Р ЕШ Е Н И Е
Гр. С., 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5
състав, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
разгледа
докладваното от съдията т. д. № 185 по
описа за 2017 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 704, ал. 3 ТЗ.
С решение от 23.06.2017 г. за „К.М.“
АД е постановено решение за откриване производство по несъстоятелност. На
16.11.2017 г. в търговския регистър е обявено определението на съда по чл. 692 ТЗ. Длъжникът „К.М.“ АД е представил оздравителен план с молба вх. № 170226/15.12.2017
г. След даване на указания по чл. 701, чл. 2 ТЗ и в срока, определен от съда,
длъжникът е представил писмено изявление, с което е отстранил указаните му от
съда нередовности, като е представил коригиран оздравителен план. Планът е
допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите с определение от 24.01.2018
г. Такова е проведено на 08.03.2018 г., като съдът е обявил, че планът е приет
с гласовете на кредитора „М.“ ЕООД, притежаващ повече от 50% от приетите
вземания. Съобщение за приетия план е обявено в търговския регистър на 15.03.2018
г. На 13.03.2018 г. е постъпило възражение срещу плана от кредитора „Б.Д.“ ЕАД
и същото е разгледано в открито съдебно заседание на 05.04.2018 г. с участието
на кредитора, длъжника и синдика. Във възражението си „Б.Д.“ ЕАД сочи следните
пречки за утвърждаване на оздравителния план: Планът не е приет от всички
класове кредитора с мнозинство повече от половината гласове от класа, макар да
е приет с повече от половината от приетите вземания; Представеното към плана
заключение относно пазарната стойност на актив – недвижим имот, не е била
приета или одобрена от кредиторите по реда на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а вещото
лице, изготвило оценката, е избрано от длъжника по негова преценка. Това водело
до формално изложение в плана относно степента на удовлетворяване на
кредиторите в сравнение с тази, която би била достигната при осребряване на
имуществото на длъжника; Планът не осигурявал плащане на несъгласните кредитори
такова, каквото биха получили при осребряване на имуществото; Липсвало
задължителното разрешение от министъра на финансите по чл. 189 ДОПК, а такова
бил необходимо, тъй като вземането на НАП било с настъпил падеж и отсрочването
на плащането му дори с един ден представлявало част от хипотезите по чл. 189 ДОПК; Банката била поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с
кредитора от същия клас НАП, тъй като планът предвиждал учредяване на гаранция
в полза на банката след плащане на публичните задължения, съгласно предвиденото
в плана; Предвидените реални гаранции не били адекватни на целесъобразността на
плана и не покривали риска, който съществува за кредитора при евентуално
неизпълнение на плана за оздравяване.
В
допълнение към възражението от 15.03.2018 г. „Б.Д.“ ЕАД е посочила, че с
оздравителния план е предвидено намаляване на публичните задължения без съгласие
на министъра на финансите – не се предвиждало изплащане на лихвите след датата
на решението за откриване производство по несъстоятелност, което водело до
намаляване на публичните вземания. Предвидените гаранции не били налични към
датата на приемане на оздравителния план, поради което следвало да се приеме,
че планът не съдържа гаранции. Липсвали и финансови гаранции за реализиране на
плана – не било извършено предвижданото увеличение на капитала, нито бил
получен банков кредит, въпреки че в плана се предвиждала необходимост от
допълнително финансиране за изпълнението му. Липсвали организационни, правни,
финансови и други действия за осъществяване на оздравителния план. Не били
приложени посочените в плана седем договора с контрагенти, нито имало разбивка,
която по някакъв начин да потвърждава очакваните 8 милиона оборот и 2 милиона
печалба. Липсвали данни за цени на суровини, разходи за дейността и продажна
цена на продукцията, чрез които да може да се изчисли очакваната печалба.
Длъжникът бил представил договор за наем на свой имот до 2021 г., а в същото
време предвиждал в плана да използва част от него в дейността си. Освен това
при годишна наемна цена от 42 000 лева, липсвала обосновка на посоченото в
плана, че се очакват приходи от около 300 000 лева от наем за имота
годишно. Към датата на плана липсвало обособяване на част от имота, както и
сключен наемен договор с трето лице, поради което така посочената гаранция не
можело да се приеме, че съществува.
Представителят
на длъжника и синдика са изложили доводи за неоснователност на възражението, с
твърдения, че планът е приет с мнозинство повече от половината от приетите
вземани и това е достатъчно; че са учредени изискуемите се от закона гаранции;
че НАП следва да гласува в отделен клас, поради което не следва да се съпоставя
неговото положение според плана с това на банката; че ипотеки и залози могат да
се учредят само, ако липсват публични задължения, като са се позовали на чл.
264 ДОПК.
Възражението
на „Б.Д.“ ЕАД е депозирано от кредитор в срока по чл. 703, ал. 5 ТЗ, поради
което е допустимо и следва да бъде разгледано. Същото съдържа доводи, относими
към различни етапи от предлагането, допускането и гласуването на плана, поради
което тези доводи ще бъдат разгледани на съответните места при проследяване
законосъобразността на процедурата и плана за оздравяване по същество.
Тъй
като банката е направила възражение във връзка с обявеното от съда на
08.03.2018 г., че планът е приет от Събранието на кредиторите, а приемането на
плана е предпоставка за неговото утвърждаване, то на първо място съдът ще
разгледа това възражение.
Допуснатият
до разглеждане план за оздравяване е разгледан от Събрание на кредиторите,
свикано с определение на съда от 24.01.2018 г. Спазена е нормата на чл. 702,
ал. 2 ТЗ - покана е обявена в търговския регистър на 25.01.2018 г., с което
всички кредитори се смятат поканени. Длъжникът и синдикът са призовани по реда
на ГПК и са присъствали на събранието. На събранието са се явили надлежно
упълномощени представители на кредиторите „М.“ ЕООД, „Б.Д.“ ЕАД и „Р.Б.“ ЕАД.
Вземането на „Б.Д.“ ЕАД е включено в списъка на приетите вземания като
обезпечено, но обезпечението е оспорено и е предмет на иск по чл. 694 ТЗ т.д. №
3233/2017 г. на СГС, ТО, VІ-8 състав. Съдът е допуснал този кредитор до участие
в Събранието на кредиторите като обезпечен кредитор, при прилагане по аналогия
разпоредбата на чл. 673, ал. 3 ТЗ.
Проведено
е гласуване за предложения от длъжника план по класове, като кредиторите са
разпределени по класове по чл. 703 ТЗ в следния вид:
І.
Кредитори с обезпечени вземания – общо 17 914 235.24 лева.
1. „Б.Д.“ ЕАД – 17 152 537.13 (95.748% в
класа)
2. НАП – 356 835.83 лева (1.992% в класа)
3. „Р.Б.“ АД – 404 862.28 лева (2.260% в класа)
ІІ.
Кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ – няма.
ІІІ.
Кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ – няма.
ІV.
Кредитори с необезпечени вземания – общо 38 725 334.89 лева.
1.“М.“ ЕООД – 33 009 250 лева (85.239% в
класа)
2. „Р.С.“ ЕООД – 115 195.10 лева (0.297% в
класа)
3. „Б.Д.“ ЕАД - 5 582 784.79 лева (14.416% в
класа)
4.“Елера Консулт“ ООД – 1 500 лева (0.006% в
класа)
5.“С.М.“ АД – 16 605 лева (0.042% в класа)
V. Кредитори по чл. 616, ал. 2 ТЗ –
общо 42 940.76 лева
1. „Б.Д.“ ЕАД – 42 640.76 лева (99,301%
в
класа)
2. „Р.Б.“ ЕАД – 300 лева (0.699% в класа
Кредиторите с обезпечени вземания са гласували
против приемането на плана с 97,740 % от гласовете в класа. Кредиторите с
необезпечени вземания са гласували за приемането на плана с 85,239 % от
гласовете в класа. Кредиторите от клас пети са гласували против приемането на
плана със 100 % от гласовете в този клас.
Съдът е обявил, че планът е приет при условията на
чл. 703, ал. 6 ТЗ с гласовете на кредитора „М.“ ЕООД, който притежава повече от
50% от приетите вземания. Съобщение за приемането на плана е обявено в
търговския регистър на 15.03.2018 г.
Съгласно чл. 704, ал. 1 ТЗ, съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план,
ако са спазени изискванията на закона. Третата алинея на същата норма изисква
най-напред да бъдат разгледани постъпилите възражения срещу плана. Постъпилото
възражение от кредитора „Б.Д.“ ЕАД е разгледано в съдебно заседание на осми
март 2018 г.
Във възражението си по чл. 703, ал. 5 ТЗ, кредиторът
„Б.Д.“ ЕАД, е направил твърдение, че за да се счита за приет плана, необходимо
е не само да е приет от кредиторите с повече от 50% от вземанията, но още
планът да е приет и във всички отделни класове с
мнозинство повече от половината от гласовете в класа, съобразно нормата на чл.
703, ал. 4 ТЗ, а в случая това условие не е налице, поради което и планът не
може да бъде утвърден. Настоящият състав намира, че при внимателен анализ на
нормите на чл. 703, ал. 4 и ал. 6 ТЗ и чл. 705, ал. 1, т.1 и и т. 2 ТЗ, така
направеното възражение следва да бъде прието за основателно. Съгласно чл. 703,
ал. 1 ТЗ кредиторите гласуват в определени класове и това е така, защото
кредиторите в отделните класове имат различни интереси. Чл. 703, ал. 4 ТЗ
изисква планът да се приеме от всеки клас с
обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа. В същото време първото
условие по чл. 705, ал. 1 ТЗ за утвърждаване на плана е да са спазени
изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори.
Следователно, законът изисква планът да е приет от всички класове кредитори с
обикновено мнозинство. За да защити интересите на мнозинството от всички
кредитори обаче, законът – чл. 703, ал. 6 ТЗ, поставя и второ условие, за да се
счита планът приет – против него да не са гласували повече от половината от
всички кредитори с приети вземания. Защото хипотетично е възможно кредиторите
от всеки клас да са приели плана, но при сборуване вземанията на несъгласните
кредитори, техният размер да надвиши 50% от всички приети вземания. Двете
условия следва да са налице кумулативно, за да се счита плана приет, а
приемането му е предпоставка за утвърждаването му от съда. В подкрепа на това
становище е и обстоятелството, че законът изисква планът да се гласува по класове.
Ако беше достатъчна само липсата на пречката по чл. 703, ал. 6 ТЗ – за плана да
не са гласували против кредиторите с повече от половината от приетите вземания
, съответно – да е налице само условието по чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ, то тогава
нямаше да има нужда кредиторите да гласуват по класове, а щеше да е достатъчно
гласуването да се извърши общо от всички кредитори и да се вземе общо решение с
повече от половината от размера на всички приети вземания. Посоченото становище
е застъпено и в Решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. № 42/2012 г. на ІІ-во т.о.,
макар че не това е въпросът, по който е допуснато касационно обжалване. По този
въпрос не е допускано касационно обжалване, макар същият да е бил поставян
(Определение № 593/26.10.2015 г. по т.д. № 1577/2015 г. на ВКС, ІІ-ро т.о.).
След като планът не е
приет от кредиторите според изискванията на закона, то липсва предпоставката по
чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ за утвърждаване на предложения план за оздравяване и на
това основание следва да бъде отказано утвърждаването му. Принципно, ако планът
не е приет от Събранието на кредиторите, съдът не е длъжен да се произнася по
утвърждаване на плана с нарочен акт, а може да постанови решение по чл. 710 ТЗ,
в чиито мотиви да изложи съображение относно неприемането на плана. В случая
обаче, доколкото съдът първоначално е приел, че планът е приет, като е обявил
това свое виждане пред Събранието на кредиторите, а едва по възражение на
кредитор е приел обратното, то следва да се постанови решение по утвърждаване
на плана, за да се даде възможност за въззивен контрол на приетото от съда, че
планът не е приет.
С оглед възможността да
бъде застъпено и становището, че е достатъчно да не е налице пречката по чл.
703, ал. 6 ТЗ, за да се счита плана приет от Събранието на кредиторите, следва да бъдат разгледани
всички предпоставки за допускането и утвърждаването му от Събранието на
кредиторите.
След извършване на проверка относно
наличието на процесуалните и материалните предпоставки за допускане на
предложения от длъжника оздравителен план до разглеждане от Събранието на
кредиторите по чл. 700 ТЗ и наличието на другите предпоставки за утвърждаване
на плана по чл. 705 ТЗ (извън тази по чл. 705, ал. 1, т. 1 ТЗ), съдът намира
следното:
Оздравителният
план, депозиран с молба вх. № 170226/15.12.2017 г. е предложен от длъжника,
който е легитимирано лице – чл. 697, ал. 1, т. 1 ТЗ и в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 698, ал. 1 ТЗ (определението на съда по чл. 692 ТЗ е
обявено в търговския регистър на 16.11.2017 г.), поради което е допустим.
Нормата
на чл. 701, ал. 2 ТЗ предвижда, че планът за оздравяване се допуска до
разглеждане от Събранието на кредиторите, ако отговаря на изискванията на чл.
700, ал. 1 ТЗ, където е посочено задължителното съдържание на плана за
оздравяване, а в противен случай съдът следва да съобщи на предложителя
необходимостта да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок. В случая
нередовности са открити от съда, дадени са указания на длъжника и
нередовностите са отстранени в законоустановения срок чрез представяне на
коригиран оздравителен план, като следва да бъде посочено, че е неоснователно
възражението на „Б.Д.“ ЕАД, че към плана не са представени описаните в него
предварителни договори - всички описани в плана приложения са представени с
първоначалния оздравителен план и не е било нужно да бъдат представяни повторно
с коригирания му вариант.
Съобразно
установената съдебна практика обхватът на първоначалната проверка се ограничава
до формална проверка за наличие на всички изискуеми от закона реквизити на
плана, без да бъдат обсъждани по същество отделните предложения в плана, но в
производството за утвърждаване на гласувания от Събранието на кредиторите план
съдът извършва повторна проверка относно наличието на всички изискуеми от чл.
700, ал. 1 ТЗ реквизити на плана и осъществява контрол за законосъобразност и
по същество на направените в плана предвиждания.
Съгласно
чл. 700, ал. 1 ТЗ, планът за оздравяване задължително съдържа предвиждания
относно следното:
1)
Степен на удовлетворяване на вземанията, включени в одобрените от съда списъци
към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от
всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания -
предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;
2)
Условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се
освобождават напълно или частично от поетите задължения;
3)
Степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с
това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от
закона ред;
4)
Гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на
плана;
5)
Управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите
действия за осъществяването на плана;
6)
Влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника.
Конкретното
минимално съдържание, което посочените раздели следва да съдържат, съответно на
предназначението на плана и неговите цели, е прецизирано от съдебната практика.
В
предвижданията по чл. 700, ал. 1, т. 1
ТЗ планът за оздравяване следва да
съдържа ясна и подробна информация относно степента на удовлетворяване на всеки
отделен кредитор с прието вземане, както и по отношение на всеки кредитор с
оспорено вземане (по отношение на който е предявен иск по чл. 694 ТЗ или по
отношение на който е възобновено производство по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ).
Степента на удовлетворяване на
вземането следва да бъде посочено като конкретна сума и като процент от размера
на цялото прието вземане, което пък следва да бъде индивидуализирано чрез
основанието и размера на отделните му съставни части (главница, лихви,
неустойки, разноски) и ако се предвижда различна степен на удовлетворяване на
различните части, то следва да бъде посочена степента на удовлетворяване на
всяка част. В противен случай не би била налице необходимата за всички
кредитори яснота в плана, нито би било възможно издаване на изпълнителен лист
при неизпълнение на плана – чл. 708 ТЗ, нито преценка за наличието на
неизпълнение, при евентуално постъпило след прекратяване на производството
искане за възобновяването му.
В плана следва да бъде посочен
начина и времето за удовлетворяване вземането на всеки отделен кредитор
(плащане в пари, съответно – в брой или по банков път, или чрез прехвърляне на
права или по др. начин), с излагане на ясен погасителен план, ако се предвижда
отсрочване и разсрочване на
вземането.
При намаляване, отсрочване и
разсрочване на публични задължения на длъжника, следва да бъде спазено
императивното изискване на чл. 189, ал. 1 ДОПК, според което наличието на
предварително съгласие на министъра на финансите за това е абсолютна
предпоставка за законосъобразност на плана и същото следва да е налице
най-късно към момента на постановяване на определението на съда по чл. 701 ТЗ –
аргумент от чл. 189, ал. 5 ДОПК (така и Решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. №
42/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.)
Следва да бъдат предвидени и
гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи
съдебни производства към датата на предлагането на плана.
В предложения от длъжника
оздравителен план и след отстраняване на указани от съда нередовности, съдът
констатира пълно съответствие с посочените по-горе изисквания. Неоснователно е
възражението на кредитора „Б.Д.“ ЕАД в частта, в която сочи, че тъй като с
плана се отсрочват и намаляват вземанията на НАП, то, предвид нормата на чл.
189 ДОПК, необходимо е съгласие на министъра на финансите. С плана се предвижда пълно изплащане
приетото вземане на НАП за главница и лихви в деня след влизане в сила на
решението за утвърждаване плана за оздравяване. Тезата на банката е, че по този начин падежът на публичните
вземания се отсрочва, тъй като се отлагал до влизане в сила на плана. Дали е
налице отсрочване или разсрочване по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК се преценява обаче не според обичайния падеж на
публичните вземания, тъй като всички приети в производството по несъстоятелност
вземания са вече изискуеми и неплатени на падежа, а според това дали самият
план предвижда плащането да стане не веднага след влизането в сила на плана, а
след определен срок или на определени части. Посочването в плана, че плащането
ще стане веднага след влизането му в сила, е указание единствено за момента, от
който планът поражда действие, без което никакви плащания въз основа на плана
не са възможни. Най-ранният момент за плащане въз основа на плана е неговото
влизане в сила. Следователно, ако моментът на предвиденото плащане съвпада с
момента на влизане в сила на плана, то този план не предвижда никакво
отсрочване или разсрочване на публичните вземания по смисъла на чл. 189, ал. 1 ДОПК.
Неоснователно е и твърдението, че се намалява
вземането на НАП, като не се предвижда плащане на лихви, начислени след
решението за откриване производство по несъстоятелност. Поначало планът за
оздравяване обхваща само вземанията, възникнали до датата на решението за
откриване производство по несъстоятелност – аргумент от чл. 706, ал. 1 ТЗ и чл.
707, ал. 4 ТЗ. Ето защо, липсата на предвиждане в плана относно лихвите,
възникнали след датата на решението, нито означава, че същите се опрощават,
нито, че тяхното плащане се отлага във времето. Освен това в случая изрично е
предвидено и плащане на дължими лихви след датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност – 23.06.2017 г.
„К.М.“
АД е акционерно дружество, поради което изискването на чл. 700, ал. 1, т. 2 ТЗ е неприложимо.
Според
изискването на чл. 700, ал. 1, т. 3 ТЗ
в плана следва да бъде посочена степента, в която ще бъде удовлетворено
вземането на всеки кредитор в сравнение с това, което той би получил при
осребряване на имуществото в производството по несъстоятелност. Това означава в
плана да бъдат изложени сравнителни данни, а за да може такива да бъдат
посочени, следва на първо място да бъде направен опис на имуществото на
длъжника, както и да бъде приложена актуална пазарна оценка на това имущество,
извършена максимално близо по време с изготвянето на оздравителния план. При
непроведено събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ или
при невзето решение по точки от дневния му ред оценката следва да бъде
извършена от оценители съобразно известните на икономическата теория методи, по
възлагане на предложителя и за негова сметка. Наличието на пазарна оценка не е
изрично изискване на закона, но без нея практически е невъзможно спазването на
изискването на чл. 700, ал. 1, т. 3 ТЗ, а в последствие и не може да бъде
направена преценка по чл. 705, ал. 1, т. 4 ТЗ. Съдебната практика е категорична, че към плана следва да бъде приложена актуална
пазарна оценка на имуществото на длъжника (така напр. Решение № 177 от
20.01.2014 г. по т. д. № 1389/2013 г., на ВКС, І т. о.). Неоснователно е обаче възражението
на „Б.Д.“ ЕАД, че в случая липсва такава оценка, тъй като представената с плана
оценка не е одобрена от Събранието на кредиторите, не е извършена съобразно
решение по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ. Законът не изисква оценката да е изготвена
по реда на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а и това е невъзможно тогава, когато към
момента на изтичане срока по чл. 698 ТЗ не е проведено събрание на кредиторите
или то не е взело решение по чл. 677, ал. 1, т.8 ТЗ. Достатъчно е оценката да дава информация
за пазарната цена на имуществото към момента на предлагане плана за
оздравяване. В случая към плана е представена оценка на наличното имущество,
съобразно нея в плана е направен ясен и разбираем сравнителен анализ на
степента на удовлетворяване, което всеки кредитор би получил с плана в
сравнение с удовлетворяването му при осребряване на имуществото.
В
чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ е въведено
изискване планът за оздравяване да съдържа гаранции за всеки клас кредитори за изпълнение на плана.
Приема се в практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК
(така Решение № 83 от 27.11.2013 г. по т. д. № 940/2012 г. на ВКС, І т. о), че
понятието "гаранции" по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ следва
да се тълкува в съответствие със съдържанието на разпоредбата в цялост,
отнасяща ги до "всеки клас кредитори, във връзка с изпълнението на
плана", т.е. до изпълнение на определящото интереса на кредиторите от приемане
на плана, същностно негово съдържание – справедливото им удовлетворяване, в
съответствие с предвидените в плана време и степен на удовлетворяване. Предвид
самостоятелната разпоредба на чл. 700, ал. 1, т. 5 и чл. 700, ал. 2 ТЗ,
предвиждаща като задължително съдържание на плана, отделно от гаранциите по ал.
4, (управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия
за неговото осъществяване, вкл. като факултативно съдържание - конкретни
действия и сделки по изпълнението му), то под
гаранции по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ следва
да се съобразява само това негово съдържание, пряко или непряко обезпечаващо
удовлетворяването на кредиторите, като главна цел на оздравителното
производство. Пряко осигуряващи удовлетворяването са обичайните
обезпечителни мерки (реални и лични обезпечения) - залог, ипотека,
поръчителство, възбрана, залог. Качество на гаранция би имало и средство, без
пряко удовлетворяващ кредитора ефект, но косвено гарантиращо
удовлетворяването (напр., гарантиране
конкретно уреден в плана начин на удовлетворяване на кредитори - чрез събиране
вземания от длъжници на несъстоятелното дружество, гарантирано само по себе си
с предприемане на принудително изпълнение върху предварително обезпечени или
възбранени/запорирани, конкретни техни имущества и пр.) Спецификата на
оздравителния план, чието изпълнение е предпоставено от взаимно допълващи се,
различни по характеристика икономически и правни действия, в осигуряване
продължаване дейността на търговското предприятие, но при условия на
рентабилност, с цел удовлетворяване на кредиторите му, предпоставя тълкуване на
понятието "гаранции " в по-широк смисъл, но във всички случаи като мерки, обезпечаващи защита на
удовлетворяването на кредиторите. Именно в отлика от останалите действия и
сделки по осъществяването му, съгласно чл. 700, ал. 1, т. 5 и чл. 700, ал. 2 ТЗ, тези
гаранции са относими само и единствено към защита удовлетворяването на
кредиторите, без да се изчерпват с обезпечителни мерки, в тесния смисъл на
думата.
В посоченото решение се приема още, имуществото на длъжника няма
характер на гаранция, тъй като поначало кредиторите могат да се удовлетворят от
него, както и че възможността кредиторите да поискат възобновяване на
производството не се счита само по себе си гаранция по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, а
и не всички кредитори имат право да искат възобновяване (съображения за този
извод в решение № 807 от 16.12.2005 г. по т.д. № 512 от 2005 г. на І т.о. на
ВКС и определение № 571 от 30.07.2012 г.
по т.д. № 172 8 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). Предвидените в закона възможности
на кредиторите и ограниченията на длъжника също не могат да бъдат гаранции за
кредиторите (така Определение № 571/30.07.2012 г. по т.д. № 172/2012 г. на ВКС,
ІІ т.о.)
В конкретния случай длъжникът е предвидил като
обща гаранция ликвидационната стойност на имуществото на длъжника, но предвид
посоченото същата няма характер на гаранция по смисъла на закона.
Като
обща гаранция е предвидено и предвиждано увеличение на капитала с
1 000 000 лева, като е представено Споразумение между акционерите и
трето лице „Р.“ АД. Така предвижданото действие също няма характер на гаранция.
На първо място, защото предвиждането изцяло зависи от действията на трети лица
и няма механизъм, по който тези трети лица да бъдат принудени да изпълнят
поетите задължения, а и решението за увеличение на капитала е от компетентността
на Общото събрание на акционерите, каквото решение не може отнапред да им бъде
вменено. На следващо място, увеличението на капитала не може да служи като
гаранция за изплащане вземанията на кредитори и защото същото е предвидено и
като финансиране дейността на длъжника.
В
плана са предвидени гаранции за всеки клас кредитори по смисъла на чл. 700, ал.
1, т. 4 ТЗ – учредяване на ипотеки и залози от длъжника, насочени към защита
удовлетворяването както на обезпечените, така и на необезпечените кредитори. Изложени
са конкретните стъпки за реализиране на всяка от предвидените гаранции, както
като последователност, така и във времето.
Настоящият
състав намира в същото време, че като е предвидил в плана, че предлаганите
гаранции - реални обезпечения ще бъдат учредени в определен срок след
утвърждаване на плана и след осъществяването на определени условия, той е
нарушил изискването за конкретност на гаранцията. Според Решение №
83/27.11.2013 г. по т.д. № 940/2012 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК, …гаранциите следва да бъдат
учредени към момента на приемане на плана в съответната форма за действителност
или доказване, макар под отлагателно условие – влизане в сила на оздравителния
план….. Неиндивидуализирането на гаранцията и непредоставянето й в ефективна за
кредиторите – нуждаеща се от последващи действия и волеизявления на длъжника
или трето, предоставящо я в негова полза лице – форма, по начало изключва
годността й. Т.е., за да може предвидените с плана обезпечения да
съставляват гаранции по смисъла на чл. 700, ал. 1 ТЗ, те следва не само да са
предвидени в плана, но и да са надлежно учредени към момента на утвърждаване на
плана, макар и под условие. Посоченото изискване е указано от съда на длъжника
с определението за допускане на плана до разглеждане от Събранието на
кредиторите, но не е спазено.
Освен
това, като гаранции са предвидени залози върху вземания, които ще възникнат по
договори с контрагенти, като с тези контрагенти са представени предварителни
договори. От една страна липсва яснота относно размера на вземанията, за да се
прецени дали залога върху тях е ефективна гаранция, а от друга страна,
учредяването на гаранцията е свързана с волята на трети лица, които в бъдеще
вероятно ще сключат окончателни договори с длъжника и вероятно в негова полза
ще възникнат някакви вземания.
Изложеното
обосновава извод, че предвидените с плана гаранции не са такива по смисъла на
закона и само на това основание планът за оздравяване не може да бъде утвърден.
Законът
(чл. 700, ал. 1, т. 5 ТЗ) изисква планът
за оздравяване да предвижда конкретни управленски, организационни, правни,
финансови, технически и другите действия за осъществяването на плана
(реорганизация, назначаване на нов екип, придобиване на нови активи, сключване
на нови договори, разработване на допълнителни или нови търговски стратегии и
др.). Всички управленски, административни, правноорганизационни и технически действия следва да бъдат посочени
конкретно по съдържание и вид, да бъде пояснено как и кога във времето ще бъдат
извършени, с каква цел и какъв резултат се очаква от тях.
В
предложения от длъжника план за оздравяване са посочени конкретни управленски,
организационни, правни, финансови, технически и другите действия за
осъществяването на плана. Така например, предвиден е конкретен източник на
оборотни средства, като е посочено предвиждано увеличение на капитала на
дружеството с 1 000 000 лева при условията на чл. 195 ТЗ, като за
целта е сключено споразумение между настоящите акционери на дружеството и
евентуален бъдещ акционер. Сключени са няколко договора, осигуряващи техническо
и ресурсно осигуряване продължаването на търговската дейност, насочени към
реализиране на оборот и печалба от дейността, като е направен и анализ на
очакваните приходи от нея за периода на оздравителния план (общо 10 години).
Предвидено е обособяване на част от притежавания недвижим имот, който да бъде
отдаден под наем с цел генериране на приходи. Конкретизирани са конкретни
стъпки, по време и като последователност, както и като очакван икономически
ефект.
Кредиторът
„Б.Д.“ ЕАД е възразил, че посочените действия за осъществяване на плана не са
годни и не са осъществими. Преценката, доколко тези действия са осъществими и
могат да осигурят изпълнението на плана обаче е само от компетентността на
Събранието на кредиторите, не и на съда.
В
плана са изложени предвиждания относно влиянието на плана върху заетостта на
работниците и служителите на длъжника, като е посочено, че в момента липсват
наети на трудов договор лица, но с оглед предвижданото продължаване на
дейността такива ще бъдат наети, като първоначално броят им ще бъде 30 човека и
този брой ще нараства. Посоченото отговаря на изискването на чл. 700, ал. 1, т.
6 от ТЗ.
По
предпоставките че е налице предпоставката по чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ - планът е
приет с мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания,
включени в одобрените от съда списъци по чл. 692, ал. 1 и по чл. 692, ал. 4; планът предвижда непълно плащане, като кредиторите от класа на
необезпечените вземания, които също получават непълно плащане, са го приели;
Основателно е
възражението на „Б.Д.“ ЕАД, че не всички кредитори от клас „Обезпечени
кредитори“ са поставени при равни условия. В този клас, освен „Б.Д.“ ЕАД, са
включени и „Р.Б.“ ЕАД и кредиторът НАП, (тъй като всички предявени негови
вземания са обезпечени). В плана се предвижда редуциране вземанията на двете
банки и тяхното разсрочване, а вземанията на НАП се предвижда да бъдат
изплатени в пълен размер, незабавно след влизане в сила на решението за
утвърждаване на плана. Такова предвиждане е възможно, но законът изисква
ощетените кредитори да са дали писмено съгласие. Съгласие на двете банки не е
дадено. Това е още една пречка за утвърждаване на плана.
Настоящият състав
намира, че са налице условията по чл. 705, ал. 1, т. 5 и т. 6 ТЗ – на несъгласен кредитор и несъгласен длъжник планът осигурява получаване
на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения
от закона ред, при съобразяване на приложената към плана оценка на имуществото
и никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане, а условието по чл. 705, ал. 1, т. 6 ТЗ е
неотносима в случая.
Установените пречки за
утвърждаване на плана, включително по възражението на кредитора „Б.Д.“ ЕАД,
налагат постановяване на отказ за утвърждаване на оздравителния план, предложен
от длъжника „К.М.“ АД.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
като частично основателно възражението на кредитора „Б.Д.“ ЕАД от 13.03.2018
г., допълнено на 15.03.2018 г., срещу плана за оздравяване, на „К.М.“ АД,
предложен от длъжника с вх. № 170226/15.12.2017 г. по описа на СГС и гласуван
на Събрание на кредиторите, проведено на 08.03.2018 г., съобразно мотивите на
решението.
ОТКАЗВА утвърждаване
на плана за оздравяване на „К.М.“ АД, предложен от длъжника с вх. № 170226/15.12.2017
г. по описа на СГС и гласуван на Събрание на кредиторите, проведено на
08.03.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – С. в едноседмичен срок от
обявяването му в Търговския регистър.
Решението
да се изпрати за обявяване в Търговския регистър и да се впише в книгата по чл.
634в ТЗ.
СЪДИЯ: