РЕШЕНИЕ
№
гр.Д.,
17.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви гр. състав, на петнадесети април, две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
При секретаря С. Б., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №421 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Х.М., ЕГН **********,*** и Т.А.М., ЕГН **********,***, чрез
упълномощеното адв. дружество „Я. и с.”, ЕИК **, гр.Д., бул. „..” №.., ет..,
офис .. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Д. Б.” №.., с ЕИК .., представлявано от
С.С. П. и К. Д. К. – изп. Директори, за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от общо 6000 лева /по 3000 лв. за всеки един/, предсталяващо обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди /*** - ***и др./, вследствие настъпило на
28.07.***г. ПТП на път **, на около .. м след изхода на гр.Д. в посока гр.Б.,
ведно със законната лихва, считано от 20.11.**г., до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и съдебните разноски.
В исковата молба ищците твърдят, че са получили
телесни увреждания, вследствие настъпило ПТП на 28.07.**г. на път **, на около **
м след изхода на гр.Д. в посока гр.Б.. Обстоятелствата, при които е настъпил
пътният инцидент са следните: С.М. е управлявал лекия автомобил „О.К.Х” с рег. №***, а съпругата му Т.М.
и детето му Б. /на **г./ са пътували на задната седялка в колата. Срещу тях в
посока към гр.Д. се е движел с много висока скорост лек автомобил м. „А.-А" с ДК № **, собственост на К.С.В., управляван от С.Е.И.
/без да притежава СУМПС/ , като това МПС е навлязло в лентата за
насрещно движение, където се е намирала колата на ищците и е настъпил удар
между двата автомобила с нанесени материални щети по тях и телесни повреди на
всички участници в ПТП-то, за което било образувано ДП №**/**г. по описа на ІІ
РУ на МВР-Д..
М. твърдят, че причина за произшествието е виновното
поведение на водача С.Е., която е нарушила правилата на ЗДвП, като е карала с
превишена скорост, навлязла е в насрещното платно /освен при изпреварване или
заобикаляне/ и не е контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС.
В резултат на настъпилото ПТП, ищците са претърпели
леки телесни повреди /**** като са изпитали **** са били откарани в болницата в
гр.Д., където им е била оказана първа медицинска помощ. Отделно от това, М. са
получили и ****
Л. а „А. А.” с ДК № ** е бил
застрахован по риска „ГО” в ЗК „Б.И.” АД с полица №…, валидна от 26.10….г. до
25.10.**г. Ищците са отправили към застрахователя претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 28.07.**г., като
дружеството образувало щети с №… и №…, но ответникът е отказал да им изплати
такова, тъй-като липсвал влязъл в сила акт, доказващ виновното поведение на С.Е.,
управлявала Л. а „А.А.” с ДК № **.
Предвид гореизложеното, ищците
са подали настоящата искова молба срещу ЗК „Б.И.” АД.
С разпореждане от 26.02.2020г. ДРС
е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
които са му връчени на 13.03.2020г.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът
чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата молба, с който същата се
оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се КП за ПТП от 28.07.**г.,
относно съдържанието му, касаещо механизма на причиняване на ПТП, сочените в
него обстоятелства и причина за ПТП, както и визирани в протокола лица като
пострадали. Оспорва се механизма на ПТП, причинно-следствената връзка с
претендираните травми на ищците, навеждат се твърдения за съпричиняване от
страна на Т. А., защото същата не е била с поставен обезопасителен колан по
време на ПТП-то, оспорват се размерите на исковете за неимуществени вреди, те
били недължими, респ. прекомерно завишени. Правят се искания по
доказателствата, за назначаване на комбинирана СМЕ и САТЕ с формулирани задачи
към вещите лица, представяне в оригинал на всички приложени към исковата молба
документи. Претендират се съдебни разноски от ответника.
В с.з. ищците, чрез
процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят за
уважаването им, а ответникът оспорвайки ги, като неоснователнии недоказани, моли
за отхвърлянето им, респ. за частичното им уважаване, но в по-малък размер.
По делото са изслушани и
приети заключения по комбинирана СМАТЕ, допълнителна САТЕ и СПЕ, които като
обективни, пълни, безпристрастни и неоспорени от страните са кредитирани от
съда. Събрани са и писмени доказателства – медицинска документация, заверен
препис на ДП №**/**г. по описа на ІІ-ро РУ на МВР – Д., както и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.С. И. /…./ и В.Х. М. /…/, чиито
показания съдът кредитира през призмата на чл.172 от ГПК, предвид …
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице
може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Между страните по делото не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение по отношение на автомобил
„А.-А" с ДК № **, собственост на К.С.В., управляван от С.Е.И., възникнало
със сключване на застрахователна полица №… от 28.07.** год., валидна до 25.10.**
год., издадена от ответното дружество.
Не е
спорно, че на 28.07.**
година около … часа на път ** на около ** м след изхода на гр.Д. в посока от
гр. Б. се е осъществило процесното ПТП. Спорен е механизма му, както и че е
налице причинно-следствена връзка между катастрофата и причинените вреди на ищците,
а също така, дали има съпричиняване от страна на другият участник в ПТП-то – Т.А.,
защото ответникът твърди, че тя не е била с поставен обезопасителен колан към
момента на удара на автомобилите, спорен е и размера на исканото обезщетение.
От представените по делото писмени доказателства –
застрахователна полица N … /л.44/, протокол за оглед на
ПТП от 28.07.**г. /л.60-63/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.07.**г.
/л.7/, се установява, че С.Е.И. не е
имала СУМПС, ДП №**/**г. на Второ РУ на МВР-Д. /л.60-106/, а от
заключението на вещото лице по двете САТЕ /л.178-183 и л.225-239/ се изясняват
обстоятелствата, станали причина за ПТП, а това са: движение с несъобразена
скорост от водача на лекия автомобил м. „А.-А” /около 141.08км/ч, при допустима
скорост в участъка 90км/ч/, в следствие на което автомобилът изпреварва движещия
се пред него автомобил, но не успява да се върне в своята лента, а е продължила
да се намира в лентата за насрещно движение, по която се е движил л.а. „О.К.Х”
и така двата автомобила се удрят, но не челно, а чрез приплъзване в двете си
предни леви части.
Във
връзка с установените от компетентните лица престъпни обстоятелства е било
образувано ДП №**/**г. по описа на Второ РУ на ВНР-Д., което няма данни да е
приключило. Видно от преписката, при разпита на ищците, същите казват, че Т. М.
е била на задната седалка /зад шофьора/ и детето и е било легнало в нея
/л.69-70/, т.е. то не е било поставено в детско столче /съгласно изискванията
на чл.137в, ал.2 от ЗДвП/.
От заключението по САТЕ
/л.110-128/ се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищецът С.М. е управлявал
лекия автомобил „О.К.Х”, а съпругата му Т.М. и детето му са пътували на задната
седялка в колата. Непосредствено преди ПТП-то л.а. „А.-А” с рег. №** се е
движил с превишена скорост около 141.08км/ч при допустима 90 км/ч, а л.а. „О.К.Х”
с рег. №*** се е движил със скорост около 61.70 км/ч, т.е. с по-ниска от
допустимата. Механизмът на настъпване на ПТП-то е този, описан в констативния
протокол за ПТП от 28.07.**г. Ако водачът на л. а. „О.К.Х” е реагирал
своевременно и е предприел интензивно спиране в момента, в който е възприел
л.а. „А.-А” в лентата си за движение, той не е имал техническата възможност да
предотврати произшествието спирайки автомобила си преди мястото на удара между
двата автомобила,. Причината за настъпване на ПТП-то е навлизането на л. а. „А.-А”
в лентата за насрещно движение в коридора на автомобила на ищците на разстояние
пред него по-малко от дължината на опасната му зона на спиране. Ударът се е
осъществил в предните леви части на двете МПС-ва.
Заключението, като пълно,
обективно и неоспорено от страните е
кредитирано от съда изцяло.
Видно от СМЕ /л.106-108/,
при възникналото ПТП на 28.07.**г., ищецът С.М. е получил следните травматични увреждания:
***, а Т. М. е със следните травми: ***. Налице е причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и получените увреждания. А те са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети /в съприкосновение с детайли вътру в купето на
автомобила/ и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по
делото – при настъпило ПТП. В своята съвкупност уврежданията са обусловили
временно ****
Съдът кредитира заключението
по СМЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.
Макар, че ответната страна
оспорва механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и
протокола за ПТП, същата не навежда други факти и обстоятелства, станали
причина за ПТП и не представя доказателства в подкрепа на това оспорване. В
този случай съдът приема за доказано, че механизмът на ПТП е този, който е отразен
в протокола за ПТП, обстоятелство установено и от заключението по САТЕ, което
не бе оспорено от страните. Констативният протокол за ПТП е официален
удостоверителен документ за фактите и обстоятелствата, които са отразени в него
и които длъжностното лице е възприело лично. Доколкото документа задължава съдът
да приеме за доказани тези факти до оборването им, настоящият съдебен състав намира,
че не е оборена материалната доказателствена сила на документа и същият
удостоверява надлежно механизма на ПТП, както и факта на настъпване на вредите
в посочения им вид и характер.
Настъпването на вредите от
ПТП – ***
на ищците се доказва и от представените съдебно-медицински консултации
№** и №** от 01.09.**г., издадени от съдебен лекар: .. В. Д. от гр.В. /л.8-10/,
от листи за преглед на пациент, изд. от МБАЛ „Д.” АД, гр.Д. /л.11,14/, от фишове
за оказана спешна медицинска помощ от 28.07.**г. от спешен кабинет към „МБАЛ –Д.”
АД, гр.Д. /л.12, 15/, от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.07.**г.,
съставен от дежурен полицай при ІІ-ро РУ на МВР гр.Д./л.7/, както и разпита на
свидетелите В. М. и Д. С., които описват претърпените от ищците ****.
По делото бе назначена СПЕ,
като от заключението по нея се установи, че Т. и С. М. не ***. След ПТП-то
ищците са били в *** Ищците след ПТП-то са *** Според вещото лице Б.Г. има
пряка причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилото у ищците ***.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице по СПЕ като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Ответната страна доказва че,
пострадалата Т. М. не е била с обезопасителен колан при настъпване на ПТП,
както и че част от уврежданията са настъпили именно поради неспазване на
правилата за безопасно пътуване на пътниците в автомобил по смисъла на ЗДвП. Вещото
лице по допусната САТЕ посочва /в отговорите на 3, 4, 5 и 6 задачи/, следното: „****”
Така, съобразно събраните
доказателства, съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП на 28.07.**г.
носи водача /С.Е.И., която е управлявала без да има СУМПС/ на автомобила „А. А.”
с рег. №** **, застрахован при ответника и че от ПТП са настъпили вреди,
съгласно посочените, описани и доказани по делото от ищците. С оглед изложеното, съдът счита, че са изпълнени
предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Като се вземе предвид и
безспорния факт на наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, съдът приема, че са
налице основанията по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника-застраховател за обезщетяване на вредите, претърпени от ищците в
резултат на виновното и противоправно поведение на прекия причинител. В тази
връзка съдът приема, че исковете са доказани по основание.
Обезщетението
за неимуществени вреди, съгл. чл.52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди от настъпилото ПТП, изхождайки от това, че *** и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това при т.нар.
***. В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищците са причинени ***, изразяваща се в ***. Както бе посочено по-горе и
съгласно изслушаното заключение на вещото лице по допуснатата СМЕ /л.106-108/, тези
увреждания ****. Свидетелките В. М. /***/, както и разпитаната *** на ищцата Д.С.,
посочиха, че пострадалите след инцидента са се ****
Свидетелят
В. М. си спомня, че **и *****
Свидетелят
Д. С. споделя, че няколко дни след инцидента се ****
Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели, досежно психическото и физическото
състояние на ищците непосредствено след катастрофата и седмици след това, като
преки и непосредствени, базирани на лични впечатления, а също и кореспондиращи
със събрания писмен доказателствен материал по делото. Св. В. М., *****
Предвид изложеното,
настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила
за движение от водача С.И./, причиняването на вредите /***/ и вината на водача,
като елементи от престъпния състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните писмени доказателства, се
установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания, довели до
болките и страданията на ищците и процесното пътнотранспортно произшествие,
поради което съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност,
в резултат на който за застрахователя възниква задължение за обезщетяване
вредите, получени като неблгоприятна последица от поведението на водача /С.Е./
на лекия автомобил м. „А. А.”, за който е действала застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съдът обаче трябва да изследва степента на причиняване на
резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/.
Последното е, с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите,
в която насока ответникът е направил възражения за прекомерност на
претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда, поради наличие на
обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или не, намаляване на размера,
с оглед формулирано своевременно от ответника /с отговора по исковата молба, а
именно, че Т. М. не е била с обезопасителен колан при
настъпване на ПТП, както и че уврежданията са настъпили именно поради
неспазване на правилата за безопасно пътуване на пътниците в автомобил по
смисъла на ЗДвП/
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер,
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на
ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Доказаните травматични увреждания на ищците
са основание да се компенсират претърпените от тях ***. Последното обуславя и
нуждата, както и интереса от обезщетение. Въпреки несъизмеримостта на
понесените от ищците вреди, тъй като същите са в сферата на тяхното духовно и
психическо преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда, освен
паричния еквивалент. При това, съдът следва да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното
решение, като вземе предвид всички обстоятелства – ***. За да определи размера,
съдът е лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава
преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори,
които пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищците. Следва да се
вземат предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост
нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците /***/.
Отчитайки изложеното и свидетелските
показания за индивидуалните *** всеки един от ищците, съдът намира, че
претърпените от тях неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от
по 3000.00 лева за всеки един от тях. С този паричен еквивлент съдът намира, че
се постига справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и
паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за спазен принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква обща
връзка на каузалност, като за настъпването им са налице две причини – едната,
създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 год.,
ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
206/12.03.2010 год. по
т. д. № 35/**9 год. на
ВКС, II т. о., решение № 98/24.06.2013 год. по т. д. № 596/2012 год. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 год. по
т. д. № 1140/2011 год. на
ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 год. по т. д. № 977/2010 год. на ВКС, II т.о., нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира
случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните
действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията
на самия увреден. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и
бездействията на пострадалата Т.М. с останалите обективни и субективни фактори,
причинили пътното произшествие, ще определят и приноса й за настъпването на
вредите.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване /в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК -
Решение № 59/10.06.2011 год., по т.д. № 286/2011 год. на I т. о., Решение №
98/24.06.2013 год., по
т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 год. на ВКС по т.
д.№ 44/2012 год., II
т. о./.
Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане неправомерно поведение до вредоносния резултат. Поради това, не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 год. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 год./.
В конкретния случай, релевираното от
ответника възражение се свежда до твърдението, че пострадалата М. е нарушила
правилата за движение, като е пътувала в процесния автомобил без поставен
предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Последното обстоятелство дори не
се оспорва от ищците. Вещите лица по проведената КСМАТЕ съдят за липсата на
поставен предпазен колан от позицията на тялото на пострадалата при и след ПТП.
Посочено е от експертите, че при правилно поставен предпазен колан пострадалата
„***” /л.182 по делото/.
Съдът приема изложеното от вещите лица,
досежно вида и тежестта на травматичното увреждане – „***”, като последица от
липсата на поставен колан.
Експертите твърдят с висок процент на
вероятност, че полученото *** което обосновава извода, че допуснатото от
пострадалата нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка и непосредствена
връзка с ***Последното е основание за определяне размера на приноса на
пострадалата, който в случая следва да се определи на 20 %. Поради горното, при
определения общ справедлив размер на неимуществени вреди от 3000 лева за ищцата
Т. М., искът и следва да бъде уважен за сумата от 2400 лв. За разликата до
пълния претендиран размер 3000 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на претенцията за законна
лихва: Отговорността на застрахователя е договорна и при сега
действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността на застрахователя за
лихви е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, било
от застрахования, било от увреденото лице (чл.429, ал.3 КЗ). При липсва на твърдения
за уведомяване на застрахователя от делинквента, приложение намира второто
предложение на посочената разпоредба.
В
конкретния случай, ответникът е получил от ищците уведомително писмо с вх. №
ОК-525348/20.08.** г. /л.22-23/, на основание чл. 498, вр. с чл. 380 КЗ. Застрахователното дружество освен, че е било уведомено за настъпилото на 28.07.**
год. застрахователно събитие, но с с писмото е било отправено искане от
пострадалите лица за обезщетение, относно претърпени от тях неимуществени вреди
в конкретни размери и е образувало щета №***и №**********. Застрахователят е
отказал да плати обезщетение на ищците с мотив, че ДП №**/**г. не е приключило
и няма влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача С. И.
/л.224-25/. На основание чл.497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. В случая е налице изричен отказ за изплащане на обезщетение.
Доколкото, ответникът не представя доказателства, от които ще се ползва за
определяне на по-късна от посочените алтернативно в чл. 497, ал. 1 КЗ дати,
съдът приема за приложима предвидената в чл.496, ал.1 от КЗ хипотеза -
изтичането на 3 месечния срок за произнасяне по предявената застрахователна
претенция от ищците/. Следователно, предвид данните за датата на завеждане на
застрахователната претенция – 20.08.** год., началната дата, от която се дължи
лихва за забава е 20.11.** год. до пълното изплащане на
сумата до пълното изплащане на сумата.
С оглед гореизложеното, искът на С.М. срещу
застрахователя е основателен и доказан за претендирания размер от 3 000.00
лв., а за Т. М. за сумата от 2400лв., като за разликата до търсените 3000 лв.
трябва да се отхвърли.
Ищците молят за присъждане на разноски. От
представения списък по чл.80 от ГПК е видно, че те са сторили такива в размер
на 2440 лв., от които: 240.00 лв. – държавна такса, л.30, 300.00 лв. – депозит
за вещо лице по СПЕ, л.135, 700.00 лв. – депозит по комбинираната СМЕ и САТЕ,
л.159, л.217, 1** лв. - адв. възнаграждение, л.6, л.242-243. Съобразно
уважената част от исковете, съдът
намира, че на ищцовата страна следва да им бъдат присъдени съдебни разноски в
размер на 1952 лв. /2440.00 лв.х0.8/.
Съдът намира за неоснователно направеното на осн.
чл.78, ал.5 от ГПК от ответника възражение за прекомерност на адв. хонорар на
ищците, поради следните съображения: Съобразно цената
на предявените искове, която е в общ размер от 6000 лв., минималното
възнаграждение, дължимо на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.**4г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1056 лв. /с
ДДС/. Институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на
социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуални права, а не
установява задължение за съда винаги да редуцира разноските и то, до размера на
абсолютния минимум. С оглед обема на извършената от процесуалния представител
на ищците работа, както и от обстоятелството, че делото е с по-висока
фактическа и правна сложност, съдът намира за неоснователно възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
ищците, който е 1** лв., т.е. малко над минимално установения /1056 лв./.
Ответникът също е претендирал разноски в
общ размер на 1080 лв., от които: 300.00 лв. – внесен депозит за КСМАТЕ /л.159/
и 780 лв. – адв. възнаграждение /л.56/. Ответникъкт е останал задължен за
остатъка от 150лв. /доплащане до окончателния размер на възнаграждението на
дветевещи лица по комбинираната съд. експертиза/. Съобразно отхвърлената част
от исковете, ищците трябва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователното
дружество сумата от 216 лв. /1080х0.2/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”
АД, със седалище и адрес на
управление: град С., район „Л.”, бул.”Д.Б.” № .., ЕИК **, представлявано от С.С.П.
и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на С.Х.М., ЕГН **********,***, сумата
от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца ***, вследствие настъпило на 28.07.**г. ПТП
на път **, на около ** м след изхода на гр.Д. в посока гр.Б., ведно със
законната лихва, считано от 20.11.**г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
/в сила от 01.01.2016г./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.”
АД, със седалище и адрес на
управление: град С., район „Л.”, бул.”Д. Б.” № .., ЕИК **, представлявано от С.С.П.
и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на Т.А.М., ЕГН **********,***,
сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищцата ***,
вследствие настъпило на 28.07.**г. ПТП на път **, на около ** м след изхода на
гр.Д. в посока гр.Б., ведно със законната лихва, считано от 20.11.**г.,
до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца срещу ответника за
разликата от присъдените 2600 лв. до претендираните 3000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД ”Б.И.” АД, със седалище и адрес на
управление: град С., район „Л.”, бул.”Д. Б.” № .., ЕИК **, представлявано от С.С.П.
и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на Т.А.М., ЕГН **********,*** и на С.Х.М., ЕГН **********,*** общо сумата от 1952.00 лв. /хиляда деветстотин петдесет и два лева/,
представляваща съдебни разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА
Т.А.М., ЕГН **********,*** и С.Х.М., ЕГН **********,*** да заплатят на ЗД ”Б.И.” АД, със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.”,
бул.”Д.Б.” № .., ЕИК **, представлявано от С.С.П. и К. Д. К. сумата от 216.00 лв. /двеста и шестнадесет лева/,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните суми: Р./Б./ ЕАД, IBAN ***, титуляр на сметката - С.Х.М., ЕГН **********.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните суми: Банка ДСК АД, IBAN ***, титуляр на
сметката - Т.А.М., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Д. окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: