№ 403
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430107195 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е постъпила искова молба от *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя *** против ПЛ. Б. Г. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 08.03.2021 г. ответника кандидатствал за кредит
***, пускайки заявка през посочен електронен адрес. Излага се, че заявката
била разгледана от ищеца съответно одобрена на 11.03.2021 г. за отпускане
на кредит в размер на 300 лв. със срок на погасяване от 6 равни месечни
вноски. Пояснява се, че *** като финансов продукт е вносков кредит, за който
се кандидатства изцяло онлайн, както и документите се подписват онлайн.
Твърди се, че на 11.03.2021 г. ответника подписал своя Договор за паричен
заем *** за заемна сума в размер на 300 лв. Като начин на изплащане на заема
бил посочил изплащане на каса на ***. В такъв случай плащанията се
извършвали от *** по нареждане от *** въз основа на договор, сключен
между двете дружества.
Твърди се, че на 11.03.2021 г., поради допусната техническа грешка, на
1
каса на *** на ответника била изплатена сума в размер на 1 500 лв., вместо
сума от 300 лв., която той усвоил, независимо от факта, че бил добре
запознат, че отпуснатият му кредит бил за сума от 300 лв., в съответствие с
посоченото и в подписания от него Договор за заем. При получаване на
сумата ответника разписал документ на каса на ***, удостоверяващ
получаване на сумата.
Навеждат се доводи, че при изложената фактическа обстановка
липсвало правно основание за усвояване на средствата от страна на ответника
в размер над 300 лв., т.е. без основание той получил сума в размер на 1 200 лв.
Излага се, че ищеца поканил ответника да върне получената от него
сума в размер на 1 200лв., която била над поискания и разрешен размер на
заема, в това число връчвайки на 23.08.2021г. нотариална покана, но плащане
не последвало.
Твърди се, че за периода от 20.04.2021г. до 03.09.2021г. ответника
заплатил в полза на ищеца сума в общ размер на 463.05 лева /четиристотин
шестдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща заплащане на вноски
съгласно погасителен план към *** С тези плащания погасил задълженията си
по ***, но не извършил никакво плащане за връщане на получената без
основание сумата в размер на 1200 лв.
Твърди се, че ищеца претендирал вземането си по реда на чл.410 от
ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.*** била издадена съответна
заповед за изпълнение, но при наличие на съответните законови основания на
кредитора били дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането си.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение,
с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът ПЛ. Б. Г. е депозирал, чрез назначения особен представител
адв.С.М. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата
претенция.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и възраженията на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
2
Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд, поради което са допустими.
От представената от „***“ АД разписка №*** се установява, че на
сочената дата по нареждане на *** е била изплатена в полза на ответника ПЛ.
Б. Г. сума в размер на 1 500лв.
От представения препис на *** със страни ищеца ***, като заемодател
и ответника ПЛ. Б. Г., в качеството на заемател, се установява, че по силата на
обективираното в него страните са се съгласили заемодателят да предостави
на заемателя кредит в размер на 300лв. Постигнато е било съгласие за всички
елементи на правоотношението и според приложения погасителен план
кредитът е следвало да се върне на 6 вноски, в това число главница, лихва и
евентуално възнаграждение гарант. Представен е и сключен между същите
страни Договор за предоставяне на гаранция от 11.03.2021г.
Ищецът е представил удостоверения за съставени електронни
документи, създадени във връзка с кандидатстване от страна на ответника за
горния кредит от 300 лв. и във връзка със сключване на договора, както
следва: Регистриран комуникационен сертификат, удостоверение за
електронна комуникация и удостоверен имейл, касаещи договора за кредит и
договора за предоставяне на гаранция. Видно е, че комуникацията е била
осъществена на посочения в съглашенията електронен адрес на ответника.
От приложените преписи на нотариална покана с ***, разписка *** се
установява, че на 23.08.2021г. е била връчена покана до ответника за връщане
на процесната сума, като получена от него без основание.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Процесната сума от 1 200лв. се претендира от ищеца, като дадена при
начална липса на основание, т.е. без наличието на каквото и да е
правоотношение между страните, оправдаващо получаването й.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в
тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.
В случая е налице признание от ищеца за сключен между страните
договор за заем с предмет сума в размер на 300лв., а от обсъдените
доказателства се установи плащане на сума в размер на 1 500лв. от ищеца в
3
полза на ответника.
Съгласно нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.
От обсъдените по-горе доказателства се изясни, че между ищеца *** и
ответника П.Г. е бил сключен договор за кредит от разстояние. В такъв
случай средството за комуникация е интернет и / или телефон. След
одобряване на заявката на кандидатстващия за кредит, на същия се изпращат
договора и всички други необходими документи. По начина, описан в чл.2 от
представения договор се изразява съгласието за сключването му. Тъй като се
касае за съглашение сключено от разстояние, съгласно ЗПФУР не се изисква
полагане на подпис на страните по него.
Следва да се посочи обаче, че за решаване на настоящия спор е
ирелевантно дали е завършена процедурата по сключване на договора от
разстояние. Ищецът твърди липса на основание за плащане и в негова тежест,
както вече се посочи, е единствено да установи, че е платил в полза на
ответника процесната сума. Наличието на съглашение с предмет процесната
сума от 1 200лв. би оправдало разместването на имуществените блага и в
случай на твърдения за такова основание за плащане от страна на ищцовото
дружество, в тежест ответника беше да го установи. Твърдения за сключен
договор за сумата от 1 200лв. не са въведени нито от ищеца нито от
ответника.
При установеното преминаване от патримониума на ищцовото
дружество в полза на ответника на сумата от 1 200лв., която не е била предмет
на признатите с исковата молба договорни отношения и липсата на
установено основание за такова плащане, съдът приема, че разместването на
това имуществено благо е неоснователно и получилия сумата дължи
връщането й.
С оглед горното, съдът намира, че се установи съществуването на
вземането от 1 200лв., представляващи размер на неоснователно получена от
ответника сума. Поради това предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
При неоснователно обогатяване, длъжникът изпада в забава от поканата
за плащане.
4
Установи се от обсъдените доказателства, че на 23.08.2021г. на
длъжника е била връчена покана за доброволно плащане на главницата. Ето
защо следва да се приеме, че изпадането му в забава от 24.08.2021г. е
установено. Относно размера на законната лихва върху главницата от
1 200лв. за процесния период не е налице спор по делото и съдът приема, че
се изчислява на 4,17лв.
Предвид горното, съдът намира, че и предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД също е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 30,08лв и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 80,08лв., които
са изцяло дължими, с оглед установеното, че вземанията са били изцяло
дължими към датата на иницииране на заповедното производство. На същото
основание са дължими изцяло и направените в исковото производство
разноски, които са в размер също на 31,29лв. за държавна такса, 100лв. за
юрисконсултско взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 337лв. за възнаграждение на особен
представител или общо 468,29лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ПЛ.
Б. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ***, следните суми: сумата от 1 200лв., получена без основание
и сумата от 4,17лв., представляваща законна лихва върху главницата за
5
периода от 24.08.2021г. до 02.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
08.09.2021г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ПЛ. Б. Г. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
***, сумата от 80,08лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 468,29лв., представляваща деловодни разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6