Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5340 описа на СГС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца Е.Л.М. срещу решение от 25.07.2019 г. по гр.д. №19242/2018
г. на Софийския районен съд, 25 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Административен
съд София-град /АССГ/ и Върховен административен съд /ВАС/ осъдителни искове с
правно основание чл.2б ЗОДОВ съответно за сумата от 3500,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.03.2018 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са в
резултат от нарушаване на разглеждане и решаване на адм.д. №6621/2014 г. по
описа на АССГ в разумен срок, и сумата от 1500,00 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.03.2018 г., до
погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са в
резултат от нарушаване на разглеждане и решаване на адм.д. №582/2017 г. по
описа на ВАС в разумен срок, като ищецът
е осъден да заплати на ответника ВАС разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправомерно и назаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че процесните дела не са разгледани и решени в разумен срок. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да уважи предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна АССГ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ВАС в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Предмет
на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено на 15.11.2019
г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца, инкорпорирана във
ваззивната жалба, за изменение на решението в частта за разноските. Това
определение е обжалвано от ответника с частна жалба от 11.02.2020 г., в която е
посочено, че неправилно съдът е присъдил разноски на ответника ВАС за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е представляван от юрисконсулт в
първоинстанционното производство. Жалбоподателят
моли определението на СРС да бъде отменено, като искането на ответника ВАС за
присъждане на разноски бъде оставено без уважение.
Ответната
страна ВАС в законоустановения срок не взема становище по частната жалба. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По въззивната жалба:
Жалбата е подаден в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата
с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
В Решение
№210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №3053/2014 г., III ГО, Решение №362 от
21.11.2013 г. на ВКС по гр.д. №92/2013 г., ІV ГО, и Решение №12 от 27.01.2016
г. на ВКС по гр.д. №4014/2015 г., ІV ГО, е прието, че съгласно чл.7 КРБ, държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи
или длъжностни лица.
Всеки
национален съд на всички държави - страни по ЕКЗПЧОС, е национален съд по
смисъла на чл.13 ЕКЗПЧОС и като такъв е длъжен да разгледа всяко дело в защита
на право, което ЕКЗПЧОС признава, включително и на българските граждани.
Разглеждането и решаването на делото в разумен срок от независим и
безпристрастен съд е такова право – чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС. Неговото нарушаване от
правораздавателните органи покрива изискванията на чл.7 КРБ и предоставя на
българския гражданин право на защита, която осъществяват системата на
българските съдилища /чл.117 и чл.119 КРБ/. Следователно от влизането в сила на
закона за ратифициране на КЗПЧОС, българският съд има задължението да допусне и
разгледа всеки иск на основание чл.6 пар.1 КЗПЧОС, а българската държава е
задължена да обезщети вредите, настъпили вследствие на нарушено право на неин
гражданин за разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
Искът за
обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на приключило
дело в разумен срок по чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС е с правна квалификация чл.2б ЗОДОВ и
се разглежда по особения ред на ЗОДОВ, когато: 1/делото, по което е допуснато
нарушението /досъдебни и съдебни производства/, е приключило с окончателен акт
към датата на влизане в сила на измененията в ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012 г./ и не
са изтекли повече от 6 мес. от постановяване на окончателния акт и 2/делото, по
което е допуснато нарушението /досъдебни и съдебни производства/, е образувано
и приключило с окончателен акт след влизането в сила на измененията в ЗОДОВ
/ДВ, бр. 98/2012 г./. Допустимостта на този иск е обусловена от изискването за
изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
гл.ІІІа ЗСВ и липсата на постигнато споразумение - арг. чл.8 ал.2 ЗОДОВ
/абсолютна процесуална предпоставка/.
Допустимостта на
иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от
нарушение на правото по чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е
обусловена от абсолютните процесуални предпоставки по чл.8 ал.2 ЗОДОВ – да е
изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
гл.ІІІа
ЗСВ и да няма постигнато споразумение /а и приключването на
производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение по чл.6 пар.1
ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, не е
процесуална пречка за упражняване правото на иск /Решение №153 от 13.06.2018 г.
на ВКС по гр.д. №4658/2017 г., IV ГО/.
Основателността на
предявените искове предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
1/да е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на
процесните административни дела; 2/да е претърпял твърдените неимуществени
вреди и 3/между бездействието на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
ЕКЗПЧОС и
приложимият български закон ЗОДОВ не дават легална дефиниция на понятието „разумен
срок“ при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът,
през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки
отделен случай, като се вземат предвид и заложените в разпоредбата на чл.2б
ал.2 ЗОДОВ критерии: общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Разумността на срока според съдебната практика се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство по иска.
В конкретния
случай, за определяне продължителността на адм.д. №6621/2014 г. по описа на АССГ,
като начален момент следва да бъде взета датата 04.07.2014 г., когато е
подадена жалба на Д.Р.Ц.и З.К.С.срещу Министерство на образованието, младежта и
науката. Като краен момент съдът приема датата 05.12.2016 г., когато е
постановено решение.
С молба от
19.02.2015 г. двадесет и едно лица са поискали да бъдат конституирани като
жалбоподатели по делото, включително и ищеца.
Независимо от
продължителността на релевантния в конкретния случай период за разглеждане и
решаване на делото /2 г., 5 мес. и 1 ден/, при анализа на отделните
съдопроизводствени действия на съда не се установява същите да са станали
причина за по-бавното му приключване. При преценката за допуснато нарушение на
правото на страната за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, наред с
продължителността на делото като изминал период от време, от значение са още
извършените през този период съдопроизводствени действия на съда, процесуалното
поведение на страните, на останалите участници в делото, неговият предмет,
степен на фактическа и правна сложност, както и останалите обстоятелства, които
биха могли да дадат отражение върху продължителността за разглеждането му.
Установява се, че съдът своевременно е извършвал процесуалните действия по хода
на делото, като за по-дългата продължителност на производството са допринесли
обстоятелства, които не се дължат и не биха могли да бъдат преодолени
посредством съдопроизводствените действия на съдебния състав.
По делото са били
насрочени единадесет открити съдебни заседания, като делото многократно е било
отлагано по причини извън поведението на съда. Независимо от това настоящият
състав не констатира дълги интервали между заседанията при разглеждане на
делото, напротив заседанията са насрочвани през кратки периоди - около 1 до 1,5
мес. Същевременно съдът намира, че в голяма степен за по-продължителния период,
необходим на съда за разглеждане и решаване на делото, причина е станало именно
процесуалното поведение на пълномощника на жалбоподателите З.К.С., който е
направил четири искания за отвод на съдебния състав, искане за прекратяване на
производството, искане за правна помощ, искане за спиране на производството.
Допълнително по делото се установява, че причина за отлагане на съдебните
заседания е ставало и неявяването на свидетели и молби от назначените служебни
защитници за освобождаването им от производството.
Изложените от
пълномощника на жалбоподателите З.К.С.многократни съмнения в професионалните
качества и независимостта на съдебния състав, разглеждащ делото, са станали
причина докладчикът по делото да се отведе от разглеждането му, което е
наложило новото отлагане на делото за разпределянето му на нов докладчик, който
отново е следвало да се запознае със всички материали по него.
От значение за
допълнителното забавяне на делото е също така и възникналото основание за
спиране на производството поради висящността пред ВАС на спор, имащ
преюдициално значение за решаването на спора по адм.д. №6621/2014 г. по описа
на АССГ, в резултат на което на 29.06.2016 г. съдът е постановил спиране на
производството. След отпадане на основанието за спиране на делото
производството е било възобновено, насрочено е за разглеждане в открито съдебно
заседание в сравнително кратък срок - на 02.11.2016 г., на което заседание
разглеждането на делото е приключило, същото е обявено за решаване и на
05.12.2016 г. съдът се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил жалбите като
неоснователни.
От изложеното е
видно, че по отношение на жалбоподателите делото пред АССГ се е развило в
рамките на малко над 2 г. и 3 мес., като предвид обстоятелствата, довели до
известното забавяне на разглеждането и решаването на делото, съдът намира, че
този период не обуславя извод за неоснователно забавяне на производството извън
разумния срок. Още повече, че в случая следва да се отчетат и усилията на съда
за ускоряване на производството, като делото е насрочвано почти всеки месец,
при двадесет и петима жалбоподатели, както и при съблюдаването от страна на
съда да осигури възможност при направено искане на пълномощника на
жалбоподателите З.К.С.да се предостави правна помощ и възможност за участие на
адвокат по делото и ефективна защита, с което се гарантира равен достъп до
правосъдие. По изложените съображения, доколкото в конкретния случай не се
установява правото на страните за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок да е било нарушено, по делото не са налице предпоставките за присъждане на
обезщетение, с оглед на което предявените срещу АССГ искове следва да се
отхвърлят.
По отношение на производството пред ВАС делото
е било образувано на 13.01.2017 г. и обявено за решаване на 05.12.2018 г., като
за разглеждането му са били проведени общо четири открити съдебни заседания.
Първото открито съдебно заседание по делото се е провело на 17.01.2018 г., за
което всички страни са били редовно призовани. Същото се е отложило по искане
на пълномощника на жалбоподателите З.К.С., с оглед ангажирането на защитник,
който да го представлява. Делото е било насрочено за 14.03.2018 г., но
производството е било спряно поради смъртта на жалбоподателя В.Л.И.. С
определение от 24.04.2018 г. производството е било възобновено и насрочено за
разглеждане на 10.10.2018 г., в което заседание отново е направен отказ от
пълномощника на жалбоподателите З.С.от назначения на всички жалбоподатели
служебен защитник. Последното съдебно заседание е проведено на 05.12.2018 г. В
действителност първото съдебно заседание е било насрочено на 17.01.2018 г. и
въпреки че делото не разкрива висока степен на фактическа и правна сложност,
големият брой на жалбоподателите, чиито присъединени за съвместно разглеждане
по процесното адм.д. №6621/2014 г. дела изисква допълнително време за
запознаването с тях, е дал съответно отражение върху срока за разглеждане на
делото. Следва да се отчете и обстоятелството, че се е налагало призоваване и
администриране на 25 касационни жалбоподатели.
По-продължителният
период за разглеждането и решаването му от съдебния състав до голяма степен се
дължи на цялостното процесуално поведение на единия жалбоподател, действащ в
лично качество и като процесуален представител на останалите касационни
жалбоподатели, характеризиращо се с изразяване на съмнения в компетентността и
независимостта на съдебния състав и съответно искане за отвод, както и с молба
за замяна на защитника, който му е бил определен за оказване на правна помощ.
Доколкото се отнася до значението на съдопроизводствените действия на съдебния
състав и тяхното отражение върху осигуряването на разглеждането и решаването на
делото в разумен срок, в конкретния случай впечатление прави единствено
сравнително отдалеченото от датата на образуване на касационното производство
провеждане на първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Предвид общата продължителност на касационното производство, от една страна,
големия брой на участниците в производството, наложил за провеждане на първото
по делото открито съдебно заседание да бъде избрана по-отдалечена дата, с оглед
необходимостта от гарантиране на спазването на процесуалните изисквания за неговата
редовност, съдът намира, че в конкретния случай това не е довело до засягане на
правото на ищците на разглеждане на делото в разумен срок. При това, при
извършването на преценка за продължителността на разумния срок за разглеждане
на делото, следва да бъдат съобразени и настъпилите в конкретния случай
процесуални пречки пред хода на делото от обективен характер, а именно
наложилото се спиране на делото на основание чл.229 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.144 АПК,
поради на настъпила в хода на касационното производство смърт на един от
касационните жалбоподатели, наложило новото отлагане на делото.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че общата продължителност на делото пред Върховния
административен съд, приключило в рамките на 1 г. и 11 мес., отговаря на изискването
за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като по-дългата
продължителност на касационното производство до голяма степен се дължи на
процесуалното поведение на определения измежду касационните жалбоподатели общ
техен процесуален представител по делото, а евентуалното забавяне при
извършването на отделни съдопроизводствени действия не би могло да се цени
изолирано. Ето защо, приключването на делото в конкретния случай в рамките на
посочения период не е прекомерно, с оглед на което не може да обоснове извод за
нарушаване на правото на ищцата на разглеждане на делото в разумен срок.
Поради изложеното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По частната жалба:
Частната
жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С молба, инкорпорирана във въззивната жалба, ищецът е
поискал съдът да измени решението в частта за разноските, като не се присъждат
такива за юрисконсултско възнаграждение на ответника.
С обжалваното определение СРС е оставил молбата без
уважение, като е приел, че не са налице основания за изменение на решението в
частта за разноските.
По силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът, по искане на страните,
може да измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице
основания за това. Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради
погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната
страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на
съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.
С постановеното по делото решение СРС е присъдил разноски на
ответника ВАС на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК в размер на сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, в полза на
юридически лица или ЕТ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретния случай ответникът
ВАС е представляван в първоинстанционното производство от лица, назначени на
длъжност „съдебен помощник“, съгласно разпоредбата на чл.32 т.3 пр.2 ГПК, т.е.
на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като
не е защитаван от такъв.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставки за
изменение на постановения акт в частта за разноските, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с
което бъде допуснато изменение на постановеното решение в частта за разноските,
като искането на ответника ВАС за присъждане на разноски бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на въззиваемата страна АССГ на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат
разноски във въззивното производство, но доколкото същият не е представил
доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани. АГГС
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но по делото липсват
доказателства същият да е представляван от юрисконсулт.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №176124/25.07.2019 г., постановено
по гр.д. №19242/2018 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.
ОТМЕНЯ определение №276356/15.11.2019 г., постановено по гр.д.
№19242/2018 г. по описа на СРС, 25 състав, и вместо него постановява:
ДОПУСКА изменение на решение №176124/25.07.2019 г., постановено по гр.д. №19242/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 25 състав, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Върховен административен съд, адрес: гр. София, бул. „*******, за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.