Решение по НАХД №227/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 12
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Иван Пламенов Йорданов
Дело: 20211620200227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. гр. Лом , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200227 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката Г. Д. Г. от гр. Лом, ул. „Дунавска” № 18, обл.
Монтана, с ЕГН ********** е недоволна от издаденото от Директора на РЗИ
- Монтана Наказателно постановление № АН-01-36 от 14.07.2020 г., с което
на осн. чл. 209а., ал. 1, от Закона за здравето й е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева.
В с.з. жалбоподателката се явява лично. Представлява се от адв.
Валентина Иванова от МАК, която поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални
нарушения, както и поради маловажност на случая. Подробни съображения
развива в писмена защита.
Административнонаказващият орган се представлява от гл.
юрисконсулт Станислава Стоянова, която намира жалбата за неоснователна и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Подробни аргументи
излага и в писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № АН-01-36 от 14.07.2020 г. на
жалбоподателката Г.Г. на осн. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ й е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 лева за това, че на
07.07.2020 г. в хранителен магазин, стопанисван от фирма „ЕС- ЕНД-БЕ“ в
гр. Лом, където работи без поставена защитна маска за лице, във връзка със
Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 07.07.2020 г. служителите на РЗИ – Монтана – М.М. и М.Г.
извършили проверка в хранителен магазин в гр. Лом, на ул. „Дунавска“ № 18,
стопанисван от фирма „Ес енд Бе“ ООД. Констатирали, че жалбоподателката
Г.Г., работеща като продавач-консултант в обекта, била без поставена
защитна маска на лицето. На място М.М. – старши инспектор в дирекция
„Обществено здраве“, отдел ДЗК съставила на жалбоподателката АУАН за
това, че работи в обекта без да има поставена защитна маска на лицето,
покриваща носа и устата. Като нарушена разпоредба в акта е посочена т. 4 от
Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването. Г.
подписала акта без възражения.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН, АНО е издал
атакуваното НП № АН-01-36 от 14.07.2020 г., с което на осн. чл. 209а., ал. 1
от ЗЗ е наложил на жалбоподателката административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300.00 /триста/ лева.
В случая съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
2
Разпоредбата на чл. 209а., ал. 1 ЗЗ предвижда, че „Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7
и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
В АУАН и НП като нарушена разпоредба е посочена т. 4 от Заповед
№ РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването. В т. 4 от
въпросната заповед е въведено задължение за всички лица, когато се намират
в закрити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата.
Според нормата на чл. 63а., ал. 1 от ЗЗ: „ При епидемично
разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на
здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област за определен период от време“. Точно
такава е горецитираната Заповед № 369, с която са въведени съответните
противоепидемични мерки. Следователно и в двата акта, отразяващи двете
фази на административнонаказателното производство правилно са посочени
нарушените законови разпоредби.
По същество съдът намира, че от Г.Г. е осъществен състав на
административно нарушение по чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ. Г. е нарушила чл. 63а.,
ал. 1 ЗЗ във вр. с издадена Заповед на министъра на здравеопазването, като в
момента на извършваната проверка на закрито обществено място е била без
поставена маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. От
друга страна обаче, по разбиране на настоящия съдебен състав, деянието
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Аргументите
за това са в няколко насоки: най-напред, видно от разпита на св. Саша
Иванова, към момента на извършваната проверка тя и жалбоподателката, са
влизали в хранителния магазин след почивка и е трябвало да стигнат до
касата, откъдето да си вземат маски, които сменяват през два часа. При
влизането в магазина, жалбоподателката е спряна от служителите на РЗИ –
Монтана, а впоследствие – санкционирана. Съдът кредитира с доверие
3
показанията и на тази свидетелка (която е очевидец на случката), като няма
основания за съмнение в достоверността им. Тази свидетелка потвърждава, че
жалбоподателката Г. не е „работела“ в обекта, а е преминавала през магазина,
и то с цел да си вземе нова предпазна маска. Наистина, дори при такова
„преминаване“ би следвало да се постави ако не маска, то друго средство,
покриващо носа и устата, което Г. не е сторила. Но все пак в конкретната
ситуация обществената опасност на деянието е твърде незначителна. Вярно,
обществените отношения, регулирани от Закона за здравето, са от особена
важност, но въпреки това АНО следва да извършва преценка за тежестта на
всяко нарушение във всеки конкретен случай. Процесното нарушение е
формално, няма причинени каквито и да е вреди, които следва да бъдат
възстановявани. Не е създадена и опасност за настъпването на такива. Освен
това нарушението е първо за жалбоподателката, от
административнонаказващият орган не са представени доказателства, от
които да е видно, че лицето е санкционирано за други подобни нарушения.
Ето защо съдът намира, че обществената опасност на деянието и дееца
са толкова ниски, че извършеното може да бъде квалифицирано, като
„маловажен случай“. Задължение на АНО е да направи преценка в тази
насока, като съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за „маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай съдът намира, че
АНО не е приложил правилно закона, като не е извършил преценка дали
случаят е маловажен и налице ли са основанията на приложението на чл. 28
ЗАНН. Въпреки че наложеното административно наказание е определено в
минималният му размер, съдът намира, че същото е прекалено тежко и явно
не съответства на тежестта на извършеното нарушение. При това положение
АНО не е следвало да издава НП, а едно писмено предупреждение би
изиграло същата роля и би постигнало превантивната цел на
административното наказание. Това нарушение от страна на АНО безспорно е
довело до незаконосъобразност на издаденото от него НП.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № АН-01-36 от
14.07.2021 г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на Г. Д. Г. от гр. Лом,
ул. „Дунавска” № 18, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 209а., ал. 1
от Закона за здравето й е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300.00 лв. /триста лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН РЗИ - Монтана, да плати на Г.
Д. Г. разноските, направени за съдебното производство в размер на 200,00 лв.
/двеста лева/, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Директора на РЗИ - Монтана за сведение.


Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5