Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
10.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII - ми въззивен състав, в
открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря Светослава Матеева, като разгледа докладваното от съдия Младенов ВЧНД 2005/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С разпореждане № 88334/09.04.2019 година
на съдия- докладчик по НЧХД № 3740/2019 година по описа на Софийски районен съд
е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250,
ал.1,т.1, във вр. с чл.24, ал.5,т.2 от НПК, като е оставено без уважение
искането, направено от тъжителя за освобождаване от държавна такса за образуване на наказателно дело от частен
характер.
Недоволен от съдебния акт е останал
частният тъжител, който го обжалва в законовия срок с оплаквания за
незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на българското и
европейското законодателство. В жалбата си, тъжителят посочва, че желае въззивния съд да го освободи от внасянето на държавна такса,
тъй като се определя като „беден безработен“, който няма „дори 1 лев средства и
е с доходи от 0,00 лева“. Иска отмяна на разпореждането на първоинстанционния
съд като незаконосъобразно, както и назначаването на конкретен служебен повереник, поради липса на средства.
В закрито съдебно заседание, проведено
на 27.05.2019 год., по реда на чл.327 от НПК, настоящият състав не е допуснал
събирането на гласни доказателствени средства и е
уважил искането на частния тъжител за предоставяне на правна помощ по реда на
ЗПП.
В проведеното на 21.06.2019 година
открито съдебно заседание, повереникът на тъжителя- адв. Ю. моли разпореждането на Софийски районен съд да бъде
отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия, като в противен случай това би означавало отказ от правосъдие на
лице, което твърди, че срещу него е извършено престъпление.
Частният тъжител Е.М. моли становището на
повереника му да бъде уважено, прави искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Посочва,
че поради обстоятелството, че се намира в Централен софийски затвор, не може лично да заплати
определената държавна такса в размер на 12 /дванадесет /лева.
Подсъдимата А.З.не се явява, не се явява
и защитника й адв. Р.Г.. Същата е изпратила молба, в
която сочи ход на делото да бъде даден в
тяхно отсъствие, а подадената въззивна жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна, както и първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден като правилен и обоснован.
Софийски градски съд, като провери
обжалваното разпореждане по наведените с жалбата доводи, както и тези в съдебно
заседание, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е постъпила в законовия срок, подадена е от легитимирано лице, поради
което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията в тази насока са следните:
Производството по НЧХД № 3740/2019
година по описа на Софийски районен съд е образувано по тъжба на жалбоподателя Е.Д.М.
срещу подсъдимата А.Л.З. за извършено престъпление от частен характер, по конкретно
за престъпления „Обида“ и „Клевета“, в
която тъжба е направено и искане за освобождаване от внасяне на държавна такса,
поради липса на доходи.
С разпореждане от 19.03.2019 год.,
районният съд е оставил без уважение направеното от тъжителя искане за
освобождаване от внасяне на държавна такса за образуване на наказателно дело от
частен характер, като е оставил без движение подадената тъжба, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК и е определил 7-дневен срок за
отстраняване на констатираната нередовност.
В дадения от съда срок разпореждането не
е било изпълнено от тъжителя, а именно не е внесъл дължимата държавна такса,
въпреки лично полученото съобщение.
По тези съображения и на основание чл.
250, ал.1, т.1, във вр с чл.24, ал.5, т.2 от НПК, районният съд е прекратил
наказателното производство.
Въззивният
съд намира направените изводи от първоинстанционния
съд за правилни и законосъобразни, като настоящият съд следва да отбележи няколко
неща.
На първо място, за разлика от ГПК, НПК не предвижда възможност
частният тъжител да бъде освободен от държавна такса за образуване на
наказателно производство от частен характер. Разпоредбата на чл. 187, ал.2 от НПК предвижда по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на
пострадалия, разноските да се внасят предварително от частния тъжител. Такава възможност обаче не е предвидена и в
Закона за държавните такси. В чл.5 от ЗДТ изрично и изчерпателно са посочени
случаите, при които е възможно освобождаване от внасяне на държавни такси в
административни и съдебни производства, но не е предвидена хипотеза, при която
това да е възможно по дела, образувани по тъжба на пострадалия. В този смисъл е и практиката на ВКС -
Определение № 62/07.04.2011 г. по ЧНД № 1244/2011 г. на ІІ н. о, където
недвусмислено и изрично се приема, че „Съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, за да се
образува дело, тъжбата на пострадал от престъплението следва да отговаря на
всички предпоставки, вкл. и да бъде внесена държавна такса, за което се прилага
документ“, както и "Няма предвидена от законодателя норма, според която
лицето, което желае по повод на подадена от него тъжба, да повдига и да
поддържа обвинение пред съда като частен тъжител, да има право да бъде
освободено от внасяне на държавна такса." В подкрепа на горното е и
многобройната съдебна практика на съдилищата от цялата страна, като например: Определение
№ 712 от 17.05.2019 г. на РС - Бургас по н. ч. х. д. № 1789/2019 г., Определение
№ 582/18.12.2015 г. по ВЧНД № 451/2015 г. на ОС-Кюстендил; Определение №
200/19.05.2016 г. по ВЧНХД № 198/2016 г. на ОС-Хасково; Определение от
15.03.2017 г. по ВЧНД № 217/2017 г. на ОС-Плевен; Определение № 822/15.12.2015
г. по ВНЧХД № 1264/2015 г. на ОС-Стара Загора; Решение от 25.03.2016 г. по ВЧНД
№ 113/2016 г. на ОС-Ловеч; Решение от 21.01.2016 г. по ВНЧД № 4203/2015 г. на
СГС и много други.
На следващо място, по аналогия с
разпоредбата на чл.61, ал.4 от НПК, когато е определена мярка за неотклонение
„парична гаранция“, законодателят е предвидил, че същата може да бъде представена
от обвиняемия или от друго лице, като не е конкретизирано дали е негов близък,
роднина или просто познат. В светлината на тези съждения, дължимата държавна
такса би могла да бъде внесена и не само и единствено от тъжителя, а и от друго
лице, разполагащо с посочената сума.
От друга страна, частният тъжител е
поискал назначаването на служебен адвокат- повереник,
като във въззивната си жалба посочва, че е бил страна
и по други, сходни дела, по които е бил освободен от дължимата държавна такса.
При това положение, за съда остава извода, че тъжителят М. е с достатъчни
правни знания /предвид участието му като страна и по други съдебни дела и предвид заявеното в
своя защита в съдебно заседание пред въззивния съд/ до степен да знае, че в зависимост от изхода
на делото, би дължал заплащане за предоставена правна помощ от Националното
бюро за правна помощ, което заплащане ще бъде с по-голям размер от държавната
такса /12 лева/ и въпреки това, същият е поискал назначаването на повереник.
В заключение и допълнение, съдът счита,
че определената държавна такса не е в непосилен и прекомерно висок размер, а
именно 12 /дванадесет / лева, с оглед икономическата обстановка в страната и в
сравнение с минималната работна заплата за страната – 560 /петстотин и
шестдесет/ лева към момента на образуване на делото- 2019 година. Наистина,
частният тъжител посочва, че не работи, но също така е декларирал, макар и
минимално имущество в размер на 200 /двеста/ лева, представляващо МПС „Форд Скорпио“, което обстоятелство също води до извод, че
тъжителят разполага с посочената сума.
По отношение на искането на тъжителя да
бъде отправено преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз, настоящият съдебен състав е на мнение, че не са налице законоустановените предпоставки за това, респективно нарушаване
правото достъп до съд, съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧ, както и ограничаване правата му
на "справедлив съдебен процес".
Гореизложеното дава основание на
настоящия състав да счита, че жалбата, подадена от частния тъжител Е.М. срещу
разпореждането на първоинстанционния съд за
прекратяване на наказателното производство е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а разпореждането на контролирания съд да бъде потвърдено.
Спазвайки
изискванията на закона, РС правилно е прекратил наказателното производство по
делото, тъй като тъжбата не отговаря на императивната разпоредба на чл. 81,
ал.1 от НПК, а именно да бъде приложен документ за внесена държавна такса.
По изложените съображения и на основание
чл. 334, т.6 вр. с чл. 338 , вр. с чл. 250, ал.4 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 88334 от
09.04.2019 година на Софийски районен
съд, с което на основание чл. 250,
ал.1,т.1, във вр. с чл. 24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по
НЧХД № 3740/2019 година по описа на СРС, образувано по тъжба на Е.Д.М. против А.Л.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.