Р Е Ш Е Н И Е
№
10.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МАРИНСКА
При секретаря Петя И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№7791/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.211, вр. чл.207, ал.1, т.2, от КТ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “П.П.” ООД, гр. Габрово,
чрез адв. Хр. М., против Т.Д.Е., П.Д.Е., З.Р.Б., Д.Н.И.,
Г.Д.К., К.И.К. И Р.И.К., с която се твърди, че
страните са се намирали в трудовоправни отношения,
въз основа на сключени трудови договори, в срок до 25.07.2016г, като са заемали
различни материално- отчетнически длъжности. Твърди се, че на 25.07.2016г, е
извършена инвентаризация на складовите помещения, като резултатите са отразени
в опис №1 и опис №2. Твърди се, че е установена липсата на доставени и получени
на 21.07.2016г. и на 22.07.2016г., стоки, а именно: на 21.07.2016г., стока на
стойност 29 752,98лв., по фактура №********* и на 22.07.2016г.- стока, на стойност
13 990,61лв.—по фактура №**********. Твърди се, че при проведени разговори с
доставчиците, същите са посочили, че стоката е получена в гр. Плевен, но по
искане на отв. Т.Д.Е., стоките са разтоварени в друго
складово помещение на същия адрес. Твърди се, че е извършена проверка в
счетоводството на ищеца, като е установена липса в размер на 43 743,59лв.;
съставен е инвентаризационен опис на база счетоводна програма и опис на
наличностите, които потвърждават установената липса. Твърди се, че са проведени
разговори с част от ответниците, но същите отказват да възстановят сумата, тъй
като първите двама ответници-
Т.Д.Е. и П.Д.Е., са взели стоките и са
се разпоредили с тях. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
солидарно ответниците, да заплатят на ищеца сумата от 43 743,59лв съставляваща равностойност на констатирани
липси, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, както и
сумата от 6256,41лв.- лихва за забава, за периода 26.07.2016-20.08.2018г
Претендират се разноски.
Ответниците Т.Д.Е., П.Д.Е., З.Р.Б., Г.Д.К., Д.Н.И.,
К.И.К. и Р.И.К., чрез адв. Кр.
Д., в срока за отговор, изразяват становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се качеството им на МОЛ. Посочва се също, че отв. Т. Е. и Пл. Е., към момента на доставянето на стоката-
на 21. и 22.07.2016г, са били в платен годишен отпуск и не са били на работа, като стоката е приета от
други работници в склада, които не са страна по
делото. Посочва се, че във връзка с твърденията, че стоката е
разтоварена в друго складово помещение, е образувана пр.пр.№ В-4276/2016г., по
която е установено, че липсват данни за
престъпление от общ характер. Посочва се също, че отв.
Г. К., не е присъствала на ревизията на 25.07.2016г. Твърди се също, че
инвентаризация на посочената дата не е имало.
Оспорва се съдържанието на представените с ИМ инвентаризационни
описи, дневник на продажбите и опис-
наличност на склад Плевен .
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че между страните по настоящето дело- ищецът като работодател и
ответниците- като служители, са съществували трудовоправни
отношения, въз основа на сключени трудови договори, както следва: с отв. П.Д.Е.- от 13.08.2007г, за длъжността „пласьор” и
място на работа- склад Плевен, изменен с допълнително споразумение от 31.05.2013г,
въз основа на който същият е назначен на длъжността „Началник склад”; с отв. Т.Д.Е.- от 13.08.2007г, за длъжността „търговски
работник”, с място на работа- склад промишлени стоки, изменен с допълнително
споразумение от 10.05.2013г, въз основа на който същата е назначена на длъжността „офис-
мениджър”; с отв. Д.Н.И.- от 07.01.2015г, за длъжността
„пласьор-стоки”, с място на работа- склад Плевен, бул. ***, № 88, с посочен
характер на работата – търговия на
едро-продажба на стоки; с отв. Р.И.К.– от
13.08.2015, за длъжността „продавач- консултант”, място на работа- склад Плевен
бул. ***, №88, с посочен характер на работата – търговия на едро-продажба на стоки; с отв.
З.Р.Б.- от 05.07.2010г., за длъжността ”пласьор”, с място на работа- склад
Плевен с посочен характер на работата – търговия на едро- разнос
на стоки; с отв. Г.Д.К.- от 01.08.2009г., на
длъжността „продавач- консултант”, място на работа- склад Плевен, с посочен
характер на работата – търговия на
едро-продажба на стоки.
По делото безспорно се установява също, че
трудовите договори на ответниците са
прекратени, по взаимно съгласие, по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
считано от 25. юли. 2016г., за което
са представени и приложени по делото
съответните заповеди за прекратяване на трудовите договори.
По делото, са приложени в
заверени копия, личните трудови досиета на ответниците, както и в оригинал на
длъжностните им характеристики, с изключение на дл.
характеристика на отв. Т.Е.. По делото, съобразно
направеното искане, с определение № 955/07.03.2019г, по реда на чл. 193, ал.2
от ГПК, е открито производство по оспорване подписа на ответниците, положен
върху представените длъжностни характеристики. Поради непредставяне на
оригинала на дл. характеристика на отв. Т. Е., съдът, с протоколно определение от
11.04.2019г., я е изключил от доказателствата по делото. По делото, в рамките
на откритото производство по чл. 193 от ГПК, съдът е допуснал, изслушал и приел
заключение по СГЕ, от което се
установява, че подписите положени в графа „получих характеристиката”, за
представените в оригинал длъжностни характеристики, не принадлежат на отв. П.Д.Е., З.Р.Б., Г.Д.К., Д.Н.И., К.И.К. и Р.И.К. и не
са положени от тях. съдът констатира, че
върху две от дл. характеристики- на отв. Р.К. и Г.К., са положени подписи и за работодател,
подписът на когото не е оспорен, поради което същите не следва да бъдат
изключвани от доказателствата по делото. Останалите оспорени, като неподписани
от страна на отв. П.Д.Е., З.Р.Б., Д.Н.И. и К.И.К., съдържащи само подпис на работника,
следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
По делото, с ИМ, са представени
инвентаризационни описи- за наличностите в склад на ищеца, находящ
се в гр. Плевен, ул. ***№84, опис №1 /л.68-л.81/ и опис №2 /л.82-л.95/, към
дата 25.07- 26.07.2016г., съставени съответно- опис №1 от ***, в присъствието
на лицето ***и опис №2- от ***и в присъствието на ***. По делото е представен и
общ ревизионен опис-л.96-109, за който няма твърдения от кого е съставен. Представени
са също справка за наличностите в склад, към 25.07.2016г, без подпис и печат,
инвентаризационен опис от 25.07.2016г. на склада, също без подпис и печат. По
делото, с ИМ е представен дневник на продажбите за данъчен период м. 08.2018г.
и три броя фактури- фактура №**********/21.07.2016г., с доставчик „Мегапорт” ЕООД, клон В. Търново, на стойност
29 752,98лв., фактура №**********/20.07.2016г., с доставчик „Мегапорт” ЕООД, клон В. Търново, на стойност 29 752,98лв.,
фактура №**********/20.07.2016г, с изпълнител „Загато”
ООД, на стойност 13990,61лв.
По делото се установява също, че
инвентаризацията е извършена въз основа на заповед №1/22.07.2016г, за
наличностите в склад на ул. ***от комисия в състав- председател П. Б. ***и
членове – *** и ***, с посочени причини– съмнения за липси и отклоняване на
стоки; представен е и Протокол от извършена инвентаризация от 01.08.2016г., в
който са посочени формираните две работни групи- на съставил описа и присъствал
на броенето, посочени по- горе, разпитани по делото като свидетели. В прококола /л. 443/ е посочено също, че констатираната в
резултат на извършената ревизия липса, е в размер на 44282,74лв.
От показанията на св. ***, която
изрично заявява, че е подписала лично съставеният опис №1 и е изписала цифрите
в него, се установява, че ревизията в склада се е наложила, поради възникнали
от преди противоречия с отв. П. и Т. ***, свързани с
политиката на фирмата. Посочва, че в посоченият ден са дошли с П. ***/управител/
на място в склада, събрал е целият персонал, но всички са отказали да вземат
участие в ревизията, след което са им раздадени заповедите за уволнение и са си
тръгнали. Св. ***посочва, че в броенето са участвали лица, които са колеги от
гр. Габрово, дошли за да помагат, а конкретно при нея е взело участие лице- ***,
което не служител, а външно лице. Свидетелката посочва, че броенето на стоката
в склада, извършвано ръчно, а тя е записвала резултата в таблицата. Свидетелката посочва, че
ответниците не са запознавани с резултатите от инвентаризацията, както и че не
са подписвали каквито и да е документи, свързани с ревизията. Посочва също, че не е
съставен акт за наличност в каса.
Св. ******заявява в с.з., че тя е
подписала опис №2 и тя е изписала цифрите в
последната графа на описа. Посочва, че
е служител на ищцовото дружество- понастоящем
и към ревизията. Посочва, че устно е
бира извикала в склада, където е имало и други служители. Посочва, че при
съставянето на описа, тя е била на задния изход на склада, заедно с лице, което
не е служител- ***, който е клиент. Посочва, че описа е извършен, като е
изнасяна стока от склада и е записвала
количеството, след преброяване, извършвано
от други служители и от Н. ***. Св. ***посочва, че на ревизията не е са
присъствали ответниците ***, като посочва, че познава само тях от служителите
от склада в гр. Плевен. посочва също, че на ревизията на присъствали и
служители от Габрово.
Св. *** посочва, че лично е
подписал опис №2, и записал ръкописно „ присъствал на броенето”. Посочва,
че не е служител на ищеца, като към момента на ревизията е отишъл в склада,
за да пазарува. Посочва, че като е отишъл в склада, е чул, че управителя – Пл. ***разговаря
с отв. Пл. Е., които визуално познава, за
извършването на ревизия, разменили са документи, след което хората от склада са
си тръгнали. Посочва, че след това е поканен да остане като свидетел на
броенето. Посочва, че ревизията е
извършвана, като служители са изкарвали
чували и кашони със стока от склада, отваряли ги и са брояли наличността, а ******е
записвала бройките в списъка.
Св. ***посочва че лично е
подписал опис №1, като присъствал на броенето. Посочва, че към датата на
ревизията не е бил служител на ищеца, а към датата на с.з.- да. Посочва, че е
извикан от неговият кръстник, който работи при ищеца, за да помага при
ревизията и той е отишъл ок. 10,00 ч. и посочва, че е видял отв.
П.Е./ посочва го/. Св. ***посочва, че управителят Пл. ***е разпоредил, че ще
има ревизия, при което служителите от Плевен са отказали да участват. Посочва,
че е останал в групата на *** и е присъствал на броенето и на записването.
Посочва, е служители от Габрово са започнали да изнасят стоката от склада- в кашони,
брояли са наличността и са записвали резултата, като той лично също е броял
наличността.
По делото, като свидетели са
разпитани и лицата ***, от показанията на които се установява следното: св. К. К.
посочва, че към м. 07.2016г е била служител на ищцовото
дружество, на длъжността „продавач- консултант” и на датата на ревизията е била
на работното си място, заедно с отв. Р.К.. Посочва,
че сутринта към 10,00ч. П. ***и съпругата му *** са дошли, казали са на всички
да приключат с работа и с телефонните разговори и с касовия апарат. Посочва, че
е видяла да паркира тир и да се изнася стоката от склада в тира, без да се
описва нищо и без да се прави ревизия. Посочва, че по време на изнасянето са
присъствали отв. Кр. К. и
от. З. Б., а отв. Пл. Е. и Т. Е. са били в офиса на
втория етаж и са излезли по- късно. Св. К. посочва, че не познава хората- група
мъже, които са дошли в склада в онзи ден. Посочва, че след това са им раздадени заповедите за прекратяване на
трудовите им договори. Посочва, че след това не е търсена за резултатите от
ревизията. Посочва също, че понастоящем работи в Плам Пласт 2016 ЕООД, със
собственик и управител- отв. П.Е..
Св. Ст. ***посочва, че към м.
07.2016г, е работил като шофьор в ищцовото дружество „ПЛАМ ПЛАСТ” и на 25.07., се е върнал
по- рано от разнос, когато е дошла Ж. ***към 10,00ч.
и е поискала да й се предаде оборота. Посочва, че в склада са били събрани служителите и са ги
накарали да подпишат за прекратяване на трудовите им договори, като по това
време е видял, че се изнася стоката от склада.
Св. ***посочва, че не е имало преброяване на стоката. Посочва, че
управителят ***и съпругата му да дошли с охранители от Габрово. Свидетелят
посочва, че пред склада е имало паркиран тир, в който се е товарела стоката,
без да се записва нищо никъде. Св. ***посочва,
че освен заповедта за прекратяване на трудовия договор, не си спомня дали е
подписвал и други документи, както и че не
уведомяван за резултатите от ревизията. Посочва също, че непосредствено
след прекратяване на трудовия му договор с ищцовото
дружество, е започнал работа в „ПЛАМ ПЛАСТ
Св. М. ***посочва, че е бил
служител при ищец към м. юли . 2016г, но в с.з. чува за първи път, че е имало
ревизия в склада към онзи момент. Посочва, че понастоящем е служител на фирмата
на отв. Пл. Е.- „ПЛАМ ПЛАСТ
По делото е изслушано и прието
заключение по ССЕ, от което се установява следното: при проверка в
счетоводството на ищеца, ВЛ е установило, че същото води подробно счетоводна
отчетност, и се водят необходимите регистри- дневник на покупките и дневник на
продажбите и за всеки данъчен период се подава данъчна декларация, съставена
въз основа на тези регистри. Посочено че процесната
фактура №**********/20.07.2016г, с издател- „Загато”
ООД, на стойност 13990,61лв. с ДДС, е издадена за закупени от ПЛАМ ПЛАСТ стоки-
пластмасови и хартиени изделия, кафе и вендинг
консумативи. ВЛ е констатирало, че стоката е заприходена
в складовата програма на 20.07.2016г със стокова разписка за доставка на стоки
№**********/20.07.2016г. ВЛ е установило, че процесната
фактура е осчетоводена на същата дата и е включена в дневника за покупки за м.
юли. 2016г; ползван е данъчен кредит. Посочва се също, че фактурата е заплатена
на 04.08.2016г с банков превод. ВЛ е установило, че на 21.07.2016г. МЕГАПОРТ
ЕООД е издало процесната фактура №**********, за
закупени от ищеца стоки- полиетиленови изделия, на
стойност 29752,98лв. ВЛ е установило, че
стоката е заприходена в складовата програма на
22.07.2016г. със стокова разписка за доставка на стоки №**********/22.07.2016г.
ВЛ е установило, че фактурата е осчетоводена на 21.07.2016г. и е включена в
дневника за покупки за м. юли. 2016г; ползван е данъчен кредит. ВЛ е установило
също, че сумата по фактурата е заплатена. ВЛ е установило също, че констатираната
в протокол от 01.08.2016г. липса от 44 282,47лв., е надлежно осчетоводена в
счетоводството на ищеца. ВЛ е дало заключение за размера на лихвата за забава
върху главницата от 43 743,59лв., за периода 26.07.2016- 20.08.2018-е в
размер на 9186,15лв. при изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че е видял
регистрите за регистрирани стокови разписки, с които е заприходена
стоката по двете фактури, но не е видял оригиналите на същите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страната следното:
Съобразно нормата на чл. 207,
ал.1 т.2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя, в случаите на липса, в пълен размер,
заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не
може да се установи - от деня на откриването на липсата. За да възникна
отговорността по реда работника или служителя, въз основа на цитираната норма,
е необходимо да е налице своеобразен фактически състав, включващи наличие
валиден трудов договор между страните, възлагане на отчетнически функции, като
специфична част от трудовите задължения на работника и установяване на липса-
като вреда с неустановен произход, настъпила именно при осъществяване на тази
отчетническа функция, и поверени на работника в това му качеството. При
отчетническата отговорност, по реда на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ, виновното
поведение на отчетника се презумира, както и
причинно- следствената връзка между поведението на работника и настъпването на
щетата /липсата/, предвид по- високата отговорност на отчетниците, поради
което, тези факти не подлежат на доказване от страна на работодателя. От друга
страна, отчетникът има възможността да обори въведената от закона презумпция за
виновност, като докаже, че не е настъпила липса, или че не е причинена от него
виновно, респ. същата е настъпила поради обстоятелства, за които е виновен
работодателя, като съответно
разпределена доказателствената тежест от съда.
Както бе посочено по- горе, по делото
е безспорен факта, че към датата на установяване на твърдяната от ищеца липса-
25.07.2016г., страните са се намирали в трудовоправни
отношения, въз основа на сключени трудови договори. Спорен по делото е въпросът
имат ли ответниците качеството на материално- отговорни лица, които да отговарят по реда на чл. 207 от КТ.
Съобразно оспорените от страна на ответниците длъжностни характеристики и
резултата от оспорването- изключване на длъжностните характеристики на отв. П.Д.Е., З.Р.Б., Д.Н.И. и К.И.К. и с протоколно определение от
11.04.2019г- на отв. Т.Е., от доказателствата по
делото, следва да се обсъди въпросът за
значението на длъжностната характеристика. Съобразно нормата на чл. 127,
ал.1, т.4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи длъжностната характеристика на
работника, при възникване на трудовото правоотношение, с оглед съществуване на
яснота за възложените му трудови функции. Съдържанието на задълженията на
работника по трудовото правоотношение, обаче, се уреждат в трудовия договор
чрез посочване на естеството на неговата работа, а длъжностната характеристика,
работодателя следва да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не
изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв
начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да
възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито
работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на
възложената работа, поради липсата или невръчването на длъжностна
характеристика, или поради непосочването на съответното задължение в не. В т.
см. Решение
№ 800/22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., по чл. 290 от ГПК. В този смисъл, съдът приема, че за съществуването на ответниците на
качеството им на материално- отговорни лица, е ирелевантен
факта дали им е връчена или не, респ. дали е подписана от тях длъжностната
характеристика към заеманите от тях длъжности, след като самата длъжност, по смисъла
на чл. 207, ал.1 от КТ, включва задължение да събира, съхранява, разходва или
отчита парични или материални ценности. Следва да се посочи също, че длъжностна
характеристика може и изобщо да не е издавана, тъй като КТ не изисква за
валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да
състави и да връчи на работника длъжностна характеристика, а придобиването на
качеството отчетник не зависи от вписването на това в длъжностна
характеристика. /Решение № 493 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г.,
IV, по чл. 290 от ГПК/. По делото, съобразно отразеното в трудовите договори на
ответниците се установи, както бе посочено по- горе, че същите са заемали следните длъжности при ищцовото
дружество- техен работодател- както следва: отм. П.Е.- „Началник склад”; отв. Т.Е.- „офис-
мениджър”; отв. Д.И.- „пласьор-стоки”, с посочен характер
на работата– търговия на едро-продажба на стоки; отв.
Р.К.– „продавач- консултант”, с посочен характер на работата – търговия на едро-продажба на стоки; отв.
З.Б.- ”пласьор”, с посочен характер на работата– търговия на едро- разнос на стоки; отв. Г.К.-
„продавач- консултант”, с посочен характер на работата– търговия на едро-продажба на стоки. Съобразно изложеното,
съдът приема, че ответниците по настоящето дело, са имали качеството на материално- отговорни лица, и елемент от
трудовите им функции е било да съхраняват, разходват или отчитат парични или
материални ценности, с място на работа- склад Плевен. В този смисъл e
разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 63 за прилагане на
Указ № 1074 /обн., ДВ, бр. 19/7.03.1975
г., изм./, с която са посочени примерно отчетническите длъжности - касиери,
магазинери, домакини, щандисти, началник-складове, снабдители, инкасатори,
касиер-маркировачи, отчетници на билети и ценни книжа, управители на магазини
аптеки, хотели, заведения за обществено хранене, пласьори, бюфетчици и др.
съдът приема, че независимо от начина, по който съответната длъжност е наименована-
магазинер или продавач- консултант, офис- мениджър или управител на магазин, по
същество трудовите й функции са едни и същи.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства-опис №1 и опис№1, показанията за свидетелите, както и от заключението по ССЕ, съдът намира за
установен и факта на настъпване на твърдяната в ИМ липса, в размер на 43 743,59лв без ДДС- стойността на стоки по фактури
№**********/20.07.2016г, с издател- „Загато” ООД, на
стойност 13990,61лв. с ДДС и №**********, с издател „МЕГАПОРТ” ЕООД, на
стойност 29752,98лв. Съдът кредитира изцяло показанията на св. ***, ******, ***и
***, във връзка с извършеното от тях преброяване на стоката в склада и отразяването
на резултата в описи №1 №2. съдът намира показанията на същите да еднопосочни, последователни и кореспондиращи
си с приетата по делото ССЕ, установяваща заприходяване
на стоките по тези две фактури, плащането на същите и надлежното осчетоводяване
на констатираната липса. Съдът, като прецени възможната заинтересованост на
показанията н св. ***, по реда на чл. 172 от ГПК, като съпруга на управителя на
ищцовото дружество, намира, че нейните показания не
са заитересовани. Заинтересоваността
на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите,
така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в
показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои
от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези
показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на
свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел
вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда
добросъвестно в показанията си, какъвто е и настоящия случай. Липсата
като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не
съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този
факт може да бъде установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при
инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания или
не, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил
щетата./ Решение № 324 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2014 г., IV г.
о., по чл. 290 от ГПК./. Заедно с това Законът- КТ, е въвел презумпция за съществуването на причинно-следствена връзка между
липсата, имаща характер на вреда с неустановен произход, и действията, респ.
бездействието на отчетника, и същата не подлежи на доказване от страна на
ищеца- работодател.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на ответниците, че към 25.07.2016г., не е имало
ревизия и фактическо преброяване, доколкото факта на установяване на липсата,
като положителен факт, подлежи на
доказване от страна на ищеца. В случая ответниците твърдят един отрицателен
факт, който стои извън тежестта им на доказване. Въпреки това, следва да се
отбележи също, че съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите ***,
касаещи факта на извършването на ревизията, като заинтересовани, с оглед факта,
че същите са били служители на ищеца и понастоящем са служители на ПЛАМ ПЛАСТ 2016 ЕООД- с управител– отв. П.Е.. По делото, от страна на ответниците няма
ангажирани никакви доказателства, относно подлежащите на доказване от тях факти,
посочени по- горе, свързани със законовата презумпция за наличие на причинно–следствена
връзка между липсата и действията/бездействията на отчетника и наличието на вина-
че не е причинена липса- т.е. че са налице разходо -оправдателни
документи, или че липсата не е причинена виновно от отчетниците. В случая
твърдения на ответниците и посочените от тях доказателства касаят единствено факта на извършване на
ревизията, като няма въведени други възражения, за отговорност на работодателя
по реда на чл. 83 от ЗЗД. Съдът констатира също, че в случая е налице отказ за
образуване на досъдебно производство, с постановление на РП- Плевен.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че е налице фактическият състав на нормата на чл. 207, ал.1, т.2
от КТ, за ангажиране на пълната имуществена отчетническа отговорност на
ответниците, за вреди от липси, в размер на 43 743,59лв., установена на
25.07.2016г, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Съобразно
нормата на чл. 208, ал.1, т.2 от КТ, отговорността на ответниците в случая е
солидарна.
Като акцесорен
следва да бъде уважен и предявеният иск за заплащане на лихва за забава в
размер на 6256,41лв, върху главницата от
43 743,59лв., за периода 26.07.2016- 20.08.2018г. По делото, от
страна на ищеца няма увеличение на иска, съобразно заключението на ВЛ.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените разноски от общо
4000лв. По делото от страна на ищеца няма представен списък на разноските.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.211, вр. чл.207, ал.1, т.2, от КТ, П.Д.Е.,
ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***,
З.Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И.,
ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,*** И Р.И.К.,
ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “П.П.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. ***сумата от 43 743,59лв., съставляваща
стойността на установена липса,
установена на 25.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
20.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, П.Д.Е., ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***, З.Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И., ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,*** И Р.И.К., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “П.П.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
***сумата от 6256,41лв- лихва за
забава върху главницата от 43 743,59лв., за периода 26.07.2016-
20.08.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Д.Е., ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***, З.Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И., ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,*** И Р.И.К., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “П.П.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***. ***, №39, вх., ет.3, ап.8,, направените
деловодни разноски в размер на 4000лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: