Р Е Ш Е Н И Е
№………… 02.04.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
четвърти март
две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ
ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 103 по описа за 2020година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 2318/20.11.2019 г. Пл.РС , по
гр. дело № 2407/2019 г. по описа на същия съд ,е признал за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С. Е. С., ЕГН **********, гр.П., ж.к.***
бл.***, вх.*** ап.***, дължи
на “***“ ЕАД, ЕИК ***, гр.С., район ***, ул.*** №***, сумата от 2220,97
лв. главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги,както и 391,61 лв. лихва за
забава за периода 10,09,2016 г. – 21,11,2018 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8563/2018 г. на ПлРС, като за разликата до претендираните
главница в размер на 3388,94 лв. и лихва за забава в размер на 401,61
лв., е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Осъдил е на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.Е.С.,
ЕГН **********, от гр.П.,да заплати на “***“ ЕАД, ЕИК ***, гр.С., район ***, ул.*** №***, направените разноски в
исковото производство съразмерно с уважената част от иска в общ размер
на 402,58 лв. Осъдил е на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.Е.С.,
ЕГН **********, да заплати на “***“ ЕАД, ЕИК ***, гр.С.,
район ***, ул.*** №***, направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 52,31 лв.
Постъпила е въззивна жалба от “***“ ЕАД, ЕИК ***, гр.С., против горепосоченото решение ,в
частта му относно претендираните неустойки в общ размер на 1167,97лв.,поради неговата неправилност и
незаконосъобразност.Твърди се,че неустойките са претендирани поради
предсрочното прекратяване на процесните договори,осъществено едностранно от
мобилния оператор и обусловено от неизпълнение на задълженията на потребителя С.С.
да заплати в срок предоставените му услуги/описани в обстоятелствената част на
исковата молба/.По-голяма част от
претендираните неустойки са съобразени с постигната съдебна спогодба
между КЗП и „***“ЕАД по гр.д.№12268/2014г. по описа на СРС.Също така изводите на РС за нищожност на неустойките
поради противоречието им с добрите нрави на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД ,са
неправилни.Касае се за сключени договори с периодично изпълнение,като
развалянето или прекратяването им следва да е за в бъдеще,поради което претендираната
сума като неустойка при предсрочно прекратяване на договора,е начислена за
период след неговото прекратяване.Същата има санкционна функция за страната,която
не е изпълнила задълженията си по него.Прекомерността
на неустойката не я прави автоматично нищожна поради накърняване на добрите
нрави,а трябва да се преценява към момента на неизпълнение на договора и
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.Неправилни са и изводите
на РС,че неустойките се явяват неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП.Моли
да бъде отменено решението на Пл.РС в обжалваната му част,като по съществото на
спора бъде признато за установено дължимостта на сумите,претендирани като
неустойки в общ размер на 1167,97лв.,със
законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемата страна С. Е. С.,
ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв.Н.Д. от Пл.АК . В писмения отговор се излагат доводи за
неоснователност на подадената жалба и липса на посочените пороци в обжалваното
решение, постановено от Пл.РС.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като
правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-П. е правилно и законосъобразно.
Касае се за предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от
“***“
ЕАД, ЕИК ***, гр.С. против С. Е. С., ЕГН **********,за признаване на установено съществуването на
вземането на дружеството в общ размер на 3 790,55лв., от които 3 388,94 лева главница
за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,401,61 лева, представляващи
лихва за забава върху сумата от
2220,97лв. за периода от 10.09.2016 г. до 21.11.2018 г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№8563/2018 г. по описа на Пл.РС е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение №*** г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящото дело, обща сума в размер на 3388,94 лева главница и
401,61 лева лихва за забава, както и сторените разноски в общ размер на 75,814
лева.
Искът е допустим с оглед даденото
указание на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си с
Разпореждане №***. на Пл.РС съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
Безспорно е установено пред
РС,че между страните са сключени договори
за предоставяне на телекомуникационни услуги съответно : Договор от ***
г. и Приложение №1 към него ,Договор №*** от *** г. и Приложение №1 към
него за предоставяне на телекомуникационни услуги по тарифен план ***, за
телефонен номер ***, за двегодишен срок. От приложения по делото Договор за
продажба на изплащане №*** от *** г. се установява, че ответникът е закупил на
лизинг мобилен апарат *** от ищеца.На 20.12.2015г. е сключен Договор №*** и Приложение №1 към него, по
силата на който на ответника са предоставени телекомуникационни услуги по
тарифен план ***, за телефонен номер ***, за двегодишен срок.
В договорите са предвидени
клаузи в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване/раздел 6.3 от
Приложенията към договорите-„Отговорност“/.
Съгласно Договор за продажба на изплащане №***
от *** г. С.С. е закупил на лизинг
мобилен апарат *** от ищеца.
С Договор №***. и
Приложение №1 към него, сключен между страните ,на ответника са предоставени
телекомуникационни услуги по тарифен план ***, за телефонен номер ***, за
двегодишен срок. В раздел 6.3. на Приложение №1 – „***”, е предвидено, че в
случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението,
Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по
отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на
тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. Ако абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите
на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, като в тази
хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, закупени или
предоставени на лизинг.
Съгласно Договор за
продажба на изплащане №*** от *** г. ответникът е закупил на лизинг мобилен
апарат *** от ищеца.
Не се спори,че ищцовото
дружество е издавало фактури на ответника за претендираните
суми.
Пл.РС е постановил решението си въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и заключения по назначените СИЕ и СГЕ.
От
заключението на вещото лице по назначената СГЕ,е установено,че всички подписи
за „абонат“ в процесните договори и приложения, са положени от ответника С.Е.С..
От
заключението на вещото лице по назначената пред РС СИЕ, се установява, че общият размер на
задължението на ответника е 3388,94 лева, от които 2220,97 лева дължими суми по
фактури за незаплатени далекосъобщителни услуги и 1167,97 лева за неустойка, а
лихвата за забава е в размер на 391,61 лева.
Първоинстанционният съд е
уважил предявения иск по отношение на претендираната главница в размер на
2220,97лв. и лихва за забава върху нея в размер на 391,61лв.,като е отхвърлил иска
за претендираната неустойка в размер общо на 1167,97лв. и лихва за забава до
претендираните 401,61лв.съгласно заключението на вещото лице В. В. по СИЕ.
Решението на Пл.РС е
обжалвано единствено в частта му досежно претендираните неустойки в общ размер на 1167,97лв.Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,а
по отношение на допустимостта-в обжалваната част.По останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.
Въззивната
инстанция споделя правните изводи на РС относно недължимостта на претендираните
неустойки поради нищожност на клаузите,предвиждащи тяхното заплащане.
В настоящия случай, съгласно раздел 6.3. на Приложенията под №1
към всички процесни договори,
е предвидено, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора
или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина Договорът по отношение
на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или
всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване, съответно в размер на три месечни такси /по
договорите от *** г. и *** г.. Правилно РС е приел, че така
предвидената в договорите клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, са посочени в ТР №1 /2010
г. по т. д. №1/2009 г. на ВКС
на РБ. Клауза за неустойка, предвиждаща задължение за длъжника за
заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за
предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента
на разваляне на същия, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави,тъй
като кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не е развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора нарушава принципа на справедливост.
Допустимо е уговаряне на неустойка за вреди от неизпълнението, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Правилни
са изводите на РС,че преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението..
Въззивната
инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд,че
така уговорените
клаузи
се явяват неравноправни на осн. чл.143, т.5 от ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост
на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора,
респективно на три такива такси, при
прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя. Налице
е частична недействителност-нищожност на сключените договори в тази им част. Тъй като противоречието между клаузата
за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на съответния
договор, то
в тази му част договорът изобщо не е породил своето
правно действие, а
нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на неустойка .При тези изводи правилно
РС е приел,че искът
с пр.осн.чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК за съществуване
на вземане за неустойка в размер на 1167,97 лева от страна на ищеца спрямо
ответника, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изложеното следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС в обжалваната му част ,като
правилно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК
Решение №2318/ 20.11.2019г. Пл.РС,постановено по
гр. дело № 2407/2019г. по описа на същия съд в обжалваната му част.
В
необжалваната си част горепосоченото решение
на Пл.РС е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: