Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 515/15.12.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Соня
Камарашка
при секретаря Александрина Александрова с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 466 по описа за 2022г. по описа на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64,
ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба от лишения от свобода И.М.П. с ЕГН * изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца, с която оспорва в частта с наложена забрана „до второ нареждане
лишеният от свобода да не бъде извеждан на работни обекти извън територията на
ЗООТ „Враца“ по издадена Заповед № Л-1590 от 20.07.2020год. от Началник Затвора
гр.Враца с искане за прогласяване на нейната нищожност в тази част. В жалбата
се излагат доводи, че въведеното ограничение е в нарушение на правата му по
чл.75 и сл. от ЗИНЗ, тъй като от законодателя не е предвидено такова
ограничение. В тази връзка се твърди съществен порок, незаконосъобразност и
несъответствие с целта на закона на издадената заповед в оспорената й част,
поради което се иска прогласяване на нейната нищожност.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява
лично доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“, поддържа депозираната жалба,
като излага доводи за издаването й в оспорената част в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Моли за прогласяване на нейната нищожност в
частта с която му е наложена забрана „до второ нареждане лишеният от свобода да не бъде
извеждан на работни обекти извън територията на ЗООТ Враца“, като подробни
доводи развива в представена писмена защита. Ангажира писмени доказателства
свързани с получени удостоверения и свидетелства за завършени курсове и
квалификации провеждани в пенитенциарното заведение.
Ответникът по жалбата – Началник Затвора
гр.Враца редовно призован, не се явява, не се явява и надлежно упълномощения
юрисконсулт Г*** Х*** . В писмено становище по делото оспорва жалбата, като
излага доводи за нейната законосъобразност в оспорената част. Моли за
отхвърляне на жалбата, като неоснователна и за потвърждаване на заповедта в
оспорената част.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата с искане за прогласяване
на нищожност в оспорената част на издадената заповед№ Л-1590 от 20.07.2020год.
от Началник Затвора гр.Враца. Счита оспорената заповед в частта „до второ нареждане
лишеният от свобода да не бъде извеждан на работни обекти извън територията на
ЗООТ „Враца“ за правилен и законосъобразен акт. Подробни доводи излага в
писмено заключение по делото.
От фактическа страна, не се спори по факта,
че жалбоподателят е постъпил в затвора гр.Враца за изтърпява наказание “лишаване
от свобода“. С молба вх. № М3376 от 26.06.2020г. адресирана чрез ИСДВР до
Началник Затвора гр.Враца лишения от свобода П. е поискал да му бъде сменен
режима на изтърпяване на наложеното му наказание от закрит в открит тип. В тази
връзка е извършена оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, като
е приложен доклад на л.23-32 по делото. Приложен е план на присъдата и
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от
свобода. Изготвена е становище от Началник сектор СДВР и от гл. инспектор
ЗНРНОД относно преместването в ЗООТ.
Въз основа на изготвените оценки, доклад и
становища е издадено Заповед №
Л-1590 от 20.07.2020год. от Началник Затвора гр.Враца, на основание чл.64, ал.2
във вр. ал.1 от ЗИНЗС и становищата на НССДВР и ЗНРНОД, като е наредено
преместване на лишения от свобода И.М.П. ***. В същата заповед е описано, че
„до второ нареждане лишеният от свобода да не бъде извеждан на работни обекти
извън територията на ЗООТ Враца“, в която част е оспорената и заповедта.
По делото са приложени издадени Заповеди
№12/07.09.2022г.; №03/19.01.2022г. и №12/11.09.2020г. от Началник ЗООТ Враца, на
основание чл.77 от ЗИНЗС за назначаване на работа в ЗООТ Враца на жалбоподателя
по негови молби, след решение на комисията в ЗООТ „Враца“, видно от приложените
протоколи.
Приложено е и писмено становище от ИСДВР
относно отмяна на забраната за извеждане на външни работни обекти.
Оспорването е депозирано от легитимирано лице
- адресат на обжалваната заповед, като съгласно чл.149, ал.5 от АПК същото не е
ограничено във времето при наличие на искане за обявяване на нищожност на
заповедта в оспорената част, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.
При така установената фактическа
обстановка по която страните нямат спор, съдът намира от правна страна следното:
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК
- липса на компетентност на органа, неспазване на установена форма, съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материално
правни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да
го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията и съдебната
практика е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност на административния акт:
Всяка некомпетентност на издателя на акта
винаги е основание за нищожност на акта,
в случая издадената Заповед Л-1590 от 20.07.2020год. от Началник Затвора гр.Враца е издадена от
компетентен орган предвид приложената по делото Заповед ЛС-03-1357/17.05.2000г.
на министъра на правосъдието за назначаване на А*** К*** за Началник на Затвора
гр.Враца. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Изискването за форма е условие за действителност на акта. В чл. 59, ал. 2 от АПК законоустановена е писмената форма, освен ако друго не е
предвидено в отделен закон. Актът трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т.
1-8 от АПК
и да съдържа изброените задължителни реквизити, включително и правни и
фактически основания, послужили за издаването му, съобразно нормата на чл. 59, ал. 1 от АПК. Нарушаването на формата на акта по чл. 59 от АПК,
част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за
издаването си е основание за отмяната му като незаконосъобразен, а не за
обявяване на нищожността му, освен когато
не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова
неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан.
Мотивите не са същинското воляизявление на административния орган, а обосновка
по издаването на административния акт. По същество е налице волеизявление на
органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова
волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност
на административния акт.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос.
Противоречие с материалноправните
разпоредби прави нищожен административния
акт, ако той явно противоречи на законовите изисквания, поради което правните
последици от акта не могат да бъдат приложени и от него не могат да възникнат
права и задължения. Нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност
на посоченото основание. Нищожност на
административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон
тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт.
Като съобрази изложеното по-горе и събраните
по делото доказателства е налице противоречие на издадената Заповед Л-1590 от 20.07.2020год. от
Началник Затвора гр.Враца
в оспорената част „до второ
нареждане лишеният от свобода да не бъде извеждан на работни обекти извън
територията на ЗООТ Враца“, поради противоречие с материално правни разпоредби.
Заповедта е издадена на основание чл.64, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба лишените от свобода с добро
поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6
месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по
тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит
тип, като началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане
на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника
на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В случая законът
дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на
исканото преместване, което не задължава административния орган, при наличие на
посочените предпоставки, да премества лишените от свобода. Законът изисква
наличие на конкретни формални предпоставки във връзка с поведението и със срока
на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези
предпоставки административният орган да прецени доколко, с оглед поведението на
лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване
е целесъобразно. В случая административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение и
становищата на длъжностните лица по чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС е достигнал до извода
за преместване на лишения от свобода в ЗООТ – Враца, каквото е първото
нареждане по издадената заповед.
По отношение на посоченото в заповедта в оспорената част „до второ нареждане лишеният от
свобода да не бъде извеждан на работни обекти извън територията на ЗООТ Враца“.
Съгласно чл.77, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС по време на изтърпяване
на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като по
възможност предпочитанието им към конкретен вид дейност се удовлетворява. В
съдебната практика трайно е прието, че това право не е скрепено с безусловно
задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от свобода през
целия им престой в местата за изтърпяване на наказание или всеки път, когато те
са заявили желанието си.
Назначаването на работа е свързано с
редица условия - чл. 164, ал. 3 ППЗИНЗС, както и с
възможностите да им бъде осигурена такава, с разкритите работни места в
Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и
комунално-битова дейност на затворническите заведения- чл. 164, ал. 1 ППЗИНЗС, каквото е осигурено,
видно от приложените по делото заповеди от Началник ЗООТ - Враца.
Осигуряването на възможност за полагането
на труд е предоставено на преценката на началника на затвора в зависимост от
нуждата за осъществяването на конкретни дейности и качествата на лишения от
свобода, включително оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС. Възможността за
преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна
невъзможност или от субективна преценка, но е правомощие на началника на
затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Според чл. 164, ал. 6 ППЗИНЗС за заемането на
определена длъжност лицата следва да притежават специална правоспособност,
квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на
дадени дейности. Съгласно чл. 164, ал. 7 ППЗИНЗС приоритет при участие в
трудова дейност имат лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са
с доказани трудови качества.
В хода на съдебното производство е
установено, че на лишения от свобода със Заповеди №12/07.09.2022г.; №03/19.01.2022г. и
№12/11.09.2020г. издадени от Началник ЗООТ Враца е
било възложено да работи на длъжност калкулант – служебен стол в ЗООТ Враца.
Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 164 ППЗИНЗС, както назначаването,
така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие
на началника на затвора, който действа в условията на оперативна
самостоятелност. В случая обаче в оспорената заповед липсва позоваване на
правните разпоредби на ЗИНЗ и ППЗИНЗ, които да са дали основание на Началник
Затвора гр.Враца да въведе ограничението „до второ нареждане лишеният от свобода да не бъде
извеждан на работни обекти извън територията на ЗООТ Враца“. Наред с това несъответствието с целта на закона прави нищожен административния акт, когато
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, както и ако издаденият
административен акт е в явно противоречие с законоустановената цел.
С оглед така изложените съображения при
неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с неговата цел,
жалбата на лишения от свобода И.М.П. е основателна и като такава следва да се
уважи, а оспорената заповед в частта „до второ нареждане лишеният от свобода да не бъде
извеждан на работни обекти извън територията на ЗООТ Враца“да бъде прогласена за
нищожна.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА в частта „до второ нареждане лишеният от
свобода да не бъде извеждан на работни обекти извън територията на ЗООТ Враца“
Заповед № Л-1590 от 20.07.2020год. издадена от Началник Затвора гр.Враца на
основание чл.64, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване и протест, по аргумент на чл. 64, ал. 4, изр. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: