РЕШЕНИЕ
№ 18
Гр. Русе 17.02.2023 г.
Административен съд - Русе, в публично заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА Д.
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, с участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 402 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63/ ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Г.Д.Ч. с ЕГН **********, като законен представител на „Чернев клима сервиз" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9000, бул." Осми Приморски полк" №18 чрез адв.А. М.Д. *** против Решение № 637 от 31.10.2022г., постановено по АНД № 1178 /2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 5614661, издаден от ОД на МВР - Русе, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 400 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез процесуален представител, в подадено писмено възражение/л. 10/ на касационната жалба вх. № 31741 от 14.12.2022г. по описа на PC - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП - Русе е, че жалбата е неоснователна, посочват, че решението е превилно и законосъобразно и като такова следва да остане в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.182, ал. 1, т. 4, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията в жалбата в тази посока. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ. Не се изисква и посочване името и длъжността на служителя, съставил ЕФ, тъй като законът изисква посочване само на териториалната структура и това е резултат от специфичните особености на производството по издаване на ЕФ, уредено в чл. 198, ал.4 от ЗДвП.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нарушението е извършено в населено място, по главен път Русе-В.Търново, кмб+200. Действащото ограничение от бОкм/ч е отразено в съставения Протокол за използване на АТСС/л.20 НАХД 1178/2022г. PC Русе/. Това обстоятелство, ограничението на скоростта, е отразено и в разпечатката от видеоклипа, където е отбелязана лимитирана скорост бОкм/ч. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана мобилна система за видеоконтрол фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните доказателства по делото /л.11-19 от НАХД 1178/2022г. PC Русе /. Неоснователни са твърденията в жалбата, че не е проучена документацията за използване на АТСС. Направените доказателствени искания се отнасят за факти и обстоятелства, които са установени по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство /л.10 от НАХД 1178/2022г. PC Русе /, като съгласно чл.189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. От това писмено доказателство е видно също така, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 96 км/ч, при ограничение 60 км/ч. Няма спор, че процесното МПС е собственост на дружеството, на което жалбоподателят е управител. Нещо повече сам жалбоподателят в декларация по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП не е оспорил факта, че е собственик и водач на посоченото в ел.фиш МПС със съответния рег.номер.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства. В жалбата неоснователно се посочва, че използването на АТСС от контролните органи следва да бъде предварително оповестено. В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с измененията и допълненията в ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г. е отменен чл.7 и е отпаднало изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Процесният автомобил е собственост на „Чернев клима сервиз" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна 9000, бул." Осми Приморски полк" №18, като наказаното лице Г.Д.Ч. с ЕГН **********, е негов законен представител. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая в законоустановения срок жалбоподателят, в качеството му
на законен представител на юридическото лице - собственик на процесното МПС, не се е възползвал от правната възможност да представи декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Съобразно посочената норма, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая по делото липсват данни жалбоподателят да е посочил пред компетентните органи различно лице, на което да е било предоставено управлението на този автомобил към датата и часа на констатираното нарушение или да е оспорил факта на притежанието на посочения автомобил, до степен на оспорване на факта на управление с посоченото ППС .
Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна - ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. бЗд, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 150 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото, на ответната страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 637 от 31.10.2022г., постановено по АНД № 1178 /2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 5614661, издаден от ОД на МВР - Русе
ОСЪЖДА Г.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, р-н Приморски, бул." Осми Приморски полк" №188, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.