№ 243
гр. Габрово, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.а
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Д.а Въззивно гражданско дело №
20244200500378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД против Решение
№ 90/12.04.2024 г. по гр. д. № 1314/2023г. по описа на Севлиевски РС.
Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния
закон и необосновано. Съображенията му са свързани с това, че първоначално искът бил
насочен срещу наследниците на починалия кредитополучател Е.В.Д.. От представеното
удостоверение за наследници се установило, че те са двама С.С. Х. и Р. С. Х. и тъй като
наследниците отговарят разделно жалбоподателят подал уточнителна молба, с която
претендирал по отношение на Р. С. Х. присъдените с решението суми. Тази молба била
подадена преди жалбоподателят да е узнал за вписания отказ от наследство от страна на
другия наследник С.С. Х.. Според „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, предвид настъпилите по-
късно обстоятелства тази уточнителна молба била непоносима по делото и
първоинстанционният съд нeправилно приложил разпоредбата на чл. 60 ал.1 от ЗН като
осъдил ответницата само за половината от целия размер на дълга. Неправилно било
решението и в частта, с която Р. Х. била осъдена да заплати само половината от сторените по
делото разноски. По изложените съображения се прави искане съдът да отмени
обжалваното решение като постанови ново, с което да осъди ответницата да заплати на
ищеца претендираните суми в пълен размер, както и пълния размер на направените по
1
делото разноски. Претендира за присъждане на разноски за двете инстанции.
В законния срок не е постъпил отговор от ответника по жалбата Р. С. Х..
Въззивната жалба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Р. С. Х. с ЕГН
********** , с адрес: гр. **, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7
следните суми: - сумата в размер на 1 000, 00 лева /хиляда лева/– дължима и неизплатена
главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № ** от 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; - сумата 49,70 лева
/четиридесет и девет лева и седемдесет стотинки/ – неразрешен овърдрафт/надхвърлен
лимит, изискуем от 12.01.2022 г. по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ** от 12.03.2020 г.; - сумата от
115,56 лева – дължима и неизплатена договорна лихва по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овръдрафт по разплащателна сметка № ** от
12.03.2020 г. , която включва: 53, 16 лева – лихва за просрочена главница за периода от
15.04.2022 г. до 15.11.2022 г., 2,95 лева – неустойка за просрочена редовна лихва за периода
от 15.04.2022 г. до 15.11.2022 г. и 59, 44 лева – неустойка за просрочена главница за периода
от 15.04.2022 г. до 15.11.2022 г. Ответницата е осъдена също да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* разноски в производството в размер от 532,61 лв.
Въззивният съд като извърши проверка на постановеното първоинстанционно
решение намира, че същото е валидно и допустимо.
С искова молба ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е предявил срещу наследниците на
Е.В.Д. / без да уточнява кои са те/ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумата в размер на 2000 лева – главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ ** от 12.03.2020 г.; 99,40 лв. неразрешен овърдрафт по договора за кредит, изискуем от
12.01.2022 г. и сумата в размер на 231,31 лв. – дължима и неизплатена договорна лихва по
договора, която включва 106,33 лева – лихва за просрочена главница за периода от
15.04.2022 г. до 15.11.2022 г.; 5,91 лева – неустойка за просрочена редовна лихва за периода
от 15.04.2022 г. до 15.11.2022 г. и 118,89 лева – неустойка за просрочена главница за периода
от 15.04.2022 г. до 15.11.2022 г.
С молба с вх. № 8148/20.12.2022 г. депозирана по гр.д. № 1933/2022 г. по описа на РС
– Габрово, след оставяне на исковата молба без движение, ищецът е уточнил, че претендира
сумите, както следва:
- от С.С. Х.: 1. Сумата от 1000 лв. – дължима и неизплатена главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ** от 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2. Сумата 49,70 – неразрешен овърдрафт/надхвърлен
лимит, изискуем от 12.01.2022 г. по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ** от 12.03.2020 г.;3. Сумата от
115,56 лева – дължима и неизплатена договорна лихва по Договор за банков потребителски
2
кредит на физическо лице, усвояван чрез овръдрафт по разплащателна сметка № ** от
12.03.2020 г.;
- от Р. С. Х.: 1. Сумата от 1000 лв. – дължима и неизплатена главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № ** от 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2. Сумата 49,70 – неразрешен овърдрафт/надхвърлен
лимит, изискуем от 12.01.2022 г. по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ** от 12.03.2020 г.;3. Сумата от
115,56 лева – дължима и неизплатена договорна лихва по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овръдрафт по разплащателна сметка № ** от
12.03.2020 г.
Претенцията си ищецът основава на сключен на 12.03.2020 г. договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ ** от 12.03.2020 г. между „Уникредит Булбанк“ АД като кредитодател и Е.В.Д., като
кредитополучател, за сумата от 2000 лева, със срок на ползване и погасяване на кредита до
12.03.2021 г. Съгласно т.12.1 от Договора, крайният срок за погасяване на кредита бил
продължен до 12.03.2022 г., като поради настъпване на крайния срок, кредитът е изцяло
изискуем към датата на предявяване на иска, за което длъжникът бил уведомен. Твърди се,
че поради настъпила смърт на кредитополучателя наследниците му отговарят за
задължението, поради което ищецът предявява исковите претенции. Претендира разноски.
С депозирания в срок отговор на исковата молба от ответницата С.С. Х. е приложила
доказателства за извършен от нейна страна отказ от наследството на Е.В., като с влязло в
сила определение № 921/06.12.2023 г. производството по делото по отношение на нея е
прекратено.
От своя страна ответницата Р. С. Х. в отговора си на исковата молба оспорва
предявените искове. Счита, че не дължи сумите по договора за кредит, тъй като
наследодателката е била длъжна и е сключила договор за застраховка, съобразно Общите
условия на банката, с оглед на което ищцовото дружество следвало да претендира исковите
суми именно от застрахователя.
От представения по делото Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № **/ 12.03.2020 г. се установява,
че ищецът е предоставил на Е.В.Д. кредит в размер от 2000 лв. срещу поетото задължение
от последната да върне заетата сума заедно с договорна лихва, такси, комисионни и разходи
по кредита, с първоначално определен срок за погасяване 12.03.2021 г. В последствие
срокът е продължен при условията на чл. 12.1 от договора за кредит до 12.03.2022 г., след
която дата кредитът се счита за изцяло изискуем, поради настъпване на падежа за погасяване
на задължението.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Е.В.Д. с №
5463/14.12.2022г. издадено от Община Габрово, се установява, че след смъртта си
кредитополучателката е оставила за свои наследници по закон Р. С. Х. и С.С. Х.. Последната
се е отказала от наследството на Е.Д., като по този начин делът й от наследството е
уголемил дела на единствения останал наследник на починалата кредитополучателка -
отмветницата Р. С. Х..
Съгласно чл. 4 от приложения по делото договор за кредит, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишен лихвен процент в размер на 9.00 % , а
съгласно чл. 12.1, срокът на договора за кредит (крайният срок за погасяване на кредита) се
определя съгласно т. 7, като предвиденият там срок се удължава многократно с период от
още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, в т.ч.
по т. 10.9. и т. 17, и не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора и ако
3
кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на
овърдрафта. Съгласно изложеното в исковата молба при приложение на цитираната
разпоредба от договора, последният е продължен до 12.03.2022 г. В чл. 5.1. от договора е
посочен годишен процент на разходите в размер на 10,5736 %.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и от което, се установява, че кредитодателят е изпълнил задължението
си по договора, като е предоставил заемната сума на кредитополучателя в пълния размер от
2000 лв. От заключението се установява също, че общият размер на задължението по
процесния договор е : главница – отпуснат овърдрафт - 2000 лв., неразрешен овърдрафт -
99,40 лв., лихва за просрочена главница за периода 15.04.2022 г. до 15.11.2022 г. – 106,33 лв.,
неустойка за просрочена главница за периода от 15.04.2022 г. до 15.11.2022 г. – 118,89 лв.,
неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 15.11.2022 г.
При проверка на клаузите на договора не се установяват такива, които да водят до
недействителността му.
При така установените фактически обстоятелства въззивният съд намира от правна
страна, че предявеният иск против Р. С. Х. е изцяло основателен и доказан в претендирания
с уточнението на исковата молба размер, до който е и уважен.
По безспорен начин е установено от доказателствата по делото, подробно обсъдени
по-горе, съществуването на задължение на кредитополучателката Е.В.Д. по сключения
договор с ищеца „Уникредит Булбанк“ АД, в размера посочен от вещото лице и претендиран
с исковата молба, както и настъпилото след смъртта на Д. правоприемство, при което
задължението е преминало върху наследниците й по закон Р. С. Х. и С.С. Х.. След
вписването на отказа на С.С. Х. от наследството на Е.В.Д., видно от Удостоверение изх. №
231/25.01.2023г. на Габровски РС, единствен наследник на Д. е ответницата Р. С. Х..
Съгласно исковата молба и уточнението към нея, срещу ответницата Р. С. Х. са
предявени осъдителни искове за половината от задължението на наследодателката й Е.В.Д.
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № **/ 12.03.2020 г.
След отказа от наследство от страна на другата наследница на Д.- С.С. Х., делът на
отказалата се е увеличил дела от наследството на Р. С. Х., която е останала единствен
наследник, поради което отговаря за цялото задължение по договора за кредит.
От страна на ищеца обаче, липсва направено искане съдът да допусне увеличение на
размера на предявения иск, поради което правилно Севлиевски РС е осъдил ответницата за
половината от задължението на нейната наследодателка, така както са предявени исковете.
Постановеното решение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските :
Видно от исковата молба след уточняването й, се касае за обективно и субективно
съединяване на искове, при което по правило всеки от ответниците следва да отговаря
съобразно степента на уважаване на предявения спрямо него иск.
След извършената размяна на исковата молба, с определение № 921/06.12.2023 г.
производството по делото по отношение на ответницата С.С. Х. е прекратено, без да са
присъдени в полза на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД разноски по исковете спрямо нея.
Ищецът е получил препис от определението на 14.12.2023г. и тъй като не го е обжалвал,
нито е поискал допълването му в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, то е влязло
в законна сила.
След прекратяване на производството по отношение на С.С. Х., делото е продължило
спрямо Р. С. Х. като са направени следните разноски : 46.61 лева държавна такса,
4
определена върху половината от първоначално заявения материален интерес, 236.00 лева
/половината от заплатеното на 14.11.2022г., преди завеждане на исковата молба, адвокатско
възнаграждение / и 500.00 лева разноски за експертиза или общ размер на разноските -
782.62 лева. С първоинстанционното решение на ищеца са присъдени половината от
разноските за изготвяне на експертизата по делото.
След проверка на въззивната жалба, настоящият състав на ГОС е счел, че в нея е
инкорпорирана молба по чл. 248 от ГПК, поради което е върнал делото на Севлиевски РС за
произнасяне по този ред. Уведомен за това разпореждане на ГОС, въззивникът изрично е
заявил, че не претендира изменяване/допълване на първоинстанционното решение в частта
за разноските, поради което Севлиевски РС е върнал делото за произнасяне по въззивната
жалба.
При горните фактически обстоятелства и с оглед правилността на
първоинстанционното решение, за която съображения бяха изложени по- горе, същото
следва да се потвърди и в частта за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/12.04.2024 г. по гр. д. № 1314/2023г. по описа на
Севлиевски РС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5