Р Е Ш Е Н И Е
№ 691/30.9.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 767 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на „Авал -2004“ ЕООД, представлявано от управителя Нешо
Манчев, чрез адв. Р.К., против Решение № 260041/31.05.2021 г. постановено по
АНД № 20205230200265/2021 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
С
обжалваното решение е изменено наказателно постановление 13-002326 от
13.11.2020 г., издадено от Димитър Симеонов Търпов – директор на Дирекция
инспекция по труда гр.Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в
размер на 1600 лева на „Авал-2004“ ЕООД
за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, като наложената санкция е
намалена на минималната такава от 1500 лева.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, счита се, че неправилно е прието, че
служителите на ДИТ Пазарджик не са заинтересовани от изхода на делото,
неправилно не са кредитирани показанията на св.М., налице са противоречиви предписания на проверяващите, които ограничават
правото на защита на дружеството. Иска се и присъждане на разноски по делата за
две съдебни инстанции. В съдебно заседание
се представляват от адв.К., който излага аргументи за отмяна на решението на РС
Панагюрище и за отмяна на НП.
В съдебно заседание ответникът
Дирекция Инспекция по труда Пазарджик не се явява, не се представлява. В
постъпило становище се иска потвърждаване на решението на РС Пазарджик и се
претендират разноски по делото.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Панагюрище следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е изменено наказателно постановление 13-002326 от 13.11.2020 г.,
издадено от Димитър Симеонов Търпов – директор на Дирекция инспекция по труда
гр.Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева на „Авал-2004“ ЕООД за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, като наложената санкция
е намалена на минималната такава от 1500 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
Дружеството жалбоподател било санкционирано за това, че
на 10.03.2020 г. в гр.Панагюрище в стопанисван от него обект, представляващ цех
за алуминиева и ПВЦ дограма, не е изпълнило задължително предписание, дадено от
юрисконсулт Радослава Тодорина с протокол №2005372/05.03.2020 г. да се осигури
ограничаване на достъпа до електроразпределителното табло в обекта, като същото
се затваря и заключва за предотвратяване на риска от поражение от електрически
ток при директен или индиректен контакт. Пояснено било, че основание за
издаденото разпореждане е разпоредбата на чл.197 от Наредба 7 за минималните
изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Нарушението било констатирано на 09.07.2020
г. в посочения обект на дружеството при последваща проверка с цел установяване
изпълнени ли са дадените задължителни предписания. Констатираното било прието
за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, като спрямо дружеството бил съставен АУАН
въз основа, на който било издадено и процесното НП.
В мотивите си съдът е посочил защо приема, че е налице
соченото нарушение в АУАН и НП, както и въз основа на какви доказателства
приема това. Изложени са аргументи и защо не се кредитират с доверие
показанията на св.М. и защо се кредитират тези на свидетелите Д.и Т.. Изложени
са мотиви относно компетентността на актосъставителя Тодорина, както и защо е
намалена наложената санкция до предвидения минимален размер.
Според настоящия съдебен състав при така установеното от
фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и
доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В решението
въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната
инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях.
Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното
производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства,
които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд по
отношение неизпълнението на даденото предписание. Не са ангажирани каквито и да
било доказателства, които да оборват показанията на служителите на ДИТ
Пазарджик, че е установено при проверката на 09.07.2020 г. таблото в цеха за
алуминиева и ПВЦ дограма да е било отворено. Показанията на св.М. действително
не са достатъчни да оборят показанията на св.Д.и св.Тодорина, тъй като правилно
е прието от съда, че тя е пряко заинтересована от изхода на делото с оглед на
това, че е съпруга на управителя на дружеството. От друга страна съдът е
следвало да съобрази и изтъкне и частта от показанията на св.Тодорина, че
именно св.М. е попречила на фотографиране на състоянието на таблото на
09.07.2020 г. при последващата проверка. Това твърдение на св.Тодорина също не
е оборено от доказателствата по делото, а то води на извод за предприемане на
действия от св.М. по затрудняване доказването на нарушението, което също води
на извод за пряка заинтересованост от изхода на делото. Същевременно, извън
служебната ангажираност на свидетелите Д.и Тодорина, липсват каквито и да било
доказателства за пряка или косвена тяхна заинтересованост от изхода на делото.
С оглед на това напълно се споделят от настоящия съдебен състав изводите на
въззивния съд за това кои показания следва да се кредитират с доверие и кои не.
По отношение
на изтъкнатите в касационната жалба аргументи за неясно описание на нарушението
и нарушено право на защита, съдът счита същите за неоснователни. Ясно и точно е
посочено коя част от дадените предписания не е изпълнена, а именно тази по т.2
от дадените с протокол №2005372/05.03.2020 г. да се осигури
ограничаване на достъпа до електроразпределителното табло в обекта, като същото
се затваря и заключва за предотвратяване на риска от поражение от електрически
ток при директен или индиректен контакт. Действително в т.3 от протокола е
дадено предписание да се осигури достъп до електроразпределителното табло, но
при внимателно запознаване с протокола, се установява, че този достъп следва да
е само с оглед обслужването му, което е затруднено предвид на поставени
различни елементи и материали. В този смисъл и няма как да се приеме, че
проверяващите са дали взаимно изключващи се предписания, респективно няма как
да се приеме, че е нарушено правото на защита с даденото описание на
нарушението в АУАН и НП.
В
решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на
наложената административна санкция, като е прието, че административният орган не е изложил мотиви защо е
наложил на нарушителя санкция в посочения размер и е намалил същата до предвидения в чл.415а, ал.1 от КТ минимум. Този извод на съда също се
споделя напълно от настоящата касационна инстанция.
Предвид на соченото, настоящата инстанция намира, че следва да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предвид
изхода на делото, основателно се явяващ искането на
ответната страна за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция,
като съдът счита че предвид липсата на правна и фактическа сложност следва да
се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение №
260041/31.05.2021 г. постановено по АНД № 20205230200265/2021 г. по описа на
Районен съд Панагюрище.
ОСЪЖДА „„Авал-2004“ ЕООД, представлявано от
управителя Нешо Манчев да заплати на ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик
направените разноски по делото в размер на 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове:
1./п/
2./п/