Р
Е Ш Е Н И Е
№ 114
град Горна Оряховица, 25.06.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, шести състав в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА
НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на
прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1453
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1
от КЗ.
Ищецът С.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат П.Г. - А. от ВТАК, със служебен
адрес ***, твърди в исковата си молба, че е подписал застрахователна полица №
17-0300/040/5000445 от 02.08.2017г. със ЗАД ,,Алианц България” за лек автомобил
„Фолксваген Тигуан”, произведен през 2014 година, цвят сив, мощност 177 к.с.,
обем на двигателя 1968 куб.см., с рама : WVGZZZNZFW574710, - пълно каско, за обща застрахователна сума от
37 500 лева, с период на застраховката : от 03.08.2017г. до 02.08.2018г.
Посочва, че на 08.08.2017г. е извършена промяна в застрахователната полица
поради промяна в регистрационния номер на горепосоченото МПС от №№209814 на ВТ1992КМ.
Заявява, че превозното средство е било собственост на С.А.И. през периода от
03.08.2017г. до 27.04.2018г. Твърди, че автомобилът на И. е бил откраднат в гр.
Амстердам, Холандия - ул. ,,Лангватер” № 77, където лекият автомобил е оставен
през нощта. Посочва, че ищецът е установил кражбата на 19.03.2018г., а периодът
на кражбата е от 22.00 часа на 18.03.2018г. до 7.00 ч. на 19.03.2018г. Твърди,
че е подал жалба в полицията на област Амстердам; полицията е образувала
производство срещу неизвестен извършител, като на 03.05.2019г. И. е уведомен,
че няма нова информация по случая, и че делото ще се съхранява в
администрацията на управление Нов Югозапад Амстердам. Твърди, че лекият
автомобил е бил с включена аларма и е притежавал имобилайзер - устройство
против кражба на леката кола. Твърди, че колата не е намерена и към днешна дата,
като за това той е представил всички документи пред застрахователя. Сочи, че при
представяне на тези документи съвестно и точно е отбелязал, че малкият талон на
МПС не е наличен, т.к. е останал в МПС и при отнемане на колата е бил отнет и
талонът. Посочва, че щетата е заведена като № 0300-18-217-500025/20.03.2018г.
Сочи, че с писмо изх. № 310-02-4302/11.06.2018г.,
застрахователят е определил цената на откраднатото МПС към момента на кражбата
на 30 585 лева, а от така занижената без основание цена на МПС е приспадната
сума от 15 292.50 лв., която е санкция в размер на 50% от обезщетението на основание
т.92 от раздел 14 - поради това, че ищецът не е предал малкия талон. Заявява,
че е извършено и намаление от горепосочената сума с още 5 943.65 лв., която
сума е вече изплатена по цитираната полица за откраднати фарове на автомобила.
Сочи, че така застрахователят определя обезщетение в изключително занижен
размер от 9 348.85 лв. Недоволен от така определеното обезщетение, ищецът е
изпратил писмо до застрахователя на 09.08.2018г., като е отразил, че не е
съгласен с намалената цена на автомобила, а ЗАД ,,Алианц” е отговорило с писмо
изх. № 310-02-6352/20.08.2018г. Сочи, че това налага завеждане на дело пред РС
Горна Оряховица, който е компетентният съд по иск на потребител на
застрахователната услуга.
Сочи, че с оглед дадените законодателни разрешения в
чл.395,ал.1, ал.4 и ал.5 от КЗ, правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение или да намали застрахователното обезщетение е обусловено от
наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Счита, че само в
случай, когато конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или
допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да
заплати обезщетение или да намали неговия размер. Сочи, че в този смисъл е и
постоянната практика на ВКС, постановена по КЗ /цитира Решение № 49/29.07.2013г.
по т.д. № 840/2012г. на ВКС, I т.о., Решение №
207/13.01.2017г. по т. д. № 3394/2015г. на ВКС, II т.о., Решение № 168/2016г. по т.д. № 2284/2014г. на ВКС, II т.о, и др./.
Счита, че за разлика от уредбата по чл.207,ал.2 КЗ /отм./, даваща право на
застрахователя да намали съответно застрахователното обезщетение, в новата
уредба по чл.395,ал.4,изр.2 КЗ, на застрахователя е дадено право да намали
обезщетението, съответно на тежестта на неизпълнението, само в случаите, когато
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал.1 и това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, т.е. само при кумулативното наличие на така поставените в
закона условия. Смята, че в случая не са
налице предпоставките на чл.395,ал.4,изр.2 К3 за намаляване размера на
застрахователното обезщетение. Сочи практика на ВКС, изразена в Решение №
86/18.07.2017г. по т.д. № 2230/2013г., II т.о.
Отделно от това, счита, че обезценяване от порядъка на
20-25 % е прекомерно и не съответства на пазарните условия, тъй като цената на
МПС при сключване на полицата на 02.08.2017г. е 37 500 лева. Възразява, че
застрахователят е извадил от така дължимото обезщетение и сума по предходно
изплатена щета, позовавайки се на общите условия. Счита, че застрахователят е
изчислил погрешно и това, като от сумата 15 292.50 лв. е приспаднал платеното
5943.65 лв., вместо да намали от 30 585 така изплатеното обезщетение при предходна
щета. Сочи, че ако се приеме за вярно обезщетение от 30585 лв., което също е
силно намалено, и извади вече платеното от 5943.65 лв., тогава оставащото
обезщетение би било 24 641.35 лв., а дори и да намали с 50 % тази сума, пак
остатъкът е по-висок от определеното от застрахователя и ще бъде 12320. 67 лв. Твърди,
че ищецът не е получил копие на общите условия и никой не му е разяснил, че
след като са изплатени пари за фаровете, то той следва да доизплати още суми,
за да е застрахована колата отново изцяло.
Счита, че цената на МПС, което му е откраднато, е 37
500 лева, а с новите фарове - по-висока, и от тези 37 500 лв. приспада цената
на фаровете - 5943.65 лв., както пише в общите условия, които не е чел, но се
отнася с уважение към същите, съответно - оставащата сума е 31556.35 лв. Посочва,
че от тази сума застрахователят доброволно му е възстановил сумата от 9 348.85
лв. Счита, че остават дължими 22207.50 лв., но претендира сумата от 20 000 лв.
Моли съда да осъди ЗАД ,,Алианц България” гр. София да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка
,,Каско” на МПС № 17-030/040/500445/01 по щета № 0300-18-217-500025, за кражба
на МПС, извършена на 18.03.2018г./19.03.2018г. в Амстердам, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Претендира всички разноски, сторени по делото.
В съдебно заседание, ищецът С.И., чрез процесуалните
си представители – адвокат П.Г. от ВТАК и адвокат М.П.от ВТАК, поддържа
исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи
предявения иск в пълния му размер. Претендира разноските, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Алианц България” с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град София 1000, район „Оборище”, Център, бул.
„Княз Ал.Дондуков” № 59, представлявано от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., чрез процесуален представител: адвокат Н.Б. от
ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема
становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен и недоказан, а
размера на исканото обезщетение – като прекомерен.
Не оспорва твърдението в исковата молба, че с ищеца са
имали сключен застрахователен договор по застрахователна полица за застраховка
„Каско" на МПС № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., допълнена с полица №
17/030/040/500445/01 по отношение промяна в регистрационния номер на
автомобила. Признава и факта, че в дружеството е образувана щета №
0300-18-217-500025 във връзка с кражба на автомобила, предмет на застраховката.
Твърди, че процедурата по щетата е завършена, като са
спазени всички законови изисквания, както и тези на застрахователната полица и
Общите условия за този вид застраховка на дружеството. Твърди, че обезщетението
в размер на 9 348.85 лв. по тази щета е определено правилно и въз основа на
събраните писмени доказателства, както и е заплатено в срок на ищеца. Посочва,
че дружеството е разгледало преди плащането доводите на ищеца против размера на
определеното обезщетение, изложени в жалба, и е дало обоснован отговор на
направените възражения. Оспорва твърденията в исковата молба, че в процедурата
за определяне на размера на обезщетението е занижена без основание цената на
процесното МПС към момента на застрахователното събитие - 30 585 лв. Твърди, че
тази цена е определена по експертен път, като са взети предвид всички приети в
практиката критерии за определянето й, вкл. офертите за продажба на автомобили
от същата марка и в същото състояние. Оспорва твърденията в исковата молба, че
при определяне на размера на обезщетението е приспадната неправилно сума в
размер на 50% от същото, представляваща санкция /неустойка/, уговорена между
страните при сключване на застрахователния договор. Твърди, че с въпросната
сума правилно и обосновано е намален размерът на дължимото обезщетение, защото
при сключване на застрахователния договор страните са уговорили, че
застрахованият се задължава да не оставя в МПС който и да е от регистрационните
талони на МПС. Счита за признат от ищеца факта, че малкият регистрационен талон
на процесното МПС е останал в същото преди кражбата му. Сочи, че съгласно
Общите условия за този вид застрахователен договор, страните са договорили, че санкцията
/неустойката/ за неизпълнение на това задължение на застрахования ще е в размер
на 50% от дължимото обезщетение. Твърди, че допуснатото нарушение се счита в
застрахователната практика като едно от най-тежките и се счита за улесняващо
кражбата на МПС, по съображения, че наличието на която и да е част от
регистрационния талон в автомобила при кражба улеснява извършителя при
напускане на местопроизшествието, влияе на умисъла му, вкл. като премине от
намерение за противозаконно отнемане на автомобила към неговото присвояване
чрез кражба. Посочва, че затова и застрахователният договор е сключен като е
предвидена въпросната санкция, определена със съгласието на двете страни. Позовава
се на практиката на ВКС, установена с Решение № 79/29.06.2012г., ВКС, II т.о., по гр. д. № 802/2011г., постановено по реда на
чл.290 от ГПК.
Оспорва твърдението в исковата молба, че на ищеца не са
връчени Общите условия за този вид застраховка. Заявява, че в процесната
застрахователната полица, както и в полицата, с която е допълнена по-късно
същата, ищецът е декларирал, че е запознат и че приема въпросните Общи условия.
Твърди, че при сключване на застрахователния договор ищецът е бил запознат и е
приел Общите условни за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства, които са предвиждали санкцията, упомената по-горе.
Оспорва като необосновано и неправилно твърдението в
исковата молба, че при определяне на размера на обезщетението дружеството е
изчислило погрешно същото, като от сумата 15 292.50 лв. е приспаднало 5943.65
лв. Сочи, че в случая става въпрос за получено от него обезщетение по същата
полица, което следва да се приспадне съобразно условията на сключената
застраховка, от обезщетението, определено по новата щета. Твърди, че приспадането
е в изпълнение на изискванията по ОУ за този вид застраховка обезщетението да не
надвишава застрахователната сума /т.35 и т.102 от Общите условия/. Позовава се на
т.нар. лимит на отговорност на застрахователя. Твърди, че след изплащане на обезщетението
в размер на 5943.65 лв. по същата застрахователна полица ищецът не е извършил дозастраховане,
свързано с това изплащане. Оспорва твърдението в исковата молба, че МПС, предмет
на застраховката, е имало имобилайзер. Твърди, че не дължи сумата, предмет на предявения
иск. Претендира присъждане на всички разноски по делото.
В съдебно заседание, ответникът ЗАД „Алианц България”
гр. София, чрез пълномощника си – адв. Н. Б. от ВТАК, оспорва предявения иск.
Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и да му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производство
са фактите, че между ищеца С.А.И. и ЗАД „Алианц България” гр. София е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на сключен
застрахователен договор по застрахователна полица за застраховка „Каско"
на МПС № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., за лек автомобил „Фолксваген Тигуан”,
произведен през 2014 година, цвят сив, мощност 177 к.с., обем на двигателя 1968
куб.см., с рама : WVGZZZNZFW574710, с период на
застраховката : от 03.08.2017г. до 02.08.2018г., допълнена с полица №
17/030/040/500445/01 по отношение промяна в регистрационния номер на автомобила
от №№209814 на ВТ1992КМ. Страните не спорят и досежно факта, че определената
застрахователна премия в размер от 1649,99 лв. е изплатена от ищеца И.
еднократно, съгласно визираното в застрахователната полица. Тези факти се установяват
и от приложените по делото писмени доказателства : преписи от застрахователна полица
№ 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., писмо изх. № 310-02-6352/20.08.2018г., добавък
№ BG/01/117002139771/01, застрахователна полица № 17-0300/040/5000445/01 от 08.08.2017г., удостоверение №
1110/27.04.2018г., изд. от МВР-сектор Пътна полиция В.Търново, свидетелство за
регистрация част I № *********, изд. на 09.08.2017г. от МВР – В.Търново /листи
6-7 и 12-16 от делото/, оригинали от застрахователна полица № 17/030/040/500445
от 02.08.2017г., специални условия към застрахователна полица №
17/030/040/500445 от 02.08.2017г., допълнение към застрахователна полица №
17/030/040/500445 от 02.08.2017г., Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства /л.205-214 от делото/.
Видно от приетите по делото писмени доказателства -
доклад по щета № 0300-17-*********, преводно нареждане от 11.10.2017г./л.47-48
от делото/, на 11.10.2017г. ответното дружество е изплатило на ищеца И. сума в
размер от 5943,65 лв. по щета № 0300/17/777/506714 286073 за застрахователно
събитие – злоумишлени действия, осъществени на 15.09.2017г. в гр. Амстердам. Този
факт е приет и за безспорен с окончателния доклад по делото, обективиран в
определение на съда от 03.12.2019г.
Приетите писмени доказателства - уведомление от
Управление „Нов Югозапад”, Район Амстердам Запад, протокол от жалба на Полиция - Управление „Нов
Югозапад”, писмо и приложение – опис на вещи към него /листи 24-32 от делото/,
удостоверяват, че на 19.03.2019г., в 08,48 ч., ищецът А. е депозирал жалба в
полицейско управление „Меер ен Ваарт” гр. Амстердам, Холандия, с оплакване за
извършване на престъпление – кражба на собствения му лек автомобил, паркиран на
обществен път – ул. „Лангватер” № 77 в
Амстердам, настъпила в периода между 22.00 часа на 18.03.2018г. и 07.00 часа на 19.03.2018г.
Безспорни са и фактите, че при настъпване на
декларираното от ищеца застрахователно събитие – кражба на процесното МПС,
извършена на 18.03.2018г./19.03.2018г. в гр. Амстердам, Холандия, малкият
регистрационен талон на застрахования лек автомобил се е намирал в същото МПС,
респ. този талон не е представен от ищеца на ответника в хода на образуваната
щета.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че в дружеството е образувана щета № 0300-18-217-500025/20.03.2018г. във връзка с декларирана кражба на автомобила, предмет на застраховката. Този факт се потвърждава и от приетите писмени доказателства - уведомление за настъпило застрахователно събитие от 19.03.2018г., щета № 0300-18-217-500025 от 20.03.2018г. /л.64 – л.65, л.84 от делото/.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени
преписи от сравнителна експертиза от 21.03.2018г., преписка по щета №
0300-18-217-500025 от 20.03.2018г. /л.89-130 от делото/, по подаденото от ищеца
уведомление е извършена експертиза за определяне на действителната стойност на
МПС в размер от 30585 лв., при годишна обезценка 10-20 %, обезценка за изминал
период – 9%.
С писмо изх. № 310-02-4302/11.06.2018г. /л.10 от делото/,
ответникът е уведомил ищеца, че определеното обезщетение по щета №
0300-18-********* е в размер от 9348,85 лв. и е изплатено по посочената от него
банкова сметка.
***, че ответното дружество е изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 9348.85 лв. по заведената щета №
0300-18-217-500025/20.03.2018г. във връзка с декларирана кражба на автомобила,
предмет на застраховката.
По
делото е приложено удостоверение изх. № 74/24.04.2018г., изд. от „Авточойс” ООД
гр. В.Търново, в което е удостоверено, че автомобил марка Фолксваген, модел
Тигуан, с номер на рама WVGZZZ5NZEW574710, е произведен с електронен
имобилайзер.
Видно от приложените писмени
доказателства - жалба вх. № 074/08.08.2018г., писмо изх. № 310-02-6352/20.08.2018г.
от ЗАД „Алианц България” до С. И. /л.7 и л.9 от делото/, във връзка с
оплакванията на застрахования за неправилно изчисляване на изплатеното му
обезщетение и преразглеждане на преписката, ответникът е уведомил ищеца за
съображенията си относно определеното застрахователно обезщетение в размер от
9348,85 лв.
От справка, изд. на 13.03.2020г. от
ВПД началник сектор ПП – В.Търново и приложените към нея декларация от
27.04.2018г., справка по история на ПС и данни за първоначална регистрация на
МПС, се установява, че процесният лек автомобил „Фолксваген Тигуан” е с
прекратена регистрация, считано от 27.04.2018г., на основание „откраднато МПС”,
като собственик е декларирал, че част втора на свидетелството за регистрация на
МПС /т.нар. малък талон/ е откраднато заедно с МПС; по преписката не се
съхранява копие от издадените свидетелства за регистрация на МПС
Видно от показанията на свидетеля Л.Г.
/бивш служител на ЗАД „Алианц България”/, ищецът отишъл в офиса на ответното
дружество в гр. В.Търново заедно с представител на фирма „Фолксваген”, за да
сключи застраховката. Свидетелят
установява, че полиците са от бланков вид и се попълват на място, като има
масичка, на която клиентът може да седне и да прочете всички документи. Видно
от показанията на св. Г., ОУ са прикрепени към договора и са неизменна част от
застраховката „Автокаско”, клиентът подписва и договора и ОУ, след което
получава папка с всички документи. Свидетелят посочва, че ищецът е подписал
договора и ОУ и е получил препис от ОУ. Свидетелят не си спомня ищецът да е
правил възражения по ОУ.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Л.Г., доколкото същите удостоверяват факти,
непосредствено възприети от него във връзка със сключване на процесната
застрахователна полица при и по време на изпълнение на служебните му задължения
като служител на ЗАД „Алианц България” към момента на сключване на
застрахователния договор между страните, и доколкото показанията му
съответстват на приетите писмени доказателства по делото.
Видно от заключението на
приетата съдебно-оценъчна експертиза, извършена от вещото лице Н.Н.,
техническите характеристики на процесния л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. №
ВТ1992КМ, с мощност на двигателя 177 конски сили, са подробно описани на стр.3
от заключението. От заключението на СОЕ се установява, че действителната
пазарна цена на процесното МПС към датата на декларираната от ищеца кражба на
лекия автомобил – 18/19.03.2018г., е 36 936 лв., като обезценката на същия
автомобил за периода от 03.08.2017г. до 18/19.03.2018г. /7 месеца и 16 дни/ е
4/4 %, при годишна обезценка от 7%.
Видно от заключението на
повторната съдебно-оценъчна експертиза, извършена от в.лице Н.Н.,
действителната пазарна цена на процесния л.а. „Фолксваген Тигуан” към датата на
декларираната от ищеца кражба – 18/19.03.2018г., е 25975 лв. без ДДС, респ.
31170 лв. с включен ДДС. От заключението е видно, че обезценката на процесното
МПС за периода от 02.08.2017г. до 18/19.03.2018г. е 4,9973 %, като стойността
на процесния автомобил, съгласно сключения застрахователен договор и след
приспадане на обезценката, е в размер от 35626 лв. с включен ДДС.
Видно от заключението на
приетата по делото САТЕ, извършена от вещото лице С.И., имобилайзерът
представлява защитно устройство против кражба, което ще пречи на работата на
основните компоненти на автомобила, когато се опитва да го пусне в движение,
без знанието на собственика; когато нападател се опита да запали автомобила,
устройството блокира основните компоненти : запалване, стартер и подаване на
горива, и автомобилът „спира” и не стартира.
От САТЕ се установява, че процесното МПС - л.а. „Фолксваген Тигуан” с рег. № ВТ1992КМ, е имал
имобилайзер към датата на декларираната от ищеца кражба – 18/19.03.2018г.; всички
автомобилни фирми към периода 2014 година задължително произвеждат своята
продукция с вградени имобилайзери и устройства за предпазване от кражби; след
проверка в съответната база данни на номера на рамата на процесния л.а., е
видно, че същият е произведен с електронен имобилайзер от фирмата „Фолксваген”.
Съдът приема заключението на
САТЕ като обосновано и съответстващо на приетите писмени доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ се явява допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява частично
основателен досежно претендирания от ищеца размер.
Видно от данните по делото, в конкретния случай
исковата претенция е насочена пряко против застрахователя, който е изплатил на
ищеца застрахователно обезщетение по депозирано уведомление на основание
сключен между страните застрахователен договор за имуществена застраховка, за
настъпило застрахователно събитие на 18/19.03.2018г. Застрахователният договор
е договор, по силата на който застрахователят се задължава срещу плащане на
премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да
заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно
обезщетение или сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за
имуществено застраховане, който има за предмет оценими
в пари права на застрахования. Влезлият в сила застрахователен договор поражда
за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да
изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Съгласно
чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е
по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5.
Съгласно разпоредбата на чл.386,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато
това е предвидено в този кодекс. Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
На първо място, видно от данните по делото,
съдът е приел за безспорни релевантните за спора факти, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника към датата на застрахователното
събитие – 18/19.03.2018г., възникнало по
силата на сключен застрахователен договор по застрахователна полица за
застраховка „Каско" на МПС № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., за лек
автомобил „Фолксваген Тигуан”, произведен през 2014 година, цвят сив, мощност
177 к.с., обем на двигателя 1968 куб.см., с рама : WVGZZZNZFW574710, с период на застраховката : от 03.08.2017г. до
02.08.2018г., допълнена с полица № 17/030/040/500445/01 по отношение промяна в
регистрационния номер на автомобила от №№209814 на ВТ1992КМ. Наред с това, приложените по делото писмени доказателства
: застрахователна полица № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., специални
условия към застрахователна полица № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., допълнение
към застрахователна полица № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства и
др., обуславят извод, че застраховката „Каско” между
страните е сключена при клауза „Пълно каско”, при застрахователна сума
от 37 500 лв., срещу уговорено еднократно плащане на една вноска на застрахователната
премия в размер на 1649,99 лв., данък
по ЗДЗП – 33 лв., обща дължима сума от 1682,99 лв., при приемане от
застрахования на „Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” на ЗАД
„Алианц България”, съставляващи неразделна част от застрахователния договор, на
основание чл.348,ал.1 от КЗ. Фактът, че ищецът е бил
запознат с посочените Общи условия, приел е същите като неразделна част от
договора си с ответника и е получил препис от тях, оспорен от ищцовата страна,
се установява по категоричен начин от цитираните писмени доказателства,
приложени в оригинал на листи 205-214 от делото, съдържащи подписите на двете
страни по договора, както и от показанията на св. Л. Г., установяващ, че
застрахователният договор е сключен в негово присъствие, че ищецът И. е имал
възможност да се запознае с условията по същия и е получил преписи от всички
документи. При тези данни, ответникът - застраховател
не спори, че действително носи риска от настъпване на частични щети или пълна
загуба на застрахованото от ищеца МПС.
На второ място, от цитираните по-горе
писмени доказателства се установява и ответникът не оспорва релевантния за
спора факт, че ищецът е извършил плащане в срок на уговорената в договора
еднократна застрахователна премия в пълния й размер.
На следващо място, въз основа на приетите писмени
доказателства по делото се установява и фактът, че през срока на действие на
имуществената застраховка е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно
събитие - кражба на процесното МПС, извършена на 18.03.2018г./19.03.2018г. в
гр. Амстердам, Холандия, представляващо покрит за застрахователя риск. Приложените
писмени доказателства – уведомление от Управление „Нов Югозапад”, Район
Амстердам Запад, протокол от жалба на
Полиция - Управление „Нов Югозапад”, и др. /в превод на български език/,
удостоверяват, че на 19.03.2018 г. в 8,48 ч. ищецът е подал в полицейското
управление „Меер ен Ваарт” в гр. Амстердам жалба за кражба на процесния лек
автомобил, като е заявил, че деянието е било осъществено в периода между 22 ч. на
18.03.2018г. до 7 ч. на 19.03.2018г., като автомобилът е бил паркиран на
обществен път пред дома му в същия град. От приложените доказателства - писмо
за обратна връзка и справка-извлечение от сайта на Управление „Нов Югозапад”, Район Амстердам
Запад /в превод на български език/ се установява също, че по повод на
подадената жалба е образувано разследване от местните полицейски органи в гр. Амстердам,
Нидерландия, което е било прекратено поради неразкриване на извършителя.
От ангажираните в производството от двете страни
писмени доказателства се установяват и следните релевантни за делото факти :
надлежно уведомяване от ищеца на застрахователя ЗАД „Алианц България” на
20.03.2018г. за настъпилото застрахователно събитие и предаване от С. И. на
следните изискуеми от застрахователя документи : част I на свидетелството за регистрация
на МПС; 2 броя ключове за МПС, документ
за собственост; документ, удостоверяващ номера на банковата сметка на ищеца
/листи 97-107 от делото/.
Същевременно, фактите, че при настъпване на
декларираното от ищеца застрахователно събитие – кражба на процесното МПС, извършена
на 18.03.2018г./19.03.2018г. в гр. Амстердам, Холандия, малкият регистрационен
талон на застрахования лек автомобил се е намирал в същото МПС, както и че този
т. нар. „малък талон” – част II от свидетелството за регистрация на МПС, не е предаден
на застрахователя непосредствено след настъпване на събитието, са приети за
безспорни по настоящото дело.
Не на последно място, безспорни в случая
са и фактите, че в ЗАД „Алианц България”
е образувана щета № 0300-18-217-500025/20.03.2018г. във връзка с декларираната
от ищеца кражба на процесния автомобил, предмет на имуществената застраховка,
както и фактите, че ответното дружество е изплатило на С.И., по посочената от
него банкова сметка, *** 9348.85 лв. по заведената щета във връзка с кражбата на
автомобила. Приетите писмени доказателства - жалба вх. № 074/08.08.2018г., писмо
изх. № 310-02-6352/20.08.2018г. от ЗАД „Алианц България” до С. И., удостоверяват,
че ищецът е оспорил писмено размера на изплатеното му от застрахователя
обезщетение, след което е получил писмени разяснения относно начина на
формиране на изплатеното му обезщетение, съставляващи отказ за преразглеждане
на преписката и определяне на по-висок размер на обезщетението. Както в писмото
от 20.08.2018г., така и в писмо изх. № 310-02-4302/11.06.2018г., ответникът-застраховател
е посочил, че размерът на обезщетението е определен на 9348,85 лв., след като
от определената действителна стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 30585 лв., е приспадната сума в размер на 15292,50
лв., представляваща санкция в размер на 50 % от определеното обезщетение, на
основание т.92 от раздел 14 във вр. с неизпълнение на задължението му по т.78.7
от раздел 13 на ОУ, неразделна част от договора, тъй като застрахованият не е
предал на застрахователя част II от свидетелството за управление на МПС, и е
оставил същото в автомобила към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както сам е заявил в уведомлението си до ответника; както и е
приспадната сумата от 5943,65 лв., представляваща изплатено преди това
застрахователно обезщетение, тъй като ППС не е дозастраховано в указания в
застрахователния договор до размера на договорената застрахователна сума.
Обемът на застрахователната отговорност
при имуществената застраховка „Каско” се определя от закона /чл.346 във вр. чл.343,ал.1
от КЗ/ и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие
на предпоставките по чл.348,ал.1 от КЗ, и от Общите условия на застрахователя
за предлагания вид застраховка. В нормата
на чл.395,ал.1 от КЗ е предвидено задължение застрахованият да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Същевременно, в ал.4 на същата разпоредба е установено право на застрахователя,
при настъпването на застрахователно събитие, да откаже плащане на обезщетение,
ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само, ако
изрично е предвидил това в договора. В случай, че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1,
но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. Според чл.408 от КЗ,
основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да
откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като
са посочени изрично три от допустимите основания за отказ : умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено
в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
Константна е практиката на Върховния касационен съд по
приложението на разпоредбата на чл.211 от КЗ (отм.), съответна на чл.408 от КЗ
към момента на настъпване на застрахователното събитие, че приложението на
чл.211,т.2 от КЗ /отм./ е обусловено от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса
на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. В случая, от приложените
по делото Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства на ЗАД „Алианц България”, съставляващи неразделна
част от договора между страните /л.209-213 от делото/, се установява, че съгласно
разпоредбата на т.78.8 от раздел ХIII”Права
и задължения на страните по застрахователния договор”, застрахованият се
задължава да не оставя в ППС която и да е от двете части на свидетелството
регистрация на ППС, а според т.88.4 в същия раздел, при настъпване на
застрахователно събитие застрахованият е длъжен да представи пред
застрахователя в указаните срокове следните документи: уведомление, заявление
за изплащане на обезщетение, свидетелство за регистрация на ППС – част I и част
II в оригинал, служебна бележка от РУ на МВР за настъпило застрахователно
събитие и др., както и всички комплекти устройства за достъп и стартиране на
двигателя, всички подробно описани в ОУ.
Видно от приложимите в процесния случай ОУ, неразделна
част от договора между страните, в клаузата на т.92 от Раздел
XIV „Претенция
за обезщетение. Оценка на щетите. Размер и изплащане на обезщетението”, е
установено, че в случай на настъпило застрахователно събитие „Кражба на цялото
ППС” застрахованият не представи и предаде на застрахователя двете части на
свидетелството за регистрация на МПС, застрахователят намалява дължимото
застрахователно обезщетение с 50 %. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая са налице предпоставките на т.92 от Раздел XIV от
Общите условия към договора за имуществено застраховане, на които
застрахователят се позовава, както в писмата си до застрахования досежно начина
на формиране на дължимото обезщетение, така и в хода на настоящото производство.
До този извод съдът стигна, след като прецени декларираното от застрахования
обстоятелство, че оригиналът на свидетелството за регистрация на процесното МПС
– част II се е намирал в автомобила към момента на осъществяване на
застрахователното събитие и не е представен от застрахования на застрахователя
във връзка с претенцията му за изплащане на обезщетение. Налице е неизпълнение
на задължението на застрахования, произтичащо от застрахователния му договор с
ответника, при напускане на МПС да не оставя в него която и да е част от
свидетелството за регистрация на ППС - т.78.8 от ОУ, както и на задължението по
т.88.4 и т.88.4.1 – при настъпване на застрахователно събитие да представи на
застрахователя свидетелството за регистрация на ППС – част I и част II в
оригинал, в срок от 25 часа от настъпване или узнаване на събитието. Доколкото
приетите от страните Общи условия са неразделна част от сключения договор, те
имат силата на закон между сключилите ги. Безспорно в случая е договорена
забрана за оставяне на която и да е част от свидетелството за регистрация в
автомобила, като нарушаването й дава право на застрахователя да санкционира
застрахования, а именно : при настъпване на застрахователното събитие да намали
размера на обезщетението. В настоящия
случай е налице и изрична уговорка между страните в този смисъл според
приложимите ОУ, цитирани по-горе, в клаузата на т.78.3 – т.78.6 от Раздел XIII
„Права и задължения на страните по застрахователния договор”, които не
противоречат на закона и са приети от страните. Мерките за предпазване на
застрахованото имущество от вреди са приети от самия законодател като
значителни с оглед интересите на застрахователя. Неизпълнението на задълженията
за минимизиране на риска дава на застрахователя възможност да прекрати договора
преди настъпване на застрахователното събитие /чл.395,ал.3 от КЗ/, евентуално
да намали застрахователното обезщетение в случай на настъпване на
застрахователното събитие. Задължението на собственика на автомобила по
опазването на свидетелството за регистрация е сред най - съществените въпроси, които
страните са договаряли. Подобни действия са очертани като източник на повишена
опасност, поради което застрахованият е бил длъжен да се съобрази с тях. Т.нар „малък
талон” изпълнява функциите на свидетелство за регистрация по смисъла на чл.100,ал.1,т.2
от ЗДвП и служи за идентифициране на превозното средство при движение по
пътищата, като се носи от водача винаги при ползване на транспортното средство.
Този талон служи за упражняване на контрол по пътя, включително относно
собствеността на автомобила. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана
в Решение №79/29.06.2012 г. по т.д. № 802/2011г. на ВКС, II т.о., в което СА
изложении мотиви, че неизпълнението на задължението да не се оставя част
II от свидетелството за регистрация в откраднатия автомобил е от естество да
способства настъпването на застрахователното събитие, предоставяйки възможност
за незасичане автомобила като обект на кражба, с оглед управление от водач,
неразполагащ с необходимия за контрол по пътищата документ. Последното
безспорно е от естество да способства окончателното настъпване на последиците
на застрахователното събитие - кражба, осуетявайки евентуална възможност за
предотвратяването му от контролните органи за движение по пътищата, поради
което конкретното неизпълнение е с характеристика, отговаряща на предпоставките
по чл.207,ал.1 от КЗ /отм./ и предпоставя намаляване на застрахователното
обезщетение, като клаузата на ОУ се явява в съответствие със закона. Съдът
счита, че и в процесния случай застрахователят разполага с правото да намали
застрахователното обезщетение при неизпълнение на задължения по договора, като е
определен конкретен размер на намалението (чл.395,ал.4,изр.2 от КЗ /чл.207,ал.1,изр.2 от КЗ – отменен/ и т.92 от Раздел XIV от
приложимите Общи условия, представляващи неразделна част от договора между
страните), а действията на застрахования се квалифицират като
невземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. По този
спорен между страните въпрос е налице непротиворечива практика, постановена по
реда на чл.290 от ГПК. По въпроса дали оставянето на регистрационния талон на
откраднатото моторно превозно средство, обект на застраховка „Каско на МПС” в
автомобила при настъпване на застрахователното събитие се явява значително, с
оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на задълженията по
застрахователния договор и като такова е основание по смисъла на чл.211,т.2 от КЗ /отм./ за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение по чл.208 от КЗ е постановено Решение № 211/06.12.2012г. по т.д. № 1029/2011г. на І т.о. на
ВКС. В посоченото решение е прието, че това обстоятелство само по себе си не се
явява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на
задълженията по застрахователния договор и като такова не е основание по
смисъла на чл.211,т.2 от КЗ за пълен отказ за плащане на застрахователно
обезщетение. В това решение, както и в Решение № 79/29.06.2012г. по т.д. №
802/2011г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че оставянето на регистрационния талон на
откраднатото моторно превозно средство при вече настъпило застрахователно
събитие е основание за намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно
чл.207,ал.2 КЗ /отм./. Според Решение № 86 от 18.07.2014г. на ВКС по т.д. №
2230/2013г., II т.о., ТК, нарушението на задължението да не се оставя която и да е
част от регистрационния талон на автомобила в МПС, обект на застраховка „Каско
на МПС”, при настъпване на застрахователното събитие - кражба, изрично
предвидено в застрахователния договор, може само да доведе до намаляване на
съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207,ал.2 от КЗ /отм./, при
положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове
пълен отказ от плащане на обезщетение. В Решение
№ 211/06.12.2012г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение
№ 79/29.06.2012г. по т. д. № 802/2011г. на ВКС, ТК, I
т.о., и Решение № 22/12.09.2013г. по т. д. № 679/2011
г. на ВКС, ТК, II т.о., съдът се е произнесъл
по идентичен правен въпрос, като е приел, че оставянето на регистрационния
талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС”, при настъпване на
застрахователното събитие - кражба, не е основание за пълен отказ от изплащане
на застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ /отм./, но като нарушение на
задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на
автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може да доведе
до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207,ал.2 от КЗ /отм./, при положение, че
застрахователното събитие вече е настъпило. Съдът споделя мотивите на
посочената по-горе задължителна практика. В случая,
приетите писмени доказателства обосновават извод, че настъпването на
застрахователното събитие не е следствие от неизпълнение на задължението по т.78.8.
от Раздел XIII от ОУ на договора за застраховка „Каско на МПС”, т.е. не е в
пряка причинно-следствена връзка, доколкото не се установява по делото, че именно
неизпълнението на това задължение е довело до реализирането на
застрахователното събитие - противозаконното отнемане на процесния лек
автомобил, паркиран на улицата пред дома на застрахования в гр. Амстердам,
Нидерландия, и надлежно заключен от него, съгласно декларираното от ищеца И., и
доколкото за самото настъпване е било нужно единствено да се проникне в
автомобила и същият да бъде приведен в движение /,за което наличието на малкия
талон в колата не би способствало/. Неизпълнението на
задължението да не се оставя част II от свидетелството за регистрация в
откраднатото МПС, обаче е от естество да осуети евентуална възможност за
предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи
за движение по пътищата, т.е. да осуети евентуална възможност откраднатият лек
автомобил да бъде открит, предвид обстоятелството, че част втора от
свидетелството за регистрация /т.нар. „малък талон”/ е документът, който се
носи от водача при ползване на превозното средство движение и е достатъчен за
упражняване на контрол по пътя, тъй като служи за идентифициране на превозното
средство при движение по пътищата, включително относно собствеността на
автомобила съгласно чл.33,ал.4 и ал.5 от Наредба I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства /Решение № 79 от 29.06.2012г. по т.
д. № 802/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В този смисъл, наличието на малкия талон в автомобила
би затруднило съществено предотвратяването на извършената кражба, тъй като,
когато същият е в държане на водача на превозното средство, това го легитимира
пред органите, осъществяващи контрол по пътищата като оправомощен държател,
съответно - би се намалила съществено възможността отнетият лек автомобил да
бъде задържан непосредствено след кражбата. Поради
това, съдът счита, че по настоящото дело неизпълнението на конкретното
задължение отговаря на предпоставките по чл.395,ал.4,изр.2 от КЗ /чл.207,ал.2
от КЗ – отм./ и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение,
тъй като договорената с това съдържание клауза на ОУ /т.92 от Раздел XIV от ОУ на договора за застраховка „Каско на МПС”/ се явява в съответствие със закона.
По изложените съображения и след като
съобрази интензитетът, с който наличието на малкия талон в процесния лек
автомобил би препятствало възможността да бъде предотвратено застрахователното
събитие „кражба“, съдът намира, че е налице основание за намаляване на
дължимото застрахователно обезщетение с 50% на основание чл.395,ал.4,изр.2 от КЗ във вр. с т.92 от Раздел XIV „Претенция за обезщетение. Оценка на щетите. Размер и
плащане на обезщетението” от Общите условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства, съставляващи неразделна част
от договора за застраховка „Каско на МПС” между страните по делото.
В тази връзка, съдът не споделя доводите на ищцовата
страна относно липса на предпоставките на чл.395,ал.4,изр.2 от КЗ за намаляване
на размера на обезщетението поради липсата на причинна връзка между допуснатото
от ищеца нарушение и настъпването на застрахователното събитие „кражба на МПС”.
Цитираната от ищцовата страна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС
на РБ, е неотносима към настоящия казус, тъй като е формирана във връзка с
хипотези на постановен от различни застрахователи пълен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Така, в Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 840/2012 г., I т.о., ТК, съдът се е произнесъл, че правото на
застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования,
произтичащо от застрахователния договор – чл.211,т.2 от КЗ /отм./, е обусловено
от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и
настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира
обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило събитието. Именно в този случай, за да се приложи чл.211,т.2 от КЗ
/отм./, застрахователят следва да докаже пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в Общите
условия към застраховката, като значително с оглед на неговия интерес, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от него. С цитираното от ищцовата страна Решение № 207 от
13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о., ТК, също се споделя практиката
на ВКС по чл.290 от ГПК във връзка с приложението на разпоредбата на чл.211,т.2
от КЗ /отм./, уреждаща общо
предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка поради неизпълнение на задължения на
застрахования, предвидени в закона или в застрахователния договор. Такива
доводи се излагат и в Решение № 102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, I
т.о. относно приложението на чл.211,т.2 от КЗ /отм./, които с оглед цитираната
по-горе съдебна практика, относима към конкретния казус, както и изложените от
съда съображения, не са приложими в процесния случай.
В тази връзка, съдът счита, че макар и оставянето в
автомобила на част втора от регистрационния талон на откраднатото МПС, обект на
застраховка „Каско на МПС”, само по себе си да не е обусловило настъпване на
настъпване на застрахователното събитие и поради това да не се явява значително
с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211,т.2 от КЗ /отм./, респ.
същото да не съставлява основание за пълен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по чл.208 от КЗ /отм./, то нарушаването на това
задължение, изрично предвидено в застрахователния договор и ОУ към него,
представлява основание за намаляване на съответното застрахователно обезщетение
по чл.395,ал.4,изр.2 от КЗ, при положение, че застрахователното събитие вече е
настъпило. Именно уговорката в противен смисъл се явява нищожна, съгласно
чл.26,ал.2 от ЗЗД, като противоречаща на повелителни норми на КЗ, съгласно
споделената от настоящия съдебен състав съдебна практика, цитирана по-горе.
Предвид изложеното дотук, съдът следва да се произнесе
по спорния въпрос относно конкретния размер на застрахователното обезщетение,
дължимо в хипотезата на чл.395,ал.4,изр.2 от КЗ във вр. с т.92 от Раздел XIV от ОУ, съставляващи неразделна част от застрахователния
договор между страните. Преценявайки всички доказателства по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, във връзка с
размера на дължимото обезщетение, съдът възприема изцяло заключението на съдебно-оценъчната
експертиза, извършена от вещото лице Н. Н., за стойността на откраднатия
автомобил към момента на настъпване на произшествието, като компетентно и
обективно изготвено, въз основа на действащи към момента на настъпване на
застрахователното събитие нормативни актове, при извършване на детайлно
проучване на пазара /предлагането и пазарните цени на реални оферти/ за
автомобили, идентични с процесното застраховано МПС, към същия момент, като с
оглед дадените от вещото лице разяснения в съдебно заседание, съдът намира, че и
методът, използван в първата експертиза, е по-точен и така определения размер на
обезщетението е по-близък до действителната пазарната стойност на МПС, в
сравнение с оценката, дадена от вещото лице по второто заключение, което позовава
извършените изчисления и използвания от него метод на отменени нормативни
актове. Поради това, съдът приема, че действителната пазарна цена на процесния
лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие
/18/19.03.2018г./, при обезценка от 4,4 % за периода от 03.08.2017г. до
18/19.03.2018г. /годишна обезценка от 7 %/, е в размер на сумата от 36936 лв.,
явяваща се и размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение по
смисъла на чл.386,ал.2 във вр. ал.1 от КЗ. По
изложените по-горе съображения, така определеният размер на застрахователното
обезщетение следва да се намали с 50%, при което се формира дължима сума от 18468
лв.
Спорен между страните в случая е и въпросът дали от
така намаленото застрахователно обезщетение следва да се приспадне и сумата от 5943.65
лв., заплатена от ЗАД „Алианц България” на С.И. на 11.10.2017г. по предходна
щета във връзка с настъпило застрахователно събитие по същия застрахователен
договор. Съдът счита за основателни доводите на ответното дружество, че в
случая са налице основанията на т.99.1 във вр. т.102 във вр. т.35 от Общите
условия към договора за приспадане от размера на дължимото застрахователно
обезщетение /18468 лв./ на размера на изплатеното застрахователно обезщетение
от 5943.65 лв., за което в случая не се доказва застрахованият да е извършил
дозастраховането по чл.77.2 от цитираните ОУ. Поради това, дължимият размер
застрахователното обезщетение възлиза на 12524.35 лв., от които сумата от
9348.85 лв. е изплатена от ЗАД „Алианц България” на С.И. по посочената от него
банкова сметка.
***, съдът намира, че искът се явява основателен и
доказан до размер от 3175.50 лв., за които следва да бъде уважен, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба – 31.07.2019г.
до окончателното й изплащане, а за
горницата от уважения размер до пълния претендиран размер от 20000 лв., частично
от 22207,50 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с
претенцията за законна лихва.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за платена държавна такса /800 лв./ и за възнаграждения на вещи
лица и депозит за свидетел /465 лв./, т.е. общо 1265 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска, а именно
: в общ размер от 202.40 лв.
Наред с това, съдът намира за основателна претенцията
на ответника по чл.78,ал.3 от ГПК за присъждане в негова полза на сторените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение /1130 лв./ и за
възнаграждение на вещо лице и депозит за един свидетел /общо 315 лв./, т.е.
общо 1445 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца, съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно : в общ размер от 1213,80 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София
1000, район „Оборище”, Център, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 59, представлявано от О.Ц.П.,
А.Б.А., А.П.и П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на С.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
от 3175.50 лв. /три хиляди сто
седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС” по застрахователна полица № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г.,
със срок на застраховката : от 03.08.2017г. до 02.08.2018г., допълнена с полица № 17/030/040/500445/01 по отношение
промяна в регистрационния номер на автомобила от №№209814 на ВТ1992КМ, за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Фолксваген Тигуан”,
произведен през 2014 година, цвят сив, мощност 177 к.с., обем на двигателя 1968
куб.см., с рама : WVGZZZNZFW574710, собственост на С.А.И., за
застрахователно събитие, настъпило на 18/19.03.2018г. в град Амстердам,
Нидерландия, - кражба на МПС, по образувана щета № 0300-18-217-500025/20.03.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.405,ал.1 от КЗ, предявен от С.А.И. с
ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат П.Г. - А. от ВТАК, против ЗАД
„Алианц България” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София 1000, район „Оборище”, Център, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 59, за разликата
от уважения размер от 3175,50 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., частично
от 22207,50 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част.
ОСЪЖДА
ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град София 1000, район „Оборище”, Център,
бул. „Княз Ал.Дондуков” № 59, представлявано от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на С.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 202.40 лв. /двеста и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски за платена държавна такса, за възнаграждение на вещи лица и
депозит за свидетел, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
С.А.И.
с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София 1000, район „Оборище”, Център, бул.
„Княз Ал.Дондуков” № 59, представлявано от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., СУМА
в размер на 1213.80 лв. /хиляда двеста и
тринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение, за възнаграждение на вещо лице и
депозит за свидетел, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..