№ 881
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501200 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 06.12.2022 по гр.д. № 212/2020г Окръжен съд – Враца е уважил
частично предявения иск от Х. Т. К. против Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в
размер на 10 000лв , като е отхвърлил предявения иск за сумата до 50 000лв. Съдът е
уважил изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора.
Решението е ВОС е влязло в сила в осъдителната част за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди , като необжалвано.
Решението на ВОС се обжалва с въззивна жалба и от двете страни.
Въззивникът – ищец Х. К., представляван от адв. Г., обжалва решението в
отхвърлителната му част. Поддържа, че съдът е определил занижен размер на
доказаните неимуществени вреди – твърдение за неправилно приложение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Поддържа, че съдът се е мотивирал с
оспорена от ищеца експертиза и поддържа искане за допускане на нова такава. Моли да
1
се съобразят всички установени претърпени вреди от ищеца.Моли решението на ВОС
да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата до 20 000лв.
Въззивникът – ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната
му част , с която се присъжда обезщетение за неимуществени вреди . Поддържа, че
съдът не е съобразил всички обстоятелства, относими към определяне размера на
неимуществените вреди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
завишено. Въззивникът- ответник моли решението на ВОС да бъде отменено в
обжалваната част и присъденото обезщетение да бъде намалено по размер.
Страните не са представили писмен отговор на въззивната жалба на насрещната
им страна.
В о.с.з. въззивникът - ищец Х. К. не се представлява.
Въззивникът – ответник Прокуратура на РБ се представлява от прокурор Г. от
САП, която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Оспорва жалбата на
ищеца.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците, посочени в двете въззивни жалби.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
2
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, по което обвинение е бил осъден , а впоследствие-
след възобновяване на производството- оправдан. Твърди, че на 26.01.2017г му е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.290 от НК, че е бил
осъден с влязла в сила присъда по ВНОХД № 76/2019г , че е изтърпял изцяло
наложената му пробация и с решение от 14.01.2020г по ВНОХД № 697/2019г
производството е било възобновено , а той – оправдан. Твърди, че е претърпял
неимуществени вреди- изнервил се, претърпял стрес, получил главоболие, изгубил
вяра в живота. Наложило се да предаде ловното си оръжение, изпитвал срам и
ограничил контактите си , обвинението тежко се отразило на здравословното му
състояние- получил хипертония и аневризъм, трудно овладявал пристъпите на захарен
диабет.
Видно от приложеното НОХД № 336/2018 г по описа на РС-Враца с
постановление за привличане на обвиняем по ДП №70/2015 г по описа на ОД на МВР
Враца от 26.01.2017 г ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.290, ал.1 от НК, извършено на 19.02.2014 год., като му е взета мярка за
неотклонение "подписка".
Обвинителният акт против ищеца е внесен в РС-Враца на 12.04.2018 г ,
образувано е НОХД №336/2018 г, по което са проведени две съдебни заседания, на
които подсъдимият е присъствал лично. С присъда от 15.10.2018 год настоящият ищец
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание "Пробация" със следните пробационни мерки: "Задължителна
регистрация по настоящ адрес" – за срок от 6 месеца с периодичност два пъти
седмично, и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" също за срок
от 6 месеца.
По жалба на К. против постановената осъдителна присъда е образувано ВНОХД
№76/2019 г по описа на Окръжен съд - Враца. По делото е проведено едно открито
съдебно заседание, на което К. е присъствал лично. С решение от 12.04.2019 г
осъдителната присъда на РС-Враца е потвърдена.
По молба на К. е образувано ВНОХД №697/2019 г по описа на САС приключило
с решение от 14.01.2020 г, с което производството по ВНОХД №76/2019 г по описа на
ОС - Враца и по НОХД №336/2018 г по описа на РС-Враца е възобновено, решението
по ВНОХД №76/2019 г и присъдата по НОХД №336/2018 г са отменени, а К. е признат
за невиновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.290,
3
ал.1 от НК . Производството по това дело е приключило в едно съдебно заседание, на
което ищецът не е присъствал.
Видно е от приложената справка за съдимост на ищеца лицето не е било
осъждано към 2016г.
Няма спор , а и се установява от представено удостоверение МП, ГД "ИН" , че за
периода от 08.05.2019 г до 08.11.2019 г К. е изтърпял наказание
"Пробация", постановено с присъдата по НОХД №336/2018 г на PC-Враца.
В о.с.з. на 03.06.2021г и изслушано заключение на СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г.,
кардиолог , който констатира, че ищецът страда от хипертония, захарен диабет 2 тип,
диабетна полиневропатия, аневризма на дясна артерия субклавия. Според вещото лице
диабетът е с давност от повече от 20 години, диабетната полиневропатия е описана
2020г, аневризмата е обективирана 2019г , хипертонията е с неясна давност. Според
вещото лице няма пряка причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца и
преживения от него стрес във връзка с наказателния процес.
В о.с.з. на 15.06.2023г е изслушана повторна СМЕ, изготвена от д-р М., който
дава заключение, че от документите по делото се установява, че ищецът страда от
артериална хипертония с начало 2018/2019г, захарен диабет неинсулинозависим с
начало към 1999г, диабетна полиневропатия от 03.02.2020г, аневризма на
подключичната артерия в дясно , установена на 10.04.2019г, но без данни кога е
възникнала и хронична обструктивна белодробна болест – без данни за началото на
заболяването. Според вещото лице в периода 2017-2020г ищецът е страдал от
хипертония, захарен диабет и аневризма на подключичната артерия в дясно. В този
период е регистрирано заболяването артериална хипертония и е започнало лечението
на болестта. В този период е регистрирана и аневризмата. Според вещото лице няма
данни в този период ищецът да се е влошил здравословно, а от свидетелските
показания на съпругата на ищеца се установява лош контрол на заболяването от
захарен диабет и хипертония. Според вещото лице в периода 2017-2020г е
регистрирано заболяването на ищеца от артериална хипертония, но факторите за
възникване на заболяването за много и стресът е един от тях. Захарният диабет е
възникнал преди 2017г, а за аневризмата не може да се каже кога е възникнала.
В о.с.з. на 15.07.2021г е изслушано заключение на СПсихЕ, изготвено от психолог
В. Д., според която при ищеца има данни за преживяно стресово състояние след 2017
год., продължило около година - година и половина, от което е последвало и
депресивно състояние за няколко месеца, като е възможно в значителна степен тези
промени да са настъпили вследствие на воденото срещу него наказателно производство
и изтърпяна присъда. Има данни и за преживяно депресивно състояние с
продължителност няколко месеца, проявяващо се в чувство за тъга, безнадеждност ,
липса на енергия, безпокойство. Според вещото лице понастоящем ищеца е в добро
4
психично състояние и емоционална стабилност, преживените стресово и депресивно
състояние са преодолени с личностните ресурси на ищеца и подкрепата на семейството
и близките, без намеса на специалисти по психично здраве.
В о.с.з. на 03.06.2021г са изслушани свидетелите Ж. К., М. М. и Р. Р..
Свидетелката К., съпруга на ищеца, установява, че съпругът й е понесъл много
тежко воденото срещу него наказателно производство. Стресирал се е, отключил е
диабет, покачил е кръвната захар. Според свидетелката преди обвинението ищецът не е
имал високо кръвно. Установява,че е получил аневризма, която застрашава живота му.
Според свидетелката ищецът бил много стресиран, спрял е да контактува с хората,
затворил се. Бил солист в един пенсионерски клуб, но спрял да ходи, тъй като му
станало неудобно, че всички знаят, че е осъден. Срамувал се е и от децата им, че е бил
изкаран лъжец. Развалил си съня, нервничел. Според свидетелката след като се
образувало наказателно дело против ищеца и бил осъден, той преустановил всичките
си контакти, седял си в къщи и не излизал. Ходел всяка седмица в кметството да се
подписва два пъти, а всеки месец ходел и в гр. Мездра да се подписва. Според
свидетелката всички в селото знаели, че той е съден и осъден. Взели му и пушката за
три години, а той бил един от най-добрите ловци в дружинката.
Свидетелката М., дъщеря на ищеца, установява, че наказателното производство
водено против него му повлияло изключително тежко физически и психически. Според
свидетелката баща й е бил един от първенците в селото, бил е председател на
кооперацията в селото, както и ръководител на ловната дружинка. В момента, в който
бил осъден, той рухнал . Свидетелката установява, че докато траело наказателното
производство бил много нервен, притеснен и обезпокоен, а след осъждането рухнал,
бил отчаян. Редувал състояния на депресия. Изолирал се от близките
си, бил асоциален, неконтактен и нервен. Срамувал се от хората в селото, защото
всички знаели, че е осъден, тъй като ходел в кметството да се подписва.
Свидетелят Р. установява,че познава ищеца от дете и са съседи. Знае, че ищецът
е съден, че ходел по два пъти в седмицата да се подписва в Кметството в с.*** и един
път месечно в гр.Мездра. Според свидетеля, в селото се знаело, че ищецът е съден и
осъден. Установява,че ищецът се затворил в себе си, станал неконтактен. След като бил
оправдан ищецът се успокоил, но вътре в него си останало разочарование.
Свидетелските показания са взаимоподкрепящи се , логични , не се опровергават
от доказателства по делото. Свидетелите съобщават факти, които са възприели лично
и за които няма основание да се приеме, че не са достоверни.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.4 вр т.3 от
ЗОДОВ, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, по което е бил осъден, наложено му е било наказание по НК с влязла в сила
присъда , което е било отменено след възобновяване на производството.
5
Поради доказаността на този състав на ЗОДОВ пораждащ отговорността на
Прокуратурата на РБ за вреди от незаконно обвинение и осъждане на лицето , след
което наказанието е отменено съдебният състав приема, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание. Не се
спори, че отговорността за незаконното обвинение и осъждане на лице, което
впоследствие е оправдано следва да носи Прокуратурата на РБ, като в този смисъл са
дадените задължителни указания за тълкуване на закона с ТР № 5/2015г на ОСГК на
ВКС.
По допустимостта на постановеното решение
Настоящият съдебен състав приема, че постановеното решение от ВОС е
допустимо. Съдът се е произнесъл по заявените от ищеца правопораждащи факти и в
рамките на искането към съда, което прави произнасянето на съда допустимо.
Съдебното решение е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и при липса на процесуални
пречки.
По съществото на спора
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г ,48/2016 г по гр.д. № 3537/2015 г и 57/2016г по гр.д. № 4641/2015 г и
трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на започване на действия по наказателното преследване против него
2017г - ищецът е бил на 70г. Наказателното производство водено против ищеца е
6
продължило близо 3 години, като в този период се включва и времето на изтърляване
на наложеното наказание до оправдаването на ищеца. Обвинението повдигнато на К.
по чл.290, ал.2, т.1 от НК не е било за тежко престъпление и законът е предвиждал
наказание до 5 години ЛС.
Ищецът е имал наложена мярка за неотклонение „подписка”.
От гореизложените факти се установява още, че периода , през който е
продължило наказателното производство не е дълъг и обосноваващ по- висок размер
на обезщетението, дължимо се на ищеца не като обезщетение за бавно правосъдие , а
като обезщетение за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато
обвинение и последиците от него.
През този период , през който е бил обвиняем , подсъдим и осъден по обвинение
по чл.290 от НК ищецът е претърпял обичайните за едно лице, подложено на
незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди - притеснения за изхода на
производството, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в
отношенията с близки и познати. От свидетелските показания може да се обоснове
извод, че ищецът е страдал от стрес, променил е отношениято си към близки и познати,
имал е трудности в общуването, изпитвал е неудобство от изнесеното в средствата за
масова информация във връзка с воденото наказателно дело. Установява се още, че
ищецът е изпитал остра стресова реакция и депресивно състояние, което към
настоящия момент е преодоляно.
Съдебният състав следва да съобрази още установеното обстоятелство,че по
време на висящност на наказателното производство , включително и по време на
изтърпяване на наказанието „пробация” ищецът не е загубил подкрепата на своето
семейство, което се установява от разпитаните по делото свидетели.
Установява се по делото още, че ищецът е бил познат и уважаван в родното си
място. Бил е активен в обществения живот- солист на певческа група, председател на
кооперацията, ръководител на ловната друженка. Установява се от разпита на
свидетелите по делото, че повдигнатото обвинение и постановената присъда са
получили разгласяване в обществото . В малко населено място, каквото е родното
място на ищеца, където всички се познават и новините бързо се разпространяват за
една позната и уважавана личност като ищеца е по-силно травмиращо психиката
обстоятелството на разгласяване на повдигнато обвинение и постановената присъда.
Авторитетът на ищеца страда, с което и неговата собствена самооценка.
Необходимостта от полагане периодично на подписи на обществено място- кметството
на селото- допълнително засилва емоционалното и психическо страдание на ищеца от
случилата се спрямо него несправедливост.
На следващо място съдебният състав следва да съобрази и обстоятелството, че
преживения стрес от наказателното преследване при ищеца е дало най-вероятно
7
отражение върху неговото здравословно състояние. Извън гореописаните стрес и
депресия, според изслушаната СМЕ пред настоящата съдебна инстанция стресът от
повдигнатото обвинение е един от факторите за проявление на артериалната
хипертония, наред с възрастта на ищеца. Според вещото лице описаните от
свидетелите проявления на други заболявания при ищеца по време на висящност на
наказателното производство се дължат на недобър контрол върху заболяването , а не
на стрес от преживяното повдигане на обвинение и осъждане на ищеца.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 57/2016г по гр.д. № 4641/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.4 и т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 10 000.00лв. При
определяне на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният
състав следва да посочи, че е съобразил от една страна, че установените като
претърпени от ищеца вреди от повдигнатото му обвинение са в рамките на обичайните
при сходни случаи, с изключение на острата стресова реакция и преживяната депресия,
която обосновава по-висок размер на обезщетението на неимуществени вреди . В
същото време срокът на висящност на производството е разумен и се установява , че
ищецът се ползва с подкрепата на своето семейство и постепенно възстановява своето
8
нормално ежедневие в личен и обществен план.В този смисъл следва да се съобрази
още,че повдигнатото му обвинение е било за не тежко престъпление, че извършените
процесуално-следствени действия са били малобройни и взетата мярка за
неотклонение- най-леката. Като основание за определяне на по-висок размер на
обезщетението съдът съобразява обстоятелството, че ищецът е изтърпял наложеното
му наказание, при съзнание за своята невиновност, което обективно е силно
накърняващо чувството за справедливост и лично достойноство. Основание за
определяне на по-висок размер обезщетение е заеманото място от ищеца в обществото
на родното му село, както и обстоятелството ,че стресът от повдигнатото обвинение се
явява един от пораждащите фактор за заболяване , от което страда ищеца , а именно
артериална хипертония. С така посоченото обезщетение се репарират в относително
пълен и справедлив размер причинените на ищеца неимуществени вреди от
незаконните действия на ответника, като над посочената сума предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора ранзоските остават за страните както са направени.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 06.12.2022г, постановено по гр.д. №
212/2020г по описа на Врачански окръжен съд , в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9