Решение по дело №3731/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1292
Дата: 30 ноември 2017 г. (в сила от 7 юни 2018 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20175530103731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           30.11.2017 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД            ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесет и първи октомври                      две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.

 

Секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.

гражданско дело № 3731 по описа на съда за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Образувано по жалба на Е.П.З. и З.П.С. ***, с която оспорват Заповед № 10-00-881/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на И.В.Я., правото да придобие собственост върху имот № 317.39, с площ от 593 кв.м., местност „Над селото, Марашите”, в землището на с.** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.27, имот № 317.26, имот № 317.38, полски път  № 317.504 и имот № 317.40.

Жалбоподателите твърдят, че са наследници на Петър З.С., бивш жител ***, поради което попадали в кръга на лицата, в полза на които с Решение №25045 от 08.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на следните недвижими имоти: Нива от 7.500 дка, десета категория, находяща се в землището на с.**, местност Лъженска пътека; Нива от 11.00 дка, десета категория, находяща се в терен по §4 на село ** в местността Дългата рътлина; Нива от 4.00 дка, пета категория, находяща се в землището на село ** в местността Марашите, нива от 6.00 дка, пета категория, находяща се в терен по §4 на село ** в местността Пандаклийски път, както и лозе от 3.00 дка, десета категория, находящ се в землището на село ** в местността Телки Тепе. Определеният в Заповед № 10-00-881/15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора имот № 317.39, с площ от 593, по неодобрения план на новообразуваните имоти за землището на с.** попадал върху притежаваните от наследодателя им поземлени имоти, правото на собственост върху които било възстановено в съществуващи стари реални граници с Решение № 25045 от 08.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора.

Това определяло правния интерес на жалбоподателите да оспорят законосъобразността на Заповед № 10-00-881 от 15.05.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, като съображенията им за това били следните: Върху притежаваните от общия им наследодател поземлени имоти, респ. върху възстановените им в стари реални граници поземлени имоти и новообразуван поземлен имот № 317.39 по неодобрения план за землището на с.**, никога не било предоставяно право на ползване на граждани или ако такова право било предоставяно, то не е било по реда и на основание на актовете, посочени в §63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че в полза на посоченото в заповедта лице не било предоставяно право на ползване върху имота, от който понастоящем бил образуван имот № 317.29 по неодобрения план за землището на с.**. Твърдят още,че притежаваният от наследодателя им недвижим имот никога не е имал характеристиката или предназначението на овощна градина.

Правото на собственост било признато при отсъствие на законовите предпоставки за трансформиране на правото на ползване по смисъла на §4 от ПЗР на ПСПЗЗ и в нарушение на установените за това производствени правила. 

Искането на жалбоподателите до съда е да постанови решение, с което да отмени Заповед № 10-00 881/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание Кметът на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, заявява, че оспорва жалбата.

В срока по чл. 163, ал.2 АПК заинтересованата страна И.В.Я. не е депозирал отговор по делото.     

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение № 41/31.01.1989 г./стр.13 от адм.дело 306/2017 г./ на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и Решение № 104А от 28.10.1986 г. на ОбНС Стара Загора /стр.40 от адм.дело 306/2017 г./, на И.В.Я. е предоставено право на ползване върху земя (парцел 32) от 0,6 дка в землището на с.**, м. „Над селото“, за трайни насаждения.

На 09.06.1992 г. И.В.Я. е подал заявление вх.№ 6405009 (л. 38 от адм.дело 306/2017 г.) с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот, представляващ парцел 32 от 0,6 дка в землището на с.**, м. „Над селото“, като заявителят е посочил, че имотът представлява овощна градина. Заявление с идентично съдържание е подадено от същия и на 25.05.1998 г. (л. 37 от адм.дело 306/2017 г.).

Подаденото от И.В.Я. заявление от 09.06.1992 г. е било разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ видно от представения по делото протокол от 29.06.2016г. (л.8- 10 от адм.дело 306/2017 г.). От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на ползвателя И.В.Я. да придобие собственост върху ползвания имот 504.39 с площ 593 по неодобрен кадастрален план на с. **, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е имало овощна градина.

Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в настоящото производство заповед № 10-00-881/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на И.В.Я., правото да придобие собственост върху имот № 317.39, с площ от 593 кв.м., местност „Над селото, Марашите”, в землището на с.** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.27, имот № 317.26, имот № 317.38, полски път  № 317.504 и имот № 317.40. (л. 7 от от адм.дело 306/2017 г.)

С Решение №25045 от 08.07.1996г. на ПК гр.Стара Загора е било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на недвижими имоти на наследниците на Петър З.С., в т.ч. и не само: нива от 6.00 дка, пета категория, находяща се в терен по §4 на село ** в местността Пандаклийски път-  имот 617.2 (л.21 и 41 от делото). От приложеното удостоверение за наследници (л.30 от  адм.дело 306/2017 г. ) е видно, че наследниците на Петър З.С. са синовете му З.П.С. и Е.П.З. /жалбоподателите по делото/.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че бивш имот 617.2 с площ 6000 кв.м. в землището на с. **, записан на наследниците на Петър З.С. включва 10 новообразувани имота, включително и процесния имот 317.39 по неодобрения план на новообразуваните имоти в м. „Над село, Марашите“, в землището на с. **, с площ 593 кв.м., предоставен за ползване на И.В.Я., съответстващ на парцел № 32 от 0.6 дка, в землището на с. ** , м."Над селото", съответстващ на имот 504.39 с площ 593 по неодобрения кадастрален план от 1992 г. за имоти по пар.4 в землището на същото село. Вещото лице е посочило, че м. „Марашите“, м. „Над селото“ и м. „Пандаклийски път“ са наименования на една и съща част от землището на с. **. При извършен оглед на място вещото лице е установило, че процесният имот представлява необработена земя без насаждения, в уверение на което е и снимковия материал, неразделна част от заключението (л.32-38 от делото).

От разпитаните по делото свидетели А.И.Н.и Д.Д,А.се установява, че от 1970 година до понастоящем „нивата на Е.“*** е била все необработваема – „камънак“, нямало там лозя, нито дървета, била обрасла в храсти. И двамата свидетели казват, че не са виждали никого да обработва тази земя. Показанията на същите са еднопосочни и взаимодопълващи се, кореспондиращи на събраните писмени доказателства и на заключението на СТЕ, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното от тях оспорване е в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима. По същество, направеното от жалбоподателите искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по следните съображения:

Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство.

Първото законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /Решение № 12766 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./

В случая, безспорно се установи по делото, че правото на ползване е предоставено на И.В.Я. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок. Не се установи обаче втората, посочена от административния орган предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а именно имотът да е бил овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането си за издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992г. Тежестта на доказване на това обстоятелство е на ползвателя и на административния орган (изрично разпределена им с доклада по делото), които не ангажираха никакви доказателства в тази насока. Точно обратното изслушаните по делото свидетели установяват, че от 1970 до понастоящем имотът не е бил обработван и е представлявал и представлява запустяла земя без насаждения и постройки в нея. В подкрепа на показанията им са и съдържащите се данни в заключението на вещото лице.

Следователно не може да се приеме, че по отношение на правото на ползвателя са налице предпоставките на по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на кмета на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху имота не е специална, то съдът следва да се произнесе с решение по същество, като откаже да признае правото на ползвателя да придобие процесния имот.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски, както следва: на З.П.З. – 10 лева за ДТ, а на Е.П.З.- 10 лева за ДТ,  360 лева за адвокатско възнаграждение и 200 лева – възнаграждение за вещо лице/.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Е.П.З., ЕГН **********,***, и на З.П.З., ЕГН **********,***, заповед № 10-00-881/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 29.06.2016г. на комисията, назначена със заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., е признато на И.В.Я.,***, правото да придобие собственост върху имот № 317.39, с площ от 593 кв.м., местност „Над селото, Марашите”, в землището на с.** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.27, имот № 317.26, имот № 317.38, полски път  № 317.504 и имот № 317.40, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ на ползвателя И.В.Я.,***, правото да придобие собствеността на основание § 4а и § 4б  от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 317.39, с площ от 593 кв.м., местност „Над селото, Марашите”, в землището на с.** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.27, имот № 317.26, имот № 317.38, полски път  № 317.504 и имот № 317.40.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Е.П.З., ЕГН **********,***, направените от него разноски по делото в размер на 570 лева.

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на З.П.З., ЕГН **********,***, направените от него разноски по делото в размер на 10 лева.

 

Решението е постановено при участието на заинтересованото лице И.В.Я., /с п.а./

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред  Административен съд -Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: