РЕШЕНИЕ
№ 671
Видин, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА |
Членове: | НИКОЛАЙ ВИТКОВ БОРИС БОРИСОВ |
При секретар МАРИЯ ИВАНОВА и с участието на прокурора КИРИЛ ЦВЕТКОВ КИРИЛОВ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ канд № 20247070600197 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин, против решение № 4/01.02.2024 г., постановено по АНД № 97/2023 г. по описа на Районен съд Кула, с което е отменено наказателно постановление № 23-0291-000474/12.10.2023 г. на началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се развиват съображения, че решението на КРС е неправилно.
Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно, както и да бъде потвърдено НП. Претендират се разноски за процесуално представителство. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.
По делото се установява, че на 12.08.2023 г. в 21:20 ч. в [населено място], обл. Видин, на [улица], в посока от центъра на града към [населено място], срещу бензиностанция „Петрол”, ответникът управлявал лек автомобил „Сузуки Витара”, рег.№ [рег. номер], собственост на трето лице. При извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, фабр. № ARPL 00257, с проба № 00615, извършена в 21:42 ч., била отчетена употреба на алкохол в издишания от водача въздух, а именно 0,85‰. На водача бил връчен талон за медицинско изследване на кръвта № 116526, с който водачът се явил в ФСМП-Кула в рамките на указания 45 минутен срок, но дежурният лекар отказал да вземе проба, като насочил ответника към Спешен център при МБАЛ „Св. П.” АД, [населено място]. Ответникът изпълнил даденото му указание и посетил Спешния център при МБАЛ „Св. П.” АД, [населено място], където отново не му била взета кръвна проба, тъй като е изтекъл срокът за вземането й, както и понеже талонът бил издаден, за да послужи пред ФСМП-Кула.
Въз основа на установената употреба на алкохол над 0,5‰ с техническо средство в издишания от водача въздух бил съставен АУАН № 248132/12.08.2023 г. на ПИ при РУ-Кула, против което не били направени възражения.
Въз основа на установеното с акта началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред КРС наказателно постановление, което било отменено изцяло, като издадено при недоказаност на вмененото на ответника административно нарушение. Съставът на първоинстанционния съд приел, че предвид текста на чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, концентрацията на алкохол не може да бъде установена с техническо средство в издишания от водача въздух, при положение, че последният е получил талон за медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта и се е явил на указаното в него място и време.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Административен съд Видин намира, че съставът на КРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства и да възприеме действителната фактическа обстановка, но направеният правен извод за незаконосъобразност на процесното постановление е неправилен.
От данните по преписката и от разпита на актосъставителя пред състава на КРС се установява по категоричен и безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място касаторът е извършил установеното от органите на РУ-Кула нарушение по чл.5, аб.3, т.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, който отчел наличие на алкохол в издишания от него въздух в размер на 0,85‰, както от обективна, така и от субективна страна.
Противно на приетото от първоинстанционния съд, деянието е установено по безспорен начин, в съответствие с изискванията на ЗДвП и Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, като са изпълнени императивните законови изисквания в ЗАНН по отношение наличието на съществените елементи от състава на нарушението, респ. правото на защита на уличеното лице не е накърнено, като му е осигурена възможност да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Безспорно е установено обстоятелството, че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол, като в това отношение към преписката е приложено извлечение от взетата проба с техническо средство, съобразно изискванията на Наредбата. Причините, поради които на водача не е била взета кръвна проба във ФСМП-Кула са извън предмета на делото и не следва да бъдат отчитани като основание за игнориране показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”, с което е установено по безспорен начин обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, което не е било оспорено в рамките на административнонаказателното производство.
В този смисъл съдът отчита и обстоятелството, че ответникът се е възползвал в пълнота от процесуалните си права, като своевременно е оспорил наказателното постановление.
Следователно въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а отмененото от КРС постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Възнаграждението следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ОДМВР-Видин следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН и сравнително умерената правна сложност на делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4/01.02.2024 г., постановено по АНД № 97/2023 г. по описа на Районен съд Кула, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № 23-0291-000474/12.10.2023 г. на началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин.
ОСЪЖДА Р. Б. Л. от [населено място], [жк], вх.А, ет.4, ап.7, да заплати в полза на ОДМВР-Видин сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: | |
Членове: |