О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 27.08.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и седми август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1505 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на К. Е.В., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Н.Д.В. срещу Решение № 2237
от 22.05.2019г. по гр.д. № 15573/2015г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
1/ на
основание чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Н.Г.Г. с ЕГН ********** сумата 16 171.00 /шестнадесет хиляди сто седемдесет и един/ лева, представляваща
припадащата му се съобразно квотата му в съсобствеността стойност на направените от ищеца разходи за СМР и подобрения в делбените имоти терен и къща, равна и съответстваща и на
1/2 ид.ч. от увеличената стойност на имотите в
резултат на дейностите и подобренията, извършени в периода 2013г.–2015г. лично
и/или с възлагане от Н.Г.Г., в т.ч. материали и труд
за подробно описани по вид, количество, местонахождение дейности.
2/
на основание чл. 355, пр. II от
ГПК въззивникът е осъден да
заплати на Н.Г.Г. с ЕГН ********** сумата от
281.77
/двеста осемдесет и един лв. и седемдесет и седем ст./
лева – припадаща се част, според
уважената част от иска по чл. 61 от ЗЗД, от платения от Н.Г. депозит за СОЕ по
претенциите по сметки.
3/
на основание чл. 77 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
ДТ по ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата
646.84 /шестстотин четиридесет и шест лв. и осемдесет и четири ст./ лева –
държавна такса съразмерно с уважената срещу него част от иска по чл. 61 от ЗЗД.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон,
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Изложените доводи са, че по делото действително не са
били спорни факта и момента на извършване на твърдяните
подобрения именно от ответника, нито определената им стойност съгласно
заключението на СОЕ. Спорни обаче са обема и характера на подобренията,
извършени въпреки изричното несъгласие и противопоставяне на въззивника, чрез законния му представител в установения
размер. Когато съсобственикът извърши подобрения в общия имот без съгласието и
без изричното противопоставяне на останалите съсобственици, без да измени
намерението си да държи частите на останалите съсобственици, отношенията между
съсобствениците действително се уреждат съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие /чл. 61 от ЗЗД/. Ако съсобственикът е действал и в свой
интерес, какъвто е разглежданият случай, другите съсобственици отговарят за необходимите
и полезни разноски и увеличената стойност на общия имот. В хипотеза на чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД увеличената стойност може да се присъди, само ако тя е по-малка от
вложените разходи за подобренията, доколкото отговорността е ограничена до
размера на обогатяването. Установено е, че към момента на придобиването му от съделителите, имотът е имал характер на вилен, предназначен
за временно ползване. Към този момент, имотът е бил във вид и състояние, годно
за ползване по предназначение и нищо не е налагало преустройството и
подобряването му. Въпреки несъгласието и противопоставянето му, изразени чрез
майка му и негов законен представител, съделителят Г.
продължително време влагал в имота значителни по размер средства за
преустройството му, многократно превишаващи необходимите и обичайни за
запазването му по предназначение. Вложените от въззиваемия
средства са довели и до промяна предназначението на имота, който от вилен се
превърнал в жилищен. Съгласно представен по делото списък на подобренията, с
оглед техния вид спрямо предназначението на имота, същите се явяват луксозни
подобрения, които не подлежат на заплащане от съсобственика. В този смисъл,
независимо от правилната правна квалификация на претенцията по сметки, съдът е
приложил материалната норма неправилно. Решението е и несправедливо като
резултат, доколкото вследствие извършване на делбата въззивникът
не е придобил част от подобрения имот. В незастроената част на имота, възложена
на него, извършените подобрения се ограничават до направата на кладенец и
засаждане на трайни насаждения. Безспорно е, че занапред той ще се ползва от
тях, за което дължи компенсация на ответника, но също е и безспорно, че след
делбата остава лишен от дела си в сградата и вместо да бъде овъзмезден
за това, той е осъден да заплати на ответника подобренията в сградата,
възложена на последния в изключителна собственост. Моли в тази връзка,
решението на ВРС да се отмени в обжалваните части, а претенциите по сметки да
се отхвърлят като недоказани по основание и размер.
В отговор на жалбата Н.Г.Г. оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, в обжалваните части и
моли същото да се потвърди. Доводите са, че претенцията е квалифицирана
правилно; изрично противопоставяне на направата на разходите не е доказано от въззивника; а твърдения и искания за луксозни разноски не
са наведени по делото. Моли решението в обжалваните части да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Във въззивната жалба е обективирано доказателствено
искане за допускане провеждане на СТЕ, със задача на вещото лице като се
запознае с предмета на делото по претенцията по сметки, обема и характера на претендираните от ответника преустройства съгласно приложен
списък, да даде заключение за това, кои от тях имат луксозен характер и каква е
тяхната стойност към момента на извършването им.
За да се произнесе, съдът съобрази следното: доказателственото искане е
недопустимо, доколкото въпросът налице
ли са извършени луксозни подобрения се определя от конкретната обстановка във
всеки отделен случай от съда. Доколкото в исковата претенция по сметки не са
посочени разноски, претендирани като луксозни, вещото
лице няма как да даде заключение по поставения въпрос. Искането в този смисъл
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
30.09.2019г. от 09:00
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
за допускане провеждане на СТЕ, със задача на вещото лице като се запознае с
предмета на делото по претенцията по сметки, обема и характера на
претендираните от ответника преустройства съгласно приложен списък, да даде
заключение за това, кои от тях имат луксозен характер и каква е тяхната
стойност към момента на извършването им.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.