Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 9951 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на М.Е.М. ***“
АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.,
отм., считано от 01.01.2016г./, вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба М.Е.М. твърди, че на 06.12.2016г. около 02,00ч., по път
ІІІ-202, км. 50+310, в посока от гр.Опака към с.К., се движил като пътник на
предната седалка до шофьора в л.а. „Опел Вектра“, рег. № ******, управляван от
водача Ш.Ш.Р., който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил
с несъобразена с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което
загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се
преобърнал отводнителната канавка. В резултат на реализираното ПТП ищеца
получил телесни повреди – счупване на дясната ключица. Твърди, че за случая и
причинената на ищеца телесна повреда по непредпазливост е образувано ДП №
689/2016г. по описа на РУП П., пр.пр. № 871/2016г. по описа на РП П., което е
прекратено. Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания от
ПТП претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които
търпи и към момента при всеки спомен за случилото се, както и, че претърпял
имуществени вреди представляващи стойност на заплатената стабилизация с
вътрешна фиксация посредством метална плака и винтове на костните фрагменти.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № BG/02/115002993592/07,12,2015г.,
валидна от 07,12,2015г. до 08,12,2016г.
Претендира присъждане на сумата 40000,00лв., представляваща част от общо
дължимите 50000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2016 г.
около 02,00ч., по път ІІІ-202, км. 50+310, в посока от гр.Опака към с.К.,
виновно причинено от Ш.Ш.Р. при управление на л.а. „Опел Вектра“, рег. № ******,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена
с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол
над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се преобърнал
отводнителната канавка, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № BG/02/115002993592/07,12,2015г.,
валидна от 07,12,2015г. до 08,12,2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането- 06.12.2016г. до окончателното изплащане.
Ответника с депозирания в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор на исковата
молба изразява становище за допустимост но неоснователност на иска. Оспорва
факта на настъпванена ПТП на датата 06.12.2016г. В отношение на евентуалност оспорва механизма
на ПТП както и, че ищеца е бил участник в него. Оспорва и, че твърдяните
телесни увреждания и вреди са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Възразява, че липсва валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а.
„Опел Вектра“, рег. № ******. В отношение на евентуалност оспорва претенцията
по размер.
В срока по чл. 372 ГПК и по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителна искова
молба и отговор, с които първоначално предявените се поддържат изцяло, без да
са направени нови възражения и дадени различни становища.
Съдът, като съобрази предмета на
спора, събраните доказателства и становища на страните, както и законовите
разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следоното от
фактическа страна:
От КП за ПТП № 689/ 06.12.2016г. и Постановление от 20,01,2017г. за
прекратяване на ДП № 689/2016г. по описа на РУП П., пр.пр. № 871/2016г. по
описа на РП П. се установява, че на 06.12.2016г. около 02,00ч., по път ІІІ-202,
км. 50+310, в посока от гр.Опака към с.К., се движил като пътник на предната
седалка до шофьора в л.а. „Опел Вектра“, рег. № ******, управляван от водача Ш.Ш.Р.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена
с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което загубил контрол
над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се преобърнал
отводнителната канавка. В резултат на реализираното ПТП причинил на М.Е.М.
телесни повреди – счюпване на дясната ключица.
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищеца е получил
травматични увреждания – закрито счупване на дясната ключица. Съгласно
заключението счупването е с доказан произход предвид механизма, по който се
получава такова увреждане, констативния протокол изготвен на място и
медицинската документация. Съгласно заключението полученото счупване е довело
на пострадалия М.Е.М. трайно затруднение на движенията на десен горен крайник
за срок по дълъг от тридесет дни, в случая три месеца. Поведена е спешна
медицинска помощ, болнично и оперативно лечение. По спешност временно счупената
ключица е била обездвижена с мека превръзка „осморка“, а в последствие е
извършено след проведена предоперативна подготовка на 08,12,2016г. операция –
открито наместване на счупената ключица и стабилизиране на костните фрагменти с
вътрешна фиксация – метална плака с винтове. Пострадалият е изписан в подобрено
общо състояние на 12,12,2016г., като лечението е продължило амбулаторно с
назначени прегледи, режим и лекарства. Претърпял е обичайният лечебен и
възстановителен период при такава фрактура в продължение на три месеца.
Счупването е зарастнало за 35 дни, след което е започнал раздлижване на дясната
раменна става. Съгласно заключението счупването е довело до болки и страдания
за три месечен срок, като най интензивни са били през първите 2-3 седмици
непосредствено след злополукат и около 2-3 седмици в началото на проведената
силова рехабилитация. Извън тези периоди ищецът е търпял само периодично
явяващи се болки в зонта на фрактурата, което е налагало д ползва седативни и
обезболяващи средства. Към момента ищеца е напълно възстановен, като е възможно
да се явява лека скованост при промяна на времето, която бързо отзвучава след
употреба на аналгетици. В хода на производството съгласно обясненията на в.л. в
о.с.з. е извадена металната плака и винтове. Затова има оток. Ищеца има
остатъчен козметичен дефект заради двукратната оперативна намеса.
От представената по делото справка от Г.Ф.се установява, че л.а. „Опел
Вектра“, рег. № ****** към датата на настъпване на застрахователното събитие е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Б.И.“
АД с полица № BG/02/115002993592/07,12,2015г.,
валидна от 07,12,2015г. до 08,12,2016г. Справката от Информационния
център на Г.Ф.на основание чл. 295, ал. 7 от КЗ /отм./ до доказване на
противното удостоверява този факт. Съобразно посочената норма, документите,
изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване
на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
"Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието,
регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство,
име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното
превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз.
Тази презумпция не е оборена от ответника.
От фактура № 17099/08,12,2016г. се установява, че М.Е.М. е заплатил по
сметка на МБАЛТ.АД сумат 1200,00лв. с посочено основание „имплант“.
От показанията на разпитания свидетел А. Е. Б. се установява, че е сестра
на ищеца. Той бил много уплашен като се прибрал в къщи след катастрофата.
Боляла го ръката. Отишли в болницата, където им предложили колан. С него
болката не отшумяла и му направили операция.ТОй бил уплашен. Свидетеля и
майката на ищеца били в болницата и по късно в домът му при него придружители
да му помагат. Два месеца го гледали. След това се оплаквал от болки. Не можел
да си движи и вдига ръката. На студено го боляло. После махнали метала и пак
била при него в болницата. И сега постоянно ходел на прегледи. Не можел да
вдига тежко. Преди това работел в Шотландия като берач на ягоди. Сега не
работел никъде, защото го боляла ръката.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 06.12.2016г.
между прекия причинител и ответника, по отношение на увреждащото МПС.
Съдът намира приетото заключение на СМЕ за обективно и безпристрастно
дадено, и в съответствие с останалите доказателства по делото. Затова му дава
вяра изцяло.
Цени показанията на разпитания свидетел по правилата на чл. 172 ГПК, поради
близката му родствена връзка с пострадалия и ги кредитира изцяло, като
обективни, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства
по делото.
Въз основа събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ приема за
установени елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, както и установена вреда в пряка и непосредствена
връзка с него - причинени телесни увреждания на ищеца - счупване на ключицата.
Водачът на процесния л.а. „Опел Вектра“, рег. № ****** с поведението си е
нарушил задълженията си въведени с нормата на чл. 20 от ЗДвП, като се движил с
несъобразена с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което
загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се
преобърнал отводнителната канавка.
В пряка причинна връзка от това бездействие на водача за ищеца са настъпили
травматичните увреждания. Въз основа свидетелските показания съдът приема за
установено, че ищеца е търпял твърдяните физически и емоционални болки и
страдания – страх, болка, неудобство от ограничените движения на горния крайник
и рамо.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени
минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27
ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл
е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на
сумата от 7 000,00лв., поради което и предявения иск за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 40 000,00лв., предявен като частичен
от общо дължимите 50000,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищеца е претърпял сравнително леки телесни
увреждания, от които се е възстановил в рамките на месец, месец и половина. От
доказателствата по делото не се установява ищцата да е претърпяла в по-голям
обем и интензитет вреди, нито да са налице трайни остатъчни явления от
получените увреждания.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Въз основа събраните писмени доказателства съдът приема за установено, че
ищеца е претърпял имуществени вреди в размер на 1200,00лв., представляваща
заплатената стойност за стабилизиране на костните фрагменти с вътрешна фиксация
– метална плака с винтове.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция за
неимуществени вреди следва да се уважи и искането за присъждане на законна
лихва върху главниците с правно основание чл .86, ал.1 от ЗЗД, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща
и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач
носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането.
На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл.
223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима
само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил
застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ
/отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главниците от 7 000,00
лв. и от 1200,00лв., считано от датата на увреждане - 06.12.2016г. до
окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. К. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът не е представил списък за извършени разноски, затова съдът не
присъжда такива в негова полза.
Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. К. в качеството на процесуален представител на ищеца
сумата 345,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 328,00лв.,
съобразно уважената част от иска и сумата от 82,00лв. за заплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджета на съда и за удостоверения, съответно н уважента част
от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Е.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата 7000,00 /седем хиляди/лв., които
са част от сумата 40000,00 /четирдесет хиляди/лв., претендирани като част от
общо дължимите 50000.00 /петдесет хиляди/лв., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата
1200,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди -
заплатената стойност за стабилизиране на костните фрагменти с вътрешна фиксация
– метална плака с винтове, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на
06.12.2016 г. около 02,00ч., по път ІІІ-202, км. 50+310, в посока от гр.Опака
към с.К., виновно причинено от Ш.Ш.Р. при управление на л.а. „Опел Вектра“,
рег. № ******, който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил
с несъобразена с климатичните условия, релефа на пътя скорост, поради което
загубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл вдясно от пътя и се
преобърнал отводнителната канавка, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № BG/02/115002993592/07,12,2015г.,
валидна от 07,12,2015г. до 08,12,2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 06.12.2016г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
искът за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 33000,00 /тридесет и три хиляди/лв.,
която е горница над присъдените 7000,00лв., които са част от сумата
40000,00 /четирдесет хиляди/лв., претендирани като част от общо дължимите
50000.00 /петдесет хиляди/лв., на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано
от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Адв. П.К. – САК, в
качеството на процесуален представител на М.Е.М. ЕГН ********** сумата 345,00 /триста четирдесет и пет/лв.,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 328,00 /триста
двадесет и осем/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
иска, както и сумата 82,00 /осемдесет и
два/лв., представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица и издадени
съдебни удостоверения от бюджета на съда, съответна на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: