъплението по чл. 144, ал. 1 НК – закана с престъпление, се намира в раздел V - "Принуда" от глава II на Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока, цели се възбуждане на страх от осъществяване на престъплението. За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана за извършване на престъпление спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В този смисъл е и ТР № 53 от 18.09.1989г. по н. д. № 47/1989 Г., ОСНК на ВС. Ето защо, за да е осъществен съставът на престъплението е необходимо деецът да се закани с престъпление спрямо друго лице. Тази закана във всички случаи е насочена срещу едно конкретно лице - заплашвания, за да възбуди у него страх за осъществяването му. В основния състав на чл. 144 НК, в ал. 1, законодателят е предвидил различни хипотези на заканата - с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни, но така или иначе заканата е насочена единствено спрямо личността на заплашения. Ал. 2 от разпоредбата предвижда квалифициран състав на престъплението спрямо качеството на пострадалия, а ал. 3 – квалифициран състав спрямо вида на престъплението, с което се е заканил субектът на посегателството. Макар в квалифицирания състав на престъплението – чл. 144, ал. 3 НК да не е посочено изрично, следва да се има предвид, че деецът може да заплаши пострадалия с убийство – неговото или на негови близки, предвид основния състав на ал. 1 от същата разпоредба и различните хипотези, заложени в нея. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая не става въпрос за осъществена от С. Т. идеална съвкупност от престъпления. Твърдяното от Районна прокуратура – град Велико Търново престъпление е едно и то се изразява в едно единствено деяние, а именно - осъществена от Т. закана спрямо пострадалата за извършване на престъпление - убийство, както спрямо нейната личност, така и спрямо личността на нейни ближни. Обвинителният акт, внесен от ВТРП, отговаря на изискванията, посочени в на чл. 246 НПК. Съгласно цитираната разпоредба, в обстоятелствената част на акта на обвинението следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, а в заключителната част трябва да съдържа правната квалификация на деянието. Межд¾ двете части следва да е налице съответствие – посочените факти в обстоятелствената част следва да са релативни на правната квалификация. Обвиняемият следва да знае всички факти, които се отнасят до обективната и субективната страна на деянието, в противен случай същият е поставен в невъзможност да организира своята защита. В случая по делото, всички тези изисквания са изпълнени. Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че протестът на Районна прокуратура – град Велико Търново е основателен, а атакуваното разпореждане на Районен съд – град Велико Търново е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 345 НПК, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане от 29.12.2011г. по НОХД № 2879/2011г. на Районен съд – град Велико Търново, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – град Велико Търново за отстраняване на допуснатите нарушения. ВРЪЩА делото на Районен съд – град Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |