Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.12.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско
отделение
На двадесет и осми ноември
две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 16356
по описа за 2018 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.
„ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от Р.Д.Н.
ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира да бъде осъдени
А.К.А.,
М.Б.А. и К.Б.А., с адрес ***, да предадат на ищцата владението по отношение на
собствения й недвижим имот: реална част от самостоятелен обект – жилище с
идентификатор *****пo КК и КР на
гр. Варна, с площ от 10 кв.м.
(повдигната с жълт цвят на приложената към исковата молба скица), част от
сграда с идентификатор *****,
построена в поземлен имот с идентификатор *****пo КК и КР на
гр. Варна с адм. адр. в гр. *****.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните
права: Ищцата е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ *****/десет хиляди сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин и
петнадесет точка сто шестдесет и девет точка едно точка едно/, както и на ½ /една втора/ идеална част от
поземления имот, в който е изградена сградата, с идентификатор № *****.
Сградата е изградена въз основа на договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя от 27.06.1962 г. между председателя на ИК на ГНС-Варна *****от
една страна и от друга страна *****/дядо на страните по делото/. С билет №
1379/ 10.11.1962 г. на ГНС-Варна *****е получил разрешение за изграждане на
постройката. След смъртта на *****между наследниците му *****/баща на ищцата/ и
*****/съпруг и баща на ответниците/ е извършена делба
на имота по гр.д. № 2153/ 1983 г., вписана в книгите за вписвания на 6.III.1985 г., вх. per. № 1027, том
II, № 12 на Служба по вписвания-Варна, с която са поделили жилищната сграда на
два самостоятелни обекта, които към момента се индивидуализират с идентификатор
№ *****– на ищцата и *****.2 – на ответниците. *****, починал на 15.12.1986 г., и
оставил наследници *****/преживяла
съпруга/ и две деца *****. /ищеца/, които извършили съдебна делба по гр.д. №
194/ 1987 г. на Варненски районен съд, вписан в книгите по вписвания на 2.III.1987 г., вх. peг. № 1055, том
I, № 233 на Служба по вписвания-Варна, съобразно която имотът се възлага изцяло
в общ дял и при равни квоти на *****и Р.Д.Н.. С дарение от 13.11.1997 г., обективирано в нотариален акт № 44, том LXX, дело № 18765/
1997 г., *****дарила на дъщеря си Р.Д.Н. собствената си една втора от имота.
Идеалната част от дворното място, върху което е построена сградата е придобита
съобразно Заповед № 1652/ 15.07.1998 г. на Областния управител на град Варна и
Договор № 762/ 1998 г., вписана в книгите по вписвания на 31 .VIII. 1998 г.,
вх. per. № 8055, том V, №
172, а имота бил деактуван, като държавен със Заповед
№ 2086/ 25.09.1998г. на Областния
управител. Самостоятелните обекти в сградата имат обща стена, която следвало да
е във вида и мястото посочено в схема № 15-334470-28.05.2018 на СГКК-Варна, но
в действителност е била изградена от ответниците или
наследодателя им навътре в обекта на ищеца. Поради това
към момента реална част от имота на ищцата се владее без правно основание от ответниците, тъй като е присъединена към техния
самостоятелен обект.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомените ответници е постъпил
писмен отговор по делото, с който се оспорва иска. Считат, че искът с правно
основание чл.108 ЗС е допустим, но
неоснователен. Не спорят, че са собственици на самостоятелния обект в сграда с
идентификатор *****.2
по силата на договор за
дарение и доброволна делба от 1977г. Оттогава до момента не са
извършвани никакви преустройства или промени в площта и разпределението му.
Сочи, че претенцията на ищеца се основава на извършена промяна в схемата на
самостоятелните обекти със заповед №18-4239/28.05.2018г. на СГКК-Варна, която
се обжалва в момента пред ВАС.
С
определение на ВОС е прието за допустимо уточнение, извършено от ищеца след
първото открито съдебно заседание, че за предмет на делото следва да се счита реална
част с площ от 4,86 кв.м. от недвижима вещ –
самостоятелен обект с идентификатор *****.3 по КК на гр. Варна, така както е повдигната в
жълт цвят на схема на самостоятелен обект от сграда /лист 105 от делото/ и на
копие от лист 1 от приетото по делото заключение на техническа експертиза -
/лист 106 от делото/, намиращ се в сграда с
идентификатор *****, построена в поземлен
имот с идентификатор *****пo КК и КР на
гр. Варна с адм. адр. в гр. *****.
Това уточнение на предмета на делото е докладвано на страните в открито съдебно
заседание, които поддържат и спрямо тази вещ твърденията си по същество
изложени в исковата молба и отговора.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия от: схема № 15-334470-28.05.2018г. на СГКК-Варна; удостоверение
за данъчна оценка № **********/ 12.09.2018г. от Д „МД" Община Варна;
Договор от 27.06.1962г. ИК ГНС Варна с билет за строеж № 1379/ 10.11.1962г. и архитектурен
план - разпределение на етаж и фасада от
1962г.; протокол от 29.12.1983г. за
съдебна делба по гр.д. № 2153/ 1983 г. ВРС; Протокол за съдебна делба по гр.д.
№ 194/ 1987г. ВРС; копие на НА № 44, том LXX, дело № 18765/ 1997г. нотариус *****,
ВРС; Удостоверение за наследници на *****№ АУ047237МЛ/ 18.05.2018г. - Община
Варна; Заповед № 1652/15.07.1998г. и Договор № 762/ 1998г.; Заповед
№ 2086/ 25.09.1998г.; жалба срещу
Заповед №18-4239/28.05.2018г. на Началника на СГКК Варна, се
установява, че: Р.Д.Н. е вписана
като собственик
на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *****и *****.3, както и на ½ /една втора/ идеална част от
поземления имот, в който е изградена сградата, с идентификатор № *****.
Сградата е изградена въз основа на договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя от 27.06.1962г. между председател на ИК на ГНС-Варна и *****. С
билет № 1379/ 10.11.1962 г. на ГНС-Варна *****е получил разрешение за
изграждане на едноетажна жилищна сграда по одобрен план. Между *****/баща на Р.Н./
и *****/съпруг на А.А. и баща на А.
и К.А./ е извършена делба на имота по гр.д.
№ 2153/ 1983 г., вписана в книгите за вписвания на 6.III.1985 г., вх. per. № 1027, том
II, № 12 на Служба по вписвания-Варна, с която са поделили първия етаж от жилищната
сграда на два самостоятелни обекта с идентификатори *****– на Р.Д.Н. и *****.2 – на ответниците.
Понастоящем са нанесени и още два самостоятелни обекта в сутеренния етаж с
идентификатори *****.3 – на Р.Д.Н. и *****.4 – на А.А., М.А. и К.А.. На 15.12.1986г.
починал *****и оставил наследници *****/преживяла съпруга/ и две деца *****.
/ищеца/, които извършили съдебна делба по гр.д. № 194/ 1987г. на Варненски
районен съд, вписан в книгите по вписвания на 2.III.1987 г., вх. peг. № 1055, том
I, № 233 на Служба по вписвания-Варна, съобразно която имотът се възлага изцяло
в общ дял и при равни квоти на *****и Р.Д.Н.. С дарение от 13.11.1997г., обективирано в нотариален акт № 44, том LXX, дело №
18765/1997г., *****дарила на дъщеря си Р.Д.Н. собствената си една втора от
имота. Идеалната част от дворното място, върху което е построена сградата е
придобита въз основа на Заповед от 15.07.1998г. на Областния управител на град
Варна и Договор от 19.08.1998г., вписани в книгите по вписвания на 31 .VIII.
1998 г., вх. peг. № 8055, том
V, № 172, а имота бил деактуван, като държавен със
Заповед от 25 .09.1998г. на Областния управител.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че въз основа на всички материали по делото и след оглед на място, няма данни за изместени зидове в сградата. В сутерена са налице изградени три помещения преградени със зидове с дебелина само от по 25 см. /видно и от приложенията към СТЕ/, които технически не би било възможно да бъдат изместени, тъй като напълно отговарят по своето местоположение с намиращите се над тях зидове на първия етаж и са носещи, поради което при премахването им би се стигнало до разрушаване на сградата. Няма следи, че някога са били изградени предвидените по билет за строеж и строителни планова зидове от 12 см., респ. формираните от тях две по-малки помещения и предверие. Предвид конструкцията на сградата с носещи стени и липса на колони, събарянето и изместването дори и на 12см. зидове би довело до деформации и увреждания. Нанесените в КК и КР на гр. Варна самостоятелни обекти в сутерена с идентификатори *****.3 и *****.4, не разполагат с изискуемите помещения, за да бъдат жилища /апартаменти/ съобразно строителните правила и нормативи регламентирани със ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004г.), издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Площта на получената в дял от ищцовата страна /респ. праводателите й/ част от недвижимия имот в сутеренен етаж при извършената делба през 1987г. и нотариалния акт за дарение през 1997г. отговаря на декларираната пред Дирекция „МД“ 14 кв.м. и фактически използваната от 13,95 кв.м. полезна площ.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 вр. чл.
79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 1 и пр. 3 ЗС.
За да бъде
уважен иск с такава правна квалификация (известен в теорията и практиката като ревандикационен иск), е необходимо по делото да бъде
доказано наличието на три кумулативно дадени предпоставки: че ищеца е носител
на правото на собственост върху точно индивидуализирана вещ по силата на оригинерен (правна сделка или др. способ предвиден в
закона) или деривативен способ (придобивна
давност чрез фактическа власт с намерение за своене) и
осъществяваното спрямо нея владение или държане от страна на ответника, без да
има годно правно основание за това. Целта на иска и на търсената с него защита
е да върне на ищеца - носител на правото на собственост фактическата власт
върху вещта и да бъде признат той като такъв по отношение на ответника със сила
на пресъдено нещо.
В конкретния казус това означава, че
в тежест на ищеца е да установи 1. Принадлежността на процесната
реална част с площ 4,86 кв.м към недвижим имот
– годен самостоятелен индивидуализиран обект на право на собственост; 2.
придобито от ищеца по оригинерен способ (правна
сделка и наследство) право на собственост върху този имот; 3. наличието на
осъществявана от ответника фактическа власт върху имота (със или без намерение
за своенето му). Респ. ответника да установи обстоятелството,
че владее или държи вещта на годно правно основание.
Предвид гореобсъдените
доказателства съдът намира, че ищецът не установи правото си на собственост
върху спорната реална част от сутеренния етаж на процесната
сграда. Безспорно е, че тази реална част от момента на изграждането на сградата
се държи от ответниците /респ. техния праводател/ Видно от експертизата, получената в дял от праводателя й и впоследствие от ищцата част от приземния
етаж съобразно делбените протоколи от 1983г и 1987г.,
отговарят на фактически обособената към момента площ от сградата записана като
жилище с идентификатор *****.3. Отговарят и на кадастралната карта, която обаче не е меродавна за
площ и точно местоположение на един самостоятелен обект. Площта на фактически
използваното от ищцата помещение в сутерена – 13,95 кв.м. съвпада и с
декларираната от нея пред Община Варна 14 кв.м.
При това положение следва да се приеме, че ищцата въз
основа на гореобсъдените правни сделки и наследство се
легитимира като собственик на тази част от сутерена, която владее понастоящем,
а тя не включва спорната реална част от него.
Предвид липсата на първата от горепосочените
предпоставки за основателност на иска, съдът не намира за необходимо да
изследва останалите, като следва да се отбележи, че според заключението на СТЕ
няма данни ответниците да са установили фактическа
власт - изначално при стоежа или впоследствие, върху приспадащата се на ищцата /праводателите й/ реална част от сутерена, вкл. чрез
твърдяното местене и/или премахване на зидове
При този изход на спора, в полза на ответниците следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК сторените от тях по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи според
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване на
общо от 700 лв., от които 100 лв. за депозит за изготвяне на СТЕ и сумата от 600
лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.Н. ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 108 вр. чл.
79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 1 и пр. 3 ЗС, да бъдат
осъдени А.К.А. ЕГН **********,
М.Б.А. ЕГН ********** и К.Б.А. ЕГН **********, с адрес ***, да й предадат реална
част с
площ от 4,86 кв.м. от недвижима вещ – самостоятелен
обект с идентификатор *****.3 по КК на гр. Варна, повдигната в жълт цвят на схема на
самостоятелен обект от сграда /лист 105 от делото/ и на копие от лист 1 и лист
3 от приетото по делото заключение на техническа експертиза - /лист 106 и лист
107 от делото/, които съдът обявява за неразделна част от настоящото решение,
като обекта се намира в сграда с
идентификатор *****, построена в поземлен
имот с идентификатор *****пo КК и КР на
гр. Варна с адм. адр. в гр. *****.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК Р.Д.Н. ЕГН ********** да заплати на А.К.А.
ЕГН **********, М.Б.А. ЕГН ********** и К.Б.А. ЕГН ********** сумата от 700 лева, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: