Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,20.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ гр.състав, в публичното
заседание на първи декември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело №1140 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД
Делото е образувано по
искова молба на „П.Н.“ ЕООД ЕИК ***, представлявано от Д.К. против А.В.И.. В исковата молба ищецът твърди, че
дружеството му има за предмет полиграфия, разпространение на печатни
произведения, издателска дейност, търговска дейност. Твърди, че на 14.04.2014г.
ответникът направил поръчка за издаване на книгата „***“, като прикачил
собствен файл на книгата с корицата, които набрал и изпратил. Твърди, че на
изпратената корица ответникът бил посочен като автор на книгата. Твърди, че на
страницата имало въпрос относно авторството на книгата, на който въпрос,
ответникът посочил, че е автор на книгата. Ищецът твърди, че е контактувал с
ответника само на имейл, а Общите условия на страницата му служели като условия
на договор. Твърди, че издаването на книгата при тях е безплатно, като били
отпечатани само четири броя на книгата- един за ответника и три броя за
Националната библиотека, каквито са изискванията на закона. Ищецът твърди, че
когато книгата била получена в Националната библиотека, от там бил уведомен, че
действителен автор на книгата е професор д-р Б.Д.. Твърди, че отделно от това
истинският автор на книгата се оплакал чрез печатни и електронни медии, че ***издателство
„***“ е препечатало дословно и пуснало в продажба книгата му с посочен друг
автор. Твърди, че по случая се разраснал скандал, като представител на ищцовото
дружество се наложило да дава обяснения, както и пресконференция, като твърди,
че дружеството няма вина, че ответникът А.И. се е представил за автор на
книгата. Ищецът твърди, че нито едно копие на книгата не е продадено. Твърди,
че с действията си ответникът ги е въвел в заблуждение, извършил е измамни
действия, като е представил книгата за свое произведение.
Ищецът
твърди, че в резултат на случилото се, рязко намалели поръчките, включително
през „***“. Твърди, че за да се избегне съдебен спор, бил принуден на
15.05.2015г. да сключи споразумение с
професор д-р Б.Д. и заради нарушени авторски права да му изплати обезщетение в
размер на 10000 лева. Твърди, че въпреки това била образувано преписка от МВР
ГД „БОП“, където бил призован като свидетел. Твърди, че по-късно се наложило да
се яви и в Дирекция „Авторско право и сродните му права“ в Министерство на
културата по постъпилата от автора жалба, за да дава обяснения.
Ищецът
твърди, че с телепоща уведомил ответника, че в резултат на злонамерените му
действия, представляваното от него дружество е претърпяло имуществени и
неимуществени вреди на обща стойност 15000 лева и поканило ответника да му
изплати сумата в срок. Твърди, че тъй като ответникът не изплатил
претендираната сума, за него се явява правен интерес от настоящето дело. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати следните суми : имуществени вреди на стойност 11000 лева, неимуществени
вреди на стойност 3000 лева, пропуснати ползи на стойност 800 лева, мораторна
лихва от датата на увреждането до датата на завеждане на исковата молба в
размер на 200 лева. Представя писмени доказателства.
В
съдебно заседание поддържа предявените искове.
В срок представя писмени
бележки, в които твърди, че исковете са доказани, ответникът е въвел ищцовото
дружество в заблуждение, посочвайки се за автор на книгата, извършил е
измамливи действия, сменяйки името на автора със своето и заличавайки
издателството от корицата. Твърди, че като не е оставил съмнения в
издателството, че е автор на книгата е действал измамливо, с пълно съзнание за
стореното, изучавайки книгоиздаването. В резултат на това управителят на ищцовото
дружество е трябвало да дава пресконференция, че няма вина и че ответникът се е
представил за автор на книгата. Навежда доводи, че се наложило да сключи
споразумение с професор Б.Д., на когото заплатил обезщетение. В писмените
бележки твърди, че се наложило управителят на дружеството да дава обяснения и
да се явява в МК на РБ, да упълномощава адвокати, които да го представляват.
Твърди, че отделно от това имиджът на дружеството бил помрачен и било накърнено
доброто име на печатницата.
В
едномесечния срок ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва
исковата молба. Твърди, че направил поръчката във връзка с изпит, какъвто му
предстоял на 26.04.2014г. Твърди, че не е знаел, че освен единия екземпляр,
който поръчва, в издателството са изготвени и още три други екземпляра за
Националната библиотека. Твърди, че действията му са изцяло за подготовка за
изпита и че никъде не е декларирал, че е автор на книгата. Твърди, че създалите
се отношения между ищеца и истинския автор на книгата са неотносими към спора,
тъй като никога не е твърдял, че е автор на книгата и единствената цел била
подготовка за изпит. Твърди, че не е знаел, че издателството има задължение да
изпраща екземпляри от издаването книги на Националната библиотека. В
представените по делото писмени бележки след срока, поддържа отговора. Твърди,
че книгата е поръчана във връзка с провеждане на изпит за специалност
„Книгоиздаване“ и че към момента, в който е поръчал отпечатване на книгата не е
знаел, че освен поръчания един екземпляр, ще бъдат издадени още бройки. Поддържа
становището си, че не се е посочвал като автор на книгата. Твърди, че
обезщетението, което ищецът е заплатил не е договорено с ответника. Навежда
доводи, че липсва причинно-следствена връзка между действията на ответника и
причинените вреди.
Като съобрази събраните по делото
доказателства – писмени, свидетелски показания съдебни експертизи, съдът приема
следното от фактическа страна :
Не се спори между страните, че ответникът е възложил на
ищцовото дружество да отпечата книга със заглавие „***“. Договорът между
страните е сключен чрез попълване на онлайн платформа. Не се спори, че ищецът отпечатал книгата във вида, в който му е
възложено и че е изпратил три екземпляра от нея в Националната библиотека. Не
се спори, че при постъпването и в Библиотеката, служителите констатирали, че
книгата е обект на авторско право, тъй като е била издавана и неин автор е
професор д-р Б.Д.. Не се спори, че след като авторът на книгата проф. д-р Б.Д.
разбрал, че неговата книга е отпечатана в печатницата и като автор е посочено
друго лице, ищцовото дружество му заплатило с извънсъдебно споразумение
обезщетение в размер на 10000 лева.
Не се спори, че във
връзка с книгата била образувана преписка в ГДБОП и изготвена справка относно
осъществена оперативно-издирвателна дейност на основание чл.8 ЗМВР.
Установява се от
представената в копие фактура от 08.04.2015г., че във връзка с осъществена
авторско- правна консултация, ищцовото дружество е заплатило хонорар в размер
на 800 лева. Установява се, от представения договор за правна защита и
съдействие, че Д.К. като управител на ищцовото дружество е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева на 27.11.2015г. за процесуално
представителство по преписката.
Спорно обстоятелство е
дали ответникът се е посочил като автор на книгата. Това обстоятелство е
оспорено от ответника, но съдът приема, че е доказано, тъй като в заключението
на приетата по делото съдебно-компютърно техническа експертиза е посочено, че
за да бъде поръчано отпечатване на книгата, възложителят е следвало да мине
през последователни стъпки в онлайн – платформа, една от които е съгласие с
Общите условия за ползване на страницата. В съдебно заседание вещото лице
разясни, че в онлайн-платформата към момента на попълване от ответника е
следвало да се избере какво желае възложителя – издаване или печат, като за
разлика от печата, издаването касае авторски труд. За изясняване на спорното
обстоятелство дали ответникът се е посочил като автор на книгата, съдът допусна
като свидетел Я.И.. Свидетелката заяви, че работи в ищцовото дружество, както и
че ответникът поръчал за изработка един брой от книгата, която им
изпратил като файл. Свидетелката заяви, че във връзка с форматирането се
наложило ответникът да преработи файла и да го изпрати отново. При попълване на
онлайн платформата има поле, в което се отбелязва автора на книгата и там
ответникът бил попълнил своето име. Това кореспондира с изпратената от
ответника корица на книгата, в която също е посочено неговото име като автор на
книгата. С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че ответникът
се е посочил като автор на книгата, с което е въвел в заблуждение ищцовото
дружество.
В показанията си заяви
свидетелката заяви също, че ответникът е взел книгата от печатницата лично и не
е плащал при получаването и. Заяви, че при презентация в гр.***, директорката
на Националната библиотека ги е уведомила, че книгата е с друг автор, и била
свалена от онлайн платформата на печатницата. Свидетелства, че за книгата не е
имало поръчки, а по-късно случаят станал достояние на медиите. Заяви, че
печатницата заплатила на професор Б.Д. обезщетение от 10000 лева. Твърди, че
след този случай, поръчките за издаване на книги намалели.
По делото са приложени призовка и обяснения, от които се установява, че
управителят на ищцовото дружество е призован като свидетел и на 29.06.2014г.
дал обяснения по преписката.
Спорно по делото е дължи ли
ответникът претендираните обезщетения за вреди на ищцовото дружество за
имуществени и неимуществени вреди.
От правна страна,
съдът приема следното :
Между страните, съдът приема, че е бил сключен договор за
изработка, а не издателски договор. Издателският договор е формален договор,
който съгласно изискванията на Закон за авторското и сродните му права изисква
писмена форма. В случая, с попълването на онлайн платформата няма изискуемата
от закона писмена форма, поради което съдът приема, че по силата на сключения
между страните договор за изработка, ответникът е възложил на ищеца да изпълни
определена работа, а именно да отпечата предварително обработен текст,
подготвен на файл. В онлайн платформата, възложителят е посочил, че той самият
е автор на текста, което кореспондира и с изпратената за отпечатване корица.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Закон за задължителното депозиране
на печатни и други произведения, на
задължително депозиране подлежат произведения, тиражирани върху хартиен или
друг носител по печатарски или подобен на него способ - печатни произведения,
издадени от български физически или юридически лица. Законът изрично сочи
„издадени“, а не отпечатани. Съдът счита, че тази хипотеза е налице само при
сключен издателски договор, но не и при договор за изработка, когато един
възложител поръча отпечатване на текст в един екземпляр за собствено ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от същия закон, не
подлежат на задължително депозиране обекти по чл.3 ал.1 т.1- т.5 Закон за
задължителното депозиране на печатни и други произведения, когато са
издадени, осъществени, заснети и произведени за лично или за вътрешноведомствено
ползване. Съдът приема, че ответникът е поръчал отпечатването на книгата за
лично ползване във връзка с учебен проект и не е била предназначена за продажба
в търговската мрежа, нито за публикуване в онлайн платформата на печатницата,
като доказателство за този извод е отпечатването сама на един брой от книгата.
При тези факти, съдът приема, че въпреки, че не е бил налице издателски
договор сключен между страните. Изпълнителят, който няма качеството на издател,
на свой риск е изпратил три екземпляра в Националната библиотека, каквото
задължение би имал, ако издава книгата в качеството на издател по издателски
договор, а не отпечатва в качеството на изпълнител по договор за изработка
печатно произведение.
За да е основателен
предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и
вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
По отношение на първата
предпоставка, противоправност - несъответствие на поведението с
императивна правна норма, съдът приема следното : Противоправността е
противоречие между поведението на едно лице и установения правов ред и тя може
да се изрази в неспазване на конкретна норма или въобще на принципите, върху
които е построен правопорядъкът. Една правна норма може да въвежда забрана за определено поведение, да
определя задължения или да определя поведението на лицата при настъпване на
определени условия. За възникване на деликтна отговорност обаче не е
задължително да е нарушена специална правна норма. В случая ответникът е
посочил във платформата, че е автор на книгата, без да е такъв. Макар, че не е
нарушил определена правна норма (тъй като не се касае за издателски договор),
съдът счита, че деянието му е противоправно, защото засяга чуждо благо,
защитено от правния ред абсолютно субективно право.
Налице е и вина, тъй като във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
Безспорно са налице и вреди. Ищцовото дружество е претърпяло имуществени
вреди, изразяващи се както в платеното по споразумението обезщетение на
увреденото лице, също и в заплатените хонорари за адвокатско възнаграждение. Що
се касае за претендираните с исковата неимуществени вреди, съдът счита, че
следва да се отбележи, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на ЮЛ- търговец е лишено
от основание в закона. Дори да се докажат претърпени от търговското дружество
вреди в резултат на увреждане на доброто име на търговеца, каквито твърдения
има в исковата молба, те имат конкретни имуществени измерения. Смисълът на
понятието „неимуществени вредите”, според което същите нямат своя имуществена
стойност и следователно - парично изражение, показва, че неимуществените вреди
са несъвместими с правната същност и начин на възникване на търговеца. (Решение
№47/10.09.2010 по дело №625/2008 на ВКС, ТК, II т.о.) Тоест, юридическо лице не
може да търпи неимуществени вреди.
Последният от изброените
елементи – причинна връзка между
деянието и вредата липсва. Ответникът е възложил изработка на един
екземпляр от книгата, тъй като се касае за печат на един брой от книгата, за
лично ползване, което заяви и свидетелката на ищеца. Ищецът на свой собствен
риск е изпратил книгата на Националната библиотека, без да е имал нито такова
право, нито задължение. За да е налице причинна връзка, като един от
кумулативно изискващите се елементи, то би трябвало изработката на книгата
непременно да налага изпращането на екземпляр от нея в Националната библиотека.
Но, както съдът посочи, не подлежат на задължително депозиране обекти по чл.3 ал.1 т.3-5
Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, когато са издадени за лично ползване, какъвто е настоящия
случай. Обстоятелството, че е поръчан един брой доказва, че е за лично
ползване.
След като изпълнителят не е имал задължение по закон да изпрати трите броя
в Националната библиотека, то за вредите от това свое действие няма основание
да се търси отговорност от ответника, тъй като ищецът е разпространил
отпечатаното на своя отговорност.
При така изложеното, съдът счита, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в размер на 1180
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Н.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***.***, представлявано от Д.К. против А.В.И. ЕГН ********** иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за заплащане на вреди : главница в размер на 14800 лева, от които :
претърпени загуби имуществени
вреди 14000 лева (10000 лева обезщетение по споразумение, 800 лева адвокатско
възнаглаждение за постигане на споразумение и 200 лева защита в производство по
образуваната преписка) и неимуществени вреди в размер на 3000 лева ; пропуснати ползи 800 лева за
издателска дейност; и иск с правно основание чл.86 за мораторна лихва върху главницата в размер на 200 лева за периода
14.04.2014г. до 13.02.2017г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.***,
представлявано от Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на А.В.И.
*** разноски по делото в размер на 1180 лева.
Настоящото решение е
постановено при участието като ТРЕТО
ЛИЦЕ помагач Б.Д.С. с ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: