Решение по дело №4814/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8311
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20191100504814
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             05.12.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4814 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4814/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Б.Г. ЕГН ********** *** срещу решение 41860 от 15.02.2019 г постановено по гр.д.№63274/17 г на СРС , 145 състав , в частта , в която на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.99 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо въззивника , че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 399 лева незаплатена и цедирана главница по договор №151348 от 25.10.2013 г за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и А.Б.Г. ; ведно със законната лихва от 28.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 60,24 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 18.12.2014 г – 28.02.2017 г ; и сумата от 131,67 лева такса разходи ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.03.2017 г по ч.гр.д.№12472/17 г на СРС , 145 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е уведомен за цесията с уведомителното писмо от 14.10.2016 г преди подаване на заявлението , а и самото уведомление не изхожда от цедента . Не са представени и доказателства , че ищецът е упълномощен да извърши уведомяване за цесията от името на своя праводател , защото липсва нарочно издадено пълномощно . Следвало е длъжникът да бъде уведомен за първата цесия преди да се извърши втората цесия , поради което втората цесия е недействителна . Исковата молба и приложенията са връчени не лично на въззивника , а на особения му представител , който няма представителна власт да го представлява освен в съдебното производство .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Съобщаване на цесията може да бъде направено и от цесионер , който е упълномощен от цедента . Съобщаването на цесията може да бъде извършено и чрез връчване на препис от исковата молба . Назначаването на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК се предхожда от установяване от съда на редовността на връчването т.е. счита се , че исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника .

  

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.02.2019 г и е обжалвано в срок на 07.03.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи процесните искове СРС е приел , че по делото се установява наличието на валидно облигационно отношение по договор № 151348 от 25.10.2013 г., с който ответникът е получил заемната сума и се е задължил да върне заема с еднократно плащане на 24.11.2013 г. Доказано е и обстоятелството , че на 18.12.2014 г. между дружеството-заемодател и праводателя на ищеца в настоящото производство е сключен договор за цесия. От така представения договор не е видно, че в полза на праводателя на ищеца е прехвърлено  вземането срещу ответника по процесния договор за заем.  Косвени доказателства за такова правоотношение са посоченото по-горе удостоверение, издадено от представител на „Ф.Б.“ ЕООД (л. 33 -35  от делото) и приложение № 1 към договор за цесия от 03.10.2016 г. с ищеца, което съдържа индивидуализация на вземането и посочване на договора за цесия от 18.12.2014 г. Удостоверението-потвърждение има характер на частен документ по смисъла на чл.180 ГПК  и поради това би доказало единствено, че съдържащото се в него изявление е направено от подписалото го лице, но не и че това изявление съответства на действителното фактическо положение. Освен това доказателството касае вътрешните отношения между страните по първия договор за цесия. При наличието на  друго косвено доказателство, каквото  в конкретния случай е описаното приложение № 1 и удостоверението-потвърждение за извършената цесия, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че с договор за цесия от 18.12.2014 г. е било прехвърлено в полза на праводателя на ищеца от  „Ф.Б.“ ЕООД вземането срещу  А. Б. Г. по процесния договор за заем.

По делото се установява и реално прехвърляне на вземанията на  „С.Ф.Б.“ ЕООД и ищеца по договор № 151348 от 25.10.2013 г., видно от договор за цесия от 03.10.2016 г. и опис на вземанията, предмет на договора - приложение № 1. С договора ищецът е надлежно упълномощен да уведоми всички длъжници за прехвърлените вземания - т. 4.5. от договора.

Според СРС уведомяването на ответника за цесиите няма отношение към придобивния за вземането момент, а единствено предопределя момента, от който възниква за цесионера правото да предяви вземането си към длъжника. Неоснователно се явява възражението за липса на уведомяване на ответника за извършената цесия. Видно от представените доказателства процесното уведомление, изпратено преди завеждане на делото, не е получено от ответника. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, съгласно изискването на чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно , и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Ето защо и с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД  , нормата на чл.99 ал.3 ЗЗД  изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. В разпоредбите на  няма изрична забрана съобщаването на длъжника да бъде извършено от надлежно упълномощено от цедента трето лице, което в случая е цесионерът. С решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС е прието, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, последната следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Аналогично становище е застъпено и в решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, в които се приема, че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение на исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, в който случай прехвърлянето на вземането поражда действие и по отношение на длъжника. Когато уведомлението за настъпилото прехвърляне на вземания е направено от което и да е трето лице, изрично упълномощено от цедента, което може и да е цесионера, то постига целта си за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, както и на кого следва да изпълни надлежно задължението си. Връчването на уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД няма характер на лично и незаместимо действие, поради което и няма правна пречка то да бъде извършено от пълномощник на цедента.

В конкретния случай е представено изрично пълномощно за учредена представителна власт от първия цедент „Ф.Б.“ ЕООД в полза на праводателя на ищеца, като дори е упоменато, че упълномощеният има право да преупълномощава други лица с горните права, а правата, изброени в пълномощното следва да се тълкуват разширително в полза на упълномощения (л. 40). Такова преупълномощаване цедентът „С.Ф.Б.“ ЕООД е направил с разпоредбата на т. 4.5 по втория договор за цесия, с който е упълномощил  ищеца да извърши уведомяване на длъжниците. Предвид това ищецът се легитимира като действащ от името на цедента „С.Ф.Б.“ ЕООД да уведоми длъжника за извършените цесии.

Уведомяването за цесията е настъпило и в хода на исковия процес. Дори да се приеме, че представените по делото уведомления от предишните кредитори по двата договора не са връчени надлежно на ответника преди образуване на исковия процес, то доколкото те са представени като приложение към исковата молба , връчването им на ответника в хода на процеса следва да бъде зачетено като правнорелевантно обстоятелство, на основание . Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника.       Предвид установеното съществуване на главното вземане в претендирания размер, за който страните не спорят, установено се явява и вземането на лихва за забава върху дължимата главница. Основателна се явява и претенцията за заплащане на такса разходи в размер на 131,67 лв., тъй като са настъпили обстоятелствата, обуславящи нейната изискуемост, а основанието и размерът й са определени в чл. 3 буква „б“ от договора, сключен между страните.

Решението на СРС правилно, като мотивите му се възприемат напълно и от настоящия съд . С уведомителни писма от 14.10.2016 г , приложени към исковата молба , ответникът е уведомен за двете последователни цесии – от  „Ф.Б.“ ЕООД  на „С.Ф.Б.“ ЕООД ;   и от „С.Ф.Б.“ ЕООД на ищеца . Съобщаването на цесиите е извършено от ищеца като надлежно упълномощено лице , което е допустимо съгласно трайната практика на ВКС , част от която е цитирана от първоинстанционния съд . По делото е представено пълномощно от „Ф.Б.“ ЕООД  на „С.Ф.Б.“ ЕООД , а според т.4.5 от договора между „С.Ф.Б.“ ЕООД и ищеца последният е упълномощен да представлява „С.Ф.Б.“ ЕООД . Приложено е и пълномощно от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /нова фирма на „С.Ф.Б.“ ЕООД/ , с което е упълномощава ищеца да извършва действия по прехвърлените вземания .

Съобщаването на цесията е настъпило с връчване на въпросните уведомления като приложения към исковата молба , като връчването е извършено по реда на чл.47 ал.6 ГПК . Назначаването на особен представител по чл.47 ал.6 ГПК се предхожда от установяване от съда на редовността на връчването т.е. счита се , че исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника преди да се назначи особен представител . Такъв е и процесният случай .

В закона няма изискване за поредност при уведомяване за няколко последователни цесии . С оглед целта на закона – да се избегне плащане на предишния кредитор – няма пречка уведомяванията за последователните цесии да се извършат едновременно и то от едно и също лице , ако – както в случая - последното има представителна власт и спрямо съответните цеденти . Съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав на договорите за прехвърляне на цесията , но по отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .  

  Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемата страна и 75 лева държавна такса в полза на СГС /въззивната жалба е подадена от особен представител и не е внесена такса за въззивно обжалване /.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение41860 от 15.02.2019 г постановено по гр.д.№63274/17 г на СРС , 145 състав , в частта , в която на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.1 ЗЗД , чл.99 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо А.Б.Г. ЕГН ********** *** , че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 399 лева незаплатена и цедирана главница по договор №151348 от 25.10.2013 г за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и А.Б.Г. ; ведно със законната лихва от 28.02.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 60,24 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 18.12.2014 г – 28.02.2017 г ; и сумата от 131,67 лева такса разходи ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.03.2017 г по ч.гр.д.№12472/17 г на СРС , 145 състав ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА А.Б.Г. ЕГН ********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** сумата от 300 лева разноски пред СГС .

 

ОСЪЖДА А.Б.Г. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СГС сумата от 75 лева държавна такса .

 

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.