Присъда по дело №783/2019 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 22 от 20.02.2020 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 783 по описа за 2019 година.

 

          Производството по НЧХД № 783/2019 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от М.О.М. *** против С.И.А. и А.А.А.,***, с която последните са привлечени към наказателна отговорност и с Разпореждане № 205 на съдията – докладчик от 04.07.2019 г. са предадени на съд съответно за това, че на 11.05.2019 година в град Хасково, в съучастие, като съизвършител с А.А.А., ЕГН: **********  причинил на М.О.М. ***, ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето - а именно: кръвонасядания по гръдния кош, левия хълбок и дясното седалище – престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и за това, че на 11.05.2019 година в град Хасково, в съучастие, като съизвършител със С.И.А., ЕГН: ********** причинил на М.О.М. ***, ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето - а именно: кръвонасядания по гръдния кош, левия хълбок и дясното седалище – престъпление по чл.130, ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.

          С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимите С.И.А. и А.А.А.,*** граждански иск за сумата от 1000 лева, за всеки, в хипотезата на разделност в отговорността, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 11.05.2019 г. до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец М.О.М., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. А.П. ***, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против всеки от подсъдимите граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. А.П. заявява, след направения анализ на доказателствените източници и заключението на вещото лице, че безспорно били установени както датата, така и мястото на извършване на деянието, описано в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществявало състава на престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Моли съда, да признае всеки от подсъдимите за виновен по повдигнатото обвинение, като им бъдат наложени съответни наказания, които впоследствие уточнява да бъдат индивидуализирани съобразно установения минимум за всеки от подсъдимите. Моли също да бъде уважена и гражданскоправната претенция и присъдено обезщетението, в размера, който били поискали за причинените болки и страдания, както и в полза на неговия доверител да бъдат присъдени направените по делото разноски.

          Защитникът на подсъдимите С.И.А. и А.А.А.,*** – адв. Б.И. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че самото обвинение не било доказано и след обстоен анализ на достоверността на гласните доказателствени източници по делото и на фактите, установени в хода на съдебното следствие, заявява, че не било доказано подзащитните му да са осъществили деянието, за което са предадени на съд. При обосноваване на тази си теза сочи, че обясненията на подсъдимите били логически обосновани и последователни, а свидетелят И.Х.И. бил безпристрастен и непредубеден, което правело показанията му годно доказателство и следвало да бъдат кредитирани с доверие при обосноваване на фактическите изводи на съда. Същевременно, счита че нанесените удари на тъжителя от страна на свид. С.И.А. били в отговор на провокативно поведение на тъжителя и с цел да се предпази от нападение с метална тръба, тоест в хипотезата на неизбежна отбрана. Моли съда да постанови присъда, с която да признае С.И.А. и А.А.А.,*** за невинни по повдигнатото им обвинение, а като последица от това, предявената против тях гражданскоправна претенция от страна на частния тъжител – отхвърлена и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

          Подсъдимият С.И. *** заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. Б.И.. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че не се приема и не се признава за виновен моли да бъде оправдан.

          Подсъдимият А.А.А. *** заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие също дава подробни обяснения по случая, а в своя защита отново се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. Б.И.. При упражняване на правото му на последна дума изразява моли да бъде оправдан от съда.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият С.И.А. е роден на *** г., същият е  български гражданин, българин по произход, с адрес за призоваване: град Хасково, бул. „Освобождение“ № 38.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1733, издадена от Районен съд – Хасково на 26.11.2019 г. подсъдимият С.И.А. не е осъждан и не са вписани данни да е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За същия са събрани характеристични данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково справка в тази насока е вписано, че не е криминално проявен и няма криминални регистрации, като са вписани такива за 1 бр. заявителски материал. Няма данни да употребява наркотични и други упойващи вещества, нито за извършвани нарушения на обществения ред, като се ползва с добро име в квартала, но са вписани такива, че да злоупотребява с алкохол и обкръжението му има криминално проявени лица.

          Подсъдимият А.А.А. е роден на *** г., същият е български гражданин, българин по произход, със средно образование, женен, с адрес за призоваване: град Хасково, ул. „Пещера“ № 2А.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1454, издадена от Районен съд – Хасково на 11.10.2019 г. подсъдимият А.А.А. е осъждан с Определение № 395/10.12.2015 г., с което на същата дата от РС – Стара Загора е одобрено споразумение по НОХД № 2975/2015 г. за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години и 6 месеца. Не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В изисканата от органите на РУ на МВР – Хасково характеристична справка е вписано, че са налице регистрирани криминални прояви и има данни да злоупотребява с алкохол, има в обкръжението си криминално проявени лица и не се ползва с добро име в квартала, в който живее.

          Установено в хода на съдебното следствие е, че на инкриминираната дата – 11.05.2019 г., вечерта подсъдимият С.И.А. бил в дома на подс. А.А.А. на адрес: ***, като наскоро бил разбрал от приятели на сина си – свид. Д.С.И., че около седмица по – рано, при посещение на фризьорки салон в град Хасково, стопанисван от свид. И.А.А., Д.И. бил ударен с метален бокс от тъжителя М.О.М., в резултат на което получил закрита фрактура на долна челюст вдясно. Това наложило посещение и лечение в Отделение по лицево – челюстна хирургия, МБАЛ „Д – р И. ***. След като споделил този факт с подс. А.А.А., последният заявил на подс. С.А.И., че можел да намери  телефонен номер на тъжителя и гр. ищец М.О.М. да му се обадят. Подсъдимият С.И.А. държал, след като вече бил узнал за случилото се, да осъществи контакт с тъжителя М., О.М., за да му потърси сметка за стореното или съответно да разбере дали и синът му има някаква вина. При осъщественото телефонно обаждане, на заявените намерения от подсъдимите С.И.А. и А.А.А. да посетят фризьорския салон, където в същия момент се намирал тъжителят, последният отвърнал, че ги очаква. В изпълнение на намеренията си да отидат до тъжителя с оглед инцидента между него и сина на подс. С.И.А., последният, заедно с подсъдимия А.А.А. поръчали такси. Поръчката била поета от свид. И.И., който познавал подс. А.А. от съвместната им работа преди време в таксиметрова компания, различна от тази, в която работел към момента. При пристигането им на място, на адреса на фризьорското студио, помещаващо се в постройка с малък двор отпред, ограден с декоративна метална ограда с врата, находящо се на адрес: ******, подсъдимите били посрещнати от свид. И.А.А., а след него се показал и излязъл навън тъжителят М.О.М.. При вида на подсъдимите С.И.А. и А.А.А., които започнали да го предупреждават, че ще го бият, същият с отправил отстрани на постройката, откъдето взел метална тръба и започнал да я размахва към подсъдимите без да напуска огражденията. Тогава свид. И.И. при вида на случващото се, позвънил на ЕЕН 112 и потеглил с таксиметровия автомобил, като се оттеглил от мястото на събитията, а подсъдимият С.И.А. подвикнал към тъжителя да внимава с тази тръба да не му я вземе, след което преминал през оградата, изтръгнал тръбата от ръцете на тъжителя М.О.М. и му нанесъл няколко удара в лицето и корема с юмрук, както и удари с металната тръба, при което тъжителят паднал на земята и на свой ред нанесъл на подс. С.И.А. удари в краката. В даден момент и двамата паднали на земята, като удари на тъжителя в тялото нанесъл и подсъдимия А.А.А., а свид. И.А.А. се опитвал да раздалечи подсъдимите от тъжителя, но докато държал първо единия – А.А., другият от тях му нанасял удари по тялото, а с след като хванал С.И.А., подс. А.А.А. хванал тръбата продължил да нанася удари на тъжителя.

          Няколко минути след по – късно, след като подсъдимите С.И.А. и А.А.А. се били вече оттеглили от мястото на събитията, във фризьорския салон, стопанисван от свид. И.А.А. пристигнал екип на на МВР, включващ в състава си свидетеля Г.А.Т. по сигнал за нападнато лице, подаден на телефон 112 в 23:20 часа, като на място били заварени свид. И.А.А. и тъжителя М.О.М., които заявили, че последният бил нападнат и посочили подсъдимите С.И.А. и А.А.А., които били установени на адреса на последния на ул. „*****“, на около 300 метра от фризьорския салон. Там подсъдимите заявили пред органите на полицията, че били потърсили сметка на тъжителя за скандал отпреди няколко дни и след като свид. Г.А.Т. преценил, че двамата били предприели саморазправа, ги отвел в сградата на РУ на МВР – Хасково за доизясняване на случая. Обяснения от двамата били снети от свид. И. Георгиев И., на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в Група „Териториална полиция“ при ОД на МВР – Хасково за възникналия конфликт между подсъдимите и тъжителя и за нанесените материални щети по оградата на търговския обект, стопанисван от свид. И.А.А.. След съставяне на протоколи по реда на ЗМВР подсъдимите да се въздържат от саморазправа, материалите по преписката били изпратени на РП – Хасково, а с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.07.2019 г. на прокурор в РП – Хасково, след преценка за извършено престъпление по чл. 130 НК, което се преследва с частна тъжба от пострадалия и липса на доказателства за деяние от общ характер в това число и по чл. 325 НК, било отказано да се образува ДП и пр. № 1161/2019 г. по описа на РП- Хасково била прекратена. 

          От заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на посочената дата в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят М.О.М. е получила следните увреждания: кръвонасядания по гръдния кош, левия хълбок и дясното седалище с възможен механизъм на причиняване – действие от твърд тъп предмет, като получените увреждания било възможно да се причинят при побой, по начина и при обстоятелствата, описани от прегледаната, потвърдено и след дадените в съдебно заседание разяснения. Причинено е според вещото лице страдание, като срокът за пълно възстановяване е до 15 дни.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, възприето от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на подсъдимите и на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество.

          На първо място, съдът приема като достоверни обясненията и на двамата подсъдими  - С.И.А. и А.А.А. в частта им относно обстоятелствата, свързани с конкретния повод да потърсят контакт с тъжителя и за факта относно времето и начина, по който са сторили това. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимите в посочената част и конкретно за фактите, че на инкриминираната дата, във времето, визирано в акта на частното обвинение са се намирали в град Хасково в дома на подс. А.А.А. и след проведен с тъжителя разговор по телефона са се отправили с лек таксиметров автомобил, управляван от свид. И.И. към мястото, на което намирал тъжителят – фризьорски салон на ул. „Акация“ в град Хасково, стопанисван от свид. И.А., за да търсят сметка от тъжителя за инцидент със сина на подс. С.И.. В този ред на мисли обясненията им в тази им част са логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели -  Д.С.И., И.Х.И. и най – вече на тези на свидетеля И.А.А.. Тук е мястото да се отбележи, че не всички от изброените свидетели са очевидци на случилото се, като само последният съдът намира, че има лични, преки и непосредствени впечатления за конфликта при прерастването му във физическа саморазправа и за кръга от участници в него. Що се касае до свид. Д.И.С. настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи, че той е наясно единствено за предходния инцидент между него и тъжителя и за причинените му увреждания, станал конкретен повод, около седмица по – късно, на инкриминираната дата баща му в лицето на подс. С.И.А. и подс. А.А.А., а свид. И.Х.И. е успял да възприеме пряко само част от конфликта в момента, в който тъжителят бил хванал металната тръба, както и кръга на останалите присъствали на място, а именно свид. И.А. и двамата подсъдими и за целта на това им посещение – търсене на сметка от тъжителя за инцидента със сина на подс. С.И.А.. За следващите събития, този свидетел, макар да твърди обратното, няма качеството очевидец и след като е оценил ескалацията на напрежението и възможната физическа саморазправа и след обаждането му на органите на полицията, същият е напуснал мястото на инцидента. Това обаче не отрича истинността на показанията му до този момент, а за факта на напускането на мястото на инцидента, всъщност именно лицата, в чиято полза биха били показанията му – двамата подсъдими по делото еднопосочно отричат присъствието му при физическото стълкновения на мястото на инкриминираните събития, макар и в противоречие донякъде пък с изложеното от свид. И.А.А.. Последният обаче, за този факт няма ясни възприятия, поради ангажираността му в конфликта между подсъдимите и тъжителя. Тъкмо в тази част, показанията на същия са основани на негови преки и непосредствени впечатления, същият има ясен спомен за разигралите се събития и дава логически обосновани и вътрешно безпротиворечиви показания за тези факти, включени в предмета на доказване и от значение за правилната наказателноправна оценка на поведението на всеки от замесените в конфликта. Същият възпроизвежда в детайли събитията на посочената в акта на частното обвинение дата, като с изключение на отделни нюанси в поведението на участниците в разигралите се събития, не е налице съществено разминаване в информацията, съдържаща се този доказателствен източник, които да отричат неговата истинност. Досежно основния момент от предмета на доказване, а именно налице ли нанасяне на удари от страна на подсъдимите спрямо частния тъжител, хронологията и начина по който това е станало и механизма, действително се открояват донякъде противоречиви гласни доказателства, чийто анализ предполага и изграждането на фактическите изводи на съда по отношение на релевантните факти, включени в предмета на доказване, формиран от повдигнатото обвинение. Касае се за гласни доказателствени средства, посредством разпита на подсъдимите и свидетелите по делото, проведен в хода на съдебното следствие пред районния съд, обособени в две групи на база насочеността на твърденията, съдържащи се в тях относно предмета на доказване, включваш въпросите за наличието на деяние по чл. 130 НК, начина на осъществяването му и авторството. При анализа на тяхната достоверност следва да се отбележи изрично, че единствено за свид. Д.С.И. е установено наличието на близки родствени връзки със страна по делото, съответно с подс. С.И.А. – негов баща. Тези връзки предполагат възможен извод за негова заинтерисованост от изхода на делото. Независимо от това обаче, този свидетел се е съгласил да свидетелства, разяснени са правата и задълженията му, предупреден е за отговорността им за лъжесвидетелстване и е обещал да говори истината, както и останалите, а за факта на създадени у подсъдимите представи от гледна точка конкретния повод за търсене на контакт с тъжителя липсва съмнение, съвсем отделен е въпросът за доказаността на подобен инцидент между свид. Д.И. и тъжителя М.М., който би подлежал на установяване в друго производство. За възприемане на установените по делото фактически положения настоящият съдебен състав е кредитирал с доверие именно показанията на свид. И.А.А., доколкото качеството „очевидец“ на свид. И.Х.И. е отречено с факта на напускане на мястото на инцидента непосредствени пред ескалацията на конфликта във физическа саморазправа, заявено категорично и от двамата подсъдими. Все пак логическият и правен анализ изискват по недвусмислен и категоричен начин да се установяват фактите, свързани с наличието на деяние, начина, механизма на осъществяването му и авторството. Изложеното от И.А.А., като свидетел в настоящото производство следва да се отбележи при преценка достоверността му е годно да постигне тази цел, тъй като се явява еднопосочно, и в този смисъл житейски и юридически аргументирано с факта на причинените на тъжителя наранявания. Обективните находки по делото в тази насока, скрепени в издаденото съдебно – медицинско удостоверение и в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза консолидират достоверността на показанията именно на този свидетел относно очертаната група факти. Още повече, че както в заключението си, така и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване на констатираните увреждания е възможно да е този, описан от тъжителя и съответстващ на изложеното от посочения свидетел и потвърдено в дадените обяснения и от подс. С.И.А., съвсем отделен е въпросът на отричане от заявеното от него в по –късен момент при поставянето му в очна ставка със свид. И. Х. И.. В този смисъл, житейската логика дори сама по себе си изисква да бъде възприето осъществяване на фактическата обстановка по начин, какъвто бе възприет и описан от съда, а в случая всъщност са налице убедителни гласни доказателствени средства, чрез които същата да може да се възпроизведе в детайли и в необходимата конкретика, преценено и от гледна точка и на житейската логика във връзка с цялостната картина на очертаните събития, сочеща на аргументите за възприемане на една част от доказателствените източници по делото като достоверни, а друга – не. В първата група попадат обясненията на подсъдимите в излежаната по – горе част, а във втората – заявените по – късно в насока липсата на физическо съприкосновение с тъжителя, възприети от съда като тяхна защитна версия, опровергана по категоричен начин. Кредитираните с доверие доказателствени източници косвено се потвърждават и от изложеното от органите на РУ на МВР- Хасково в лицето на свидетелите Г.А.Т. и И. Г. И., чиито показания в частта относно предприетите от тях действия във връзка с подадения сигнал и установените факти се кредитират от съда с доверие изцяло.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая е този, че всеки от подсъдимите С.И.А. и А.А.А. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, за което същите са привлечени към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

          За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което на подсъдимата е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които без да бъде увредено здравето на друг човек, е причинено на пострадалия страдание, като в случая съставомерният резултат се изразява именно в това, което квалифицира деянието като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления.

          В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че всеки от подсъдимите С.И.А. и А.А.А. е извършил от обективна страна твърдяните в акта на частното обвинение действия, като на посочената дата – 11.05.2019 г. в град Хасково, след като потърсили по телефона тъжителя и узнали от него местонахождението му, го предупредили, че отиват при него, а целта била да му потърсят сметка за инцидент от седмица по – разно със сина на свид. С.И.А. – свид. Д.С.И.. След пристигане на място на адрес, посочен им от тъжителя, на който се намирал и търговски обект – фризьорски салон, стопанисван от свид. И.А.А., който се показал пръв, подс. А.А.А. извикал и тъжителя да се покаже, а последният, след като излязъл и по отношение на него били отправени заплахи, че ще го бият, взел метална тръба и я размахал срещу подсъдимите. Тогава подс. С.И.А. го предупредил, че ще му вземе тръбата и ще го бие с него, което и сторил, след като преминали с подс. А.А.А. през декоративната ограда на обекта. В резултат, по отношение на тъжителя било осъществено физическото въздействие, описано в изложението на фактическата обстановка. В случая тези действия на подсъдимия са възприети от свид. И.А.А., а така също на практика не се отричат, а потвърждават и от част от останалите доказателствени източници – обясненията, дадени от подс. С.И.А. по отношение на нанесени от него удари, съдебно – медицинско удостоверение и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза от които се установяват и закрепят по делото и обективните находки, свързани с получените в резултат на деянието контузия в областта на гръдния кош, левия хълбок и седалището. С това не буди спор, че е причинено нараняване на пострадалия, което макар и да не е довело конкретно до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, е причинило на тъжителя страдание, обосноваващо извода, че деянието следва да се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс, както правилно е посочено от тъжителя в депозираната тъжба. В случая налице е доказателствена обезпеченост и на тезата на частното обвинение, че се касае за съвместна, съставомерна по посочения текст от Особената част на НК, дейност на двамата подсъдими, поради което признаването им  за виновни в извършване на деянието в съучастие като съизвършители, е обосновано и съответства на материалния закон с оглед изискванията на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК, доколкото всеки от тях е взел съответно участие в изпълнителното деяние.

          На следващо място, с оглед формулираните от защитника на подсъдимите и самите подсъдими конкретни възражения, в хипотезата на евентуалност, с оглед заетата защитна позиция, задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна норма, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване. Следва да се отбележи, че действително налице са данни, макар и непроверени със способите за доказване по НПК за причинено от тъжителя на сина на подс. С.И.А. телесно увреждане в по – ранен момент, но липсват каквито и да е доказателства, тъжителят да е предприел определено поведение, спрямо подсъдимите, с което да обоснове ответна тяхна реакция, още по – малко свързана с физическа интервенция по отношение на него. Ясно от фактическа страна е най – напред намерението, с което подсъдимите са потърсили тъжителя, макар и в телефонния разговор да не са го манифестирали в цялост и конкретно, че не изключват физическа саморазправа с него, а такава е била заявена още при пристигането на място от страна на подс. А.А., а едва след тази размяна на реплики, тъжителят е взел метална тръба и я размахал срещу подсъдимите в опит да ги възпре да реализират обявените намерения. Въпреки това е последвало ново предупреждение, че ще вземат от ръцете тръбата и ще го бият с нея, а в следващ момент и са сторили това – конкретно подс. С.И.А.. В този момент не само не се установява да е имало някакво нападение от страна на тъжителя спрямо подсъдимите, но дори да се твърди такова, то с изтръгване на металната тръба от ръцете на тъжителя, неговите действия /всъщност по - скоро сами по себе си отбранителни/ са загубили каквато и да е непосредственост. Особено показателно в случая е и това, че конкретният повод, който е предизвикал инкриминираните събития, е не друг а тъкмо проявената активност от подсъдимите да потърсят тъжителя, а след като го открият, да отидат при него, за да му търсят сметка за негови предишни действия, а същият е взел тръбата едва след отправени закани, че ще го бият след като сам се е показал пред търговския обект, но без да прави опит да излиза извън огражденията. Поради това, липсва негово нападение, а размахването на металната тръба е опит да предотврати дейност от страна на подсъдимите, но въпреки това, те били субектите, нахлули през оградата с ясната цел да потърсят физическа саморазправа с тъжителя. Въобще, начинът по който са се разиграли и липсата по делото на каквито и да е данни за наличие на предшестващо противоправно поведение на пострадалата, което да може да се квалифицира като нападение, при това пряко и непосредствено, обосновава невъзможност за подвеждане на действията на дееца, визирайки най – напред тези на подс. С.И.А., а след това и на подс. А.А.А. под хипотезата на разпоредбата чл. 12, ал. 1 от НК, регламентираща института на неизбежната отбрана. Липсата на посоченото основание да се приеме, че не е налице обществена опасност на осъщественото от подсъдимия деяние сама по себе прави лишено от необходимост обсъждане по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана, а оттам и необходимост да се изследва състоянието, в което е действал всеки от подсъдимите – дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността за преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 2 НК. Възможно е и най – вероятно действително е било налице състояние на силно раздразнение у подсъдимия С.И.А. от факта на нанесено седмица по – рано телесно увреждане на сина му, но това му състояние не е било предизвикано от пострадалия по начин и във време, съобразно фактическия състав на чл. 132, ал. 1 НК, за да се възприеме възможност за квалификация по цитираната разпоредба. Такива възражения от страна на защитата не са и правени конкретно, но задължение на съда е да изследва цялостното поведение на участниците  в инкриминираните събития не само от гледна точка квалификацията на деянието, но и от гледна точка последващия анализ на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с предявения граждански иск.

          По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък сочи на съпричастност и на двамата подсъдими – С.И.А. и А.А.А. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда и частното обвинение съвпадат напълно по този въпрос с тяхното посочване като съизвършители на престъплението. Същите са действали от субективна страна при пряк умисъл, при ясното съзнаване на умисъла на другия участник в инкриминираното деяние. Двамата действайки в хипотезата на общност на умисъла, са целели настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняване на уврежданията на пострадалата. Причинените в резултат на това наранявания, довели до страдание на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка  причинно – следствена връзка с тези действия.         

          При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на анализа относно вида и размера на наказанието, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия С.И.А., от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Още повече че е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице условията за това. За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба в съответния размер. С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият С.И.А., към инкриминирания момент, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това. При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, районният съд определи „глоба” в размер съобразно установения минимум от 1000 лева, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, след като обсъди данните за личността на подсъдимия – същият е със средно образование, с необременено съдебно минало и с характеристични данни, разкриващи го в по – скоро положителен аспект. В хода на съдебното следствие, макар да не се признава за виновен, дава подробни обяснения за случилото, с което в известна степен спомогна за разкриването на обективната истина. С оглед на това, бе възприето, че административното наказание следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но е необходимо да се отбележи и това, че всъщност отегчаващи вината такива не бяха установени в хода производството. Настоящият съдебен състав счита, че при индивидуализиране на административното наказание, освен тези обстоятелства, следва да се оценят и семейното и обществено положение на подсъдимия, а обществената опасност на деянието и дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на административното наказание „глоба” в рамките, предвидени в чл. 78а НК, в размер на 1000 лева. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона.

          При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия А.А.А., съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и вида и тежестта на конкретно причиненото увреждане, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Същият е с обременено съдебно минало, само по себе си препятстващо приложение на института по чл. 89а НК и по делото не са налице данни, характеризиращи личността му в особено положителен план, а точно обратното. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете факта, че е трудово зает, с оглед преценка за възможността с наложеното наказание да бъдат изпълнение целите, прокарани в разпоредбата на чл. 36 НК и от гледна точка личната и генерална превенция. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия А.А.А. следва да бъде по вид „пробация”, каквото се предвижда в наказващата норма на чл. 130, ал. 2 НК, алтернативно с по – тежкото предвидено - лишаване от свобода и по лекото - глоба. Същото бе определено при условията на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, доколкото в светлината на изложеното не би могло да се обоснове наличието на изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По този начин, съдът прие за законосъобразно да бъде наложено на подс. А.А.А. наказание „пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, като макар и процесното деяние да е извършено в изпитателния срок на осъждането му НОХД № 2975/2015 г.  по описа на РС – Стара Загора, то с оглед вида на наложеното наказание по настоящото дело, не са налице материалноправните предпоставки за активиране на нормата на чл. 68, ал.1  НК.       

          Относно предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:

          Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимите С.И.А. и А.А.А., при това в съучастие спрямо тъжителя, описано по – горе в мотивите към присъдата, осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимите са признати за виновни в извършване на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимите, намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице, като да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителите, възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму при това в хипотеза на солидарност. В този смисъл предявеният от гражданския ищец против всеки от подсъдимите иск е установен по основание, като няма пречка претенцията да се заяви при условията на разделност, макар и да е предвидена възможност за солидарна отговорност. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 800 лева по отношение на подсъдимия С.И.А.. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място отчетен бе и срокът за възстановяване на пострадалия – до 15 дни. От особена важност е да се акцентира на това място, че не без значение за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав по този пункт от анализа вече би се явявало вече и поведението на тъжителя. Той обаче в случая не е предприел каквито и да е било действия, които по своя характер да доведат съда до извода за действие на подсъдимите в хипотезата на неизбежна отбрана, а тъкмо обратното, но е имал предходно поведение, довело до съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед данните за посегателство срещу личността на сина на този подсъдим, довело до преценка за намаляване на обезщетението с ¼ или на 600 лева. Изложеното в този аспект от дейността на съда, мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 1000 лева, претенцията се явява недоказана и бе отхвърлена, като неоснователна по отношение на подс. С.И.А.. По отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 500 лева по отношение на подсъдимия А.А.А., с оглед преценката относно обективната категория справедливост, съобразявайки вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, срока за възстановяване на пострадалия – до 15 дни и най – вече конкретното участие на този подсъдим в извършване на деянието. Изложеното в този аспект от дейността на съда, мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 1000 лева, претенцията се явява недоказана и бе отхвърлена, като неоснователна по отношение на подс. А.А.А..

          По отношение на разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимите С.И.А. и А.А.А. са признати за виновни в извършване на престъплението, за което всеки от тях е привлечен към наказателна отговорност, в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото и същите бяха осъдени да заплатят в полза на тъжителя сумата в размер по 481.00 лева за всеки от тях, представляваща направени по делото разноски за заплащане на държавна такса, на възнаграждение за вещо лице и на адвокатско възнаграждение за упълномощения повереник в съответната част, както и да заплатят по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на по 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и по 5.00 лева – ДТ за всеки случай на служебно издаване на ИЛ по делото. Доколкото, съгласно цитирания текст, липсва основание за солидарна отговорност за разноските,съдът определи съответната част, която да заплати всеки от подсъдимите, задължен за половината от общо възложените им разноски.          

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  Председател: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. С.