Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 09.10.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №16750 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.405 КЗ .
В.И.И. ЕГН **********
от гр.Кюстендил иска да се осъди З. „А.И.“ АД *** да му заплати на основание
чл.405 КЗ сумата от 27 000 лева , обезщетение по имуществена
застраховка „Каско “ №1011610003360 сключена на 12.12.2016 г за застрахователно
събитие „кражба“ на л.а. „БМВ 3ЕР Р.“ с рег.№*******извършена между 22,00 часа
на 15.08.2017 г до 09,00 часа на 16.08.2016 г в гр.София , м.******; ведно със
законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата .
Ищецът твърди , че е извършена
посочената кражба от неизвестен извършител . Действително т.нар.малък талон не
е предаден на застрахователя , но това няма връзка с кражбата и не е основание
да се откаже заплащане на обезщетение . „Големият талон“ , който е най-важният
регистрационен документ е налице и липсва нарушение на т.107.1 от ОУ на
ответника.
Ответникът оспорва иска по основание и
размер . Съгласно т.69,70 от неговите ОУ по „Каско“ ищецът е длъжен да
представи свидетелството за регистрация на МПС , а ако това не стане , според
т.72.1. застрахователят може да намали обезщетението или да откаже плащане .
Според т.54 от ОУ застрахованият е длъжен да не оставя свидетелството за
регистрация в МПС , а съгласно т.58 при нарушаване на това З.ължение застрахователят може да намали обезщетението или да
откаже плащане . Според т.107.1 застрахователят може да откаже плащане ако
регистрационните документи са оставени в МПС . Според чл.33 ал.1,2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г „Големият талон“ /част I от свидетелството/ служи за идентифициране на
превозното средство и удостоверява правото на разпореждане с него . „Малкият
талон“ /част II от свидетелството/ служи за
идентифициране на превозното средство и се носи от водача при ползване на
превозното средство . Ако МПС е откраднато и в него е налице „малкия талон“
това улеснява кражбата и възможността на контролните органи за движение по
пътищата за открият крадеца т.е. да се предотвратят вредите . Дори и
претенцията да е частично основателна следва да се приложи намаление на
обезщетението от 50 % , както и
да се прихване дължимата четвърта вноска от застрахователната премия в размер
на 306,75 лева .
От фактическа страна е установено
следното :
Не се спори между страните , че е сключена
застрахователна полица „Каско “ №1011610003360 на 12.12.2016 г /приложена по
делото/ за застрахователно събитие „кражба“ на л.а. „БМВ 3ЕР Р.“ с рег.№*******;
както и че по време на действието на полицата автомобилът е откраднат , което е
покрит риск. На 29.06.2017 г е подписан анекс към застрахователната полица с
новия собственик – ищеца , като автомобилът е бил фотографиран от ответника .
Ищецът представя ОУ , заверено копие от
свидетелство за регистрация част I за процесния
автомобил /“голям талон“/ , приемо-предавателен протокол от 16.08.2017 за
предадени 2 бр.ключове и талон за регистрация на ответника .
Ищецът представя удостоверение от
18.08.2017 г на 7-мо РПУ-СДВР за извършеното отнемане на МПС .
Ответникът представя постановление за
спиране на наказателното производство на 13.09.2017 г по пр.пр.№29632/17 г
поради неразкрит извършител .
С писмо от 30.11.2017 г ответникът е
отказал заплащане на обезщетение , тъй като ищецът не е представил „малкия
талон“ на процесното МПС , който е регистрационен документ .
Ищецът представя данни за пазарни цени
на сходни на процесното МПС автомобили .
Не се спори между страните и е видно от
уведомления-претенция на ищеца , че претенцията е предявена пред ответника на
16.08.2017 г .
Не се спори между страните и е видно от
договор за покупко-продажба на МПС , че ищецът е придобил автомобила на
14.06.2017 г .
Не
се спори между страните , че на 08.03.2018 г ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 11674,50 лева .
С молба от 29.05.2018 г ищецът заявява
, че действително му е заплатена сумата от 11674,50 лева , но въпреки това
ищецът не се отказва , нито оттегля иска си за тази сума .
Не се спори между страните , че ищецът не е заплатил сумата от 306,75 лева
– четвърта вноска от премията по процесната полица .
Ответникът представя свои ОУ подписани
от предишния собственик и първоначална страна по полицата С.К.С..
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.А.М. ; действителната пазарна стойност на процесното МПС към
датата на кражбата /16.08.2017 г/ е била 26 000
лева . По други дела на вещото лице са налице случаи на намаляване на
обезщетението поради непредставен „малък талон“ с 30 % или обезщетението в
такъв случай трябва да е 18 200 лв.
От тях са платени 11 981,25 лева ; или остава разлика от 6218,75 лева ; без да се вземат предвид
306,75 лева неплатена четвърта
вноска от премията .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск по чл.405 КЗ . Претендираното обезщетение произтича от следните
обстоятелства : сключена имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и ответника и настъпване на застрахователно
събитие , което
е и покрит риск по време на действието на договора . Твърди се , че ищецът е
представил пред ответника всички необходими документи за доказване на
претенцията си , но въпреки това последният отказва плащане .
Безспорно между страните е наличието на
застрахователно правоотношение , наличието за застрахователно събитие /кражба/
и застрахователно покритие по „Каско“ към датата на кражбата на МПС на ищеца .
Ответникът е извършил частично плащане в размер на 11 674,50 лева на
08.03.2018 г и въз основа на него оспорва иска само по размер . Не се
спори , че ищецът не е представил на ответника „свидетелство за регистрация –
част II“ /“малък талон“/ , което е било оставено в автомобила
. Не се спори между страните , че ищецът
не е заплатил сумата от 306,75 лева четвърта вноска по застрахователната полица
.
Спори
се дали оставянето на „свидетелство за
регистрация – част II“ /“малък
талон“/ е основание въобще да не се плати или да се намали застрахователното
обезщетение .
В тежест на ищеца е докаже иска си по
размер - цената по средни пазарни цени на откраднатото МПС . В тежест на ищеца
е да докаже , че въпреки извършеното частично плащане от ответника ,
последният и към настоящия момент му се дължи сумата от 27 000 лева / парадоксално ищецът категорично отказа да
се откаже частично или да оттегли частично иска си , независимо от данните за
частично плащане от страна на ответника / .
В тежест на ответника е да докаже
плащане или друго основание за погасяване на претенцията . В тежест на
ответника е да докаже , че е налице основание за изключване или намаляване
на дължимото обезщетение поради оставяне в автомобила на „свидетелство за
регистрация – част II“ /“малък талон“/ ; както и
размерът , в който следва да се намали обезщетението по „Каско“.
Съдът счита , че не е налице основание за
отказ от плащане на застрахователното
обезщетение от ответника по „Каско“ . Трайна е практиката на ВКС по чл.211 т.2 КЗ /отм./ , сега чл.408 ал.1 т.3 КЗ , че оставянето на „малкия талон“ в МПС не
е основание за пълен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение , а само
за намаляване на същото . В този смисъл решение №141 от 08.10.2015
г по т.д.
№ 2140/2014 г, ТК , І ТО на ВКС , решение №86 от 18.07.2014
г по т.д.№2230/13 г на ВКС , II ТО, решение №22 от
12.09.2013 г по т.д.№679/11 г на ВКС , II ТО , решение №79 от 29.06.2012 г т.д.№802/2011 г на ВКС , II ТО, решение №211 от
06.12.2012 г по т.д.№1029/11 г на ВКС , II ТО , решение №22 от 26.02.2015 г по т.д.№463/14 г на ВКС ,
II ТО и
др.
Съгласно т.69,70 от ОУ по „Каско“ на ответника ищецът
е длъжен да представи свидетелството за регистрация на МПС , а ако това не
стане , според т.72.1. застрахователят може да намали обезщетението или
да откаже плащане . Предвид практиката на ВКС и естеството на „малкия талон“
като документ за идентифициране на превозното средство , но не и за
разпореждане с него /за това служи „големият талон“/ ; съдът приема , че трябва
да се присъди обезщетение , но същото да се намали . Видно и от т.107.1
основание за отказ от изплащане на обезщетение е оставяне на „регистрационните
документи“ в МПС. Без „големия талон“ МПС – а той е представен от ищеца –
евентуално трето лице не може да се разпореди с МПС и надлежно да го регистрира
. Следователно „регистрационни документи“ са договор за покупко-продажба и
„големият талон“ , но не и „малкият талон“.
Относно
размера на обезщетението и процентът на намаление на обезщетението съдът
кредитира неоспорената от страните САТЕ . Според нея пазарна стойност на
процесното МПС към датата на кражбата /16.08.2017 г/ е била 26 000 лева
.
Възприетият
процент на намаляване на обезщетението трябва да е 30 % - такъв процент е
възприет в определение №165
от 18.02.2016
г по т.д.
№ 977/2015 г, ТК , І ТО на ВКС ; или обезщетението в настоящия
случай трябва да е 18 200 лв. От тях са платени 11 981,25 лева
на 08.03.2018 г ; или остава разлика от 6218,75 лева. Основателно
е възражението за прихващане на ответника с дължими от ищеца 306,75 лева
- неплатена четвърта вноска от премията , дължима на 14.09.2017 г . Или
искът трябва да се уважи за сумата от 5912 лева и да се отхвърли
за разликата до сумата от 27 000 лева главница.
Върху тази
сума се дължи и лихва за забава от претендираната дата 22.12.2017 г - ответникът се е произнесъл окончателно по
преписката на 30.11.2017 г, след като ищецът е представил всички
документи , с които е разполагал . Ответникът дължи и лихва за забава върху
сумата от 17 893,25 лева за периода 22.12.2017 г – 07.03.2018 г.
Сумата от 17 893,25 лева е получена като от принципно дължимото
обезщетение от 18 200 лева се прихващат и изваждат 306,75 лева неплатена
вноска от премията дължима от 14.09.2017 г , а периодът е преди плащането на
сумата от 11 981,25 лева на 08.03.2018 г.
С оглед изхода
на делото в тежест на ответника са част от деловодните разноски на ищеца /17
893,25/27 000 от тях/ ; а в тежест на ищеца са част от деловодните разноски на
ответника 9 106,75/27 000 от тях/. При изчисляване на разноските не се
взема предвид плащането на сумата от 11 981,25 лева , тъй като същото е
станало след завеждане на делото , разноските на ищеца са извършени преди това
плащане , а депозитът за САТЕ е необходим за доказване на уважената част от
иска . При изчисляване на разноските адвокатското възнаграждение на ищеца е
намалено на сумата от 1620 лева поради прекомерност . По компенсация ответникът
дължи на ищеца дължи сумата от 1735,17 лева .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
З. „А.И.“ АД *** да заплати на В.И.И. ЕГН ********** от гр.Кюстендил на основание чл.405 КЗ сумата
от 5912 лева ,
обезщетение по имуществена застраховка „Каско “ №1011610003360 сключена на
12.12.2016 г за застрахователно събитие „кражба“ на л.а. „БМВ 3ЕР Р.“ с рег.№*******извършена
между 22,00 часа на 15.08.2017 г до 09,00 часа на 16.08.2016 г в гр.София , м.******;
ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и законната лихва върху сумата от 17 893,25 лева за периода 22.12.2017 г – 07.03.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
посочения иск за разликата над 5912 лева до претендирания размер от 27 000
лева ; както и предявената претенция
за законна лихва в останалата й част .
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД *** да заплати на В.И.И. ЕГН ********** от гр.Кюстендил сумата от 1735,17 лева деловодни разноски по компенсация .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :