Р Е
Ш Е Н
И Е
09.09.2019г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в
открито заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Иванка
Панчева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№5128 по описа
за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба против Т.Й.С. с ЕГН ********** *** ищецът
„ЕВН Б. Е.“ЕАД с ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37 твърди, че на 30.08.2018г е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пазарджик за вземанията си
към ответника в размер на 154.59 лв. По входираните документи е образувано
ч.гр.д.№2093/2018г. по описа на РС-Пазарджик. По посоченото дело е издадена заповед
за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск. Твърди
се, че ищецът в качеството си на краен снабдител , съгласно разпоредбата на
чл.98а от Закона за енергетиката продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ЕАД, ободрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1
от общите условия същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикуване на сайта на
дружеството.По силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело
задължение за снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника,
находящ се в град Б., ул.“А. В.“№25 с ИТН ...... За ответника е открит клиентски
номер ...... Твърди се, че ответникът от своя страна съгласно чл.11, т.1 от
общите условия се е задължил да заплаща всички задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в
същите-чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът е
доставил на обекта на ответника за периода от 13.03.2016г до 08.07.2016г
електроенергия на обща стойност 141.58 лв., която към този момент не е
заплатена. Поради забава в плащането напосочената главница ответникът дължи
лихва в общ размер на 13.01 лв. за периода от 17.05.2016г до 29.05.2018г.
Законната лихва се дължи по всяка фактура отделно за период от датата на падежа
на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане
на фактурата е посочен в същата.Моли се съда да
постанови решение, с които да се приеме
за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
за следните суми: сумата от 141.58лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
13.03.2016г до 08.07.2016г., сумата от 13.01лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 17.05.2016г до 29.05.2018г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-30.05.2018г до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в
исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва иска с твърдения, че ответникът не е уведомен за
издадените месечни фактури, както и че не е прекъснато Е.то на обекта, считано от 13.03.2016г до 12.04.2016г. ,
както и следващите месеци – от 08.07.2016г. , без да е установено дали
клиента се намира на посочения адрес или
е напуснал адреса.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2093/2018г. по описа на Пазарджишкия
районен съд , че със заявление, депозирано на 30.05.2018 г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №1090/04.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Т.Й.С. с ЕГН **********/
ответник по делото/ да заплати на ищцовото дружество главница в размерна 141.58
лв. и обезщетение за забава в размер на 13.01 лв. за периода от 17.05.2016г до
29.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението -30.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение изрично е вписано, че
вземането произтича от следните обстоятелства : неизплатена стойността на електрическа енергия
, доставена за периода от 13.03.2016г до 08.07.2016г. по партидата на Т.С. с
клиентски №....., отнасяща се за обект на потребление в град Б., ул.“А. В.“№25
съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
Б. Е.“ЕАД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5
от ГПК . С разпореждане №14222 от 06.11.2018г заповедният съд е указал на
заявителя/ ищеца по делото/ да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 19.11.2018г
и на 14.12.2018г./ тоест в едномесечния
срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна –
заявителя в заповедното производство,
при връчване на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с
предмета на настоящото исково производство.
Като
допустим искът подлежи на разглеждане по
същество.
По
същество съдът намира следното:
От
представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се
установява, че с Решение №ОУ-013 от 10.05.2008г ДКВЕР е одобрила общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Е.“АД. Съгласно чл.35, ал.1 от тези
общи условия „ЕВН Е.“АД публикува
одобрените от ДКВЕР общи условия най малко в един централен и един местен всекидневник и интернет
страница, както и ги поставя на видно място във всички центрове за работа с
клиенти на ЕВН ЕС . Те влизат в сила 30 дни след първото им публикуване , без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според ал.2 на сочената
разпоредба до 30 дни след влизане в сила на Общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат
в ЕВН ЕС писмено заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от ЕВН ЕС специални условия , различни от
публикуваните общи условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения .
Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ ЕВН ЕС снабдява с електрическа енергия всеки клиент,
чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение „АД и не се е възползвал от правото си да избере друг
доставчик . Съгласно чл.11 от ОУ клиентът се задължава да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина определени в
общите условия. В чл.17 от ОУ подробно е разписан начина на изчисляване на
количествата потребена електрическа енергия.
Посочено е, че ищцовото дружество фактурира ежемесечно доставките.
Издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по
определените от ДКЕВР цени . Издадените фактури съдържат следните задължителни реквизити съгласно действащото
законодателство: номер на измервателния уред, количеството електрическа енергия
за отчетния период, продължителност на периода, цената на снабдяване, цената на
разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата
сума за отчетения пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
От представените
по делото 4 броя фактури, съдържащи се на лист 13-17 от досието на делото, препис
–извлечение от сметка / съдържаща се на лист 13 от делото, неоспорени от ответната страна се
установява, че за процесния период 13.03.2016г до 08.07.2016г.
на обект на потребление ИТН ....., находящ се в град Б., ул.“А. В.“№25 е фактурирана потребена
електрическа енергия на обща стойност на
141.58лв.В посочените документи доставчик е ищцовото дружество, а получател на
доставката е Т.Й. С. , с клиентски номер ......
Ответникът не оспори нито факта на извършената от ищеца
услуга – доставка на електроенергия в посоченото количество, нито стойността и.
Единственото му възражение бе в смисъл,
че ищцовото дружество е следвало да прекъсне електрозахранването на обекта при
наличието на четири неплатени фактури , както и че електроснабдения обект е следвало да се увери, че ответникът действително обитава
процесния обект.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при
условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с чл.415,
ал.1 от ГПК искове както следва : главен
иск за установяване вземане в размер на 141.58
лв., представляващо стойността на консумираната от обекта на потребителя
ел.енергия периода от 13.03.2016г до 08.07.2016г.и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на 13.01 лв. за периода от 17.05.2016г до 29.05.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
За да се уважат
претенциите, дружеството –ищец следва да докаже, че ответникът има качеството
на клиент на ел.енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че
имотът му е електрифициран, както и че е изправна страна по правоотношението ,
тоест през процесния период е доставял договореното количество и качество
ел.енергия в него , но съответната потребена услуга, не е била заплатена в определените срокове,
тоест да докаже както по основание, така и по размер дължимостта на
претендираните суми от ответника.
С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между страните правоотношение
намира своята правна опора в
разпоредбите на Закона за енергетиката.
Безспорно
се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електроенергия съгласно
чл.98а от ЗЕ,притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия №Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН Б.“АД, чл.2, ал.1, чл.3 и следващите , които
общи условия са одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. и влезли в
сила на 27.06.2008г.
Според
нормата на чл.98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребителите се осъществява при публично известни общи условия, а в чл.35,
ал.1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителя. Следователно , за да възникне правоотношението
по покупко-продажба на електроенергия не
е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните за процесния период 13.03.2016г до 08.07.2016г. между ищеца като краен
снабдител и ответника като собственик на електроснабдения имот. Титулярството
на правото на собственост по отношение на този имот не бе спорно по делото. Особения представител
наведе възражение, че е следвало ищцовото дружество да извърши проверка
дали лично ответникът е обитавал имота
през исковия период. Този факт в случая е без правно значение, след като не се оспорва другия релевантен
факт, а именно дали правилно е отчитана консумацията на електроенергия в
конкретния електроснабден имот. Ето защо съдът приема, че ответникът е имал
качеството на потребител на ел. услуги, доставяни от ищцовото дружество.За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл.293 от ТЗ за сключване на търговска сделка, каквато е продажба на
електрическа енергия, не е необходима писмена форма. Дружеството ищец като
снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ
следва да доставя електрическа енергия на потребителя по цени, определени от
ДКЕВР. Както се посочи по-горе съгласно чл.13 от действащите в процесния момент
общи условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия, всеки клиент,
чието съоръжение е присъединено към
електроразпределителната мрежа. По делото не бе спорно, че процесният
обект с ИТН ....., находящ се в град Б.,
ул.“А. В.“№25 е бил присъединен към мрежата и захранен с електрическа енергия
през исковия период. За ответника е открит клиентски номер ....., на който
номер са издавани всички процесни фактури. Според чл.7, т.1 от ОУ ищецът има
задължението да снабдява с ел.енергия клиентите си. Ответникът като потребител
има насрещно задължение от чл.11, т.1 от ОУ- да заплаща стойността на
използваната ел.енергия , като при неизпълнение дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден, според чл.27, ал.1 от ОУ.
В
съответствие с възложената доказателствена тежест ищцовото дружество установи
надлежното изпълнение на задълженията си по продажба и доставка на ел.енергия
за исковия период 13.03.2016г до 08.07.2016г. Ответната страна не оспори начина
на отчитане на доставената ел енергия, поради което съдът приема, че
доставената ел.енергия е била правилно отчетена от съответното измервателно
устройство, както и че фактурираната цена на потребеното количество енергия е
извършено в съответствие с цените, определени от ДКЕВР, тъй като възръжения в
обратния смисъл не бяха инвокирани. В
настоящия случай доколкото по делото не се наведоха твърдения, нито
доказателства от страна на ответника, че фактурираното количество потребена
ел.енергия е заплатено, то главният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен като следва да се приеме, по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 141.58лв.,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия
за периода от 13.03.2016г до 08.07.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението -30.05.2018г до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед
направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде уважено
и акцесорното искане за лихва за забава , начислена върху главницата за периода
от падежа на всяка фактура /като първата фактура е с падеж 17.05.2016г. до 29.05.2018г, датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 30.05.2018г.Предвид наличието на
уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура , представена по делото
, с настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е
необходима покана. Затова на основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в
размер на законната лихва за периода на забавата, а именно от деня , следващ
падежа на съответната фактура до 29.05.2018г. което обезщетение забава
изчислено по реда на чл.162 от ГПК е в
размер на 13.01 лв. за периода от 17.05.2016г до 29.05.2018г, който размер
съвпада с исковия такъв и не се оспорва от ответника.Ето защо следва да се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане
и за сумата от 13.01 лв. обезщетение за забава за периода от 17.05.2016г до 29.05.2018г.
По
разноските.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
75 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 525лв. разноски в исковото
производство/ от които 75лв.ДТ, 300 лв. за особен представител и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на Т.Й.С. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“Х. Г. Д.“№37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. за следните суми: главница в размер на 141.58лв., представляваща стойността на
доставената електрическа енергия за периода от 13.03.2016г до 08.07.2016г, обезщетение за забава в размер на 13.01 лв.
за периода от 17.05.2016г до 29.05.2018г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-30.05.2018г до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед№1090/04.06.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2093/2018г по
описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА Т.Й.С. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ЕВН Б. Е.“ЕАД с
ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37,
представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С.
сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 525лв.
разноски в исковото производство
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :