ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.05.2019 г.
Районен съд – Пазарджик, Гражданска
колегия, в закрито заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4704 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 403,
ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. №
7698/01.04.2019 г. от ищеца „МДМ-99“ ООД с искане за възстановяване на
внесената гаранция за допускане на обезпечение.
С молба с вх. № 9440/15.04.2019 г.
ответникът ЕТ „З.А. М. – З.М.“ е възразил срещу връщането на гаранцията с
твърдението, че за него е налице основание да претендира обезщетение с оглед
отхвърлената част от иска.
В едномесечния срок по чл. 403, ал. 2 ГПК ответникът не е представил доказателства да е предявил иск против ищеца за причинените му вреди.
Като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото съдът намира следното от фактическа страна:
По искане на ищеца с Определение № 971
от 29.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1493/2018 г. на Районен съд –
Асеновград, преобразувано в гр.д. № 4704/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, е
допуснато обезпечение на предявения
от „МДМ-99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Александър Стамболийски“ № 85 иск против ЕТ „З.А. М. – З.М.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Константин
Величков“ № 97, за заплащане на сумата от 14 239,32 лв. главница, ведно
със законната лихва от предявяване на иска, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ЕТ „З.А. М. – З.М.“ в „Пощенска банка“ АД (с ново
наименование „Юробанк България“ АД), до размера на претендираната сума от 14 239,32
лв.
Определена е гаранция в размер на
2 000 лв., внесена от ищеца по сметка на Районен съд – Асеновград на 05.09.2018
г.
С Определение № 1496 от 15.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1493/2018 г. на Районен съд – Асеновград,
преобразувано в гр.д. № 4704/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, е допуснато
обезпечение на предявения от „МДМ-99“
ООД против ЕТ „З.А. М. – З.М.“ иск за заплащане на сумата от 14 239,32 лв.
главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска, чрез налагане на
запор върху банковите сметки на ЕТ „З.А. М. – З.М.“ в „Обединена българска
банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, до размера на исковата претенция,
възлизаща на 14 239,32 лв.
По искане на ответника с Определение № 2
от 02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 4704/2018 г. на Районен съд –
Пазарджик, е отменено е допуснатото с Определение № 971 от 29.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1493/2018 г. на Районен съд – Асеновград, обезпечение на
иска и е обезсилена издадената на 29.06.2018 г. обезпечителна заповед.
Определението
е потвърдено с Определение № 107 от 28.02.2019 г., постановено по в.гр.д. № 143/2019
г. на Окръжен съд – Пазарджик, което е окончателно.
С влязло в сила Решение № 328 от
12.03.2019 г. по гр.д. № 4704/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, е осъден на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ ответникът ЕТ „З.А.М. – З.М.“ да заплати на ищеца „МДМ-99“
ООД сумата от 1 658 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимата цена по
данъчна фактура № **********/02.02.2017 г., и сумата от 9 174,77 лв.,
представляваща продажната цена по данъчна фактура № *********/29.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен
искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 182,24 лв.,
представляваща неизплатен остатък по данъчна фактура № **********/27.12.2013 г.
и сумата от 224,31 лв., представляваща неизплатен остатък по данъчна фактура №
**********/22.01.2016 г.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира молбата за освобождаване
на внесената парична гаранция за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечение, бъде отхвърлен или ако не бъде
предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът
може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението
вреди. Според чл. 403, ал. 2 ГПК, за да бъде освободена представената гаранция,
заинтересованият подава молба с препис за ответната страна, която в
едноседмичен срок от връчване на молбата може да подаде възражение против
освобождаването на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за
причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не
предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.
Гаранцията не съставлява обезпечителна
мярка по смисъла на чл. 397 ГПК, а внасянето й е предпоставка за допускане на
самото обезпечение. Тя защитава правата на ответника при претърпени от него
вреди вследствие неоснователно обезпечение, каквото то би било отхвърляне на
обезпечения иск, прекратяване на производството по делото или непредявяване на
бъдещия иск в определения срок. Освобождаването на гаранцията е обусловено от
липсата на обезпечителен интерес за ответника, свързан само с претърпените от
него вследствие неоснователно обезпечение вреди.
В настоящия случай е налице хипотезата
на влязло в сила решение, с което искът е уважен частично, а в останалата част
е отхвърлен.
Частта от гаранцията, съответстваща на уважената
част от иска, а именно сума в размер на 1 521,53 лв. следва да бъде
освободена без оглед становището на ответника по иска, тъй като по аргумент от
чл. 403, ал. 2 ГПК възможността на ответника да възрази срещу освобождаването
на гаранцията е приложима единствено в хипотези, в които ответникът може да
претендира вреди от неоснователното обезпечаване, а именно когато искът не бъде
предявен, бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено. По
аргумент от противното при уважаване на иска гаранцията се освобождава
безусловно.
По отношение на останалата част от
гаранцията, съответстваща на частта от исковата претенция, която е отхвърлена,
а именно сума в размер на 478,47 лв., гаранцията също следва да се освободи,
тъй като въпреки изрично направеното от ответника възражение, същият не е
представил по делото доказателства да е предявил иск против ищеца за
обезщетяване на причинените от обезпечението вреди. Поради бездействието на
ответника съдът приема, че за него липсва обезпечителен интерес от запазване на
гаранцията.
Доколкото гаранцията е внесена по сметка
на Районен съд – Асеновград, следва да бъде изискано от този съд да преведе по
сметка на Районен съд – Пазарджик паричната гаранция за връщането й на ищеца.
Съгласно т. 3 Тълкувателно решение № 6
от 23.10.2015 г., постановено по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
определението на съда за освобождаване на внесени като разноски и гаранции суми
не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание
чл. 403, ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА
внесената
от „МДМ-99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Александър Стамболийски“ № 85 въз основа на Определение № 971
от 29.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1493/2018 г. на Районен съд –
Асеновград, преобразувано в гр.д. № 4704/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, парична
гаранция в размер на 2 000 лв.
ДА
СЕ ВЪРНЕ
на „МДМ-99“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Александър Стамболийски“ № 85 внесената на 05.09.2018 г. по
сметка на Районен съд – Асеновград парична гаранция в размер на 2 000 лв. по
посочената от ищеца банкова сметка ***. № 7698/01.04.2019 г.
Да се изиска от Районен съд – Асеновград
да преведе по сметка на Районен съд – Пазарджик паричната гаранция, внесена от
„МДМ-99“ ООД за връщането й на ищеца.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: