гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като
разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно
гражданско дело № 2282 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С
решение № ********* от 21.10.2020 г., постановено по гр. д. № 9203/2019 г. на
Софийски районен съд, 35 състав, са осъдени Д.Х.Н. с ЕГН:********** в
качеството си на майка и законен представител на непълнолетния А.Н. Б., П.Л.А.
с ЕГН:********** в качеството си на майка и законен представител на
непълнолетния В.Г.К. и К.Н. Я. – А. с ЕГН:********** в качеството си на майка и
законен представител на Ю.И.А. да заплатят солидарно на М.П.П.
с ЕГН:********** по предявените искове с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от общо 862 лв., представляваща
обезщетение за имуществените вреди за Рутер TR Link,
1 бр. мини тон колонка Tunex и преносим компютър „Toshiba", ведно със законната лихва върху главницата
от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 800
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени следствие
противозаконното отнемане на вещи от ищцата, ведно със законната лихва върху
главницата от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като са
отхвърлени иска за имуществени вреди за разликата над 862 лв. до пълния
предявен размер от 2800 лв., както и иска за неимуществени вреди за разликата
над 800 лв. до пълния предявен размер от 1500 лв. като неоснователни и
недоказани.
Решението
е обжалвано от ответниците Д.Х.Н. и П.Л.А., действащи
чрез процесуалните си представители в неизгодните за тях осъдителни части от
съдебното решение. Това очертава предмета на настоящото въззивно
производство.
Изложените
доводи във въззивната жалба на Д.Х.Н. са за неправилност
на решението в обжалваната част. Поддържа се, че районният съд необосновано е приел, че исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са доказани.
Излагат се доводи и се обсъждат конкретни доказателства в подкрепа на неоснователността
на исковете. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, като
предявените искове за обезщетение срещу Д.Х.Н. да бъдат изцяло отхвърлени и да
се присъдят сторените пред двете съдебни инстанция разноски.
Изложените
доводи във въззивната жалба на П.Л.А. са за
неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че пред районния
съд не е доказано, че процесните вещи са били собственост на ищеца, поради което
той не е могъл да търпи вреди от тяхната кражба. Посочва се освен това, че
вещите са върнати доброволно, което също изключва възможността за настъпването
на вреди. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, като
предявените искове за обезщетение срещу П.Л.А. да бъдат изцяло отхвърлени.
Ответникът
по въззивната жалба - М.П.П.,
действаща чрез процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивна жалба, наречен „възражение“.
В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд в обжалваната част.
Третия
ответник в първоинстанционното производство - К.Н. Я.
– А., е служебно конституирана от въззивния съд на
основание чл. 265, ал. 2 ГПК. Същата не е взела становище по предмета на въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая
с въззивните жалби е направено оплакване единствено относно
приложимото право и възприетата от районния съд фактическа обстановка, което
очертава обхвата на въззивната проверка за правилност
на решението в обжалваната част.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и
на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в
обжалваната част въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно
решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил
релевантната фактическа обосновка.
Безспорно се установява от събраните
в първоинстанционното производство доказателства, че
на 28.06.2017 г. непълнолетните А. Б., В.К. и Ю.А. са откраднали от дома на М.П.П., влизайки през отворен прозорец, вещите, описани в
исковата молба; 1 бр. преносим компютър марка Toshiba;
1 бр. преносим компютър марка ASUS, ведно със зарядно
устройство към него; 1 бр. мобилен телефон марка Samsung,
модел S 3 Neo;
Рутер TR Link; 1 бр. мобилен телефон марка Samsung, модел Trend 2; 1 бр.
мини камера марка HP full HD; 2 бр. мини тон колонки Tunex, модел US 09 с USB и 1 бр. компютьрна
мишка марка „Gembird" с USB. Част от
откраднатите движими вещи са върнати доброволно на техния собственик от
непълнолетните извършители в добро състояние: 1 бр. преносим компютър марка
ASUS, ведно със зарядно устройство към него; 1 бр. компютьрна мишка марка „Gembird"
с USB; 1 бр. мини тон колонка Tunex, модел US 09 с
USB; 1 бр. мини камера марка HP, както и 1 бр. мобилен телефон марка Samsung, модел S 3 Neo. Това е
видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство от
01.09.2017 г. по пр. пр. № 28945/2017г. на СРП. В тази насока обосновано
районният съд е приел, че по отношение на върнатите на ищцата вещи в
наказателното производство не е налице вреда и няма основание да се претендира
тяхната равностойност. Основателна е обаче исковата претенция с правно
основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД по отношение на
стойността на откраднатите Рутер TR Link, 1 бр. мини
тон колонки Tunex и преносим компютър „Toshiba". Тези вещи са били счупени след тяхната
кражба. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от от обясненията, съдържащи се в прокурорската преписка.
Двамата А. Б. и В.К. заявяват, че Ю.А. е счупил лаптоп „Тошиба",
защото не искал „да тръгне", като преди това го разглобил. Същият е счупил
и рутера и една колонка. В производството по иск за вреди, предявен от
пострадалия от деликта срещу извършителите, съдът не е длъжен да определи
степента на съпричиняването. Когато вредоносното
събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за
възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените
вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. В
тази насока е практиката на ВКС, обективирана
например в решение № 123/19.06.2012 г. по гр. д. № 171/2011 г. на IV г. о. В
разглеждания случай въззивният съд намира, че
предявеният иск за стойността на откраднатите и повредени Рутер TR Link, 1 бр. мини тон колонки Tunex
и преносим компютър „Toshiba", в размер на 862
лв., чиято стойност се установява от приета от районния съд съдебно-счетоводна
експертиза, е основателен и правилно е уважен от районния съд.
Въззивният съд приема за доказан и основателен
за сумата от 800 лв. и предявения иск за присъждане на обезщетение за
претърпените в резултат от кражбата неимуществени вреди от страна на
собственика на вещите. В случая е безспорно установено противоправно
поведение от страна на непълнолетните деца, за чийто действия носят отговорност
съгласно чл. 48 ЗЗД техните родители.
Същите са осъществили кражбата на описаните движи вещи, прониквайки в
жилището на М.П.П. през оставен отворен прозорец. От
показанията на разпитаната по делото пред районния съд свидетелка, се
установява, че П. е била много изплашена и разтревожена. Понякога се събуждала
и била неспокойна. Били й необходими 2 месеца, за да се възстанови емоционално
и психически. В началото е ползвала лексотан, а после
валериан. Въззивният съд кредитира напълно
свидетелските показания на П.П.-Т., майка на ищцата, в посочената част.
Роднинската връзка между свидетелката и ищцата не поставя под съмнение
достоверността на свидетелските й показания, тъй като те са последователни,
кореспондиращи с останалите събрани доказателства и съответни на житейската
логика. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд, изхождайки от критериите за справедливост
по смисъла на чл. 52 33Д и съобразявайки конкретните обстоятелства, свързани с отражението
на кражбата върху личността и здравето на пострадалата, смята, че предявеният
иск за обезщетяване на неимуществените вреди е основателен до размера на сумата
от 800 лв. В тази насока обосновано е да се посочи, че противоправното
деяние се е отразило единствено на емоционалното състояние на М.П.П., като същата се е възстановила за период от 2 месеца.
Правните аргументи на районния съд,
въз основа на които е уважил предявените искове за обезщетение са
законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ
на събраните по делото доказателства. Ето защо настоящият състав счита, че
постановеното решение в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията на въззивниците, обективирани във въззивните жалби. Същите се основават на твърдения за недоказаност
на процесните искове, които са напълно безпочвени и
са оборени от приетите доказателства в първоинстанционното.
Последните по-горе бяха обсъдени от въззивния съд и
не следва да бъдат преповтаряни. По категоричен начин се доказва, че процесните - Рутер
TR Link, 1 бр. мини тон колонки Tunex
и преносим компютър „Toshiba", са били
собственост на П. към момента на кражбата. Те са откраднати от жилище, което е
нейна собственост, върнати са й след доброволното им предаване, но са били
счупени и негодни за ползване. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да
се установи тяхната собственост. По категоричен начин се доказва и че
извършената кражба на описаните движими вещи е предизвикала съществен стрес и
притеснение у М.П.П.. Това е житейски напълно логично
и дори и да нямаше нарочни свидетелски показания в тази насока, съдът съгласно
чл. 162 ГПК би следвало да присъди съответен справедлив размер на обезщетение.
Обратно би означало да се толерира противоправното
поведение и да се формализира до пълна абсолютност процеса
на доказване, каквато не е целта на гражданското правораздаване. Предвид бланкетния характер на възраженията на въззивниците
и липсата в тях на конкретност, относима към предмета
на спора, въззивният съд не намира за необходимо да
ги обсъжда по-детайлно.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
с чл. 273 ГПК има право на разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева за процесуално представителство във въззивното
производство, но
присъждането на такива не е поискано от въззивния
съд, нито е представен списък по чл. 80 ГПК в тази насока. Ето защо съдът не
следва служебно да се произнася по този въпрос.
Воден
от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение № ********* от 21.10.2020 г., постановено по гр. д.
№ 9203/2019 г. на Софийски районен съд, 35 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.