МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимия А. ***,
ЕГН ********** е за това, че:
На
29/30.06.2009г. в гр. Плевен, в съучастие като подбудител с извършителя Л.Й.Ф. ***,
запалили имущество със значителна стойност – лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с регистрационен № ЕН *** АК на стойност 3500 лева, собственост на
*** Г. *** – престъпление по чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Обвинението против подсъдимия Л.Й.Ф.
***, ЕГН ********** е за това, че:
На 29/30.06.2009г. в гр. Плевен,
в съучастие като извършител с подбудителя А. ***, запалили имущество със
значителна стойност – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
регистрационен № ЕН *** АК на стойност 3500 лева, собственост на *** Г. *** –
престъпление по чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно засе***е прокурорът
поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими. Пледира за осъдителна присъда, с
която подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им се наложи наказание в
размер на две години лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите, като на
основание чл.61 от ЗИН същото да се изтърпи при първоначален строг режим в
Затвор.
Срещу подсъдимите А.Б.К. и Л.Й.Ф. е предявен граждански иск от С.Г. *** за сумата от
1678 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането –
29/30.06.2009г., до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Съдът е приел така
предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство
и е конституирал пострадалата от престъплението С.Г. *** като граждански
ищец и частен обвинител.
Повереникът на гр. ищец и частен
обвинител в лицето на адв. Пл. Е. поддържа обвинението и пледира за осъдителна
присъда, а граждански иск да бъде уважен в пълен размер, както и да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитниците на подсъдимите в
лицето на адв. Ал. К. и адв. Ж.Н. пледират по отношение на подзащитните им да
бъде постановена оправдателна присъда. Развиват подробни съображения, че не са
събрани доказателства, които да уличават по категоричен и несъмнен начин, че
подсъдимите А.Б.К. и Л.Й.Ф. са извършили престъпленията, в които са обвинени.
Подсъдимият
А.Б.К. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава
за виновен, дава обяснения по случая.
Подсъдимият
Л.Й.Ф. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не
се признава за виновен, дава обяснения по
случая.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа стр***:
Подсъдимият
А.Б.К. е роден на ***г***, живее в с. Победа, обл. Плевенска, македонец,
български граж***н, със средно образование, работи като земеделски
производител, не е женен и не е осъждан.
Подсъдимият
Л.Й.Ф. е роден на ***г***, живее в с. Победа, обл. Плевенска, със средно
образование, не работи, не е женен и е осъждан.
Подсъдимите
А.Б.К. и Л.Й.Ф. се познавали, като и двамата живеели в село
Победа, Плевенска област.
Подсъдимият А.Ф. се познавал с македонската гражданка,
постоянно живуща в Република България – свидетелката С.Г..
През месец януари 2009 година свидетелката Г. заживяла на
съпружески начала в град Плевен със свидетеля Н.Д.И.. От този
момент нататък отношенията между подсъдимия А.К. и свидетелката Г. се влошили. Подсъдимият
К. започнал да звъни по телефона на свидетеля Н.И. и да му говори, че свидетелката Г. в негово отсъствие излиза с други мъже.
Пред
месец юни 2009 година подсъдимите К. и Ф. се срещали почти всяка вечер със
свидетелите П.П.П., П.В.М., А.П.П., И.Д.М..
Компанията се събирала в апартамент, държан под наем от подсъдимия А. ***.
На няколко пъти при срещите им подсъдимият А.К.
говорил пред свидетелите за отношенията си със свидетелката С.Г.. Подсъдимият К. на няколко пъти изпратил подсъдимия Ф.
и свидетелките И.М. и А.П. да проверят
какви автомобили има паркирани на адреса, където живеели свидетелите С.Г.
***.
Тъй
като връзката между свидетелите Г. и И. продължила, подсъдимият К. решил да запали
лекия автомобил на свидетелката С.Г. марка „Фолксваген”, модел „Голф III” с регистрационен № ЕН *** АК. За целта подсъдимият А.К.
умишлено склонил подсъдимия Л.Ф. да запали автомобила на свидетелката Г., като обещал да му плати. В
резултат на въздействието упражнено
от подсъдимия К., у подсъдимия Ф. възникнало решение да извърши
престъплението.
На
29/30.06.2009 година в град Плевен подсъдимият К. изпратил подсъдимия Ф. да запали автомобила. Подсъдимият Ф. извикал свидетеля П.М. и го помолил да го откара с автомобила си. Свидетелят М. се съгласил. Подсъдимият Ф. указал
на свидетеля М. ***, пред ОУ „Й. ***”. След това подсъдимият Ф. слязъл от
автомобила на свидетеля М. и му поръчал да направи няколко обиколки на близките
улици, след което да се върне и да го вземе.
Подсъдимият Ф. отишъл
до бл.9. Видял, че отпред е паркиран набелязаният
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф ІІІ” с регистрационен № ЕН *** АК, собственост на свидетелката С.Г.. Подсъдимият Ф. полял предницата на автомобила с
нафта, която носел в една пластмасова
бутилка и я запалил със запалка. Автомобилът
лумнал в пламъци. Подсъдимият Ф. бързо се оттеглил, като при бягството
си изпуснал запалката на земята.
Подсъдимият
Ф. отишъл до мястото където го чакал с автомобила си свидетелят М. и двамата отишли
в апартамента на подсъдимия К. ***. Подсъдимият
Ф. съобщил на подсъдимия К., че е
изпълнил поръчаното. Пред присъстващите свидетели, сред които била и свидетелката И.М. обвиняемият Ф. казал „опуснах запалката, дали ще стане нещо,
дали ще намерят улики”. Подсъдимият К. обаче го успокоил с думите „не се
безпокой, няма да направят оглед”.
Впоследствие
подсъдимият Ф. се похвалил и пред свидетеля М., че е свършил
работата и е запалил автомобила на свидетелката Г..
След запалването на автомобила бил подаден сигнал до пожарната и до органите на полицията. На мястото на инцидента пристигнала пожарна кола
на РСПАБ, която потушила възникналия пожар.
Дежурният
разследващ полицай от Второ РУ на МВР град Плевен извършил оглед на местопроизшествието. В хода на огледа били намерени и иззети 1 брой бяла пластмасова запалка и 1 брой обгоряла бутилка. За
действията на полицията бил уведомен дежурният прокурор от Районна прокуратура град
Плевен.
Горната фактическа обстановка се
изяснява по несъмнен начин от обясненията
на подсъдимия А. ***.; от обясненията на подсъдимия Л.Й.Ф., дадени в съдебно
засе***е тези, дадени на досъдебното производство през съдия и прочетени в
съдебно засе***е по реда на
чл.279, ал.1, т.4 от НПК; от показанията на свидетелите С.В.Г., Н.Д.И., К.С.М.,
К.В.М., К.В.В., В. *** А., Д.Б.И., Д.Д.Д., А.З.Г. и П. *** Г.. дадени в съдебно
засе***е; от показанията на свидетелката П.П.П., дадени в съдебно засе***е и
тези, дадени на досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е
по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК;
от показанията на свидетеля П.В.М., дадени в съдебно засе***е и тези, дадени на
досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; от
показанията на свидетелката А.П.П., дадени в съдебно засе***е и тези, дадени на
досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; от
показанията на свидетеля П.Г.П., дадени в съдебно засе***е и тези, дадени на
досъдебното производство и прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК;
от показанията на свидетелката И.Д.М., дадени в съдебно засе***е и тези, дадени
на досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е по реда на
чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; от
заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза; от заключението на вещото лице инж. П.И.П. по
назначената на досъдебното производство съдебно-пожаротехническа експертиза; от
заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-дактилоскопна
експертиза, както и от
представените с досъдебно производство № 1539/2009г.
по описа на РП-Плевен доказателства.
обясненията на подсъдимия Л.Й.Ф.,***.:
“Поддържам изложеното в обвинителния акт. Аз вече съм дал обяснения преди и
това, което съм дал като обяснения пред съдия го поддържам. Признавам се за
виновен така както е представено в обвинителния акт. Поддържам казаното от мен
преди и нямам какво да добавя.”.
“...Вярно е това което прочетохте. бензиностанцията се казва “ЕКО” и се
намира на излизане от града Плевен за гр. Ловеч. Оттук от съда на излизане от
града, тя се пада отляво. Идвайки от ул. “Трети март”, стигам до кръстовището
към “Кауфланд” и отляво е бул. “Хр. Ботев”, а надясно е бензиностанцията.
“ЕКО”. Не съм забелязал дали има камери на бензиностанцията. Моята приятелка
работеше в магазин “Фантазия” срещу стоматологията и точно в деня на
задържането ми В. и другият полицай са отишли в магазина при приятелката ми ***
и казали на шефовете й, че тя подменяла пари с фалшиви. Приятелката ми живее на
моя адрес: с. Победа, ул. “***. После я освободиха от работа. Аз сам пожелах да
дам тези обяснения пред съдия.
Вече не издържах в ареста. Повиках прокурора и питах дали ще ме пусне, ако
призная. Полицаите К.В. и другия полицай да не кажа, че са ми нанесли кой знае
какъв тормоз, но пред тях не признах. В крайна сметка вярно е това, което съм
казал тогава пред съдията. Да, бит съм при разпитите във Второ РПУ. Да, бит съм
тогава, за да признавам. Знам, че полицаят от Второ РПУ, който ме би се казваше
Б., но аз тогава не признах. Това, което прочетохте последно е вярно. Признавам
се за виновен. Аз съм подпалил тази кола. Така е както съм го казал, както е
написано.”.
допълнителни обяснения – Аз съм дал
обяснения, но това не са те. Аз не съм виновен. Бях взел такъв адвокат, който
ме караше да призная, за да бъде снизходителен съда и затова ме накара да
призная. К. не ме е подбуждал да направя това. С него не сме водили такъв
разговор. Бензиностанция “ЕКО” се намира на изхода на гр. Плевен за гр. Ловеч.
обясненията на подсъдимия Л.Й.Ф.,
дадени на досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК: “Бяхме в
К. до късно вечерта към 3 часа бяхме с още един приятел, който е братовчед на К.,
който се казва П.. Бяхме се събрали да се почерпим, така се събирахме през
вечер две събирахме се и пийвахме. К. имаше една приятелка казваше се ***. Той
казваше преди тази вечер, че й е купил кола. Бяхме ходили до нейния блок преди
това. К. й носеше агнета пари й даваше. Той гледаше овце. Знаеше къде се намира
блока и той ми показа автомобила. Вечерта когато бяхме пили той ми обеща да ми
даде пори и да ида да подпаля тази кола. След това ние към три и нещо отидохме
с това момче с П. с неговата кола и аз запалих автомобила на ***. Запалих го с
една тубичка с нафта. Нафтата я взех от „ЕКО” бензиностанцията, една тубичка от
минерална вода. Залях предната част на колата. Подпалих автомобила и си
тръгнах. Запалих със запалка колата. След това отидох до К. да му кажа какво
съм направил и след това заминах на Победа и там се разделихме. В Плевен му
казах, че съм запалил колата. Загубих си запалката. Не помня да съм казвал на К.
за запалката. Бях пиян през цялата вечер. В апартамента на К. вечерта бяха ***,
П. и И.. *** не ми плати, той ми плащаше пари дневно и за амортизацията на моя
автомобил. Еднократно ст*** разговор за автомобила. К. си имаше отношения с
нея. Тя живееше в неговия апартамента и се разделиха. Бяха ходили на Македония.
Тя беше купила на баща му трактор. С нея Нямам отношения. Познавам я от него.
Отношенията между *** и К. не ги знам, защото от два месеца не го возя и не
знам какви са им отношенията. С П. са разбрахме да видим дали автомобила е там.
Видяхме, че е там и той стоеше паркирал пред блок и ме чакаше в колата. Когато
взех нафтата от бензиностанцията той не беше с мен. Той ме остави там с колата
и аз отидох пеш да взема нафтата от бензиностанцията. Върнах се и запалих
колата. Полях предния капак на автомобила и запалих със запалката. К. и преди
ми е казвал, че иска да си вземе автомобила, защото той го е купил. К. каза или
да си го вземе, или да го унищожи.
Разговарях
с адвокат С., който ми каза: „По-добре признай всичко, в противен случай ще
бъдеш осъден на максимума на присъдата”.”.
обясненията на подсъдимия А.Б.К.,***.: “Г-н Съдия, невинен съм. Не съм извършил това
престъпление. Според показанията на С.Г. нямам мотив да извърша това
престъпление. Набеден съм в това престъпление. По делото има използвани СРС,
които не бяха предоставени и бяха заснети на 17.08.2009г. от полицай К.В.,
който моля да призовете повторно на разпит. Прокурорът знае, че по време на
разследването са изчезнали тези СРС. Сега дали са били законни или не, аз не
мога да кажа. Затова аз се обръщам към Вас и Ви моля за оправдателна присъда.
Аз видях К.В. като ме снима с камерата и по показанията на Н.И. е потвърдено,
който тук заяви, че е снимал действащ полицай в работно време. Сега дали това
са СРС не знам, но има и свидетел, който да го потвърди и това е Ваш свидетел
/обръща се към прокурора/.”.
показанията на свидетелката С.В.Г., дадени в съдебно засе***е: “Познавам
лично А.К.. С другия подсъдим съм се запознала покрай К., но лично с Ф.
контакти нямам. Преди това се познавах с А.К. покрай неговата братовчедка,
която ми е била съквартирантка. Имахме нормални отношения с А.К.. Първо искам
да кажа, че К. го познавам покрай моята съквартирантка ***. Така се запознах с
него. Това е било през 2007-2008г. Тогава бях студентка четвърти курс в
Медицинския университет в гр. Плевен. Бях в общежитието още. Така се запознах с
А.К. и съвсем такива нормални отношения имахме. Ние бяхме съквартирантки с ***
и той идваше на гости при нас. Говорихме си общи неща. След това аз като се
запознах със сегашния ми съпруг Н.И., К. изведнъж започна да ме убеждава, че аз
не трябва да се женя за българин, че ще бъда нещастна с него, че той ще ми
развали брака и това щяло да е в полза за баща ми. Не знам защо така ми
говореше. Не знам като какъв А.К. ми определя моя личен живот. Когато дойде
време да се сгодим със сегашния ми съпруг Н.И. през януари месец 2009г. и след
като разбра това, А.К. започна да ме заплашва, че ще стане лошо. Започна да ми
говори да разваля годежа, че те са татари, т.е. че свекърът и свекърва ми са
такива. Започна да пише SMS-и на баща ми, на свекърва ми – че аз съм била любовница
със свекъра ми, докато свекърва ми беше на поч***; че приятеля ми и братовчедка
ми Г. са били любовници и след това тя ст***ла любовница и на свекъра ми. След
това когато специализирах във Втора база “Очни болести” К. започна да идва всеки
ден горе и да се прави на болен, и започна да ме убеждава, че той прави всичко
добро за мен и това било поредната грешка, че съпругът ми щял да ме зареже и аз
имам два SMS-а, че ако до залез *** не се намерим някъде, съпругът ми ще
завърши, както е завършил вуйчо му на Н., а вуйчо му е бил полицай и е бил
убит. След това към свекърва ми е изпратен SMS, че ще убие сина й, заканва се и
такива неща. На мен е изпращал заплашителни съобщения, че нещо ще ми стане и аз
ще съм виновна после, и докато е време да се махна от тях, и да се върна. Искам
да кажа пред всички, че аз с този човек /сочи подсъдимия А.К./ не съм имала
нищо. В никакви отношения не сме – нито в интимен, нито в друг план, и всички
тези неща започнаха след като аз се сгодих и ожених. На А.К. му пречеше това,
че аз съм македонка и че ще се омъжвам за българин, понеже българите не си
държат на семействата и че съпругът ми е българин. Тук В България, в гр. Плевен
се запознахме с А.К.. Собственик на лекия автомобил “Фолксваген Голф” преди
това беше мъжът ми Н.И., но след това през март месец 2009г. замина в Англия на
бригада и реши да ми прехвърли колата на мое име, за да си ходя спокойно до
Македония. На сутринта на 29.06.2009г., някъде към 04:00-05:00 часа чухме много
викане пред блока долу и видях, че колата гори. Събудих свекъра и свекървата и
слязохме долу. Всичко беше в пламъци. Извикахме пожарната, обаче колата цялата
беше вече изгорена и това е. Регистрационния номер на лекия автомобил “Фолкваген
Голф 3” е ЕН *** АК, син на цвят. След като се запали автомобила, А.К. пак
продължи да ни пише SМS-и и да ни тормози.
Брак сключих на 08.12.2009г. От
ноември месец 2008г. живея със семейството на съпруга ми Н.И.. Преди това
живеех на общежитие. След общежитието малко време живях на квартира, която наех
на мое име, но не живеех там, защото тогава се запознах с Н. и там живееше
моята съквартирантка. Адресната ми регистрация в този период само за един месец
беше при А.К., защото трябваше да се запиша като специализантка и трябваше да
имам постоянен адрес, и заради това, но след като срещнах Н., веднага се
сгодихме и аз си наех друга квартира, а после заживях с Н.. Сигурно след месец
или два съм променила адресната си регистрация. Сега по лична карта съм на
адрес ж.к. “Мара Денчева”.
Подменяла съм личната си карта,
понеже взех фамилията на мъжа ми. Преди да видя да гори автомобила “Фолксваген
Голф” заплахи за автомобила не съм получавала. Получавала съм само заплахи, в
смисъл такива да оставя Н. и че ще убие съпруга ми Н.И.. Аз мисля, че това го е
правил А.К., с SMS-и го правеше. Мисля така, защото преди да започне всичко
това, като сме си говорили с А.К., той ми каза, че ако един ден се сгодя за
българин ще направи всичко, но няма да позволи и казваше “Ти за българин няма
да се ожениш”. Каза също, че българите са лоши и не държат на семейството. Това
го споделих със свекърва ми. С братовчедката Г. не съм го споделяла, защото тя
вече си беше заминала през ноември месец. Г. знае за тези неща. Казала съм й,
че А. ми праща такива заплахи, че ни заплашва. Не познавам свидетелката П.. П.М.
го познавам. Свидетелките А.П. и И.Д.М. не ги познавам. С П.М. не съм се
срещала след като изгоря автомобила, само тук в съда. Подсъдимият А.К. също не
съм го виждала оттогава. И другият подсъдим Л.Ф. също не съм разговарял с него.
Не съм разговаряла с подсъдимите след изгарянето на автомобила или с техни
близки. Убедена съм, че от А.К. са SMS-ите със заплахи, защото от предишните ни
разговори с него, още когато бяхме в общежитието, той вече знаеше, че имам
връзка с българин и ми каза “Ти знаеш аз какъв съм. Аз всичко мога и ще му
съсипя живота” за мъжа ми Н.. Знам предишния мобилен телефонен номер на А.К.,
но сегашния му не. От предишния му телефонен номер на К. имаше пращани SMS-и.
Не се сещам за номера му тогава. Започваше с “0883” и нататък не се сещам.
Мисля, че завършваше на “618” или нещо такова, но не мога да се сетя в момента.
Да, ето това е телефонния номер
на А.К. оттогава – 0883/412678. Това е телефона на А.К., от който получавах и
SMS-ите със заплахи. От същия телефон получаваха SMS-и също със заплахи също
свекъра, свекърва ми и съпруга ми, както и от други телефони. Нещо важно искам
да кажа. Получихме всичките – аз, съпруга ми, свекърва ми и Г. съобщение
“Отворете V-BOX!” с указания точно къде да отворим в Интернет. Отворихме и
намерихме – даже на флашка го имаме това нещо – направен клип, както свири
албанска музика мъже играят с пищове, а отдолу пише “Н., мъртъв си!”. Това беше
нещо ужасно и даже А.К. се беше обадил на съпруга ми, и каза “Ей пич, снощи в
цяла дискотека “***” по видео-билдовете се въртеше и беше пуснат твоя некролог.
Как така ст***, че се посрамихме пред целия град?”. Когато гореше колата
слязохме долу аз, свекъра и свекървата. Имаше бутилка и заплака до автомобила
при огледа. Тези неща мисля, че ги взеха полицаите. Автомобилът не е
възстановен в последствие. Щетите по автомобила не са ми възстановени от никой
от подсъдимите или трето лице. Баща ми не е получавал суми за обезщетение, нито
мой близък или пък съпруга ми Н.И.. В Република България съм от осем години. До
шести курс съм живяла в общежитието на медицинския университет в гр. Плевен на
ул. “***. След това трябваше да се запиша като специализантка. След това бях
няколко месеца на един адрес без да съм живяла там и след това съм се оженила.
Тоест имам една адресна регистрация в общежитието, една в с. Победа и
последната на адрес ж.к. “Мара Денчева” от 2009г. Автомобилът е запален пред ***”.
Той е собственост на съпруга ми Н.И., но след като Н. замина за Англия,
автомобила е прехвърлен на мое име, както и към момента на палежа. Това е
вписано в регистрационния талон. Пращани са ми SMS-и със заплахи от джиесема на
подсъдимия А.К.. Знам, защото когато съм получила тези SMS-и със заплахиq ми е
изписан неговия телефонен номер. Аз не съм имала тогава никакви лоши отношения
с други, за да ми изпращат такива SMS-и.
Аз знам, че този телефонен номер се ползва от А.К.. Нямам неуредени отношения с
К. от преди. Той не ми е дължал пари.
А.К. не е поемал издръжката ми.
Той е записан в декларацията, но нямаше конкретна сума, посочена в
декларацията.
Да, заплашвал си ме /обръща се
към подсъдимия А.К./ преди да се запозная с Ники – съпруга ми Н.И.. Това си е
мой личен избор /обръща се към подсъдимия А.К./ и да, ти си ме заплашвал, и е
имало и други, но ти много добре знаеш. С *** съм имала връзка и затова не си
ме заплашвал заради него, защото е македонец. Твоите думи бяха “Както разведох
сестра ми, което ми отне две-три години, така и теб ще разведа. Ти никога няма
да си щастлива с българин.”. Сигурна съм, че А.К. е изпращал тези SMS-и със
заплахи, тъй като не съм имала лоши отношения с никой друг до този момент.
Братовчедката на А.К. се казва ***. Тя е в Македония в момента. Тя имаше гадже
македонец, но имаше и гадже българин. Мисля, че подсъдимият А.К. също разбра и
за братовчедката си това, че тя има връзка с българин и тогава отношението към
нея беше същото като към мен, когато разбра, че имам приятел българин. След палежа
с А.К. не съм се срещала и не съм пила кафе.”.
Допълнителен разпит – “Живея в момента на адрес ж.к. “***. Свекърва ми притежава лек автомобил
“Фолксваген пасат”, червен на цвят, комби и го спира зад католическата църква в
близост. Там паркират също и лек автомобил “Мерцедес”, собственост на църквата,
който автомобил е с обратен волан.”.
показанията на свидетеля Н.Д.И., дадени в съдебно засе***е: “Познавам
подсъдимите покрай съпругата ми С.Г.. Видях подсъдимия А.К. на 08.12.2009г. по
делото на съпругата ми. Само К. видях тогава. Когато аз заминах за Англия –
това ст*** март месец 2009г., К. почна да ми пише SMS-и по джиесема от неговия
джиесем. Аз му имах телефонния номер тогава и го знаех. Преди това сме се
виждали с А.К.. По джиесема сме се чували 1-2 пъти с К.. Също така аз, той и С.
сме се виждали на кафе 3-4 пъти. Преди да замина в Англия всичко беше наред.
Преди да получите SMS-ите от К. сме контактували с него. Докато бях в Англия
също сме се чували с К.. Обади ми се и ме пита всичко наред ли е. Имали сме си
по това време с К. телефонните номера. После вече започнах да получавам SMS-и
от друг телефонен номер, че съпругата ми С. ми изневерява, както и обаж***я
предимно от женски глас. После имах обаж***я от К.. С него имахме четири
разговора докато бях в Англия, като и четирите съм ги записал. Тогава той ми
каза за сайта, че имало мой некролог в Интернет. Аз влязох в сайта и видях
тогава моя некролог записан с музика, и всичко съм го записал, като съм го
представил в полицията. След това в продължение на две седмици не знаех за
колата. Разбрах за нея от него, от К.. Тогава се обадих на съпругата ми С. и тя
ми каза, че колата наистина е запалена.
За палежа на колата ми се обади А.К..
Родителите ми криеха до този момент от мен. Полицията така беше казала за
колата. SMS-ите, които бях получил в Англия нямаха заплашителен характер, а
информативен – за това, че съпругата ми С. ми изневерява и такива работи.
Заплахите започнаха след като се върнах от Англия през декември 2009г. Когато
разговарях с К. по телефона за колата той ми каза някак си как е запалена
колата ми. Не каза кой я е запалил. Каза, че може би някой любовник на С. е
направил това. Имам записан разговора с него оттогава. На носител в компютъра
си имам тези разговори и съм ги предоставил на полицията всичките записи.
Съобщението, че е запален автомобила беше през лятото. От К. разбрах, че от
автомобила нищо не става, че много е изгорял. Когато бях в Англия автомобилът
по документи се водеше на името на съпругата ми С.. Преди да се върна от Англия
никой не е обезщетил или възстановил щетите по автомобила. Лично на мен никой
не ми е давал парично обезщетение или да е възстановявал нещо за автомобила. На
моя тъст В. в Македония също не са му давани никакви пари като обезщетение. Аз
поддържам контакт с тях. В този период, когато е запален автомобила, почти
всички от семейството ми са получавали заплашителни SMS-и – за С. и майка ми ***
И., за това, че ще ми се случи това, което се е случило и с брат й, а той е
починал, беше застрелян. Майка ми и С. споделиха с мен, че тези SMS-и са от А.К..
От никъде не съм получавал до онзи момент заплахи. И аз всъщност не знам каква
и причината и защо са тези заплахи. Лекият автомобил “Фолксваген Голф” го
паркирахме точно до паркинга под прозореца на ***”. Там жиеехме аз, съпругата
ми С., майка ми и баща ми. Семейството ми има два автомобила – един “Фолксваген
Голф 4” и един “Фолксваген Пасат 2”, който е червен, комби /1989г./. Червения
лек автомобил “Фолксваген Пасат” седи и той там паркиран, пред блока. До него
има много паркирани автомобили по принцип. Да, и един бял “Мерцедес” има там
паркиран. Той е с обратен волан. Има там наблизо църква и е много осветено
мястото. Всичко се вижда там, дори и нощно време. Всичките ни коли имат аларми,
които са работещи. Не съм сигурен откога точно и къде се води по адресна
регистрация съпругата ми С.Г. – от миналата година или откакто живеем заедно,
т.е. преди палежа на колата. Даже мисля, че е в ж.к. “*** се води откакто дойде
да живеем там заедно си. Мисля, че тогава си прехвърли регистрацията там. Със С.
живеем заедно от февруари месец 2008 година. Не знам дали точно тогава или кога
като дата си е променила адресната регистрация. Лекият автомобил “Фолксваген
Голф 3” е син на цвят с рег.№ ЕН *** АК. Прехвърлихме автомобила на С. преди да
замина в Англия, за да може свободно да пътува до Македония. Ходихме за
прехвърлянето с договор при нотариус, също по регистрационен талон. Това става
преди палежа на автомобила. Да, сигурен съм, че кореспонденцията с К. е от
телефонния номер на А.К.. Той има LOOP-ска сметка, но не може да ползва тази
сметка. Да, сигурен съм, че това е неговия телефонен номер. Не мога да си
спомня дали е иззето нещо от полицията при палежа на автомобила. Аз съм се
обаждал на А.К., когато научих за палежа на автомобила, за да получа по-ясна
информация, защото беше много добре осведомен за палежа. Преди да замина за
Англия по разговор по телефона не сте ни заплашвал /обръща се към подсъдимия А.К./.
Единствено сте казвал, че нямате нищо против мен и моето семейство, освен това,
че съм българин. В заведение “Шапката”, не знам сега как се казва, имах среща с
Вас /обръща се към подсъдимия А.К./ и бях помолил също разследващия полицай да
дойде с мен там. Известно ми е, че полицията записваше с камера тогава и ни
записваше разговора с К., но това не беше СРС, а просто любителска камера.
Камерата беше моя. Аз просто помолих разследващия полицай – не мога да се сетя
за името, да дойде да снима тогава при срещата ми с К. в това заведение. Този
човек, който снима с камерата тогава е полицай и като такъв го помолих да дойде
на срещата ми с К.. Не мога да се сетя за името на човека. Той работи във Второ
РПУ-Плевен. Не знам какво е записвал този човек тогава, но той може да си снима
колкото иска. Това е любителска камера. Помолих този полицай да дойде с мен и
да снима заради моята сигурност, защото се притеснявах за живота си и за да
бъда сигурен, че К. няма да ми посегне. Този човек, който снимаше тогава е
полицай и мога да го разпозная. Аз го помолих всъщност за това. Просто отидох в
полицията, за да ми вземе обяснения и да разкажа какво знам, и какви са ни били
разговорите с К., и му казах, че искам да дойде с мен на срещата с А.К.. На срещата
в кафето дойдох с частен автомобил, а полицаят не знам с какво е дошъл там. На
17.08.2009г. *** не ме е заплашвал. К. бе описал точно къде е спряла колата, че
там имало едно дърво и дървото е било обгоряло, и изобщо знаеше доста
подробности около самия палеж. Ползвал съм Интернет в Англия. Случаят за
запаления лек автомобил “Фолксваген Голф” не съм го чел в статия по Интернет.”.
показанията на свидетелката К.С.М., дадени в съдебно засе***е: “Не познавам подсъдимите. За първи път
ги виждам тези хора. Работя като инспектор “Детска педагогическа стая” във
Второ РПУ-Плевен. Свидетелката И.М. не я познавам. С нея не съм работила. Аз
разпитвах А.П.П. като непълнолетна и понеже познавам родителите й от преди я
доведоха да снема обяснения. Тогава е присъствала може би и колежката Д.И..
Колегите оперативните работници я доведоха при мен А.. Не си спомням дали са
били в стаята, когато разпитвах А.. Те излизала и влизаха там, но А. е дала
показания тогава без никакъв натиск и това, което е казала е написано. Тя ме
познава добре и не е предизвикан страх у нея..
Колежката Д.И. отговаря за другия район. С нея работим в една стая.
Познавам сестрата на А.. Казва се П.П.П.. Както казах познавам ги от случай от
преди това. Ставаше въпрос за една кражба на едни пари. Те бяха извършители
тогава. Ние се познаваме добре с тях и съвсем спокойно си разговаряхме. След
това А. е идвала пак, понеже такива са тактиките и процедурите – периодично да
ги викат за беседи. А. и П. не са казвали, че са давали показания под натиск
или да искат да дават обяснения пред мен. Аз и майката на сестрите познавам
добре. Аз тогава й снех обяснения на А., понеже е непълнолетна и колегите ми я
водят. Накрая се четат показанията и се пита лицето “Вярно ли е?” и т.н.,
всичко както трябва да е. По закон при разпит на непълнолетен свидетел не е
задължително присъствието на ИДПС. До 14-годишна възраст трябва да е в
присъствието на педагог, а след 14-годишна възраст не е задължително дори
присъствието на педагог и на родителите пред разследващия орган. Аз разпитвам А.П.
като инспектор “Детска педагогическа стая” и това не е разпит на свидетел, за
да й разяснявам права, а обяснения. Не знам когато снемах обясненията на А.
дали е била насаме с полицаите. Не знам дали преди това е била с оперативните
работници, които ми я доведоха. Просто оперативните ми я водят при мен и ние
като педагози трябва да й снемем обяснения. Тогава непрекъснато влизаха и
излизаха колегите от стаята. Бяха от нашите колеги, а също и такива от
“Криминална полиция” влизаха в стаята. Колегите, оперативните работници
доведоха А. за разпит пред мен и имаше непрекъснато движение – влизаше се и се
излизаше от стаята. Вече там те работиха по други техни неща и не знам точно
какво. Докато А.П. беше при мен влизаха колегите и я питаха какво става, как е
и я питаха пред мен, т.е. в мое присъствие. Не, такива неща и заплахи от
колегите спрямо А.П. в мое присъствие не са ставали. За първи път чувам такова
нещо. Нито познавам лицето К., нито някой е казвал на А. за него нещо в мое
присъствие. Сестра й на А. се казва П., но тя вече е пълнолетна и не е идвала
при мен. Това, което А. казва, аз го пиша на компютъра. Пиша, давам й
написаното, показвам й и това е. Изобщо не е имало някакви притеснения. Не си
спомням да съм присъствала на разпита на А.П. пред съдия.”.
показанията на свидетеля К.В.М., дадени в съдебно засе***е: “Познавам подсъдимите задочно, ако мога
така да кажа. Работил съм само с единия свидетел по случая, с П.М.. Работя като
оперативен работник в сектор “Криминална полиция” към 02 РУ на МВР-Плевен. Със
свидетеля П.М. съм работил във връзка с този случай. Спомням си, че имаше
операция на дирекцията и трябваше да отидем много хора на няколко адреса и да
задържим няколко лица по един случай за палеж на лек автомобил в ж.к. “Мара
Денчева”. Тогава аз отидох на адреса на М., задържах го и го заведох във Второ
РУ, и му снехме обяснения. Аз му снех обяснения на М. в моята стая. Тогава
имаше много хора, влизаха и излизаха от стаята. В смисъл, че идваха колеги,
поглеждаха докъде сме стигнали с обясненията на М., нещо интересно казал ли е
по случая с палежа и това е, но не е стоял един или няколко човека с мен в
стаята през цялото време. Аз към момента не бях много запознат със случая.
Задавах на М. насочващи въпроси евентуално, ако каже нещо във връзка с палежа.
Мисля, че пред мен той не призна. Признал е пред други колеги, но това го
разбрах в последствие. Аз съм пуснал на М. заповедта за задържане. Не съм упражнявал
насилие спрямо М. или някого. Просто му обяснявах, че има засечени телефони и
общо взето се опитвах да му обясня да си признае, да каже какво е ст***ло,
защото е само в негова полза. В последствие разбрах, че М. е закарал мисля, че подсъдимия
Ф. *** и там Ф. е запалил автомобила, но това вече го разбирам при разговори с
колеги, оперативки и т.н. Предполагам, че М. е закарал Ф. ***. Мисля, че не ми
е споделял М. за проведени разговори между тях. Колегата К.В. е работил по
случая. Това беше ст***ло в неговия район. Мисля, че преписката е била негово
дело. От дирекцията също трябва да е имало служители, но кои точно не мога да
си спомня. Имаше и още колеги от нашето управление по случая. С други лица –
свидетели, обвиняеми не съм работил по случая. Само с М.. Не ми е известно, че М.
е разпитван в последствие пред съдия. Не съм се интересувал повече от делото.
Беше му снето обяснения на М. пред мен, но мисля, че го предадох после на
водещия разследването. Когато приключих с М., прегледах обяснението, но нямам
спомен какво беше написано.
Не, аз не съм нареждал тогава на П.М. да даде уличаващо обяснение или
обяснения, които уличават подсъдимите К. или Ф. в извършване на престъплението.
Не съм му казвал на М. какво да говори. Не съм му давал написан лист от мен,
нещо което да наизустява, с цел възпроизвеждане при разпит пред съдия. На М. му
беше дадена тогава празна бланка с надпис “Обяснения”, с многоточие и редове
надолу, за да напише сам какво е ст***ло. По принцип така практикуваме. Той сам
си пише обяснението. Обикновено в началото диктуваме само да си напише трите
имена, адрес и телефон за връзка, но съдържание на обясненията не диктуваме. Не
съм му разказвал на М. какво да напише в обяснението си. Пак казвам, аз не бях
много добре запознат със случая. Знаех само, че става въпрос за палеж на лек
автомобил в ж.к. “Мара Денчева” и от общи приказки на оперативки и от колеги,
но конкретно не съм чел материалите по делото. Не съм чел преписката и не съм
се запознавал в детайли със случая. Физическо насилие не съм упражнявал спрямо П.М..”.
показанията на свидетеля К.В.В., дадени в съдебно засе***е: “Лично не познавам подсъдимите. Работя
в сектор “Криминална полиция” като разузнавач. Спомням си, че около юни месец
2009г. съм работил аз, както и други колеги, по сигнал за извършен палеж на лек
автомобил пред блок на територията на ж.к. “Мара Денчева”. Тогава работих във
Второ РПУ и това място, където е извършен палежа на автомобила, беше в района
на управлението. В последствие, на следващия работен ден сме започнали да
извършваме оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на лица,
съпричастни с извършването на този палеж. Не мога да кажа конкретни данни на
лицата, но в последствие може би бяха установени такива, в процеса на работата
и в процеса на извършване на съответните действия. Аз лично доколкото си
спомням работих с някой от лицата, може би с П.М., но не съм сигурен.
Най-вероятно съм работил с някое от лицата. В процеса на
оперативно-издирвателната дейност са придобити данни за лица в близкото
обкръжение на А.К., които в момента се намират в залата и пред залата. От
издирвателните мероприятия към този момент ги установихме, като не мога да се
сетя в хронологичен ред. Например след установяване на лицата сме ги довеждали
в районното управление, за да работим с тях и за да установим съпричастността
им към даденото деяние. Като крайна констатация е, че извършител на въпросния
палеж е подсъдимия Ф., който по събраните факти в последствие беше задържан за
определен период от време с наложена мярка за неотклонение в Следствения арест
и в един момент от престоя си там пожела да говори с прокурор В. ***, направо с
прокурора, за да каже какво се е случило, как и т.н. Така че след определения
му престой на Ф. в ареста, не си спомням колко е бил, но той лично изяви
желание да каже каквото знае по случая. Нямам конкретен спомен преди това Ф. да
е казвал датата на случая, но не съм сто процента сигурен. Мисля, че това беше
през юни месец 2009г. и доста време е минало оттогава. Аз не съм упражнявал
насилие върху никого по случая. Аз лично съм присъствал на разпита пред съдия
на свидетелките П. мисля, че беше и не си спомням точно другите имена. Мисля,
че и на разпита пред съдия на Л.Ф. съм присъствал. Да, присъствал съм, но не
мога да се сетя на кои лица конкретно и съм съдействал за дейността по делото,
и необходимостта от всички тези неща. Мисля, че П.М. беше задържан, но не съм
съвсем сигурен. Мисля, че беше. Аз лично с М. може и да съм работил, но пак
казвам, не съм 100 процента сигурен. Към онзи момент той разказал, че
извършителят на палежа е Ф. и че той лично е превозил Ф. преди и след деянието
или нещо от сорта е казал. М. заявил, че е бил накаран за това от К., но
конкретно не мога да се сетя и да посоча точно конкретни факти и обстоятелства
около това как точно се е изразил. Мисля, че М. има снети обяснения. Мисля, че
когато той е разпитван пред съдия, пак същото е казал, но това беше много
отдавна. Може да се каже, че насоки за разкриване на това престъпление са
добити именно от разказите на П.М.. На някой от лицата, с които съм работил не
съм давал предварително написани листове и да му казвам какво да пише в
обясненията си. Това са пълни глупости. Не съм казвал по никакъв начин на тези
лица какво да пишат в обясненията си, нито да съм им давал предварително
записани някакви неща, които да ги карам да ги запомнят, наизустяват, с цел да
ги възпроизведат пред друга фаза в следствието. Не съм упражнявал психическо или
физическо въздействие върху тези лица, с които съм работил, с цел изтръгване на
някакви насилствени самопризнания от тях или нарочно уличаване на лица в
извършване на престъпления, които те не са извършили. Пак казвам, Ф. след
определено време в следствения арест изяви сам желание да разкаже случилото се
на прокурора и това беше факт.”.
показанията на свидетеля В. *** А., дадени в съдебно засе***е: “Не познавам подсъдимите. Познавам ги
визуално така по делата. Работя във Второ РПУ-Плевен като мл.полицейски
инспектор. Единственото, което си спомням е, че ходих там на мястото на палежа
на лек автомобил пред блок в ж.к. “Мара Денчева”. Имаше сигнал от дежурния и
посетих местопроизшествието, във връзка със запален лек автомобил. Отидох на мястото
и там беше установен лекия автомобил марка “Фолксваген Голф”, син на цвят. В
предната част беше изгорял. Не си спомням да съм работил, с някой от
подсъдимите или свидетелите по делото. На никакви адреси не съм ходил и не си
спомням пред мен да са снемани обяснения на лица по делото.”.
показанията на свидетелката Д.Б.И., дадени в съдебно засе***е: “Не познавам подсъдимите. работя във
Второ РПУ като инспектор “Детска педагогическа стая”. П.П.П. я познавам дотолкова
доколкото колежката ми я води на отчет в “ДПС”. А.П.П. също. И.М. не я
познавам. Това са проявени непълнолетни и малолетни лица на отчет при нас. На
една от двете – А. или П., мисля, че съм снела аз обяснения. Мисля, че беше А.,
на която снех обяснения по това дело. Когато става въпрос за непълнолетно лице
съответно обяснение се снема от инспектор “ДПС”, тъй като в нашите правомощия е
да работим с такива лица. Спомням си, че колегите доведоха тогава двете
момичета А. и П.. Не си спомням датата. Колегите ги питаха някакви неща
отделно, за да разбера за какво става въпрос и съответно аз питах и задавах
уточняващи въпроси. Спомням си общо, че ставаше въпрос за някакъв палеж на лек
автомобил. Подробности не знам, не помня всъщност. Тогава А., едно от
момичетата, каза някакви подробности относно кой на кого бил казал или нещо
подобно. Ставаше въпрос за други лица. Доколкото си спомням те бяха някаква
компания, която се събирала в дома на пълнолетно лице – предполагам господина
/сочи подсъдимия ***/. За палежа доколкото си спомням А. каза нещо по случая,
но то е доста разводнено. Беше ст***ло въпрос за този палеж, изникнаха някакви
имена там в обясненията й, но категорично никой не е упражнявал насилие върху А.П.,
нито психически натиск за обясненията й. В хода на беседата просто тя разказа
това. Никой от присъстващите не е казвал какво тя да заяви и да каже. Не е
диктувал никой нищо на А.П.. И кой да й диктува? Аз съм писала обясненията й на
компютъра, защото има различни почерци и е по-прегледно. След това накрая й се
дава написаното да го прочете. Не съм писали нищо предварително на компютъра по
простата причина, че не съм била запозната със случая. Аз разбрах за случая,
понеже бях извик*** като ИДПС на разпита на свидетелката и понеже това ми е
дейността. Ние разпитваме непълнолетните лица.”.
показанията на свидетеля Д.Д.Д., дадени в съдебно засе***е: “Не
познавам подсъдимите. Към 2009г. юни месец съм работил като мл.технически
експерт към ОД на МВР-Плевен. Имам бегли спомени, че тогава в ж.к. “Мара
Денчева” посетихме запален автомобил. Направихме оглед на местопроизшествието и
в близост до автомобила си спомням, че бяхме намерили запалка и бутилка. Аз бях
като технически експерт тогава.
По принцип да, в такива пликове
запечатваме веществените доказателства. Мой е подписа върху плика. Да, мисля,
че това са веществените доказателства по случая – шише със запалителна течност
и запалка. Те бяха намерени в близост до запаления автомобил. Не си спомням
какъв беше автомобила. Нямам спомен дали е имало течност в бутилката. Не си
спомням каква е била бутилката и вместимостта й. Не си спомням в такъв вид ли е
била бутилката, когато я намерихме. беше изготвен от мен и албум със снимков
материал, както си е реда.
Да, това е албума и там е моят
подпис /фотоалбум със 9 бр. снимки – лист
4-7 от досъдебно производство № 1539/2009г. по описа на РП-Плевен/.”.
показанията на свидетеля А.З.Г., дадени в съдебно засе***е: “Не познавам подсъдимите. Спомням си за
случая през 2009г. лятото, когато присъствах на оглед на запален автомобил.
Аз живея в ж.к. “***. През нощта
беше запален автомобила и сутринта я видях, понеже моята кола е в близост до
тази, която изгоря. Имаше полицаи на мястото и собственика на автомобила. Не
знам дали беше собственика на автомобила всъщност или роднина на собственика.
Тогава полицаите ни помолиха да станем поемни лица, понеже бяха намерили
някакви доказателства. Аз присъствах там и доколкото си спомням имаше някаква
обгоряла бутилка. Запаления автомобил беше марка “Фолксваген Голф 2”. Мисля, че
беше тъмно син на цвят. Беше обгорял отпред. Такива са ми спомените поне. След
като се подписах, ние тръгнахме с жена ми, а полицаите ост***ха на място.
Тогава четох огледния протокол. Вярно беше всичко отразено в него, след като
съм се подписал...
Не си спомням дали тази бутилка и
запалка, които ми предявявате сега са същите. Не мога да кажа дали тази бутилка
тук е същата, която беше намерена на огледа на местопроизшествието. Подписът
положен върху плика е мой. Най-вероятно в този плик са били поставени
веществените доказателствата. Не мога категорично да кажа дали е имало течност
в бутилката, която намериха тогава, но мисля, че нямаше. В момента, в който
някой е казал: “А, бутилка!”, аз не съм бил. Буквално ние с жена ми минавахме
оттам, отивахме на работа и полицаят каза: “Ето, намерихме бутилка” и ни попита
дали ще станем поемни лица. Накараха ни да се подпишем на протокола. Всичко
отне най-много 10 минути.”.
показанията на свидетелката П. *** Г., дадени в съдебно засе***е: “Не
познавам подсъдимите. Присъствала съм през 2009г. лятото при оглед на
местопроизшествието при запален автомобил в ж.к. “Мара Денчева”. Беше към 08:00
часа и нещо или 08:30 часа. Тръгвахме за работа и при огледа на автомобила
имаше полицаи. Човекът, на който е автомобила беше при огледа. Всъщност той
автомобилът беше на сина му. Каза, че при огледа са установили вещи. Полицаите
записваха какво са намерили и съответно това бяха запалка и шише. Това беше
всичко. Намериха тези вещи до самия бордюр точно. Така както е тротоара, до
бордюра, където паркират колите.
Да, в този плик бяха запечатани
тези намерените вещи /1 бр. бяла
пластмасова запалка и 1 бр. обгорена пластмасова бутилка/. На плика
фигурира моят подпис. Доколкото си спомням това беше шишето, но запалката не
мога да си спомня. Мисля, че е тя. Като цвят не си спомням запалката. Да,
тогава бяха намерени запалка и шише. Мисля, че течност в бутилката нямаше.
Мисля, че беше празна бутилката. Такава беше. Не си спомням при огледа някой да
е правил снимки. Може би е била направена тази процедура вече. Не съм
присъствала в началото на огледа. Те бяха вече там полицаите и ние тъкмо
тръгвахме за работа. Може би всичко общо с процедурите по записването, да сме
били около половин час до автомобила. Подписах се на плика с веществените
доказателства и полицаите имаха някакви протоколи там. Честно казано аз не съм
чела протокола. Само обърнахме внимание на запалката и бутилката. Протокола
беше от няколко листа. Не си спомням дали имаше писано на него. Сух беше плика,
в който бяха веществените доказателства. Тогава на огледа като поемни лица
бяхме заедно с предния свидетел, който разпитахте. Той ми е съпруг. Заедно
тръгвахме за работа и заедно си тръгнахме от местопроизшествието след това.”.
показанията на свидетелката П.П.П., дадени в съдебно засе***е: “Познавам
подсъдимите. От обща компания сме. Не знам откога ги познавам. Приятелски
отношения имаме с подсъдимите. Мисля, че съм разпитв*** от дознател. Аз съм
по-малката сестра от делото за блудства. Иначе съм средната сестра, понеже сме
три сестри. А.К. го познавам и Л.Ф. го познавам. На Л.Ф. му викат “***”. Не си
спомням много за случая с К. и Ф.. Разпитваха ме тогава в полицията дали ги
познавам. Питаха ме и за някаква кола. С. не я познавам. Аз не знаех нищо и не
знаех какво да кажа за тази кола.”.
“...Вярно е това, което
прочетохте. Не бях запозната с тази кола. Полицията ме уведоми, че сестра ми е
ходила и т.н. Тогава и аз писах това, което са казали другите двама. Същото това
не съм го казвала пред съдия. Това съм го писала, когато ме викаха в полицията.
Писала съм обяснения на ръка тогава. Във Второ РПУ до гарата ми снеха
обяснения. Не знам кой ми сне обясненията тогава. П.М. беше тогава с мен горе и
него го караха да пише обяснения, а след това и тук в съда. Аз не съм влизала в
съда изобщо първият път, когато водиха сестра ми *** и П.. В съда тогава
влязоха само те. Едва след няколко дни ме викаха мен в съда. Тогава говорих и
дадох устни показания в съда, а не писмени. Не помня какво говорих тогава. Не
съм ходила в ж.к. “Мара Денчева”. Да, на разпита пред съдия в съда аз говорих.
Вярно е това, което прочете съдията, но аз не знаех, че е запалена колата. След
това разбрах. Аз не знаех въобще за какво става на въпрос, когато ни заведоха в
полицията. Чак там разбрах. По принцип от полицаите разбрах, че колата е
запалена. Не съм чула подсъдимият А.К. да е плащал пари на Л.Ф. или да се
договаря с него да запали автомобил. Във Второ РПУ полицаите ме заплашваха, за
да дам тогава тези показания. Заплашваха ме, че няма да пуснат приятеля ми П.М..
Не знам кой е полицаят, който ме заплаши, но каза, че приятелят ми П.М. е в
клетка и няма да го пуснат, ако не кажа тези неща, дето съм ги писала и казвала
тогава. Пострадалата – собственичката на колата, не я познавам лично. Знам
само, че се казва С.. Виждала съм я на снимка на телефона на А.К.. Не знам дали
съм ги виждала заедно С. и К., не си спомням. Полицаите в РПУ-то ме караха да
говоря срещу А.К.. Това ме караха общо взето, а именно да напиша, че знам тези
неща за колата, за палежа и т.н. Да напиша, че знам, че А.К. е виновен за това.
Те ми казаха и ми обясниха, че сестра ми *** е ходила с *** там да гледа за
колата и че К. ги е карал да гледат за тази кола. Това ми го казаха в полицията
и казаха да го напиша, защото давах писмени обяснения тогава, а след това да го
кажа и пред съдията в съда.”
показанията на свидетелката П.П.П., дадени на досъдебното
производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.1,
т.1 от НПК: “Познавам лицето А.К. от 2-3 месеца. Запозна ме Л. по прякор „***”,
той му беше шофьор. В добри отношения сме с К.. След като се запознахме се
срещахме в апартамента на К. ***. С приятелят ми П. *** и започнахме да ходим в
К.. Когато сме се събирали сме били: аз, П., К., сестра ми ***, *** и ***.
Когато сме се събирали К. ни е разправял, че има приятелка С., че й е купил
кола и че й плаща образованието. Той каза, че тя е пуснала някаква заповед да
не я доближава и сега не са заедно. К. е
пращал сестра ми *** да оглежда колата на С. и Л. е пращал на паркинга пред
блока в кс „Мара Денчева”. Л. също е карал и моя приятел П. да ходят и да
оглеждат колата. Бях там когато Л. каза на П. „ела да огледаме колата”. Един
път беше това. Не зная да са обещавали пари на П.. Л. преди няколко седмици се
обажда на П. и му каза, че К. му праща някакви пари да му свърши някаква
работа, но моя приятел не се съгласи. За запалената кола на С. научих вчера от
сестра ми и ***, те ми казаха. Според мен *** е запалил колата на С..”.
показанията на свидетеля П.В.М., дадени в съдебно засе***е: “Познавам
подсъдимите и двамата. Единият подсъдим – А.К. ми е братовчед, а вторият
подсъдим – Л.Ф. ***. Просто сме познати с него. Не сме в лоши отношения, от
едно село сме. Нормални отношения имаме. На разпита пред съдия казах неща,
които казах в полицията, защото в 07.00 часа сутринта ме взеха във Второ РПУ и
там държаха до 12.00 часа на обяд без да ми казват защо и без да ми дадат да се
обадя на някого. Оттам нататък ми дадоха 24 часа задържане. После през 30
минути един полицай идваше да ме пита дали съм измислил нещо по въпроса, но аз
до този момент нищо не знаех. След това в 16:00-17:00 часа вечерта дойде този
същият полицай, отключи клетката и ме пратиха горе в една от стаите, като ми
казаха, че А.К. е платил да запали автомобила на С., че аз съм го бил возил и
такива работи. Изобщо не можах да разбера нищо по тази история, защото нищо не
знаех дотогава. Полицаите ми казаха, че ако не искам проблеми след това, да
кажа, че аз съм возил Л.Ф. до едно училище – не помня името на училището, че
съм го оставил там и след 10 минути съм го взел. Това трябваше да го кажа, за
да си нямам проблеми след това. Не си спомням кога ст*** това нещо. Точна дата
не си спомням и не мога да кажа. Задържат ме, разпитват ме в полицията и ме
карат после пред съдия. Това всичкото става за деня, в същия ден на задържането
ми. Не ми дадоха да се обадя по телефона на никого. Дадоха ми също бланка да
напиша дали съм болен от нещо, дали имам нужда от лекар и такива неща. Аз
казах, че имам алергия под формата на астма от мухъл, плесен и такива работи, и
че от задух от плесента и мухъла може да ми потрябва помощ с помпичка, но те не
ми дадоха да попълня в бланката тези неща за алергията. След това ме разпитаха
пред съдия. В полицията ми наредиха да кажа пред съдията, че вечерта всички сме
били заедно – А.К., Л.Ф., П., *** и аз, и в еди си колко часа аз съм возил Л.
до някакво училище с моята кола, че съм го оставил там и след 5-10 минути съм
се върнал на същото място, и съм го взел. Съдията беше мъж и там пред него
казах същото. Освен този мъж съдията и секретаря в залата, ако не се лъжа,
имаше и още един мъж, но не съм много сигурен. С мен влязоха и полицаите, които
ме доведоха. Аз говорих там пред съдията, не пишех.”.
“...Не е вярно това, което
прочетохте. Казах го, но по наредба на полицаите, които ме задържаха. Това ми
го разказаха те, но първо го бяха написали. Не знам кой полицай ми го разказа,
не ги познавам. Номера на джиесема ми към онзи момент 30.06.2009г. е
**********. После те ме доведоха тук направо в съда и съдията ме разпита.
Дознателят беше мъж. Не знам кой го е писал в полицията това. Те не са ми го
давали листа с написаното, само ми го показаха, прочетоха ми го един път и
полицаят ми го даде за малко, като каза, ако не искам проблеми да кажа същото
пред съдията. Този дето ме разпита идваше в клетката през около 30 минути, но
аз нямах часовник в клетката. Не помня кога ме задържаха. От това, което
прочетохте току-що няма нищо вярно. Аз никъде не съм ходил с Л.Ф. тогава, не
съм го карам с колата. Написаното, което полицаите ми прочетоха и дадоха за
малко, беше текст от две страници. Бележки по написаното за това какво да кажа
пред съдията, не съм си водил. Прочетоха ми го един път там в полицията и после
аз лично го прочетох един път. Този, който ме заведе в съда ми го прочете един път
и след това каза, че същото трябва да кажа пред съдията. Да, разясни ми се
наказателната отговорност по чл.290 от НК за лъжесвидетелстване. В текста от
две страници беше написано, че два пъти съм ходил заедно с Л.Ф. да оглеждаме
колата, защото ни е пращал А.К.. Не беше написано в текста, че след случилото
се, за когато Л.Ф. е казал, че сме запалили колата, сме отишли при баба ми.
Полицаят каза, че е важно да го кажа. Ние с А. ***. Не знам къде е бил К.
тогава и аз не знам откъде знае полицаят, че точно ние сме извършили това
деяние.
Не знам, не мога да определя с
какъв почерк беше написано това, което ми дадоха да прочета. Беше ръчно
написан. Четливо горе-долу. Не мога да кажа каква беше големината на буквите.
Нормални букви бяха. Не знам колко думи средно имаше на ред. Не ми е правило
впечатление това нещо. От това, което беше ръчно написано като текст, пред
съдията пресъздадох всичкото, че и повече. И ти да стоиш един ден там /обръща
се към адв. Е./, да те бият и да не знаеш за какво става въпрос, и ти ще кажеш
много неща. Нямам медицинско удостоверение. Това, че ме удряха в полицията не
мога да го докажа, защото не съм имал телесни повреди. Около 40 минути може би
го четох този текст в полицията. Може и да не съм го запомнил цялото, но един
път го прочетох и след това полицаят ми го прочете. После лично пред мен
полицаят скъса листа и не знам къде ост***. Имам средно образование. Завършил
съм Строителния техникум в Плевен. Завърших с успех някъде около “Добър 4”, но
не мога да кажа точно. Да, познавам П.П.П.. В залата е /сочи свидетелката П.П.П./.
С нея сме гаджета вече над година. В деня, когато ме задържаха бях първоначално
в апартамента на А.К.. Бяхме там в неговия апартамент и после аз закарах П. до
тях. Оттам отидох да взема майка ми за работа и като се прибрах ме задържаха, и
ме заведоха в полицейското управление. Аз оставих първо П. у тях, а ме
задържаха, когато се върнах сутринта у нас да взема майка ми за работа. Рано
сутринта аз съм се върнал в къщи от апартамента на К., като първо оставих П. у
тях. Когато ме задържаха първо ми сложиха белезници и казаха, че ме карат във
Първо РУП. Не са ме питали нищо тогава полицаите. И майка ми и баща ми бяха
тогава. Полицаите не ми казаха за какво ме задържат. По време на задържането
майка не беше там в полицията и не помня кога дойде после. Аз се обадих след
това към обяд по личния телефон да кажа, че съм задържан за 24 часа. Баща ми не
е идвал в полицията, само майка ми. Гаджето ми П.П. също е вик*** в РПУ-то и
когато ме качиха горе, тя беше там. Аз не знам А.К. да е уговарял Л.Ф. да пали
някаква кола. Не поддържам показанията си пред съдия. В полицията ме биха и
мога да разпозная единият от полицаите.
Не си спомням кога разбрах за
палежа на автомобила, след това е било. Като дата не мога да кажа кога ме
задържаха от полицията. Не, Л.Ф. не ми е казвал, че А.К. го е пратил да запали
автомобила на С.. Не, Л. не ме е карал да го карам с колата на разни места.
Точно пък тази вечер, за когато ми казаха, че е запалена колата, може би не сме
били и заедно с Л.Ф.. Когато ми взеха обяснения в полицията, ми казаха да кажа,
че въпросната вечер – не мога да кажа датата, ние сме били заедно с Л.Ф.. Не
знам точно коя е тази дата, не си спомням. Не знам кога точно разбрах за това,
че автомобила е запален. От полицаите го разбрах това, че е запален автомобила.
Не сме обикаляли тогава с автомобил въпросната вечер. С *** сме приятели. Да,
преди сме я вземали *** от апартамента на К. с моята кола, но въпросната вечер
не знам. Аз не знам точно датата на това нещо, което е ст***ло, но сме ходили
там в апартамента на А.К.. С. я познавам. Не знам какъв автомобил притежава и
не ме интересува личния живот на С., за да знам. А.К. не ми се е обаждал по
джиесема след палежа на автомобила.”.
допълнителен разпит
ВЪПРОС НА СЪДА: Има ли някой от тук присъстващите в залата, който е бил в
полицията тогава във връзка с това, което заяви в предходно съдебно засе***е,
че си бил задържан, разпитван, бит и че са ти казвали какво да пишеш с нещо
написано на лист? – Да. Тогава беше
този свидетел с очилата /сочи свидетеля К.М./. Само той. Той беше един от тези,
които ми оказаха тогава въздействие. Ние бяхме в неговия кабинет. Аз бях
заведен там и така предполагам, че е неговия кабинет. Той ми каза един вид какво
трябва да направя от гледна точка на това, че там съм стоял един-два часа и не
знам за какво става въпрос. Той беше човекът който ми даде написаното на лист
хартия да го прочета и когато после дойда в съда да мога да го кажа при разпита
ми пред съдия. Първо той ми даде да го прочета и после ми каза, че ще идвам и в
съда на разпит. Там в полицията бях писал едно обяснение. Прибраха ме долу в
килиите и после този свидетел /сочи К.М./ ме качи, даде ми този лист и каза, че
това, което съм написал няма нищо общо. След това аз четох листа и той го взе,
скъса го и го изхвърли.
Този свидетел /сочи К.М./ не мога да кажа, че физическо насилие ми е
упражнил, но аз не съм съгласен с това нещо той да ми дава този лист хартия и
да ми казва какво да правя и казвам, след като аз си имам собствено мнение.
Физическото насилие беше от стр*** на заплахи, а не от побой. Заплахите от него
бяха, че той може да направи така, че може да останем аз, баща ми и майка ми
без работа, да останем на улицата. Той знае, че имам родители и че работят. Той
М. беше един от тези, които дойдоха в къщи да ме вземат от нас. Родителите ми
бяха в къщи. Към онова време те работеха, но същата сутрин когато ме взеха
полицаите беше още рано и родителите ми не бяха излезли за работа. Баща ми
работеше тогава в “Енергото”, а майка ми в една шивашка фирма “***” се казва.
Там в гр. Долна Митрополия има база на “Енергото”, а шивашката фирма, където
майка ми работеше се намира в началото на гр. Плевен, но не мога да кажа точно къде.
Полицаите упражниха върху мен физическо насилие. Аз бях бит тогава, но този,
който ме би не е сред присъстващите свидетели тук в залата. Този, който ме би
тогава ме би в главата, тук в тила и също с шамари от ляво и от дясно по
бузите. После бях разпитван пред съдия. Тогава пред съдията тези неща, които
казах на Вас за физическото насилие и това, че съм заплашван и бит не съм ги
казал на съдията, понеже полицаите влязоха тогава с мен в залата при разпита.
Мои са подписите отпред и отзад на заповедта /Заповед за задържане на
лицето П.В.М. от 30.09.2009г. – лист 168 по делото/. Не знам кой го е писал
това отзад на заповедта. Тогава първо ме попитаха дали имам някакви
здравословни проблеми и аз казах, че имам, но те ми казаха, че нямат време да
се занимават с мен. Господинът с очилата /сочи свидетеля К.М./ ми го каза това,
а аз имам здравословни проблеми. Имам алергия към мухъл, към плесен и много
други работи. Не съм съгласен с това да ми казват какво трябва да говоря пред
съдия. В момента съм съгласен единствено с това, което дадох като показания
пред този съдия предния път. Предния път не съм посочвал като имена лицата,
които са ме заплашвали и били, защото не ги знам, а на разпита пред съдията
двама полицаи бяха с мен и не съм казвал на съдията за побоя. Това беше пак в
съда, но тогава бях под техен надзор.”.
показанията на свидетеля П.В.М., дадени на досъдебното производство пред съдия,
прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК: “Л.Й. с
прякор *** с него съм приятел от малък. К. по прякор *** го познавам пак от
малък, но той ми е и роднина. Събираме се по някога у К., в апартамента му,
който е под наем в ІХ квартал, бл.***, незнам апартамента. Събираме се като
приятели да си говорим, не всеки път правим купони. Събираме се аз, Л., К., П.,
А. и ***. Някой път са присъствали и негови приятели македонци, приятели на К..
Знам от Л., че К. го е пратил да запали автомобила на С.. Л. ми го каза няколко
дена преди случилото се – преди палежа на автомобила. Каза ми „К. ми е дал
определена сума да запаля автомобила на С.”. Вечерта, когато автомобила беше
запален Л. ми позвъня да го закарам до едно място и след това да отида да го
взема. Не знае нито къде ще ходим, нито какво Л. ***, взех Л.. Беше късно, не
помня колко часа и го оставих пред ОУ”Й. ***”, което се намира в жк Мара
Денчева. Той на мене ми каза да направя няколко обиколки на улици, които преди
това ми показа. Каза ми да го оставя, да направя една обиколка по тези улици и
като се върна на мястото, където съм го оставил, да го взема, ако е там. Не
мога да кажа на коя дата става точно това. След като го оставих аз направих
обиколка на улицата и като се върнах той беше там. Взех го и се върнахме в
апартамента на К. и взехме моята приятелка и ***. В същото време при
изпращането вратата на апартамента на К. се е затворила и той е ост***л
навънка. След това той се качи в автомобила на Л. ***. Ние вървяхме двете коли
в комплект. Аз бях само с П., а той беше с К. и ***. От Л. знам, че е оставил К.
***. А след това Л. дойде да спи в къщата на баба ми, където бях с П.. В
момента, в който го оставих на улицата до училище Й. ***, Л. ми каза, че отива
да запали една кола. Аз не му повярвах, защото това не е малко престъпление и
защото нямаше нищо в ръцете си, в смисъл запалителни вещества и други подобни.
След като върна и аз го взех, но не съм видял да има пожари, защото блока е зад
паркинга и не се вижда. Аз от Л. знам, че колата , която е трябвало да запали е
Голфа на С.. От него разбрах, че е свършил работа. Това ми го каза, когато
бяхме вече в баба ми в с.Победа. Каза ми
„свърших работа”. На другия ден К. ми се обади на мене лично по телефона и ми
съобщи, че някой е запалил автомобила на С.. Аз не отговорих нищо. С. и К. са
били приятели, имали са някаква връзка по приказките на К.. Аз не знам нищо за
тези отношения. Искам да добавя, че преди тази случка с Л., К. ни е пращал мене
и други хора да проверим дали автомобила на С. стои на паркинга пред блока. Аз
лично съм ходил два пъти да проверявам дали колата е там. Не съм предполагал,
че К. може да поръча на Л. да запали тази кола, защото от К. съм чул, че той е
дал парите на С. за колата. Аз пари от Л. не съм взимал.”.
показанията на свидетелката А.П.П., дадени в съдебно засе***е: “Познавам
подсъдимите от приятеля на сестра ми П. – П.М.. П.П.П. се казва сестра ми.
Приятелят й е свидетеля П.М.. Първо ме разпита К.М. от “Детска педагогическа
стая” и след това дознател в ст.412 във Второ РПУ-Плевен. Там беше и И.М.. Не
помня кога беше това като време и дата. Пред съдия също съм разпитв***. Не
помня за какво ме разпитваха пред съдията. Познавам подсъдимия А.К.. И двамата
подсъдими ги познавам от П.М. и сестра ми П.П.. С. не я познавам. Не са се
събирали никъде сестра ми П., П.М. и С.. Първо К.М. ме разпитваше и аз отговарях.
Питаха ме за някаква кола. Аз нищо не знаех, ама те там си пишеха самички. К.М.
пишеше на компютъра нещо все едно аз съм го казвала. Тя си пишеше и това е. Не
знам какво е написала накрая. Тя го извади написаното, разпечата го от
компютъра и го даде на другия съдия. На мен не ми дадоха такъв лист. После ние
дойдохме тук в съда, пак с К.М.. После дойдоха двама дознатели, които не
познавам и влязоха в зала № 5 на съда. Там ни разпитваха пред съдия. Тогава пак
мълчах на разпита пред съдия. Тогава пред съдията никой не пишеше и нищо не
казах.
“... Не е вярно това, което
прочетохте току-що. Нищо не казах тогава пред съдията. /Свидетелката плаче/.
Пред съдията ме разпитваха за тази някаква кола на С.. Не знам защо ме
разпитваха за тази кола. Аз нищо не знаех за тази кола. На разпита пред съдия
отговарях на въпросите. Питаха ме за колата и аз отговорих на въпросите на
съдията. Съдията беше мъж, сигурна съм. Доведоха ме пред съдията в съда с К.М.
и двама дознатели имаше. Плача, но нищо не ме разстройва в момента. Не съм била
в апартамента на К. и да съм била свидетелка той да кара Л.Ф. да отиде в бл.9 и
да запали лек автомобил “Фолксваген Пасат”. Не съм ходила с Л.Ф. вечерта да
проверяваме за автомобил пред този блок. Аз не знам дали С. изобщо има
автомобил. Не знам дали С. има гадже. Аз не я познавам С.. Никога не сме ходили
пред този блок да проверяваме за автомобил. Не знам да са имали някакви
отношения С. и А.К.. К. не ми е казвал, че е поръчвал на някакви хора да
запалят някакъв автомобил. Не знам изобщо, че е запален някакъв автомобил.
Когато ме извикаха във Второ РПУ бяхме с К.М.. Тогава П. ми се обади. В РПУ ме
разпитваха откъде ги познавам подсъдимите /сочи подсъдимите Л.Ф. и А.К./, дали
сме се събирали с тях и такива работи. За нещо конкретно не са ме питали. За
запален автомобил не са ме питали полицаите. Когато К.М. ме разпитва беше и
другата й колежка, тя и още един дознател там. Не знам какво се пишеше, когато
ме разпитваха пред съдията. В протокола пред съдия не знам какво се пишеше.
Така пишеше тогава секретарката, както и сега. Каквото казвах, това пишеше. Аз
не съм чела протокола тогава пред съдията.
Аз съм го подписала този протокол
/Протокол за разпит на свидетел при условията на чл.223, ал.1 от НПК пред съдия
от 30.09.2009г. по ч.н.д.№3344/2009г. по описа на РС-Плевен – листове 30 и 31
от досъдебно производство № 1539/2009г. по описа на РП-Плевен/.
Да, имаше такъв апартамент в блок
“***”, който се държеше от А.К. и се събирахме там. Събирахме се там аз, П.М. и
сестра ми П.П.. Познавам марките автомобили. Да, правя разлика между лек
автомобил “Фолксваген Голф” и лек автомобил “Мерцедес”. Аз само разбрах там
имало лек автомобил “Мерцедес” и лек автомобил “Фолксваген Пасат”. Познавам гр.
Плевен. Жилищен комплекс “Мара Денчева” се намира преди “Кайлъка” и нагоре също
е “Мара Денчева”. Блок ***” се намира до училищата там, до училище “Й. ***”
трябва да е. Не съм търсила там бял автомобил “Мерцедес”. Не съм казвала нищо
на никого за бял “Мерцедес”. Не, не съм присъствала на среща между А.К. и Л.Ф.,
когато К. да е убеждавал и карал Л. да пали някаква кола. Когато сме ходили в
дома на ***, там не е имало снимки на С.. Не знам как се е появило в протокола
за разпит пред съдия това за червения автомобил “Пасат”. Никой не ми е казвал
да го казвам това тогава.”.
допълнителен разпит – “От тук присъстващите
свидетели в залата няма такъв, който да ми е оказвал натиск, въздействие по
време на обясненията ми тогава и да ми дава лист с написано, което да запомням
и после да възпроизвеждам пред съда. Д.Б.И. я познавам. Тя беше там, когато ми
снеха обяснения в управлението. Тогава аз не съм ги писала тези обяснения, а тя
Д.Б. ги пишеше на компютъра. После това, което тя беше написала, аз съм го
чела. Тези неща, които бяха написани на листа като снети обяснения на компютъра
тя си ги написа сама. Не помня какво беше написано. Чела съм ги обясненията
тогава, но вече не помня какво пишеше. Аз не го помня вече, за да кажа когато
съм прочела написаното, дали е било вярно. Тогава се съгласих с написаното.”.
показанията на свидетелката А.П.П., дадени на досъдебното
производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК: “юни месец преди да свършим училище, един приятел *** по националност
македонец ми се обади на мене и на сестра ми и на И. да отидем до един негови
приятел на купон в блок *** в гр.Плевен. Ние отидохме и там се запознахме с А.К.
с прякор ***. След това сестра ми тръгна с едни негов роднина П., бяха
приятели. Започнахме да ходим у А.К. в блок „***” в апартамента му, почти всеки
ден ходихме там. Събирахме се аз, сестра ми - П.П.П., И.Д.М., гаджето на сестра
ми П. и Л., по прякор *** и разбира се А.К.. Един път бяхме аз, Л. и ***-А.К.
бяхме в апартамента му към 23-24часа. Това става тази година, след 30 юни,
когато бях свършила училище. А. каза на Л. *** Денчева да види дали има един
бял „Мерцедес” и един червен „Пасат”. Аз ходих с Л. вечерта да проверим. Като
се върнахме казахме на К., че само „Мерцедеса” е там. Този „Мерцедес” е на
гаджето на С., не съм сигурна как се казва, но май Н.. Два дена не бяхме ходили
у К., като отидохме той каза пак на Л. да отидем да проверим за тези коли. К.
искаше да проверим дали там са колите, защото ако са там тези коли значи С. е
там с гаджето си. На следващия път като отидохме да проверим бяхме аз, *** и Л..
Видяхме, че и двете коли бяха там и се прибрахме у К. и му казахме. Аз го
попитах за на С. „Голфа”. Аз го попитах, къде е „Голфа” й. Той ми отговори, че
е изгорял. Аз го попитах „как така”. Той ми отговори, че е поръчал на някой
хора да го подпалят. Не ми каза на кои хора е поръчал да го запалят. Знам, че
май пред 9 блок е бил запален. Май преди А.К. и С. са живеели заедно на
съпружески начала, защото в апартамента на К. има техни общо снимки. Според
мене той ревнуваше, защото той всеки ден ходеше в едно кафе, където и С. ходи.
Друго за „Голфа” на С. не знам. Единственото, което чух от К. е, че е поръчал
на някого да го запали.”.
показанията на свидетеля П.Г.П., дадени в съдебно засе***е: “Познавам
единствено подсъдимия Л.Ф..***, “Криминална полиция”. Лицето Ф. го познавам във
връзка с разследване на случай за палеж. Аз по принцип не съм се занимавал с
целия случай и не съм в час с нещата, затова не мога да кажа подробности.
Единствено мога да кажа, че проведох беседа с Л.Ф. и той ми заяви тогава какво
е ст***ло, но ако е възможно, моля да се прочете този разпит, за да няма
разногласия после.
“...Вярно е това, което прочетохте. Във връзка
с настоящия случай като служители на полицията доста колеги работиха, но не
мога да си спомня кои точно. Не мога да кажа кои са. Аз бях извикан, че
трябваше да се свърши нещо, като помощ бях извикан. Това, което прочетохте е
казало тогава момчето – подсъдимият Л.Ф., пред мен.”.
показанията на свидетеля П.Г.П. дадени на досъдебното
производство и прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.4, във вр. с
ал.1, т.1 и т.2 от НПК: “По време на беседа във връзка ми с работа по
разследването по Д № 1539/2009г., по описа на РП- Плевен, разговарях с лицето Л.Ф.
***. В нея той ми сподели , че лицето *** му се е обадил по мобилния телефон и
го е попитал иска ли да изкара малко пари. Той се бил съгласил, че му трябват
пари за застраховка на колата му. Разбрали са се били да се срещнат в село - ***
или в с. ***. На уречената среща в с. *** са се срещнали двамата и *** с червен
лек автомобил "Опел Омега" са отишли в с. *** да му покаже бял или
сив автомобил "Лада Нива", къде стои паркир*** и му и казал, че тя
трябва да се запали. Ф. ми каза, че като са отишли на място не е видял такъв
автомобил. След това са се върнали в с. *** и *** му е дал 20 лв. като му е
казал , че ще му даде и други пари при може би свършена работа. Пред мен заяви,
че не е имал намерение да пали каквото и да е, а просто да вземе пари от Бенчев
и да плати застраховката на колата.”.
показанията на свидетелката И.Д.М., дадени в съдебно засе***е: “Познавам подсъдимите. Запознахме се в
едно заведение. Да, сигурна съм. Един общ приятел ни запозна. *** се казва.
Разпитв*** съм от разследващ полицай. Всичко това, което не помня какво съм
казала, полицаите от Второ РПУ ме принудиха да го кажа. Първо ми го разказаха и
после ме накараха да го кажа. Ние бяхме в къщи с А. и тогава П. ни звънна да
слезем до Второ РПУ, без да ни каже защо. Когато слязохме с А. до Второ РПУ ни
викнаха при К.М. и те почнаха да разпитват първо А. и след това мен ме викнаха
да ме разпитват. Казаха ми за какво са ме викнали. Казаха ми, че е ст***л
някакъв палеж на кола и почнаха да ми казват, че ако не кажа това, което
трябва, ще ме заведат в ТВУ и ще кажат на майка ми, на баща ми и т.н. Трябваше
да кажа, че подсъдимият Ф. е запалил колата. Не знам каква кола. Не казаха къде
е тази кола. Не ми казаха каква марка е автомобила. Казаха ми само “кола”. Не
казаха цвят и марка на автомобила. За населеното място също не ми казаха къде е
колата. Заплашиха ме с това, че ще кажат на майка ми с какви хора съм се
събрала и ще ме заведат в ТВУ. Полицаите ми казаха, че тези хора, с които съм в
една компания – А.К. и Л.Ф., не са добра компания за мен. Когато отидох във
Второ РПУ не ме питаха дали познавам Ф. и К.. Това е. Нищо друго не ми казаха.
Не помня кой проведе разпита. Влязох с А., но разпитваха само нея. К.М. не
присъстваше.
“...Не е вярно това, което прочетохте. В началото, че сме се събирали всяка
вечер у К. да, но за след това не е вярно. Те полицаите ми казаха, че като ме
питат трябва да кажа така, както те са ми казали. Не си спомням какво са ми
казвали да говоря тогава. Понеже и след това ме викаха да говоря пред съдия и
аз знаех за какво ме викат. Казах същото. След това И.Х. ме вика за свидетел.
Не съм се усмихвала. Не че съм доволна, от нищо не съм доволна. Не ми е смешно.
Не съм се усмихвала на подсъдимия К., просто се обърнах към подсъдимите. Не
помня кои бяха полицаите, когато ни извикаха във Второ РПУ. Не знам дали ще ги
разпозная като ги видя. Мъже бяха. Единият от тях беше облечен в полицейска
униформа и другите двама бяха цивилни. Другите двама не бяха много високи. Бяха
нормални. Не помня някакви други техни белези. Бяха облечени с риза и панталон.
Бяха с къси коси, нормално. Не са дебели, нормално слаби и не си ги спомням.
Мисля, че беше преди обяд, когато отидох във Второ РПУ. Мисля, че в 11:00 часа.
С А. отидохме заедно там. В РПУ-то само П. излезе и я видяхме там. Не съм я
питала за какво става въпрос. Те минаха покрай нас и тя ни каза “Здрасти!”,
нищо повече. Към момента, в който съм давала показания учех. Да, посещавах
училище “******”. Аз бях там в девети клас, а случаят беше през лятото.
Постоянен адрес ми е село ***. Тук в гр. Плевен живея у П. и А. със съгласието
на моите родители. Успехът ми от миналата година е “Добър 4”. Много пъти сме
ходили там в дома на К. в блок “***”. Полицаите ме разпитваха къде живее А.К.. Полицаите
в РПУ-то ме питаха дали съм ходила в блок “***”. Да, аз съм ходила на този
адрес много пъти, но не съм ходила сама, а с А. и П. съм ходила в блок “***”.
Запомних това, което ми казаха да кажа, защото полицаите ми го казаха и те ми
го натякваха постоянно. През цялото време докато бях при тях ми го повтаряха.
Много пъти ми го казваха и аз казах, че не знам дали е така и даже ме
разреваха. Аз бях притеснена тогава при разпита на полицаите. Не ме е страх от
подсъдимите. Не ме е страх от никого в залата. Полицаите ме заплашиха тогава.
Към момента не ме е заплашвал никой да си променя показанията, обаче аз преди
не помня какво съм казала и затова казвам това днес. Не е вярно това, което
прочете съда. Вярно е това, което казах сега, че полицаите са ме принудили да
го кажа тогава. Не, това не означава, че ако ме разпитвате втори или трети път
ще си променя показанията. Когато дойдох в съда не съм заявила пред съдията, че
полицаите са ме заплашвали, защото ме беше страх. Не съм го казала това пред
съдия. Беше ме страх от полицаите, не знам защо. Полицаите не бяха в залата,
когато ме разпитваха пред съдия. След разпитите пред полицаите и пред съдия не
съм имала контакти с подсъдимите. През периода 2009-2010г. съм ползвала два
телефона с номера ********** и **********. В момента ползвам последния номер,
който е на “Вивател”. Първият телефонен номер е на “М-Тел”. Казах тези неща,
защото полицаите ми ги казаха да ги кажа, иначе аз не ги знаех. Но това което
казах пред съда тогава, днес не мога да го кажа, защото не го знам, а те тогава
ми ги бяха казали тези неща да ги кажа. Тези неща, които те ми ги казаха
тогава, не мога да ги кажа сега и не знам дали са така. Тогава полицаите ме
принудиха да ги кажа, като преди това ми казаха, че ще има дело и трябва да
кажа същите тези неща, които тогава ми казаха. Сега не мога да ги кажа.
Полицаите ми казаха, че ако не ги кажа тези неща ще ме заведат в ТВУ. След
разпитите не съм имала връзка с никой от подсъдимите, само с П. и А. съм
контактувала и никой не ми е казвал да си променя показанията. Промених си
показанията, защото не е ст***ло така и защото полицаите тогава ме принудиха да
ги кажа тези неща. Беше ме страх да кажа на разпита пред съдията това, което
казах в днешното съдебно засе***е, че полицаите са ме принудили. Само на А. и
на П. съм казвала, че полицаите са ме принудили да давам тези показания. Тях
също ги разпитаха, но А. и П. ми казаха, че съвсем други неща са казвали при
разпита и са им казали да не споделят какво са казвали и какво са говорили.
Тогава, когато ме разпитаха за първи път пред съдия полицаите ме накараха да
кажа тези неща, иначе аз няма откъде да ги знам. Те ме накараха да го кажа. Не
знам защо след като прочетохте показанията ми пред съдия се обърнах към
подсъдимия К.. Просто се обърнах към подсъдимия и не съм се усмихнала на него.
За това, което казах тогава пред съдия при първото дело съзнавам, че съм
излъгала, но го казах, защото полицаите ме накараха. Никой не ме е накарал да
си променям показанията в днешното съдебно засе***е.
Това което ми прочетоха преди малко, ако ме накарат пак, няма да мога да го
преразкажа за колите и т.н. Не знам как съм го запомнили тогава, за да го кажа.
Беше ме страх. Не помня дали когато ме разпитваха пред съдията имаше някой от
полицаите, който да ви въздейства. Не помня, но ме разпитваха дали е било така
или не и аз го казах така, както ми го казаха полицаите. Когато ме викаха при И.Х.
казах това, което ми казаха. След разпита пред съдия се срещнахме с П. и А. и
си говорихме за цялата тази история. Споделихме си. Аз им казах какво са ме
накарали полицаите да кажа и си говорихме, че няма нищо общо с това и се
чудехме защо ни караха да кажем така. Не се оплакахме, защото ни беше страх.
Родителите ми не знаеха, аз не съм им казвала. Познавам подсъдимия Ф.. В
приятелски отношения сме. Преди това не сме имали други отношения с него, освен
приятелски. Не съм разговаряла с него по този въпрос. Не съм споделяла с него
след това нищо. Тук в съда се видяхме с подсъдимите. След случая не съм се
виждала с тях. С П. се виждам всеки ден, но с П.М. не съм се виждала. Съдията,
който ме разпита тогава беше мъж. Не знам коко човека и с какво пристигнахме
тогава в Съдебната палата. Познавам марките автомобили. Знам къде се намира
блок “***”. Не познавам много добре ж.к. “Мара Денчева”. Не знам къде е ***”.
Не съм ходила там. Ж.к. “Мара Денчева” е покрай блок “Китайската стена” и се
върви нагоре за “Чистота”. Там има също блокове. Не знам дали се намират в ж.к.
“Мара Денчева”. Когато ме разпитваха пред съдия нямаше полицаи извън залата. С
мен беше само мъжът, който ме доведе. Той ме попита дали знам какво да кажа и
каза, че няма страшно и всичко ще се оправи. Този мъж беше цивилен. Май и
когато ме разпитваха във Второ РПУ пак присъстваше той. Човекът – свидетелят,
който освободихте днес от залата беше този мъж, който беше и когато разговаряха
полицаите с мен в стаята в РПУ-то, а също и после, когато ме разпитваха пред
съдия беше. Да, той беше в стаята, когато разговаряхме преди разпита и след
това излезе и ме викна мен. П. и А. са споделяли пред мен, че също са ги карали
да дават показания пред съдия. Те ми казаха, че полицаите са ги карали да
казват неща, които не са така. Аз никога не съм знаела С. каква кола има, какъв
цвят и разни такива подробности. Не знам къде живее С. и никога не съм ходила
до апартамента й. Другите полицаи ми го казаха това, а не водещият
разследването. По време на разпита в РПУ инспектор от “Детска педагогическа
стая” не присъстваше, само полицаите бяха, а после в залата в съда имаше
някаква жена, но не си спомням в какво качество. Не познавам С.. Не я виждам за
първи път, но я знам само по име, иначе не я познавам. Мисля, че още когато
беше първото дело и не знаех коя е С., тогава мисля, че П. ми каза, че това е С..
На купоните у К. не се е споменавало името на С.. Съдията, който ме разпитва
беше мъж. Тогава, когато ме разпитваха пред съдия ме беше страх, не от съдията,
ама... В залата тогава бяхме разследващия полицай, секретаря, съдията и жената,
която сигурно е ИДПС. Страхувах се, защото ми е за първи път да имам допир с
полиция и разследващи. След като ме разпита съдията и излязохме от съда
полицаят ни освободи долу. Тогава не са ни казвали, че ще имаме проблеми с
правосъдието и родителите ни. Да, сигурна съм, че тогава, когато вме разпитваха
в РПУ за първи път съм отишла в полиция. Полицаите тогава ме заплашиха, че ще
ме пратят в ТВУ и че ще кажат на мама, но не са казали. Сега вече родителите ми
знаят след като беше първото дело. Но втората призовка е получена от баба ми и
тогава родителите ми разбраха. Аз им разказах нещата, които ми бяха казали
полицаите и откъде се познавам с двамата подсъдими. Не съм казвала на
родителите си, че съм излъгала първия път, но им казах, че ще променя
покаянията си днес.”.
показанията на свидетелката И.Д.М., дадени на досъдебното
производство пред съдия, прочетени в съдебно засе***е по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК: “Познавам А.К. от пет месеца. Запознала съм се с него чрез
неговия приятел ***. Една вечер *** ми се обади и ни попита дали искаме да
отидем на купон. Ние го попитахме „къде”, той каза „в един приятел”. Отидохме с
*** в К. ***. запознахме се с К.. Бяхме аз, А., ***, П. и К.. По късно дойде
неговия шофьор Л., на който му викат ***. Първоначално се запознахме и Л. ни
каза „тръгвайте си, защото К. иска да си ляга”. След този купон започнахме да
се събираме почти всяка вечер в К.. Идваха и други хора – ***, В. по прякор
Скопския. Няколко вечери след като се бяхме събирали П., на К. братовчед и
тогава започнаха да излизат с П., сестрата на А.. Бяхме аз, *** и *** в *** и ***
дойде в ***. *** е шофьор на ***. По-късно *** му каза, че има работа и трябва
да излиза. *** каза ”*** имаш работа и трябва да излизаш”. *** иска да тръгне с
него първия път. Те трябваше да видят две коли един бял Мерцедес и червен
Пасат, дали се намират пред ***. Аз тогава си тръгнах от ***, не изчаках *** да
се върне. На другата вечер *** пак прати *** да види за колите и тогава аз и ***
отидохме с ***. Колите бяха там и ние казахме на К.. Прати ни да видим колите,
защото С. е имала преди това някакви отношения с ***, а Н. е сегашното й гадже,
с което живее в бл.9. Лично аз съм ходила с *** 4пъти да проверявам дали колите
са пред ***. Една вечер когато бяхме само тримата аз, *** и К., по-късно ***
дойде при нас в апартамента в бл.***, седя малко поговорихме и *** му каза
„нали имаш работа, да тръгваш вече” той каза „добре” и излезна. По-късно като
се върна ***, *** го попита „какво ст***” и той каза „опуснах запалката, дали
ще стане нещо, дали ще намерят улики”. *** каза „не се безпокой, няма да
направят оглед”. Преди това *** ни беше казал за Голфа на С., че ще прати някой
да го запали, защото С. му е дължала пари. От всичкия тия думи за себе си аз
разбрах, че *** е наредил на *** да запали Голфа. След това *** ни пита дали
сме чули нещо по новините за този Голф, дали е имало палежи.”.
Съдът кредитира заключението на
в.л. Е.И.Г. по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно засе***е,
от което е видно, че:
А. Пазарната стойност на лекия автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Голф ІІІ” с регистрационен № ЕН *** АК възлиза на 3
500 /три хиляди и петстотин/ лева към датата на извършване на деянието.
Б. Размерът на нанесените щети по
автомобила възлиза на 1678.00 /хиляда шестстотин седемдесет и осем/ лева към
датата на извършване на деянието.
От заключението на експерта инж. П.И.П.
по назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебно-пожаротехническа експертиза се установява, че:
1. Най-вероятната причина за
запалване на автомобила е умишлени действия.
2. Пожарът се е разпространил по
пътя на конвективните потоци от
предната част на двигателното отделение към задната му част. Пожарът е
възникнал в предната част на двигателния отсек.
3. Поради признаците за високата
температура на горене по предния
капак на
автомобила /характерното изгаряне
на лаковото покритие
и
придобиване на последващ
сиво- бял цвят
на метала/, изгарянето,
разтапянето и падането на елементите от предната част на автомобила може
да се
заключи, че съществува
голяма вероятност за
използване на
запалителна течност с цел улесняване запалването и горенето.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-дактилоскопна
експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно засе***е, от което е
видно, че при лабораторното изследване на иззетите в
хода на огледа 1 брой бяла пластмасова
запалка и 1 брой обгоряла ПВЦ бутилка се установява, че няма годни за
идентификация дактилоскопни следи.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема за установено следното от правна стр***:
С деянието си подсъдимия А. ***,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна стр*** състава на чл.330,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, като на 29/30.06.2009г. в гр. Плевен, в
съучастие като подбудител с извършителя Л.Й.Ф. ***, запалили имущество със
значителна стойност – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
регистрационен № ЕН *** АК на стойност 3500 лева, собственост на *** Г. ***.
Налице е
извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия А.Б.К.. Извършено е
виновно, при форма на вината – пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпление според
Наказателния закон на Република България и е обхв***то като съставомерно от
нормата на чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК. Деецът подлежи на
съответно наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.Б.К., съдът прецени
обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на
извършването му.
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия. Обстоятелството, че А.Б.К. не е осъждан към момента на
извършване на деянието, съдът приема като смекчаващо отговорността
обстоятелство за дееца. За смекчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия
А.Б.К. съдът приема и доброто процесуално поведение.
При така ***лизираните
обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК, съдът
намира, че на подсъдимия А.Б.К. следва да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките за приложение института на условното осъждане – чл.66,
ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия А.Б.К. следва да бъде дадена
възможност в един изпитателен срок от 3 години и 6 месеца да покаже, че
наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно.
С деянието си подсъдимия Л.Й.Ф. ***,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна стр*** състава на чл.330,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 29/30.06.2009г. в гр. Плевен, в
съучастие като извършител с подбудителя А. ***, запалили имущество със
значителна стойност – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
регистрационен № ЕН *** АК на стойност 3500 лева, собственост на *** Г. ***.
Налице е
извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Л.Й.Ф.. Извършено е
виновно, при форма на вината – пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Деянието съставлява престъпление според
Наказателния закон на Република България и е обхв***то като съставомерно от
нормата на чл.330, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Деецът подлежи на
съответно наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Л.Й.Ф., съдът прецени
обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на
извършването му.
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимия. Обстоятелството, че Л.Й.Ф. е осъждан и с други присъди
извън тези, които квалифицират деянието като по-тежко, съдът приема като
отегчаващо вината и отговорността обстоятелство.
За смекчаващо отговорността
обстоятелство на подсъдимия Л.Й.Ф. съдът приема и доброто процесуално
поведение.
При така ***лизираните
обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК, съдът
намира, че на подсъдимия Л.Й.Ф. следва да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките за приложение института на условното осъждане – чл.66,
ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия Л.Й.Ф. следва да бъде дадена
възможност в един изпитателен срок от 3 години и 6 месеца да покаже, че
наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и
предупредително-възпитателно.
Веществени доказателства: 1 бр.
бяла пластмасова запалка и 1 бр. обгорена пластмасова бутилка – като вещи без стойност, след влизане в сила
на присъдата следва да се унищожат.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В резултат на извършеното
престъпление от подсъдимите А.Б.К. и Л.Й.Ф. за С.Г. *** са възникнали
имуществени вреди в размер на 1678 лв.
На основание чл.45 от ЗЗД съдът
осъди подсъдимите А.Б.К. и Л.Й.Ф. *** С.В.Г., сумата от 1678,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на увреждането – 29/30.06.2009г., до окончателното
й изплащане, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 20,00 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите А.Б.К. и Л.Й.Ф., със
сочена по-горе самоличност, солидарно да заплатят на гр. ищец С.В.Г.,
направените деловодни разноски в размер на 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.Б.К.
следва да за плати по сметка на РС-Плевен направените по делото разноски в
размер на 162,00 лв., както и държавна
такса върху уважения гр.иск в размер на
33, 56 лв.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Л.Й.Ф.
следва да за плати по сметка на РС-Плевен направените по делото разноски в
размер на 162,00 лв., както и държавна
такса върху уважения гр.иск в размер на
33, 56 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: