Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 21 от 30.05.2011 година, постановена по НОХД № 475/2010 година Свищовският районен съд е признал подсъдимия И. П. И. за виновен за това, че на 13.07.2010 година в гр.С. причинил на А. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на горни в дясно първи и втори без, без които се затруднява дъвченето и говора, поради което и на основание чл.129 ал.2 пр.3, алт.2, вр.ал.1 го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.66 НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил И. И. да заплати на А. Т. обезщетение за прилените в резултата на деянието неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва от 13.07.2010 година, както и сумата 150 лв. разноски по делото. Отхвърлил иска с правно основание по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода 13.05.2010 г. до 13.07.2010 година като неоснователен. Осъдил И. П. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 324 лв., както и ДТ от 100 лв. върху уважения размер на гражданския иск. Недоволен от присъдата останал И. П. И., който като я обжалва твърди, че същата е неправилна, постановена в противоречие с гласните и писмени доказателства по делото. Моли присъдата да бъде отменена, вместо което въззивният съд да постанови нова, с която да го признае за невинен. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна. Заема становище, че районният съд правилно и обосновано е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение по чл.129 ал.2 НК. Счита определеното наказание за правилно и справедливо, както и за справедливо присъденото обезщетение. Предлага на съда да потвърди присъдата. Гражданският ищец лично и чрез упълномощения си повереник считат жалбата за неоснователна. Молят съда да потвърди присъдата изцяло, като му се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски. Подсъдимият лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата си изцяло. Излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията си и молли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда и постанови нова присъда, с която да го признае за невинен със законните последици. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства за изясняване на фактическа обстановка пълно, всестранно и обективно. Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, които да водят до промяна на приетата от районния съд фактическа обстановка, поради което и въззивната инстанция я намира за безспорно установена, а именно: Установено е по делото и не се спори от страните, че на 13.07.2010 година около 17 часа в гр.С. между жалбоподателя И. и гражданския ищец Т. възникнал конфликт по повод игра на карти. Жалбоподателят ударил Т. с дясната си ръка странично в устата, при което на ръката му се появила раничка. Удара бил възприет от присъствалите свидетели А., Б. и К.. Всички те, включително и свидетелката Й. видели, че от устата на гражданския ищец тече кръв. Жалбоподателят си отишъл от мястото на инцидента, а пострадалия след като се измил в гаража на А. му показал, че два зъба силно се клатят. След прибирането в дома си пострадалият отново се измил и установил, че първи и втори зъб – горни в дясно, са избити от алвеолите и се държат само на задната част от лигавицата. Извадил ги с ръка чрез леко дръпване. На 15.07.2010 година съдебния лекар д-р Гицов след преглед на пострадалия издал медицинско удостоверение № 318, от същата дата в което отразил, че същият има кръвонасядане с рана на лигавицата на горната устна и травматично избиване на първи и втори горен в дясно зъб. Заключението на съдебномедицинската експертиза установява, че пострадалият Т. е получил травматично избиване на горните централни резци (първи и втори) с разкъсно-контузна рана на горната устна и кръвонасядане в областта на алвеолите на същите. Дава заключение, че получените увреждания са довели до затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването и говоренето. Вещото лице дава заключение, че посочените травматични увреждания могат да бъдат нанесени с удар с юмрук, като травмата е директна в областта на горната зъбна редица и изключва възможността за друг механизъм на получаване на тези травматични увреждания. Вещото лице дало заключение по допусната по делото повторна съдебно медицинска експертиза установява същото травматично увреждане и дава заключение, че получената травма е довела до затруднение на дъвченето във фазата на отхапването и до нарушаване на говорния процес. Също дава заключение, че причинените увреждания са получени в резултат на директна травма в областта на горената зъбна редица и изключва друг механизъм на получаване. И настоящата инстанция намира, че така описаната по-горе фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Липсват основания съдът да не кредитира показанията на свидетелите А. и Й., тъй като независимо от твърденията, че на тези свидетели е заплащано от пострадалия (непотвърдени) липсват данни техните показания да са пристрастни. Напротив. Те непълно кореспондират с показанията на свидетелите Б. и К., както и с обясненията на подсъдимия. С оглед на горното въззивния съд намира за безспорно установено, че на 13.07.2010 година в гр.С. жалбоподателят е нанесъл силен удар с ръка в лицето на пострадалия и по-точно в областта на горната зъбна редица на същия. В резултат на този удар е избил първи и втори зъб в дясно от тази зъбна редица. Нанасянето на удара е безспорно установено както от показанията на пострадалия, така и от показанията на посочените по горе свидетели – преки очевидци на инцидента. Фактически удара не се спори и от подсъдимия. Като взе предвид описаните по-горе показания на свидетелите съдът, намира и за безспорно установено, че в резултат на удара на пострадалия са избити двата горни зъба. Това се потвърждава както от показанията на пострадалия, така и от показанията на свидетелите А. и Й., които са видели кръвта по лицето на пострадалия, а А. е видял е клатещите се зъби. Избиването на зъбите се потвърждава и от заключенията на вещите лица в частта им относно механизма на нанасянето на травмата. Фактическото извъждане на тези зъби от устата, направено от пострадалия, не променя факта, че същите са били избити от алвеолите им. В този смисъл възраженията на защитата на подсъдимия, че пострадалия сам си е извадил зъбите са неоснователни и съдът не ги приема. Неоснователни са и възраженията на защитата на подсъдимия, че избиването на тези два зъба не е средна телесна повреда по смисъла на закона, тъй като не била нарушена функцията на дъвченето, а само отхапването. Функцията на дъвченето е динамичен процес, фаза от който е отхапването. Именно в този смисъл са и заключенията на вещите лица. Вещите лица дават и заключение, че е нарушена и функцията на говора. Поради изложеното съдът приема за безспорно установено от обективна страна, че подсъдимият е причинил на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 НК. От субективна страна подсъдимият е действал при условията на евентуален умисъл, като е предвиждал вероятното настъпване на телесните увреждания, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е допуснал настъпването на съставомерния резултат. По делото не са налице данни подсъдимият да е бил предизвикан от пострадалия. Хвърлянето на картите от последния не е било насочено към подсъдимия. Пострадалия просто е захвърлил картите на масата след възникналия спор. Никой от свидетелите не сочи, а и самият подсъдим не сочи пострадалият да е нанасял удари, да е обиждал подсъдимия. Като взе предвид горното съдът намира, че районния съд правилно и обосновано е признал подсъдимия за виновен да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК. При определяне на наказанието районния съд е отчел всички обстоятелства, имащи значение за това. Пред въззивната инстанция не се установят нови смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е правилно, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и с целите на наказанието. Правилно и обосновано районният съд е приложил разпоредбата на чл.66 НК и отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. По гражданския иск Пострадалият от престъплението е предявил и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за понесените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 2500 лв. Пряката причинна връзка между престъплението и понесените от пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания е безспорно установена от фактите по делото. Определения размер за обезщетяване на тези вреди – 2500 лв. е справедлив и законосъобразен, като подсъдимият следва да заплати на пострадалия тази сума,ведно със законните последици – лихва от дата на увредата 13.07.2010 година до окончателното й изплащане и направените разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение. Правилно и обосновано районният съд е оставил без уважение претенцията на пострадалия за присъждане на законна лихва от 13.05.2010 година като неоснователно. При извършената цялостна проверка за присъдата съдът не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Твърдените от защитата на подсъдимия процесуални нарушения не са налице. Както с жалбата така и в съдебно заседание защитата на подсъдимия твърди, че след като районния съд не е уважил всички направени искания за събиране на доказателства, то той е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция намира, че това твърдение е неоснователно. Съдът не е длъжен да уважава всички искания на страните в процеса, да събира всички искани от тях доказателства. Съдът преценява необходимостта от събиране на нови доказателства с оглед изясняване на фактическата обстановка пълно всестранно и обективно. Както бе посочено по-горе пред районния съд са събраните необходимите писмени и гласни доказателства, които са довели до изясняване на фактическата обстановка пълно, всестранно и обективно, поради което не е била налице необходимост за събиране на нови доказателства. С оглед гореизложеното въззивният съд намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на гражданския ищец направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв. за адвокатство възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 от 30.05.2011 година, постановена по НОХД № 475/2010 година от Свищовския районен съд като правилна и законосъобразна. ОСЪЖДА И. П. И. да заплати на А. А. Т. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |