Присъда по дело №255/2018 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД№255/2018 г.:

Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по тъжба на Л.М.Л. *** срещу подсъдимия Д.С.Б. *** с обвинение в престъпления по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява, затова, че на 19.08.2017 г. в с.В. на сбирка на Ловно рибарска дружинка с…, проведена от 19.00 часа в кафе-аперитив на „РПК-Варвара”, находящо се в с…, ул.„..” №.. е преписал публично престъпление на Л.М.Л. ***.

От тъжителя Л.М.Л. срещу подсъдимия Д.С.Б. е предявен граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 19.08.2017 г. до окончателното изплаща на сумата.

Претендират се направените по делото разноски.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и Л.М.Л. е конституиран в  качеството на граждански ищец.

В съдебното заседание подсъдимият Д.Б. не дава обяснения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Тъжителят Л.Л. и подсъдимият Д.Б. били членове на Ловно рибарска дружинка с….

На 19.08.2017 г., от 19 часа в „Кафе-аператив“ на РПК “Варвара“, находящо се в с…. на ул.“..“№… се провела сбирка на дружинката, на която тъжителят не присъствал поради служебен ангажимент. На срещата, на която присъствали 13 човека се обсъждали въпроси свързани с подхранването на дивеча. В процеса на разговорите бил повдигнат въпрос относно подаден от подсъдимия сигнал до Ловно рибарско сдружение „Марица 1999“ гр.Септември от подсъдимия Д. Б.  за незаконен лов осъществяван от тъжителя Л.Л. и А.Г..

Тъжителят излага твърдения, че на въпросната среща пред присъстващите 13 човека, членове на дружинката подсъдимият Д.Б. е заявил, че тъжителят Л.Л. в началото на месец юли на 2017 г. е бракониерствал, като е убивал диви прасета без разрешение, в забранения сезон за едър лов.

Тези твърдения от подсъдимия накърнили доброто име на тъжителя сред членовете на дружинката, в която членувал, както и в обществото, в което се ползвал с добро име.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С.Б., Н.П., Г.Г., С.С., И.З., А.Г., П. Б., К.К., заключениета на техническите експертизи, веществените и писмените доказателства приложени по делото.

За да е налице клевета разгласена публично, е необходимо от обективна страна да се разпространяват, чрез довеждане до знанието на множество хора, неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата са неистински, респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл).

Липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води и до липса на престъпление.

Относно обстоятелството, дали подсъдимият е казал инкриминирания израз се оформиха две групи свидетели.

Свидетелите С.Б., Н.П., Г.Г. и А.Г., макар и не по идентичен начин, но с оглед начина на възприятие и възможностите за интерпретиране дават показания, че на въпросната среща подсъдимият Б. казал, че тъжителят и още един член на дружинката – А.Г. бракониерствали, като били ходили „да трепят“ диви прасета в забранения за сезон лов.

Анализирайки и тълкувайки показанията на тези свидетели, така формулирано казаното от подсъдимия, не осъществява признаците на втората форма на клевета – приписване на престъпление.

В НК единствено чл.237 регламентира неправомерно поведение, квалифицирано като престъпление, свързано с лова.

Според чл. 237, ал.1 от НК, който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Разпоредбата на чл.237, ал.2 от НК предвижда ангажиране на наказателната отговорност с налагане на наказание наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал.1, точка 7, за лице, което без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства.

Както се установи тъжителят Л.Л. е член на ловна дружинка и несъмнено притежава разрешение за лов, в т.ч. и на едър дивеч, каквато и дивата свиня, съгласно т.4 от Приложение №1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Вярно е, че както сочи свидетелят П., че ловът на диви прасета е разрешен от 1 октомври до втората неделя на месец януари, което е указано в т.3.2. от Приложение №4 към Закона за лова и опазване на дивеча. А обвиненията на подсъдимия, изразени пред участващите в срещата, според показанията на посочените свидетели, били че тъжителят отстрелвал диви прасета през м.юли 2017 г. /според свидетеля Б./ или м.август 2017 г. /според свидетеля Г.Г./, т.е през забранено от закона време.

Но по този начин казано, укоримото поведение на тъжителя, казано от подсъдимия не попада в нито една от хипотезите на чл.237 от НК, тъй като става въпрос, ако бъде установено несъмнено, за лов на едър дивеч, макар и в забранено време.

В този смисъл, с оглед показанията на коментираните свидетели може да се приеме, че от страна на подсъдимия се изнесени позорящи обстоятелства за тъжителя, тъй като в чл.86, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което убие или улови дивеч в забранено за лов време.

Обществената укоримост на престъплението клевета и наказателната отговорност се осъществява, поради неистинността на позорящите обстоятелства. Законът дава приоритет на засегнатото лице и презюмира, че всеки гражданин е с почтена репутация.

На първо място следва да се време предвид, че ако пострадалият не е конкретно назован, ако клеветническите твърдения са отправени към определена категория или група хора, без те да се отнасят до точно определени личности, клевета няма.

Втората група свидетели в лицето на С.С. и И.З. в показанията си сочат, че на срещата е станало дума за бракониерство, но подсъдимият не бил назовавал имена и не по-конкретно не бил посочил, че именно тъжителят Л. е вършил това. 

Това личи и от показанията на свидетеля П., който твърди, че подсъдимият Биволаски казал, че „има хора, които бракониерстват“. При въпрос на останалите, участници в срещата, било назовано името н а тъжителя, но отново не сочи именно подсъдимият да е назовал името на тъжителя.

Но показанията на всички свидетели и основно на първата група свидетели, които твърдят, че подсъдимият ясно и категорично е казал „инкриминирания израз“ се опровергават от приетия и предявен на страните аудиозапис, във формата на звуков файл на компакт диск, създаден от подсъдимия чрез мобилен телефон по време на срещата на инкриминираната дата.

Най-новата си съдебна практика ВКС налага разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите, а това с пълна сила важи и за аудиозаписите,  да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл.125, ал.1 от НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.

В Решение №418 от 7.12.2015 г. на ВКС по н. д. №1367/2015 г., III н. о. пък е казано, че случайно създадените фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са доказателствени средства по смисъла на чл.125 и чл.127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на визираните разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на очертаните в чл.109 ал.1 от НПК характеристики на веществени доказателства, поради съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за разкриване обективната истина в процеса.

Настоящият съдебен състав, намира че това разбиране в пълна степен важи и за нарочните записи с лично устройство, какъвто е записът изготвен от подсъдимия. В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е бил направен и закрепен аудиозаписа на предадения от подсъдимия изследван диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват от съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието. Щом съгласно заключението на основната и допълнителната технически експертизи изследваният предмет е запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална манипулация/намеса относно съдържание и дата на направа на записа, той е необходим за разкриването на истината следва да бъде ценен, като част от доказателствената съвкупност.

Въпросният аудиозапис бе предявен и на разпитаните свидетели, които посочиха авторите на отделни реплики, които имат отношение към предмета на делото.

Една от репликите, записана в 22,14 м. на записа „Казвате, че едикойси са били бракониери и са трепали прасета. Вярно ли е?“ според повечето свидетели /С.Б., Г.Г., Н.П., С.С., А.Г., И.З./ е казана от свидетеля Г.Г.-председател на дружинката.

В отговор подсъдимият Биволаски казва: „Вярно е.“

В този случай, както във въпроса, така и в отговора на подсъдимия не се упоменава поименно тъжителя Л..***,13 м следва реплика: „Отиваш в дружинката и казваш: Л. и Н.одят да бракониерстват. Така ли е?“, казана от свидетеля Г.Г., според всички свидетели.

Следва реплика““Да, бе!, Да!“, казана според еднопосочните показания на свидетелите от подсъдимият Биволаски.

Съдът намира, че и в тази фраза, казана от подсъдимия, в която от контекста на въпроса към него се установява, че става въпрос за вече именно за тъжителя Л. не се съдържат некакви изнесени позорящи обстоятелства или приписване на престъпление.

Според множество изследвания на езиковеди, с този вид изрази, като единично положително отрицание – „Да, бе!“ и двойно положително отрицание – „Да, да!“ /в случая изразът на подсъдимия е комбинация от двете/ се отрича нещо казано от някого преди това.

Следват изрази изречени отново от свидетеля Г.Г. в 23,41 м и 28,18 м, съответно  „Значи к`во става, Л. и Н.одат да бракониерстват.“ и „..Вика Л. и Н.отиват и бракониерстват. Може ли ти да клеветиш хора без да си сигурен?“.

Отговорите на подсъдимия Биволаски са съответно: „Да сигурен съм, 100 процента“ и „Сигурен съм на 100 процента“.

В случая, за да е налице състав на престъпление „клевета” подсъдимият следва да е казал публично позорни обстоятелства, които не са истина или да са приписали престъпление в случая за тъжителя Л.. Такива обстоятелства трябва да бъдат обективно твърдени, съобщени, а не да се подразбират, изхождайки индивидуално от собственото на слушателя въображение.

Отговорите на подсъдимия по никакъв начин не могат да се определят, като ясно и категорично изнасяне пред аудиторията на инкриминирания израз. Освен, че тези думи не са казани от него, провокацията от страна на свидетеля Г. е насочена към казано от подсъдимия на друго място и пред други хора, но не и на инкриминираната дата и място.

Както самият свидетел Г.Г. посочи при допълнителните си показания  става въпрос за казано от подсъдимия на свидетеля К.К. устно.

Друг е въпросът, че свидетелят К., упражняващ длъжност в ловно рибарско сдружение „Марица 1999“ гр.Септември „специалист по ловно стопанство“, както и свидетелят Бошев-член на управителния съвет сдружението са категорични в показанията си не постъпвал какъвто и да сигнал от подсъдимия Биволаски, бил той писмен, устен или дори анонимен за бракониерстване във района на с.Варвара.

Отговорите на подсъдимия на казаното от свидетеля Г. могат да се интерпретират по различни начини в т.ч., че е сигурен че е казал подаденото му от Г. пред ловно-рибарското дружество.

Твърдението, че казаното от подсъдимия пред членовете на дружинката, участващи в срещата целяло, да се внуши, че тъжителят бракониерствал се дължи на оценъчни съждения, на изводи и определен начин на мислене на самия тъжител и то от думи пресъздадени му от други, тъй като не е присъствал на срещата, за което не може да се ангажира отговорността на подсъдимия, тъй като не е на автора и не е част от обективната действителност.

В случая следва да бъдат изследвани по отделно отделните изрази казани от подсъдимия, доколко същите са позорящо поради това, че са неистински и насочени ли са те конкретно към тъжителите.

Не се спори по делото, че подсъдимият не е бил допуснат до въпросния шахматен турнир. Следователно изказването на Козарев в тази насока не би могло да бъде позорящо, тъй като отговаря на истината.

Освен това, за да са налице клевета по смисъла на чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от НК, е необходимо разпространените клеветнически обстоятелства, били те позорящи или приписващи престъпление, да бъдат конкретизирани както по време, така и по място и лице, а не да са изложени абстрактно, както в случая на казаното от свидетеля Г. и по някакъв начин потвърдено от подсъдимия Б.. Свидетелят Г. не сочи подсъдимият да е казал някъде, а и на срещата, че тъжителят на определени дати, места и/или местности е ловувал/убивал диви прасета без разрешение, в забранения сезон за едър лов, както е инкриминирано в тъжбата.   

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Г.Г. и А.Г., че подсъдимият е изрекъл инкриминирания израз на датата на срещата на дружинката преди участниците да влязат в мястото на провеждане и вътре, но преди да започне аудиозаписа.

На първо място тези показания същите заявиха едва след изслушване на записа, в който както се установи липсва което и да е от твърденията им в първоначалните показания. По този начин свидетелите се опитаха да легализират неверните си първоначални показания.

Освен това никой от останалите свидетели не потвърди тези техни показания.

Не на последно място дори да се приеме, че инкриминирания израз е казан от подсъдимия пред кафе-аперитива, подобно обстоятелство не е инкриминирано в тъжбата и не може да залегне в присъдата без изменение на обвинението, което не е сторено.

На следващо място съдът не кредитира тези показания на свидетелите и в частта, че изразът е казан от подсъдимия преди да започне събранието и записа, вътре в заведението.

При изслушването на записа се установи, че същият е започнал близо 7 мин. Преди 19,30 ч., в който час е даден старт на събранието от председателя Г.Г..

Като се вземе предвид бурните реакции и обсъждания на повечето от присъстващите при поставяне на въпроса с „бракониерстването“ в хода на събранието, е крайно нелогично и недостоверно да се приеме, че такива не са възникнали и преди събранието, ако подсъдимият бе казал подобни думи.  Напротив от записа преди 19,30 ч. се установява спокойно и неглижирано поведение от присъстващите, изразяващото се в леки разговори помежду си, съпътствани от звучене на музика.

Въз основа на анализа на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че подсъдимият не е извършил престъплението от обектива и субективна страна, поради което призна Д.С.Б. за НЕВИНОВЕН, в това, че на 19.08.2017 г. в с… на сбирка на Ловно рибарска дружинка с…, проведена от 19.00 часа в кафе-аперитив на „РПК-Варвара”, находящо се в с…, ул.„..” № .. е преписал публично престъпление по чл.237, ал.2 от НК на Л.М.Л. ***, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1, във връзка с чл.147, ал.1 от НК. 

С оглед на оправдателната присъда съдът прие, че гражданският иск за нанесени неимуществени вреди в резултата на престъплението е неоснователен.

Затова отхвърли гражданският иск предявен от Л.М.Л. против Д.С.Б. *** 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 19.08.2017 г. до окончателното й изплащане.

С оглед на така приетото, направеното искане и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя Л.М.Л. да заплати на подсъдимия Д.С.Б. направените по делото в размер на 2 200 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: