Р Е
Ш Е Н
И Е № 834
гр. Сливен,
19.07.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти
граждански състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
При участието на секретар МАРИАНА ТОДОРОВА, сложи за разглеждане гражданско дело № 2179 по описа за 2019 година, докладвано от районния съдия.
Производството
е по чл. 12 от ЗЗДН
и е образувано
по молба на С.Д.Г. чрез нейния баща и законен представител Д.С.Г. за защита от
домашно насилие срещу М.И.Г. с майка на молителката.
Изпратено е по подсъдност на РС - Сливен с влязло в сила
Определение от 20.03.2019 г. на РС - Варна по гр.д. № 1709/2019 г.
В
молбата са изложени твърдения, че ответницата е майка на детето С.Г..
Родителите били съпрузи. Ответницата била иницирала пред PC-гр. Сливен две дела за защита
от домашно насилие, извършено от Д.Г. спрямо детето С.Г., по които имала
издадени заповеди за незабавна защита по чл.18 от 33ДН.
Молителят сочи, че на 29.01.2019г. страните присъствали на съдебно
заседание в РС-Сливен, в рамките на което постигнали съгласие да спрат
производството, предвид желанието си да положат усилия да заживеят отново
заедно като семейство, а М.Г. заявила съгласието си Д.Г. да контактува с дъщеря
си. След заседанието се уговорили по-късно да се срещнат заедно с детето в
заведение „Детски рай“, намиращо се в ж.к. „Дружба“ на гр. Сливен. В
заведението молителят отишъл заедно с баща си Станимир Г., брат си Павел Г. и
един приятел Диан Пенчев. Ответницата се обадила да каже, че ще доведе детето,
но поставила изрично условие бащата да е сам. Тя дошла на срещата с детето на
ръце, като с нея били майка й Светла Тенева, леля й Роса Бонева и братовчед й
Диян Бонев. Молителят излязла да ги посрещне пред заведението заедно с баща си.
Забелязал, че погледът на детето е мътен, изглеждало неадекватно и реакциите у
били забавени. Бащата поискал да гушне детето, което протегнало ръчички към
него и майката му го подала. В този момент Светла Тенева (майката на
ответницата) се втурнала към тях и неистово се разкрещяла да не му дава детето.
Бащата вече държал С., когато ответницата започнала силно да я дърпа за краката
обратно към себе си. За да не я изпусне, бащата я задържал инстинктивно, а
ответницата започнала да удря Д. Геневскии да го блъска с ръка. Майка й го
нападнала в гръб. Заедно изтръгнали детето от ръцете му, скъсали едно копче от
палтото на бащата и наранили покритието на лявата му обувка. След това тъщата
отново се нахвърлила върху него. Бащата на молителя я спрял, като я хванал за
ръката. Ответницата дала детето в ръцете на майка си и те заедно се отдалечили.
Молителят счита, че всичко е било умишлено планирано с цел да се даде
предимство на ответницата във водените между тях дела.
В
молбата се твърди и още един акт на домашно насилие над детето, осъществен на
25.01.2019г. Около 17:00 часа на посочената дата в жилището, в което молителят
живеел с дъщеря си С. и със своя баща от началото на годината,
находящо се в гр. София, ж.к. „Витоша“, ул. „Могилата“ 7, вх.Б, ет.1, ап.6
дошла ответницата заедно с трима полицаи. В този момент в жилището били
Станимир Бенковски (бащата на ответника) и детето С., което било болно и спяло,
а молителят бил на работа. Полицаите казали, че Д.Г. е отвлякъл детето и
майката идва да си го вземе, като му връчили и копие от заповед за незабавна
защита от 24.01.2019г., издадена от РС-Сливен. Ответницата взела на ръце
спящото дете, което се стиснало и се събудило, започнало силно да плаче и да
пищи, изпаднало в емоционален шок. Детето се вкопчило в ръката на дядо си, като
минавали покрай него, но майката изтръгнала насила ръката му от дядото и
изнесла детето без дори да му облече връхни дрехи. Детето буйствало, ритало с
крачета, гърчело се и се опитвало да се освободи от майка си.
В
молбата е описан и трети случай на домашно насилие от 08.12.2018г., който е
извън едномесечния срок по ЗЗДН.
Молбата
е по дадена в срока по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирани лица по смисъла на чл.З, т.4 и е процесуално допустима. Същата е
придружена с изискуемата от закона декларация по чл.9, ал.З за извършено
домашно насилие.
Молбата
е редовна и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
От съда се иска спрямо ответницата М.И.Г. да
бъдат взети конкретно посочени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие.
В съдебно заседание молителят
се явява лично и с пълномощник. Молбата се поддържа и се иска да бъде уважена.
Ответницата, редовно
призована, се явява лично, заедно с
процесуален представител по пълномощие и оспорва молбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства и свидетелските
показания, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Молителката С.Д.Г.
действаща чрез своя баща и законен представител Д.С.Г. е дъщеря на ответницата М.И.Г.,
като ответницата и Д.Г. са родители на малолетното дете и са бивши съпрузи.
Видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели, страните са във влошени отношения, което се
дължи на възникнали между тях проблеми.
Видно от показанията на
разпитания до делото свидетел Пенчев, който е приятел на молителя след
проведено съдебно заседание на 29.01.2019 г., в което участвали страните по
настоящото дело се били разбрали бащата да се срещне с детето в присъствието
единствено на неговата майка. Той бил пътувал заедно с ищеца, неговия брат и
неговия баща в една кола и преди да пристигнат на мястото на уговорената среща
се били разбрали по телефона двамата родители единствено те да присъстват на
срещата. Били спрели в близост до заведението и той и братът на молителят били
останали в автомобила, а молителят и баща му били слезли от колата за да купят
лакомства на детето. Свидетелят бил възприел от своето място в колата как
майката била дошла на срещата и била носила детето на ръце. Детето било
целунало и прегърнало баща си, и в момента, когато бащата бил понечил да го
прегърне, тъщата се била развикала и майката била дръпнала детето, изтръгнала
го от ръцете на баща му и била побягнала с него. На срещата освен майката на
ответницата били и други двама души дошли с нея.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Пенчев, в частта в която посочва, че майката била
дръпнала детето и го била изтръгнала от ръцете на бащата, тъй като от мястото
където се е намирал той, а именно от другата страна на пътното платно, където е
бил паркиран автомобилът, в който е бил седял не е имал възможност да възприема
в детайли как се е развила ситуацията и дали майката не е държала през цялото
време детето прегърнато или без да упражнява физическо насилие върху него
просто го е взела в себе си, за да не падне и да не се нарани.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Станимир Г., баща на молителя на 25.01.2019 г. на
25.01.2019 г. ответницата била дошла в жилището на молителя в гр. София с
ограничителна заповед и придружена от 3-ма полицаи от 4-РУ на МВР-гр. София,
тъй като по това време детето било при него. Детето било заспало и било
събудено от неговата майка, която го била взела със себе си. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, в частта, че майката била събудила детето с крясъци и
същото се било сепнало и разплакало и че го било хванало за ръката, и било изтръгнато от майка си, тъй като е
налице докладна записка изготвена от полицаите от 4-РУ на МВР-гр. София, в
която не са изложени такива факти, а единствено е посочено че майката е взела
детето си в изпълнение на ограничителната заповед. В този смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел Д., който е един от тримата
полицаи, които са били посетили адреса в София и който заявява, че не му е
направило впечатление детето да е било разстроено, когато майката е дошла да го
вземе, като съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като не е
заинтересован от изхода на производството и не се намира, нито в приятелски,
нито в роднински отношения със страните. На следващо място свидетелят Станимир Г.
твърди, че на 29.01.2019 г. се била осъществила среща между двамата родители
след като било приключило съдебното заседание между тях. Той бил заедно със
сина си, а ответницата била дошла заедно със своята майка и леля. Синът му бил
подал купените от тях лакомства на детето, целунал и прегърнал детето след това
бабата се била развикала и майката го била дръпнала за краката, а бабата била
нападнала в гръб молителя. Случката се била осъществила на няколко метра от
заведението, а колата била паркирана вляво по посока на движението. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Г., в частта в която посочва, че майката
била дръпнала детето, тъй като същият се явява заинтересован от изхода на
процеса и неговата преценка за поведението на ответницата е преувеличена с
оглед и останалия събран по делото доказателствен материал.
Видно от показанията на
свидетелката Тенева, майка на ищцата, която също е присъствала на процесната среща на 29.01.2019 г. молителят бил подал
лакомства на детето, което се било протегнало да ги вземе и през това време
било освободило ръцете си, с които до
този момент било прегръщало майка си, като бащата го бил изтръгнал от ръцете й
поради което тя се била развикала и бащата бил взел детето и тръгнал към колата
и тя искала да го спре, защото преди също бил взимал детето без да уведоми
майката . Тя се била спречкала с бащата на молителя, а през това време майката
била успяла да вземе детето от ръцете на бащата.Свидетели на случката били
станали служителите на намиращата се в близост бензиностанция. Дъщеря й се била
обадила на телефон 112 и когато разбрали затова молителят и неговите
придружители били си тръгнали. Посочва, че детето след като се било прибрало от
София било в тежко здравословно и психическо състояние. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Тенева,
в частта, че бащата бил изтръгнал детето от ръцете на майката и бил побягнал
към паркирания автомобил с намерение да отвлече детето тъй като не съответстват
на останалия събран по делото доказателствен материал, а именно от показанията
на разпитаните по делото свидетели Ч. и Р. се установява, че майката на
ответницата свидетелката Светла Тенева била дошла в бензиностанцията, където
били на работа двамата свидетели и се опитала да убеди свидетеля Чирапанлиев, че е бил видял, какво се било случило и че
бащата се бил опитал да отвлече детето. Свидетелката Р. също нищо не била
възприела от процесното събитие, а единствено си спомня, че две жени са били влязли в бензиностанцията и са били обсъждали разстроени
какво се било случило на висок тон.
Видно от показанията на
свидетелката Бонева, леля на ищцата, присъствала на 25.01.2019 г. на
прибирането на детето с полиция от гр. София майката е била събудила детето и
то се било зарадвало, че я вижда и се било сепнало от присъствието на
полицаите. На 29.01.2019 г. молителят бил издърпал детето от ръцете на майката
и бил се отправил към паркираният автомобил, който бил с включен двигател.
Майката била успяла да си вземе детето, а бабата и дядото на детето се били спречкали помежду
си. Майката се била обадила на 112 и служителите от близката бензиностанция
били станали свидетели на случката. Съдът кредитира показанията на свидетелката относно
25.01.2019 г., тъй като е била очевидец на събитието и показанията й
съответстват на събрания по делото доказателствен материал, а именно и на
свидетелските показания на разпитания по делото незаинтересован свидетел
очевидец Д., и на докладната записка изготвена от полицаите от 4-то РПУ на
СДВР. Съдът не ги кредитира, в частта относно събитието на 29.01.2019 г., тъй
като видно от показанията на разпитаните по делото незаинтересовани свидетели Ч.
и Р., които работят в близката бензиностанция майката на ответницата се е
опитвала да ги убеди, че са били видели как бащата се опитва да отвлече детето.
Видно от изготвения по
делото социален доклад детето С. се отглежда от неговата майка, на която е
предоставено упражняването на родителските права съгласно влязло в сила решение
от 21.06.2019 г. на СлРС, като на бащата е
предоставен режим на лични контакти с детето и в подкрепа на детето и
семейството е предоставена социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” от
КСУДС-Сливен, което включва и работа с психолог. Необходимо било на детето
пълноценно да общува и с двамата родители по сигурен и безопасен начин и да не
се въвлича в родителски конфликт. Детето било в добро психологическо състояние
и било сърдито на бащата.
Видно от представената
докладна записка от 4-то РПУ на СДВР на 25.01.2019 г. в изпълнение на издадена
на ответницата заповед за незабавна защита бил посетен апартамента на молителя
в гр. София и там бил установен неговия баща Станимир Г., като ответницата била
взела детето си
По
делото не бяха установени да са били осъществени от ответницата описаните в
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН актове на домашно насилие спрямо роденото
по време на брака малолетното дете и ищеца,
поради което подадената молба се явява неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена като такава.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Молбата е допустима като
подадена в преклузивния едномесечен законов срок, а
разгледана по същество е неоснователна.
Правната квалификация на
предявената претенция е чл.8 ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния едномесечен срок от легитимирано лице,
визирано в чл.8 ЗЗДН, което твърди, че неговото дете е пострадало от домашно насилие, извършено от лице, което е негова майка.
Към молбата е приложена и
декларация от молителя, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се
явява неоснователна.
Защита по ЗЗДН може да търси
всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него
е осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Домашното насилие е форма на
злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо,
емоционално-психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо
нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица
други унизяващи достойнството актове.
В случая не се установи,
по безспорен начин по реда на пълното и главното доказване, че майка е
упражнила физическо, психическо или емоционално насилие върху своето малолетно
дете, нито на 25.01.2019 г., нито на 29.01.2019 г. и доказателствената сила на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН беше успешно оборена от събраните по делото
други писмени и гласни доказателства. Не се установи майката да е употребила
физическа сила или психически натиск по отношение на своето дете, когато при
изпълнение на ограничителната заповед издадена в рамките на друг съдебен процес
по предявена от нея молба за защита от домашно насилие е взела детето си от
жилището на неговия баща в присъствието на полицейски служители и нейни
роднини. Установи се от писмените доказателства и кредитираните от съда
свидетелски показания, че ответницата е събудила своето дете и го е взела със
себе си без да упражни физическа сила или психически натиск върху него, като в
този смисъл бяха единствено показанията на свидетеля Г., баща на молителя,
които обаче са преувеличени и бяха оборени от останалия събран по делото
доказателствен материал. Не се установи майката да е използвала физическа сила
или психически натиск по отношение на своето дете на 29.01.2019 г., когато е
била срещата на страните в присъствието на техни роднини, тъй като нейните
действия са били насочени към взимането на детето в нейните ръце, поради
основателния страх, че бащата може да й отнеме детето без да я уведоми къде ще
го отведе, което се е било случвало и преди. Не е целяла да му причини болка
или да го нарани, опитите й да не позволи на бащата да го вземе с него, а да го
задържи в ръцете си не могат да се оценяват като акт на домашно насилие.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
депозираната молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 11 ал. 3 ЗЗДН
във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, молителя в настоящото
производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25,00 лева
по сметка на СлРС . Молителят следва да заплати на насрещната
страна сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 500 лева,
съставляващи адвокатско възнаграждение, тъй като съдът счита, че направеното
възражение за прекомерност от насрещната страна е частично основателно и минималния
предвиден размер на адвокатското възнаграждение в чл. 22 от Наредба № 1 от
С оглед изхода на
производството следва молбата да бъде отхвърлена и да не бъде издавана заповед
за незабавна защита срещу ответницата по делото.
Ръководен от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на С.Д.Г. с ЕГН ********** действаща
чрез своя баща и законен представител Д.С.Г.
с ЕГН с ЕГН ********** ***, за
защита от домашно насилие срещу М.И.Г. с
ЕГН ********** ***, с която моли да се установи, че последната е
осъществила акт на домашно насилие спрямо детето С.Д.Г. на 25.01.2019 година и
на 29.01.2019 година, описани актове в депозираната от него декларация по чл.9
ал. 3 от ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН с ЕГН ********** , като баща и законен
представител на С.Д.Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
държавна такса в размер на 25 /двадесет
и пет/ лева и да заплати сума в общ размер
на 232,63 лв., съставляваща пътни
разходи на свидетелите по бюджетната сметка на СлРС.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН с ЕГН ********** , като баща и законен
представител на С.Д.Г. ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Г. с ЕГН ********** ***
сумата от 500 лв., съставляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от връчването на
решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: