Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна,
……………05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, в публичното заседание
на осемнадесети април две хиляди
и дванадесета година, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
при секретаря Р.М. и като разгледа докладваното от съдията
Обретенова адм.д. N 1993 по описа за
2011 година, за да се
произнесе, взе предвид :
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е
образувано след отмяната на решение № 2555/11.12.2010г. по адм.д.№ 2460/2007г.
с решение № 7787/2.06.2011г. на ВАС по к.адм.д. № 2852/2011г. и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на съда.
Образувано
е по жалба на Г.Ц.А., Р.К.Т. и Т.К.Т., всички с постоянен адрес ***-07-7706-205/08.08.2007г.
на Областния управител на област с център Варна, с която е одобрен план за
новообразуваните имоти на селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ
местност „Панорама - I, II и III”, землището на Осеново, Община Аксаково,
Варненска област в частта на ПИ 208, 209, 210, 213, 198, 368, 371, 193, 194,
197, 299 и 300. С Определение № 3987/21.07.2011г. /л.45 от делото/, влязло в
сила на 1.09.2011г. е оставена без разглеждане подадената жалба срещу оспорения
административен акт в частта относно ПИ 208 и е прекратено производството по
нея в тази му част.
Жалбоподателите твърдят, че
са наследници на К. Т. А., на когото с Решение № 11703/1995г. на ПК-Аксаково
като правоприемник на Х. и Т. А.и е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на три имота, отразени по ПКП като ПИ 498,
500, 476, 501 и 497, върху които попадат процесните имоти по ПНИ. Считат, че
административният орган не се е съобразил с реституционното решение и в
нарушение на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ не е отредил имоти за наследодателя им, при
наличие на предпоставките затова. Излагат, че на всеки правоимащ по § 4а и § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, чието местоположение се съобразява със
съществуващите в него сгради и съоръжения. Молят съда да отмени заповедта и
върне преписката на областния управител за ново произнасяне с указание да бъдат
новообразувани имоти, съответстващи на правото на собственост по решението на
ПК-Аскаково.
Процесуалният представител
на ответника - Областен управител на област с административен център Варна
оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли. Твърди, че не е налице идентичност
на имотите по реституционното решение и процесните, както и че липсва
техническа възможност за образуване на самостоятелен имот за възстановяване на
жалбоподателите. Заявява, че при изготвяне на плана са спазени изискванията на
закона. Претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите
страни С.Г.С. и Т.Ц.С. оспорват жалбата
в частта относно ПИ 209. Считат същата
за неоснователна предвид невъзможността за образуване на самостоятелен имот за
жалбоподателите и с оглед наличието на влязло в сила решение на гражданския
съд, с което е разрешен възникналия спор
за собственост между тях.
Заинтересованите страни Р.П.Ч.
и К.Д.К., чрез процесуалния си представител адв. Р.Д. претендират за отхвърляне
на жалбата. Твърдят, че жалбоподателите не са установили идентичност на имотите
по решението на ПК, с което се легитимират като собственици и процесните
такива, а съществуващият спор за собственост е разрешен в тяхна полза с влязло
в сила решение на ВРС.
Заинтересованите страни А.Д.Д.,
Х.Т.К. и С.Х.К., чрез процесуалния си представител адв.Д.Б. оспорват жалбата и
молят съда да остави в сила заповедта на областния управител. Твърдят, че
притежават ПИ 210 по ПНИ от 1966г. и досега никога не са губили собствеността
върху него.
Заинтересованата страна П.Я.Н.,
чрез адв.Д.Д. оспорва жалбата. Твърди, че същата е неоснователна и недопустима,
предвид наличието на влезли в сила съдебни актове, с които са отхвърлени
предявените от жалбоподателите срещу нея искове за собственост по отношение на
ПИ 368 и ПИ 371. Претендира за отхвърляне на оспорването.
Заинтересованите страни Й.А.Й.
и Н.И.Й., чрез процесуалния си представител адв.С.Ж. оспорват жалбата. Считат,
че издаденият административен акт в частта на ПИ 293 е законосъобразен. Излагат, че при изпълнение изискванията на §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са придобили собствеността върху имота и са вписани като
негови собственици в регистъра към ПНИ. Изтъкват също, че е налице влязло в
сила решение по гр.д.№ 8583/2007г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения
ревандикационен иск на жалбоподателите срещу тях за процесния имот, което въобще
изключва възможността за отнемане на разликата над 600 кв.м. от имота за
образуване на такъв за жалбоподателите.
Заинтересованата страна Д.К.П.,
чрез процесуалния си представител адв.К.М. оспорва жалбата. Претендира за
нейното отхвърляне и за присъждане на направените по делото разноски,
включително и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
Заинтересованите страни Л.А.М.,
К.А.М. и И.А.М., чрез адв.Г.Я. оспорват жалбата. Молят съда да я отхвърли в
частта по отношение на ПИ 297. Твърдят, че съществуващият по отношение на него
спор за собственост е разрешен в тяхна полза с влязъл в сила съдебен акт.
Заинтересованата страна С.С.В.,
чрез адв.Н.К. оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли.
Заинтересованата страна Х.Т.К.
оспорва жалбата.
Заинтересованите страни В.А.К.,
О.Г.К. и Г.Г.К., чрез адв. Б.Ж. оспорват жалбата. Твърдят, че отреждането на ПИ
294 по ПНИ за тях е напълно законосъобразно, като от остатъка над 600 кв.м. от
него не би могло да се обособи самостоятелен имот за жалбоподателите.
Останалите заинтересовани
страни не изразяват становище по делото.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е депозирана от
активно процесуално легитимирани лица, чийто права и законни интереси са
засегнати от оспорения административен акт. В тази връзка, съдът съобразява, че
с Решение № 11703/30.05.1995г. на ПК-Аксаково е възстановено правото на
собственост на наследниците на Х. и Т. А.и в съществуващи стари реални граници
върху три имота в землището на с.Осеново, Варненска област. Няма данни по
делото решението на ПК да е било оспорено и е влязло в сила по отношение на
възстановените права на посочените в него собственици. Като техен единствен
наследник се легитимира К. Т. А., съгласно удостоверения за наследници №№
АО-8/19.01.1993г. на кметство с.Кичево и
№ 21/20.02.1995г. на Община Аксаково /л.436,437 от адм.д. № 2460/2007г./,
а негови наследници са жалбоподателите по делото, съгласно удостоверение за наследници
№ 555/4.09.2007г. на кметство с.Кичево /л.7 от адм.д.2460/2007г./. Въпросите,
свързани с наличието, респективно липсата на идентичност между имотите по реституционното решение на
ПК и процесните такива, както и наличието влезли в сила съдебни решения,
разрешаващи в полза на заинтересованите страни споровете за собственост между
тях и жалбоподателите касаят материалноправната /а не процесуалноправната/
легитимация на жалбоподателите, която е въпрос по съществото на правния спор. Жалбоподателите
заявяват самостоятелни права върху процесните имоти, като твърдят, че са
възстановени собственици, за което представят доказателства. За същите
безспорно е налице правно защитим интерес да обжалват заповедта на областния
управител за одобряване на ПНИ, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Критерият за съдебна обжалваемост на административните актове според
разпоредбата на чл.120 от Конституцията на РБ, е да са нарушени или застрашени
правата или законните интереси на правните субекти. Това легитимира
процесуалния интерес от съдебно обжалване, а дали жалбоподателите действително
са от категорията на възстановените собственици, както и дали претендираните от
тях имоти са предмет на заповедта на областния управител е въпрос по съществото
на спора /в този смисъл Определение № 1707/2008г. по адм.д.№10250/2007г.,
Определение № 1275/2009г. по адм.д.№ 10860/2008г., Определение № 11422/2011г.
по адм.д.№ 10805/2011г., Определение № 5773/2010г. по адм.д.№11961/2009г.,
всички на IV о. на ВАС/.
Предвид изложеното и като
отчита, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок /съобщение за
заповедта е обнародвано в Д.В. бр. 69/24.08.2007г. –л.14 от а.д.№ 2460/2007г.,
а жалбата е изпратена по пощата на 5.09.2007г., видно от пощенското клеймо на
л.10 от а.д.№ 2460/2007г./, намира същата за ДОПУСТИМА.
Съдът като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на
страните и съобрази приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед №
РД-07-7706-205 от 08.08.2007г., обнародвана в Д.В. бр.69/24.08.2007г. Областният
управител на област с административен център Варна е одобрил ПНИ за селищно
образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност „Панорама I, II и III” в землището на Осеново, Община Аксаково,
област Варна. Предмет на визирания административен акт са и ПИ №№ 209, 210, 213, 198, 371, 368, 294, 293, 300, 299 и 297. В регистъра
на имотите към ПНИ, ПИ 209 с площ
801,869 кв.м. е записан на Г. Ц. И. на основание н.а. № 178/1994г., том XXXII, дело 14933/1994г. /л.88 от а.д.№
2460/2007г./; ПИ 210 с площ 799,78 кв.м. е записан на Д.А.Д. на основание
н.а. № 12, том VII, дело
9954/1993г. /л.80/; ПИ 213 с площ
1175,902 кв.м. е записан на наследниците на С. Генев Х. на основание н.а. № 10,
т.VI, дело 2007/1966г. /л.86/; ПИ 198 с площ 576,808 кв.м. е записан Д.К.
Д. на основание н.а. № 116, том XII, д. №
6031/1994г. /л.77/; ПИ 371 с площ
169,024 кв.м. е записан на Я. С. Н. на основание Решение на ПК № 9373/01.06.1995г.
/л.78/; ПИ 368 с площ 510,924 кв.м.
е записан на Я. С. Н. на основание Решение на ПК № 9373/1.06.1993г. /л.79/; ПИ 294 с площ 811,331 кв.м. е записан
на наследниците на Г. П.К. на основание удостоверение № 201/31.03.1994г.
/л.84/; ПИ 293 с площ 669,186 кв.м.
е записан на Й.А.Й., съгласно удостоверение № 278/14.04.1994г. /л.85/; ПИ 300 с площ 459,856 кв.м. е записан
на Р.П.Ч. на основание н.а. №105/2003г., том XLI, дело 9386/2003г. /л.81/; ПИ 299 с площ 482,574 кв.м. е записан
на Д.К.П. на основание н.а. № 125, том VI, дело №1719/1996г. /л.82/ и ПИ 297 с площ 669,591 кв.м. е записан
на наследниците на Л.Й.М. на основание решение по адм.д.№ 596/1998г. на ВОС
/л.83/.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 178/1994г. на нотариус при ВРС /л.658 от а.д.№
2460/2007г./, записаният в регистъра към ПНИ като собственик на ПИ 209 - Г. Ц.
И. е признат на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на земеделска земя
с площ 600 кв.м. идеални части от 775
кв.м., находяща се в землището на с.Кичево, местността „Панорама III”, съставляваща ПИ 209, която той и
съпругата му са прехвърлили срещу гледане и издръжка на дъщеря си С. Г.Т. /С./, съгласно н.а. № 96/1995г. на
нотариус при ВРС /л.226 от а.д.№ 2460/2007г./. Според приетата по делото СТЕ, имотът
по визираните нотариални актове е идентичен на ПИ 209 по ПНИ - идентичността е
установена по местонахождение, площ, граници и запис в регистъра. В тази връзка
в.л. изрично уточнява в с.з. от 18.04.2012г., че ПИ 209 по ПНИ е с идентични
граници, площ и графично изображение на тези на ПИ 209 по КП от 1989г., който
отразява имотите на ползувателите и по който е идентифициран имота по
визираните нотариални актове.
С решение № 1896/31.05.2010г.
по гр.д.№ 8592/2007г. на ВРС /л.95, 96 от делото/, в сила от 11.09.2010г. са
отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите срещу заинт.страни
С.Г.С. и съпруга й Т.Ц.С. субективно съединени искове за предаване владението
върху реална част от 796 кв.м. от ПИ 209 по ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и
3” в землището на с.Осеново при посочени на частта граници, основани на
твърдения за придобиване на право на собственост по силата на реституция с
Решение № 11703/30.05.1995г. на ПК-Аксаково като наследници на Х. и Т. А.и.
С нотариален акт №
179/1966г., том IV, д.№
1762/1966г. /л.421 от а.д.№ 2460/2007г./, А.Д. Панайотов е признат за
собственик по замяна с ДЗС „С. *** на лозе от 0,800 дка в местността „Караташ”,
землището на Варна с граници: ДЗС, Горско стопанство и Кръстю Кръстев. Същият и
съпругата му Станка Г.П. са починали и са оставили за свои наследници Д.А.Д. и Г.А.К.
/съгласно удостоверения за наследници №№ 1877/2009г. и 1878/2009г. – л. 194 и
195 от делото/. Последните двама са се снабдили с нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство № 12/1993г. /л.193 от а.д.№
2460/2007г./, който съдът приема, че се отнася до същия имот – с оглед основанието
за неговото издаване /наследяване/, идентичността в описанието му по двата акта,
посочването на първия акт /н.а. 179/1966г./ като основание за издаване на
втория /н.а.12/1993г./. В този смисъл е и обяснението на в.л. в с.з. от
18.04.2012г.
На 06.01.2007г., вписаният
в регистъра към ПНИ за собственик на ПИ 210 Д.А.Д. е починал и е оставил за свои наследници заинт.страни А.
М. Д., М. Д. В. и А.Д.Д. /удостоверение за наследници № 15601/2009г. на л.196
от делото/. Първите двама от тях даряват на третия – А.Д.Д. с н.а. №
141/27.03.2007г. /л.196 от а.д.№ 2460/2007г./ собствените си 2/6 идеални части
от ПИ 210 с площ 425 кв.м. и ПИ 211 с
площ 375 кв.м., съставляващи части от имот с площ 800 кв.м., описан в н.а. №
12/1993г., както и 5/6 ид.части от построената в ПИ 211 постройка от 35 кв.м.
Съдът приема, че приобретателят по сделките се легитимира като собственик и на
1/6 идеална част от посочените имоти - по наследяване от баща си Д.А.Д..
Съсобственици на тези имоти /на останалите 3/6
/=½/ идеални части от
него/ са и наследниците на Г.А.К. – заинт.страни Х.Т.К. и С.Х.К., съгласно
удостоверение за наследници № 37/2009г. /л.197 от делото/. С оглед отразяването
в н.а. № 141/2007г., че ПИ 210 и 211 са части от ПИ от 800 кв.м., описан в н.а.
12/1993г., удостоверяването на това обстоятелство и в представените скици №№
А-4/161/2007г. и А-4/162/2007г. на Община Аксаково /л.194, 195 от а.д. №
2460/2007г./, както и според фактическите установявания на СТЕ, имотът по н.а. 12/1993г. е идентичен на имотите по н.а. 141/2007г. - ПИ
210 и ПИ 211 по КП от 1989г., които по ПНИ са обединени и са отразени като ПИ
210 при запазване на външните им граници. Анализът на визираните доказателства
сочи, че заинт.страни Х.Т.К., С.Х.К. и А.Д.Д. не са ползватели, респективно
наследници на такива, нито собственици с възстановено право на собственост. Те
и техните праводатели са притежавали имота от 1966г. до момента на одобряване
на ПНИ, респективно досега.
С Решение № 3780/2009г. по
гр.д.№ 3367/2008г. на ВРС /л.761-763 от а.д.№ 2460/2007г./, в сила от
10.02.2010г. са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите
срещу заинт.страни А.Д.К., С.Х.К. и Х.Т.К. субективно съденени искове за
предаване владението върху ПИ 210 по ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и 3” в
землището на с.Осеново, основани на твърдения за придобиване на право на
собственост по наследяване от К. А., а от него по силата на реституция с
Решение № 11703/30.05.1995г. на ПК-Аксаково на основание чл.108 от ЗС.
С н.а. № 10/1966г. /л.420
от а.д. № 2460/2007г./, С.Г. Х. и Д. Й. Х.а са признати за собственици по
замяна на лозе от 1 декар в местността „Караташ” при посочени граници. Техни
наследници, съгласно удостоверения за наследници № 22180/2008г. /л.126 от
а.д.№2460/2007г./ и № 9100/6.07.2011г.
/л.109 от делото/ са заинт.страни А.С.А. и С.С.В.. Според фактическите
установявания на СТЕ, имотът по визирания нотариален акт е идентичен на ПИ 213
по ПНИ, като идентичността е установена по местонахождение, площ и запис в
регистъра към ПНИ. Вещото лице изрично уточнява, че няма техническа възможност
за установяване на идентичност по граници, предвид липсата към 1966г. на
графични данни за имотите, с които е извършена замяна от ТПС комисия, като се
отчита и обстоятелството, че две от границите на имота по нотариалния акт от
1966г. са земи на ДЗС. Анализът на коментираните доказателства сочи, че и
заинт.страни А.С.А. и С.С.В. принадлежат към категорията собственици, които
заедно със своите праводатели са притежавали имота непрекъснато от 1966г.
досега, т.е. извън тези на ползвателите и реституираните собственици.
С Решение № 1404/2010г. по
гр.д.№ 8584/2008г. на ВРС /л. 749, 750 от а.д.№ 2460/2007г./, в сила от
1.06.2010г. е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу
заинт.страни А.С.А. и С.С.В. иск за
предаване владението върху ПИ 213 по ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и 3” в
землището на с.Осеново на основание чл.108 от ЗС.
Съгласно н.а. № 116/1994г.
/л. 660 от а.д.№ 2460/2007г./, вписаният в регистъра на ПНИ за ПИ 198 Д.К. Д. е
признат за собственик на 600/630 идеални части от земеделска земя, цялата от
630 кв.м., съставляваща ПИ 198 по КП на
м.”Панорама III” на
основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващ н.а. № 122/2005г. /л.726 от а.д.№
2460/2007г./, той и съпругата му Е. К. Д. са дарили този имот на заинт.страна К.Д.К..
Според СТЕ ПИ 198 по ПНИ е образуван в границите на имота със същия
идентификатор по КП на местността и има неговия, номер, площ и граници. Заключението
на в.л. е, че имотът по два нотариални акта е идентичен на ПИ 198 по ПНИ, като
идентичността е установена по местоположение, граници и идентификатори.
С Решение № 74/7.01.2010г.
по гр.д.№ 3296/2008г. на ВРС /л.157,158 от делото/ в сила от 27.07.2010г. са
отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите срещу заинт.страна
К.Д.К. субективно съединени искове за предаване владението върху ПИ 198 по ПНИ
на местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново на основание чл.108
от ЗС.
С Решение №
9373/1.06.1995г. на ПК-Аксаково /л. 143 от а.д.№ 2460/2007г./ е възстановено
правото на собственост на наследниците на Я. С. Н. върху лозе от 2,00 декара в землището на с.Осеново, местността „Кара
таш”. Съгласно представените удостоверения за наследници № 79/2008г. на Община
Аксаково /л.154 от а.д.№ 2460/2007г./, № 4056/22.02.2008г. /л.168 от а.д.№
2460/2007г./, № 6206/2008г. /л.169 от а.д.№2460/2007г./ и № 19047/2010г. на
Община Варна /л.593 от а.д. № 2460/2007г./, такива са конституираните като
заинтересовани страни П.Я.Н., П.М.Н., М.С. С., И.С.Г., Д.Т.П., М.В.Н., Я.Ж.Я. и
В.Ж.Я.. Според фактическите установявания на СТЕ, записаните на Я. С. Н. в регистъра
към ПНИ ПИ 368 и ПИ 371 представляват части от имота, възстановен на неговите
наследници с Решение № 9373/1995г. на ПК-Аксаково /след корекция на експертизата
по отношение на втория имот /л.207 и л.226 от делото/.
С решение № 2112/22.06.2010г. по гр.д.№ 8561/2007г. на
ВРС /л.102, 103 от делото/ в сила от 17.07.2010г. е отхвърлен като
неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу заинт. страни П.Я.Н., П.М.Н.,
М.С. С., И.С.Г., Д.Т.П. и Желязко Я.Н. /наследодател на М.В.Н., Я.Ж.Я. и В.Ж.Я./
иск за предаване на владението на имот 368 по ПНИ на м.”Панорама 1, 2 и 3” в
землището на с.Осеново на основание чл.108 от ЗС.
С решение №
1268/15.04.2010г. по гр.д.№ 8585/2007г. на ВРС /л.105- 107 от делото/, в сила
от 15.05.2010г. е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателите
срещу същите заинт.страни иск за
предаване на владението на ПИ 371 по ПНИ от 169 кв.м. в землището на с.Осеново,
община Аксаково на основание чл.108 от ЗС.
Съгласно н.а. №
123/21.06.1994г. на нотариус при ВРС /л.213 от а.д.№ 2460/2007г./, В.А.К., О.Г.К.
и Г.Г.К. - наследници на Г. Петков К. се легитимират като собственици на
600/800 идеални части от ПИ 294 по КП на м. Панорама-III, землището на с.Кичево на основание § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващ н.а. № 97/31.10.1994г. на нотариус при ВРС /л.212
от а.д.№ 2460/2007г./, В.А.К. е продала на дъщеря си собствените си 4/6 идеални
части от същия имот, т.е. собственици на имота са заинт.страни О.Г.К. и Г.Г.К..
Съгласно фактическите установявания на СТЕ, ПИ 294 по ПНИ е идентичен на имота по визираните нотариални
актове, като идентичността е установена по местоположение, идентификатори и
граници.
С решение № 1220/09.04.2010г.
по гр.д.№ 3262/2008г. на ВРС /л.98, 100 от делото/, в сила от 11.05.2010г. е
отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу заинт.страни В.А.К.,
О.Г.К. и Г.Г.К. иск за предаване владението върху реална част от 167 кв.м. от
ПИ 294 по ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново при
посочени на частта граници, при твърдения за възникване на право на собственост
в полза на ищците /жалбоподателите/ въз основа на наследяване от К. Т.А., в
чиято полза с Решение № 11703/1995г. на ПК-Аксаково е приключила реституционна
процедура, на основание чл.108 от ЗС.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 111/1994г. на нотариус при ВРС /л.330 от а.д.№
2460/2007г./, заинт.страна Й.А.Й. е признат за собственик на основание §4а,
ал.1 от ПЗР на ПРЗ на ЗСПЗЗ на 600 идеални части от имот с площ 650 кв.м.,
находящ се в местността „Панорама III” в
землището на с.Кичево с пл.№ 293 по КП на местността. Съгласно фактическите
установявания на СТЕ, имотът по визирания нотариален акт е идентичен с ПИ 293
по ПНИ. Идентичността е установена по местоположение, идентификатори и граници
по КП и ПНИ.
С решение № 1365/2010г. по
гр.д.№ 8583/2007г. на ВРС /л.756-760 от а.д.№ 2460/2007г./, в сила от
20.05.2010г. са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите
срещу Й.А.Й. и съпругата му Н.И.Й. искове за предаване на владението на ПИ 293
по ПНИ в землището на с.Осеново, община Аксаково на основание чл.108 от ЗС и за
установяване, че ответниците /заинтересованите страни/ не са собственици на
имота на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 59/1994г. на нотариус при ВРС /л.316 от а.д.№
2460/2007г./, П. Р. П. е признат за собственик на основание § 4а, ал.2 и ал.3
от ПЗР на ЗСПЗЗ на ПИ 300 по КП на м.”Панорама III” с площ 450 кв.м. С последващ нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105/15.08.2003г. на нотариус Д.С.
/л.317 от а.д.№ 2460/2007г./, същия е продал на заинт.страна Р.П.Ч. описания
имот заедно с изградената в него постройка от 20,16 кв.м. Съгласно фактическите
установявания на СТЕ, имотът по визираните нотариални актове е идентичен на ПИ
300 по ПНИ, като идентичността е по местоположение, идентификатори и граници по
КП и ПНИ.
С решение №
1373/21.04.2010г. по гр.д.№ 3258/2008г. на ВРС /л.85-91 от делото/, в сила от 15.05.2010г.
е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу заинт.страна
Р.П.Ч. иск за предаване владението върху реална част от 50 кв.м. от ПИ 300 по
ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново при посочени на
частта граници, основани на твърдения за придобиване на право на собственост
въз основа на наследствено правоприемство от общия им наследодател К. Т. А., в
чиято полза с Решение № 11703/1995г. на ПК-Аксаково като наследник на Х. и Т. А.и
е приключила реституционна процедура, на основание чл.108 от ЗС.
С нотариален акт за
придобито право на собственост на недвижим имот по реда на §4, ал.1 и ал.2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ № 44/1994г. на нотариус при ВРС /л.315 от а.д.№ 2460/2007г./,
заинт.страна Д.К.П. е призната за собственик на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
на ПИ 299 по КП на м.”Панорама III” с площ
430 кв.м. С последващ нотариален акт № 125/1996г. на нотариус при ВРС /л.313 от
а.д.№ 2460/2007г./, Н. С.а Алексиева и Т. С. П. – нейни деца й продават
собствените си 2/6 идеални части от описания недвижим имот. Като се има
предвид, че при изповядване на визираната сделка е представен н.а. № 44/1994г.
за собственост на имота и удостоверение за наследници и като се отчита
обстоятелството, че продавачите са деца на купувача, а правата им са по
наследяване от баща им С. Т.П. се налага извод, че правото на собственост върху
имота е придобито през 1994г. от Д.К.П. и съпруга й в СИО. След смъртта на
последния, получените по наследство идеални части от неговите деца са
прехвърлени на Д.П., която по силата на коментираните нотариални актове се легитимира
като изключителен собственик на имота. Според фактическите установявания на
СТЕ, този имот е идентичен на ПИ 299 по ПНИ, като идентичността е установена по
местоположение, идентификатори и граници в КП и ПНИ.
С решение № 2756/2010г. по
гр.д.№ 3259/2008г. на ВРС /л.746-748 от а.д. № 2460/2007г./, в сила от
17.09.2010г. е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу
заинт.страна Д.К.П. иск за предаване владението върху ПИ 299 по ПНИ на
местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново, основан на твърдения
за придобиване на право на собственост въз основа на наследствено
правоприемство от общия им наследодател К. Т. А., в чиято полза с Решение №
11703/30.05.1995г. на ПК-Аксаково като наследник на Х. и Т. А. е приключила
реституционнна процедура, на основание
чл.108 от ЗС.
Заинтересованите страни Й.Л.М.,
Л.А.М., К.А.М. и И.А.М., на които е записан ПИ 297 по ПНИ като наследници на Л.Й.М.
/л.118 по а.д.№ 2460/2007г./ разполагат за същия имот с удостоверение за
предоставено на наследодателя им право на ползване № 383 /л.299 от а.д.№ 2460/2007г./ по реда на
ПМС № 26/1987г. върху лозе и овощна градина от 600 кв.м., представляващи имот №
297 по КП на местността при посочени граници. С решение по а.д.№ 596/1998г. по
описа на ВОС /л.301 по а.д.№ 2460/2007г./, влязло в сила на 20.08.1999г. е
отменен отказа на кмета на Община Аксаково да предостави на Л.Й.М. правото да
закупи по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделски имот, находящ се в землището на
с.Кичево с площ 0,6 дка, парцел № 383 при посочени граници и е предоставено на
неговите наследници правото да го закупят. Съгласно фактическите установявания
на СТЕ, имотът по съдебното решение е идентичен на имота по удостоверението за
предоставено право на ползване. В тази връзка вещото лице е приело, че в
решението на ВОС е допусната грешка при индивидуализацията на имота с № от КП,
като вместо пл.297, същият е записан с № 383 /номера на удостоверението по
предоставеното право на ползване/, тъй като по описаните граници в съдебния
акт, имотът е с № 297. Експертизата установява също, че имотът по представеното
удостоверение за ползване, респективно по съдебното решение е идентичен на ПИ
297 по ПНИ, като идентичността е установена по местоположение, идентификатори и
граници по КП и ПНИ.
Въпреки дадените от съда
указания, заинтересованите страни не представиха доказателства за изготвяне на
оценка и заплащане стойността на земята /според изявлението на процесуалния им
представител в с.з. от 5.10.2011г., същите не разполагат с такива/, поради
което съдът приема, че по отношение на тях не е приключила процедурата по
трансформиране на правото им на ползване в право на собственост. В тази връзка
съобразява, че по който и да е от предвидените параграфи - §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, §30 от ПЗР на ПМС № 121/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и §
62 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, правото на ползване се преобразува в право на
собственост едва след заплащане на земята. Предвид неизпълнението на това
условие посочените заинтересовани лица не се легитимират като собственици на
имота.
С решение №
2340/28.06.2010г. по гр.д.№ 3260/2008г. по ВРС /л.751-755 от а.д.№
2460/2007г./, в сила от 03.08.2010г., е отхвърлен като неоснователен
предявеният от жалбоподателите срещу заинт.страни Й.Л.М., Л.А.М., К.А.М. и И.А.М.
иск за предаване на владението върху реална част с площ 107 кв.м. по ПИ 297 от
ПНИ на м.Панорама 1, 2 и 3, целия с площ 669, 591 кв.м. при наведени твърдения
за възникване на правото на собственост в полза на ищците /жалбоподателите/ въз
основа на наследствено правоприемство от общия им наследодател К. Т. А., в
чиято полза с Решение № 11703/1995г. на ПК-Аксаково е приключила реституционна
процедура, на основание чл.108 от ЗС.
С Решение №
11703/30.05.1995г. на ПК-Аксаково /л.9 от а.д.№ 2460/2007г./ на жалбоподателите
като наследници на Х. и Т. А.и се възстановява правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху три имота, представляващи лозя,
съответно с площ 600 кв.м., 1 550 кв.м. и 2 150 кв.м., находящи се в
землището на с.Осеново в местността „Кара таш” при посочени граници.
Към доказателствата по
делото е приобщена извадка от КП от 1956г. в частта за ПИ 13 832 и ПИ
13 827 с разписния лист към него, от който е видно, че посочените имоти са
записани на ТКЗС-с.Осеново.
Освен изложеното по-горе,
от изслушаната по делото СТЕ - основна и допълнителна /в т.ч. и обясненията на
в.л. и с.з. от 21.03.2012г. и 18.04.2012г./, неоспорена от страните и възприета
от съда като обективно и компетентно дадена се установява още: процесните имоти
се намират в селищно образувание, урбанизираната територия; за същата са
изработени следните кадастрални планове:
КП от 1956г., който отразява имотите към момента на образуване на ТКЗС,
КП от 1989г., в който са заснети имотите, дадени по замяна на собствениците от
ТПС комисия и тези на ползвателите по реда на ПМС, ПКП и
ПНИ. По ПКП - стари имотни граници към
ПНИ на името на Х. и Т. А.и са идентифицирани следните имоти: имот № 476 с площ
603,07 кв.м., имот № 498 с площ 1 085,07 кв.м. и имот № 500 с площ
1106,903 кв.м. с посочени граници; тези имоти попадат в границите на ПИ
13 827 и 13832 по КП от 1956г., но
представляват само части от тях; не може да се установи идентичност между посочените
имоти по плана от 1956г., респективно части от тях с имотите по решението на
ПК, както с оглед на техните площи, така и на посочените им граници и отразяване в разписния лист /имотите по КП
от 56г. са отразени на ТКЗС-Осеново/; не се установява безспорна идентичност и
по отношение на имот № 476, имот 498 и имот 500 по ПКП стари имотни граници с
трите имота по Решение № 11703/30.05.1995г. на ПК-Аксаково – по отношение на ПИ
476 е налице идентичност по площ и две граници с имота по т.1 от решението,
като едната от тях на имот 476 е индивидуализирана чрез правоприемника на
собственика на граничещия имот /В. П. като наследник на Я. С., посочен като
съсед на имота по т.1 от решението на ПК/; по отношение на ПИ 498 е налице
идентичност само на две от границите, едната от които път; по отношение на ПИ
500 няма идентичност нито по площ, нито по граници, а само по записвания в
регистъра. Вещото лице счита /обяснения в с.з. от 18.04.2012г./, че само по
най-малко три граници може да се идентифицират имотите и да се установи
идентичност между тях, каквато в случая няма и при трите имота, а по отношение
на имот 500 изобщо няма съвпадение на граници с имотите по решението на ПК. Липсата
на съответствие в площта на ПИ 498 /от 1 085 кв.м./ и ПИ 500 /от 1106,903 кв.м./ по ПКП /стари
имотни граници/ с имотите по т.2 /от
1 550 кв.м./ и т.3 /от 2 150
кв.м./ от решението на ПК също води на извод за отсъствие на идентичност между
тях.
Експертизата установява
също, че ПИ 476 по ПКП /стари имотни граници/ попада върху части от ПИ 294, ПИ
293, ПИ 297, ПИ299 и ПИ 300; ПИ 498 по ПКП /стари имотни граници/ попада върху
части от ПИ 209, 208 и път, а ПИ 500 по ПКП /стари имотни граници/ - върху части от ПИ 213, ПИ 371, ПИ 210,
както и до ПИ 217, ПИ218 и път. Никой от идентифицираните на наследодателите
имоти по ПКП /стари имотни граници/ – ПИ 476, 498 и 500 не засяга ПИ 198 и ПИ 368 по ПНИ.
От приетата по делото СТЕ
се установява и следното: предмет на решението по гр.д.№ 3367/2008г. на ВРС е ПИ 210 по
ПНИ, на
решението по гр.д. 8584/2007г. на ВРС
е ПИ 213 по ПНИ, на решението по гр.д. 8585/2007г. – ПИ 371 по ПНИ, на
решението по гр.д.№ 8561/2007г. на ВРС е ПИ 368 по ПНИ, на решението по гр.д.№
3296/2008г. на ВРС е ПИ 198 по ПНИ, на гр.д.№ 8583/2007г. на ВРС е ПИ 293 по ПНИ,
на решение по гр.д. № 3259/2008г. е ПИ 299 по ПНИ; описаната в решението по
гр.д.№ 8592/2007г. реална част с площ от 796 кв.м. от ПИ 209 по ПНИ, целия от
801,87 кв.м. представлява сечението
на този имот с имот № 498 по ПКП /стари имотни граници/; описаната в решението
по гр.д.№ 3258/2008г. на ВРС реална част от 50 кв.м. от ПИ 300, целия от 459,86
кв.м. представлява сечението на този
имот с имот № 476 по ПКП /стари имотни граници/; описаната в решението по
гр.д.№ 3260/2008г. на ВРС реална част от 107 кв.м. от ПИ 297 по ПНИ, целия с
площ 669,59 кв.м. представлява сечението
на този имот с имот 476 по ПКП /стари имотни граници/; описаната в решението по
гр.д.№ 3262/2008г. на ВРС реална част от 167 кв.м. от ПИ 294 по ПНИ, целия от
811,33 кв.м. представлява сечението
между този имот и ПИ 476 по ПКП /стари имотни граници/.
Експертизата установява
също, че няма техническа възможност да се образува самостоятелен имот за
възстановяване на жалбоподателите от частите от ПИ 297, 293 и 294 по ПНИ,
попадащи върху ПИ 476 по ПКП /стари имотни граници/ при спазване на
нормативните изисквания за площ, в съответствие с чл.28 от ППЗСПЗЗ относно
лице, повърхност, разстояние на сградите до граничните линии на имота, достъп
до път. В с.з., вещото лице обяснява, че сборът на разликите над 600 кв.м. от
тези три имота е повече от 250 кв.м., но поради това, че имот 476 по ПКП е
ситуиран във вътрешната част на обособения квартал по ПНИ, без достъп до път и
с оглед извършеното застрояване в имотите – няма техническа възможност за
обособяване на имот с площ над 250 кв.м. и достъп до път. Даже и да се
пренебрегне този факт, като от ПИ 293 и
ПИ 294 се отнемат други части /извън територията на имот 476 по ПКП/, за пътя ще са необходими най-малко 100 кв.м.,
а оставащите възможни за отнемане площи от трите имота ще са недостатъчни за
обособяване на имот с площ най-малко от 250 кв.м., предвид съществуващото в тях
застрояване. Площта няма да е достатъчна дори и при формирането й да се ползва
цялата реална част от ПИ 297 по ПНИ, която попада върху ПИ 476 по ПКП /стари
имотни граници/, т.е. 107 кв.м.
Съгласно СТЕ не би могло да
се образува самостоятелен имот за жалбоподателите от надвишаващите 600 кв.м. разлики от ПИ 209
и ПИ 210 по ПНИ, както и само от ПИ 209 в съответствие с изискванията на чл.28
от ППЗСПЗЗ относно лице, повърхност, разстояние до сгради, достъп по път. ПИ
498 по ПКП /стари имотни граници/ попада върху ПИ 209 и път 9512 по ПНИ. Върху
пътя попада и ПИ 500 по ПКП /стари имотни граници/. Ако тези части от ПИ 498 и
ПИ 500 по ПКП, които попадат върху пътя по
ПНИ се прибавят към надвишаващата 600 кв.м. площ от ПИ 209 по ПНИ отново няма
да могат да формират имот за жалбоподателите, който да отговаря на изискванията
за лице и площ.
Според заключението на
вещото лице и обясненията му в последното с.з. няма промяна в границите,
идентификаторите и площите на ПИ 297, 294, 293, 300, 299 и 209 по ПНИ спрямо
имотите със същите номера по КП от 1989г. Както беше коментирано по-горе, ПИ
211 и ПИ 210 по КП от 1989г. са обединени в ПИ 210 по ПНИ при запазване на
външните им граници. Запазени са всички параметри и на ПИ 212 и 199 по КП от
1989г., с уточнението, че по ПНИ първият от тях е отразен с № 371, а вторият –
като ПИ 368. Наличната разлика в площите на имотите по двата плана се
определя като несъществена и се дължи на различния начин на отчитане по всеки
един от тях /графичен - по КП от 1989г. и дигитален - по ПНИ/. Изводът на
вещото лице е, че всички засегнати имоти фактически не са новообразувани, а са проектирани
в границите, които са имали по плана на ползвателите. Съществуващо към
одобряване на ПНИ е и извършеното в тях застрояване. Като се отчита това
обстоятелство, заключението на експерта е, че всички имоти отговарят на
техническите изисквания на чл.28 от ППЗСПЗЗ относно повърхност, разстояние на
сградите до граничните линии на имотите, местоположение на сградите,
съоръженията и трайните насаждения, достъп до път.
Към СТЕ са изготвени комбинирани
скици, върху които с черен цвят са нанесени границите на процесните имоти по
ПНИ, а със зелен- границите на имотите по ПКП /стари имотни граници/.
При горната фактическа
установеност, съдът прави следните правни изводи:
При преценката на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 АПК
съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същия от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правни предпоставки
за издаването и съобразен ли е с целта на закона.
Анализът на оспорения
административен акт във връзка с правното основание на административното
производство обуславя извода, че същият е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма и при спазване на процесуалните разпоредби за
издаването му.
По аргумент от §4к, ал.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържанието на плановете на новообразуваните имоти и редът за
тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с Правилника за
прилагане на закона. Посочената разпоредба препраща към нормата на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, съобразно ал.4 от която с ПНИ по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на §4к, ал.7 и при условията на §4а,
4б и 4з от ПЗР на закона. Планът следва да
съдържа както границите и номерата на новообразуваните имоти, така и сградите,
съществуващите и новопроектирани улици и пътища, наличните обекти на
техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността следва
да се запишат в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на
новообразуваните имоти. Съобразно ал.6 от чл.28 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки
правоимащ по §4а и §4б, в съответствие с изискванията по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се
определя имот, като имотите запазват границите и размерите си, когато площта им
не надвишава 600 кв.м., съответно 1000 кв.м. и имат осигурен достъп по улица.
Разликата над 600 кв.м. и над 1000 кв.м. до фактически ползваната земя се
възстановява на бившия собственик за образуване на имот /имоти/ с размер не
по-малък от 250 кв.м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики,
които се възстановяват на един и същи собственик. Тези разлики, от които не
може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя – чл.28,
ал.7 от ППЗСПЗЗ.
В конкретния случай, с
Решение № 11703 от 30.05.1995г. на ПК-Аксаково /л.9 от а.д.№ 2460/2007г./, на
наследниците на Х. и Т. А.и е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на три земеделски имота /лозя/. С оглед
фактическите установявания на приетата по делото СТЕ не се доказва безспорна
идентичност между някой от тези имоти с имотите по ПНИ, до които се отнася
жалбата. Действително върху част от последните, попадат три имота – ПИ 476, ПИ
498 и ПИ 500 по ПКП - стари имотни граници, идентифицирани на наследодателите
на жалбоподателите по решението на ПК-Аксаково. За тези имоти /по ПКП/ обаче не
се установи безспорна и категорична идентичност с имотите по реституционното
решение предвид липсата на идентичност на три от границите им и площите /на два
от тях/. Извън площта на тези имоти по ПКП-стари имотни граници остават изцяло
ПИ 198 и ПИ 368, попадащи върху ПИ 497 по ПКП-стари имотни граници,
идентифициран на друг собственик /обяснения на в.л. в с.з./, което изключва
каквато и да било идентичност между тях и възстановените имоти. Отсъствието на коментираната
идентичност, налага извод че Решение № 11703/1995г. на ПК-Аксаково не
легитимира жалбоподателите като възстановени собственици на земеделски имоти,
върху които попадат процесните по ПНИ. Липсата на установеност, че
претендираните от жалбоподателите имоти са предмет на заповедта в оспорената й
част, налага извод, че за тях не е налице материална легитимация от водене на
настоящото дело. Заявената претенция се явява неоснователна и недоказана,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Същият извод се налага с
оглед представените съдебни решения по водените пред Варненския районен съд
граждански дела между жалбоподателите и заинтересованите страни по отношение на
всеки един от процесните имоти по ПНИ. Тези съдебни актове, влезли в сила през
2010г., със сила на пресъдено нещо разрешават възникналите спорове за
собственост между страните. По всяко едно от делата, по които са постановени,
съдът е отхвърлил предявените искове от жалбоподателите срещу съответните
заинтересовани лица с правно основание чл.108 от ЗС. Предмет на тези искове е
предаване на владението на целите или реална част от имотите по ПНИ и са основани
на твърдения за придобиване на право на собственост от жалбоподателите въз
основа на наследствено правоприемство от общия им наследодател К. Т. А., а от
него - по силата на реституция с Решение № 11703/30.05.1995г. на ПК-Аксаково. Следва
да се подчертае, че предявеният по всяко едно от делата иск е срещу тези
заинтересовани страни, които се легитимират с доказателства като собственици на
имота, до който се отнася иска, респективно имотът е записан в регистъра към
ПНИ като техен или на техния праводател.
Така с решение по гр.д.№ по гр.д.№ 3367/2008г. на ВРС
/л.761-763 от а.д.№ 2460/2007г./ е отхвърлен като неоснователен предявеният от
жалбоподателите срещу заинт.страни А.Д.К., С.Х.К. и Х.Т.К. иск за предаване владението върху ПИ 210 по
ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново; с решение по гр.д.№ 8584/2008г. на ВРС /л. 749, 750
от а.д.№ 2460/2007г./ е отхвърлен като неоснователен предявеният от
жалбоподателите срещу заинт.страни А.С.А. и С.С.В. иск за предаване владението върху ПИ 213 по
ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново; с решения по
гр.д.№ 8561/2007г. на ВРС /л.102, 103 от делото/ и по
гр.д.№ 8585/2007г. на ВРС /л. 105-107/ са
отхвърлен като неоснователни предявените от жалбоподателите срещу заинт.
страни П.Я.Н., П.М.Н., М.С. С., И.С.Г., Д.Т.П. и Желязко Я.Н. /наследодател на М.В.Н.,
Я.Ж.Я. и В.Ж.Я./ искове за предаване на владението на имот 368, респективно
имот 371 по ПНИ на м.”Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново; с решение по гр.д.№ 3296/2008г. на ВРС /л.157,158
от делото/ е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу
заинт.страна К.Д.К. иск за предаване
владението върху ПИ 198 по ПНИ на местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на
с.Осеново; с решение по гр.д.№
8583/2007г. на ВРС /л.756-760 от а.д.№ 2460/2007г./ са отхвърлени като
неоснователни предявените от жалбоподателите срещу заинт.страни Й.А.Й. и Н.И.Й.
искове за предаване на владението на ПИ 293 по ПНИ в землището на с.Осеново,
община Аксаково на основание чл.108 от ЗС и за установяване, че ответниците /заинт.страни/ не са собственици на имота на
основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./; с решение по гр.д.№ 3259/2008г. на ВРС /л.746-748 от а.д. № 2460/2007г./, е
отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу заинт.страна Д.К.
Петкова иск за предаване владението върху ПИ 299 по ПНИ на местността „Панорама
1, 2 и 3” в землището на с.Осеново. С още четири решения са отхвърлени искове
на жалбоподателите срещу заинтересовани страни за предаване владението върху
реални части от останалите процесни имоти по ПНИ, които представляват сечението
между всеки един от тях и ПИ 476, респективно ПИ 498 по ПКП /стари имотни
граници/, идентифицирани на наследодателите на жалбоподателите /Х. и Т. А.и/, т.е.
върху тези реални части от останалите имоти по ПНИ, които попадат върху
реституираните им имоти в случай, че беше доказана идентичност между последните
и идентифицираните на наследодателите им такива по ПКП-стари имотни граници.
Така с решение по гр.д.№ 8592/2007г.
на ВРС /л.95, 96 от делото/ е отхвърлен като неоснователен предявеният от
жалбоподателите срещу заинт.страни С.Г.С. и съпруга й Т.Ц.С. иск за предаване
владението върху реална част от 796 кв.м. от ПИ 209 по ПНИ на местността
„Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново, представляваща сечението на този
имот и ПИ 498 по ПКП-стари имотни граници;
с решение по гр.д.№ 3262/2008г.
на ВРС /л.98, 100 от делото/ е отхвърлен като неоснователен предявеният от
жалбоподателите срещу заинт.страни В.А.К., О.Г.К. и Г.Г.К. иск за предаване
владението върху реална част от 167 кв.м. от ПИ 294 по ПНИ на местността
„Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново, представляваща сечението на този
имот и ПИ 476 по ПКП-стари имотни граници; с решение по гр.д.№ 3258/2008г. на ВРС /л.85-91 от делото/ е отхвърлен като
неоснователен предявеният от жалбоподателите срещу заинт.страна Р.П.Ч. иск за
предаване владението върху реална част от 50 кв.м. от ПИ 300 по ПНИ на
местността „Панорама 1, 2 и 3” в землището на с.Осеново, представляваща
сечението на този имот с ПИ 476 по ПКП-стари имотни граници, а решение по гр.д.№ 3260/2008г. по ВРС /л.751-755
от а.д.№ 2460/2007г./ е отхвърлен като неоснователен предявеният от
жалбоподателите срещу заинт.страни Й.Л.М., Л.А.М., К.А.М. и И.А.М. иск за
предаване на владението върху реална част с площ 107 кв.м. от ПИ 297 от ПНИ на
м.Панорама 1, 2 и 3, целия с площ 669, 591 кв.м., представляваща сечението на
този имот с ПИ 476 по ПКП-стари имотни граници. Коментираните съдебни актове
разрешават със сила на пресъдено нещо спорове за собственост между
жалбоподателите и заинтересованите страни, въз основа на претендирани върху
процесните имоти от жалбоподателите права на основание Решение № 11703/
30.05.1995г. на ПК-Аксаково. Независимо, че решенията на ВРС са постановени,
респективно влезли в сила след издаване
на оспорената заповед за одобряване на ПНИ, на основание чл.142, ал.2 от АПК,
същите следва да бъдат зачетени и съобразени при постановяване на настоящия
съдебен акт. Така постановените съдебни актове сочат, че жалбоподателите не са
материалноправно легитимирани, същите не установяват права върху процесните
имоти, придобити въз основа на реституционното решение, поради което жалбата им
срещу заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ в частта за тях се
явява неоснователна и недоказана.
Независимо от изложеното и
в допълнение, съдът излага следните съображения за неоснователност на жалбите:
По отношение на имот № 210
по ПНИ.
С оглед установеното по
делото, заинтересованите страни А.Д.Д., Х.Т.К. и С.Х.К. са придобили по наследяване и дарение, въз
основа на н.а. № 141/27.03.2007г. и н.а. № 12/1993г. собствеността върху имот
/отразен в КП от 1989г. като имоти 210 и 211/ с площ 800 кв.м., който е
идентичен на ПИ 210 по ПНИ с почти същата площ - 799,78 кв.м. Придобитият от тях
имот съответства напълно на отредения по ПНИ - по граници, местоположение и
площ. Имотът отговаря и на техническите изисквания, предвидени в чл.28 от
ППЗСПЗЗ /по отношение на площ, лице, достъп до път и др./. Изложеното мотивира
извод, че оспореният план в графична му част е бил правилно изработен.
Представените по делото доказателства
за собственост и правоприемство сочат, че имотът е съществуваща собственост за
заинтересованите страни и техните наследодатели от 1966г. досега, когато с н.а.
179/1966г., техния праводател А.Д. Панайотов го е придобил по замяна с имот на
ДЗС. Изложеното сочи, че не са налице основания за отделяне на надвишаващата
разлика над 600 кв.м. от имота до пълната му площ от 800 кв.м. за обособяване
на имот за жалбоподателите /даже и същите бяха доказали правата си на
възстановени собственици върху този имот/, тъй като заинтересованите страни не
са ползватели, респективно правоприемници на такива по отношение на ПИ 210 по
ПНИ – по аргумент на противното от чл.28, ал.7, вр. с ал.6 от ППЗСПЗЗ.
Съдът констатира, че в
кадастралния регистър като собственик на имота е отразен праводателя на част от
заинт.страни - Д.А.Д., починал на 06.01.2007г. /преди одобряване на ПНИ на 08.08.2007г./,
т.е. не е била съобразена промяната в
собствеността в резултат на правоприемството, не са отразени и останалите
наследници на общия наследодател Ат.Панайотов. Това обаче не засяга правата на
жалбоподателите, а само тези на заин.страни. По делото няма данни последните да
са оспорили плана в частта на регистъра
към него, поради което, а и с оглед изложеното по-горе заповедта, с която е
одобрен ПНИ за ПИ 210, както графична, така и текстова следва да бъде оставена
в сила, а подадената жалба в тази й част – отхвърлена.
По отношение на имот № 209
по ПНИ.
Фактическите установявания
по делото, сочат, че заинтересованите страни С.Г.Т. /С./ е придобила с №
96/1995г. на нотариус при ВРС срещу гледане и издръжка 600/775 идеални части от
ПИ 209 по действащия към този момент КП, който по силата на чл.19 от СК /отм./ е
СИО със съпруга й Т.Ц.С.. Придобитият от тях имот съответства напълно на
отредения по ПНИ поземлен имот 209 с площ 801 кв.м. - по граници,
местоположение и площ /разликата от 26 кв.м. в площта на имота по КП и по ПНИ
се дължи на различното й отчитане/. Имотът отговаря и на техническите изисквания,
предвидени в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по отношение на площ, лице, достъп до път и
др./. Изложеното мотивира извод, че оспореният план в графична му част е бил
правилно изработен.
По делото са налице
установявания затова, че праводателят на заинтересованите страни – Г. Ц. И. е
придобил 600 идеални части от имота на основание §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Разликата
от същия над тези части обаче не може да се обособи в самостоятелен имот за
жалбоподателите /даже и да бяха доказали правата си на възстановени собственици
върху този имот/, тъй като е по-малко от 250 кв.м., а и с оглед съществуващото
застрояване в имота. Такъв имот не би могъл да се обособи даже и към
надвишаващата разлика да се прибавят частите от пътя, върху който попадат ПИ 498 и 500 по ПКП
/стари имотни граници/, идентифицирани на наследодателите на жалбоподателите,
според обясненията на в.л.
С оглед изложеното и
разпоредбата на чл.28, ал.7, предл.последно от ППЗСПЗЗ, надвишаващата 600 кв.м.
част от ПИ 209 по ПНИ следва да остане в този имот, поради което планът се
явява в съответствие с визираната материално-правна разпоредба.
Съдът констатира, че в
кадастралния регистър като собственик на имота е отразен праводателя на
заинт.страни Г. Ц. И., което не засяга правата на жалбоподателите, а само тези
на заин.страни. По делото няма данни последните да са оспорили плана в частта на регистъра към него, поради
което, а и с оглед изложеното по-горе заповедта, с която е одобрен ПНИ за ПИ 209,
както графична, така и текстова следва да бъде оставена в сила, а подадената
жалба в тази й част – отхвърлена.
По отношение на имот № 213
по ПНИ.
С оглед установеното по
делото, заинтересованите страни А.С.А. и С.С.В. са придобили по наследяване от родителите си С.Г.
Х. и Д. Й. Х.а собствеността върху имот от 1 декар, идентичен на ПИ 213 по ПНИ.
Придобитият от тях имот съответства напълно на отредения по ПНИ - по граници,
местоположение и площ. Имотът отговаря и на техническите изисквания, предвидени
в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по отношение на площ, лице, достъп до път и др./. Правилно
са отразени и собствениците в регистъра към него. Изложеното мотивира извод, че
оспореният план в графична му част е бил законосъобразно изработен.
Представените по делото
доказателства за собственост и правоприемство сочат, че имотът е съществуваща
собственост за заинтересованите страни и техните наследодатели от 1966г.
досега, когато с н.а. 10/1966г. техните праводатели С.Г. Х. и Д. Й. Х.а са го
придобили по замяна от ТПС комисия. Изложеното сочи, че не са налице основания
за отделяне на надвишаващата разлика над 600 кв.м. от имота до пълната му площ
от 1175 кв.м. за обособяване на имот за жалбоподателите /даже и същите бяха
доказали правата си на възстановени собственици върху този имот/, тъй като
заинтересованите страни не са ползватели, респективно правоприемници на такива
по отношение на ПИ 213 по ПНИ – по аргумент на противното от чл.28, ал.7, вр. с
ал.6 от ППЗСПЗЗ. Отделно от това, имот 500 по ПКП /стари имотни граници/,
идентифициран на наследодателите на жалбоподателите го засяга с по-малко от 1
кв.м.
По отношение на имот № 198
по ПНИ.
Фактическите установявания
по делото, сочат, че заинтересованата страна К.Д.К. е придобила с н.а.№ 122/2005г.
600/630 идеални части от ПИ 198 по действащия към този момент КП. Този имот е
идентичен на отредения по ПНИ имот 198 с площ 576,808 кв.м. - проектиран с площ, номер и графика, идентични
на имота по КП от 1989г. Имотът отговаря и на техническите изисквания,
предвидени в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по отношение на площ, лице, достъп до път и
др./. Изложеното мотивира извод, че оспореният план в графична му част е бил
правилно изработен.
По делото са налице
установявания затова, че праводателят на заинтересованата страна – Д.К. Д. е
придобил 600 идеални части от имота на основание §4а от ПРЗ на ЗСПЗЗ. По плана
за новообразуваните имоти обаче имотът е с точна площ, по-малка от 600 кв.м.,
поради което от него не би могло да се отнеме разлика, съобразно разпоредбата
на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ.
Съдът констатира, че в
кадастралния регистър като собственик на имота е отразен праводателя на заинт.страна
Д.К. Д., което не засяга правата на жалбоподателите, а само тези на заин.страна.
По делото няма данни последната да е оспорила
плана в частта на регистъра към него, поради което, а и с оглед
изложеното по-горе заповедта, с която е одобрен ПНИ за ПИ 198, както графична,
така и текстова следва да бъде оставена в сила, а подадената жалба в тази й
част – отхвърлена.
По отношение на ПИ 368 и ПИ
371 по ПНИ.
С оглед фактическите
установявания, ПИ 368 и ПИ 371 попадат върху лозе от 2,00 дка, възстановено с
Решение № 9373/1.06.1995г. на ПК-Аксаково на наследниците на Я. С. Н. - заинтересованите страни П.Я.Н., П.М.Н., М.С. С., И.С.Г., Д.Т.П., М.В.Н.,
Я.Ж.Я. и В.Ж.Я., съгласно представените удостоверения за наследници.
С визираното решение на
ПК-Аксаково е възстановено правото на
собственост на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з от ППЗСПЗЗ, т.е. по силата на
земеделската реституция. Налице е конкуренция на права между жалбоподателите и
заинтресованите страни - наследници на Я.Н., придобити по реда на един и същи
закон и правно основание, като съществуващия между тях спор за собственост е
разрешен в полза на заинтересованите страни с влезлите в сила решения по гр.д.№
8561/2007г. /по отношение на ПИ 368 по
ПНИ/ и по гр.д.№ 8585/2007г. на ВРС /по
отношение на ПИ 371 по ПНИ/. Даже и спорът между тях да не беше разрешен по
съдебен ред, заинтересованите страни са установили правата си върху имотите,
върху които попада част от възстановения им имот, поради което законосъобразно
са били отразени като техни собственици в регистъра - тогава при последващо
евентуално негово разрешаване в полза на
жалбоподателите, последните биха имали основание да искат промяна в ПНИ.
Тази хипотеза обаче в случая не е
налице, тъй като визираният спор вече е разрешен в полза на вписаните в
регистъра лица и одобреният план е в съответствие с постановените във връзка с
това съдебни решения.
Съдът намира, че имотите
отговарят на техническите изисквания на чл.28 от ППЗСПЗЗ за площ, лице и др., в
който смисъл е и заключението на в.л. Независимо, че ПИ 371 е с по-малка от 250
кв.м. площ, по аргумент от чл.28, ал.9,
предл.последно от ППЗСПЗЗ, съдът приема, че при одобряването на плана не са
допуснати нарушения на техническите изисквания за минимална площ, тъй като
имотът не е новообразуван, а е изцяло в размерите, площта и графиката на ПИ 212
по КП от 1989г., с промяна единствено на неговия идентификатор /обяснения на
в.л. в с.з./.
С оглед изложеното, съдът
счита, че не са налице основания за отмяна на заповедта в частта на
коментираните поземлени имоти.
По отношение на имот № 299 по
ПНИ.
Фактическите установявания
по делото сочат, че заинтересованата страна Д.К.П. е придобила, съгласно с н.а.
№ 44/1994г. на нотариус при ВРС и н.а. № 125/1996г. ПИ 299 по действащия към
този момент КП. Този имот е идентичен на отредения по ПНИ имот
299 с площ 482,574 кв.м. -
проектиран с площ, номер и графика, идентични на имота по КП от 1989г. Имотът
отговаря и на техническите изисквания, предвидени в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по
отношение на площ, лице, достъп до път и др./. Изложеното мотивира извод, че
оспореният план в графична му част е бил правилно изработен. Правилно е отразен
и собственика в регистъра към него.
Независимо, че заинт.страна
Д.П. е правоимаща по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед площта на имота, от него не
би могла да се отнеме разлика за обособяване на нов имот при условията на
чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ.
Заповедта, с която е
одобрен ПНИ за ПИ 299, както графична, така и текстова следва да бъде оставена
в сила, а подадената жалба в тази й част – отхвърлена.
По отношение на имот № 300 по
ПНИ.
Фактическите установявания
по делото сочат, че заинтересованата страна Р.П.Ч. е закупил с н.а. №
105/2003г. на нотариус Д.С. ПИ 300 по
действащия към този момент КП. Този имот е идентичен на отредения по ПНИ имот
300 с площ 459,856 кв.м. -
проектиран с площ, номер и графика, идентични на имота по КП от 1989г. Имотът
отговаря и на техническите изисквания, предвидени в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по
отношение на площ, лице, достъп до път и др./. Изложеното мотивира извод, че
оспореният план в графична му част е бил правилно изработен. Правилно е отразен
и собственика в регистъра към него.
Независимо, че праводателят
на заинтересованата страна – П. Р. П. е придобил имота по реда §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ /установено с н.а. № 59/1994г./, с оглед на площта му, от него не би
могла да се отнеме разлика за обособяване на нов имот при условията на чл.28,
ал.7 от ППЗСПЗЗ.
Заповедта, с която е
одобрен ПНИ за ПИ 300, както графична, така и текстова следва да бъде оставена
в сила, а подадената жалба в тази й част – отхвърлена.
По отношение на имоти № 293,
294 и 297 по ПНИ.
Фактическите установявания
по делото, сочат, че заинтересованите страни Й.А.Й. и съпругата му Н.И.Й. /с
оглед чл.19, ал.1 СК /отм./ са придобили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
съгласно н.а. № 111/1994г. на нотариус при ВРС собствеността върху 600/650 идеални
части от ПИ 293 с площ 650 кв.м. по действащия към този момент КП по реда на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобитият от тях имот съответства напълно на отредения
по ПНИ имот 293 с площ 669,186 кв.м. -
по граници, местоположение и площ /разликата от 19 кв.м. в площта на имота по
КП и по ПНИ се дължи на различното й отчитане по тях/. Имотът отговаря и на техническите изисквания,
предвидени в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по отношение на площ, лице, достъп до път и
др./. Изложеното мотивира извод, че оспореният план в графична му част е бил
правилно изработен. Правилно са отразени и собствениците в регистъра към него.
По делото е установено също,
че заинтересованите страни заинт.страни О.Г.К. и Г.Г.К. са придобили съгласно
н.а. № 123/21.06.1994г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и н.а. № 97/31.10.1994г. за продажба, двата на нотариус при
ВРС собствеността върху 600/800 идеални части от ПИ 294 по действащия към този
момент КП. Придобитият от тях имот съответства напълно на отредения по ПНИ имот
294 с площ 811,331 кв.м. - по граници, местоположение и площ /разликата от 11
кв.м. в площта на имота по КП и по ПНИ се дължи на различното й отчитане по
тях/. Имотът отговаря и на техническите
изисквания, предвидени в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по отношение на площ, лице, достъп
до път и др./. Изложеното мотивира извод, че оспореният план в графична му част
е бил правилно изработен. Правилно са отразени и собствениците в регистъра към
него.
Фактическите установявания
по делото сочат, че по отношение на заинтересованите страни Й.Л.М., Л.А.М., К.А.М.
и И.А.М. не е приключила процедурата по трансформиране на правото на ползване в
собственост по отношение на ПИ 297 по КП от 1989г., тъй като не е била
изготвена оценка, респективно не е заплатена стойността на земята, предоставена
за ползване на техния наследодател – Л.Й.М.. Независимо от това, с оглед
липсата на установеност, че претендираните от жалбоподателите имоти попадат
върху ПИ 297 по ПНИ и с оглед влязлото в сила решение по гр.д.№ 3260/2008г. по
ВРС, с което е разрешен спора за собственост по отношение на този имот между
жалбоподателите и посочените заинтересовани страни, съдът намира жалбата за
неоснователна и в частта за този имот. Обратното решение би накърнило принципа,
установяващ забрана да се преследват и претендират чужди права. Извод за неоснователност на жалбата се налага
и с оглед съответствието на плана в частта за този имот по отношение на
техническите изисквания, предвидени в чл.28 от ППЗСПЗЗ /по отношение на площ,
лице, достъп до път и др./.
Коментираните два имота -
ПИ 293 и ПИ 294 са придобити от правоимащи лица по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Независимо, че същите надвишават 600
кв.м., от сбора на формираните от тях разлики над тази площ, в т.ч. и
надвишаващата 600 кв.м. част от ПИ 297, няма техническа възможност да се
образува самостоятелен имот за възстановяване на жалбоподателите от тези части
от трите имота по ПНИ, които попадат върху ПИ 476 по ПКП /в случай, че беше
установена идентичност между него и имотите по ПНИ/ и при спазване на
нормативните изисквания за площ, в съответствие с чл.28 от ППЗСПЗЗ относно
лице, повърхност, разстояние на сградите до граничните линии на имота, достъп
до път. Действително сборът на разликите над 600 кв.м. от тези три имота е
повече от 250 кв.м., но поради това, че имот 476 по ПКП /стари имотни граници/
е ситуиран във вътрешната част на обособения квартал по ПНИ, без достъп до път
и с оглед извършеното застрояване в имотите – няма техническа възможност за
обособяване на имот с площ над 250 кв.м. и достъп до път. Даже и да се
пренебрегне този факт, като от ПИ 293 и ПИ 294 се отнемат други части /извън
територията на имот 476 по ПКП/ за пътя
ще са необходими най-малко 100 кв.м., а оставащите възможни за отнемане площи
от трите имота ще са недостатъчни за обособяване на имот с площ най-малко от
250 кв.м., предвид съществуващото в тях застрояване. Площта няма да е
достатъчна дори и при формирането й да се ползва цялата реална част от ПИ 297
по ПНИ, която попада върху ПИ 476 по ПКП /стари имотни граници/, т.е. 107 кв.м.
Изложеното сочи, че не са налице условията на чл. 28, ал.7 от ППЗСПЗЗ за
обособяване на самостоятелен имот за жалбоподателите.
Подадената жалба срещу
оспорения ПНИ в частта за ПИ 209, 210, 213, 198, 368, 371, 193, 194, 197, 299 и
300 е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Такова в размер на 150 лева
следва да му бъде присъдено на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с ТР №
3/2010г. на ВАС. Основателна се явява претенцията за присъждане на разноски и
на заинтересованата страна Д.К.П., за която оспореният акт е благоприятен. При водене
на делото същата е направила разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
от 500 лева /л.294 от а.д. № 2460/2007г./
и за изготвяне на СТЕ от 50 лева /л. 181 от делото/, които на основание
чл.143, ал.3 и 4 от АПК следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите.
Мотивиран така и на основание
чл. 172, ал.1 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.Ц.А., Р.К.Т. и Т.К.Т., всички с постоянен адрес ***-07-7706-205/08.08.2007г.
на Областния управител на област с център Варна, с която е одобрен план за
новообразуваните имоти на селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ
местност „Панорама - I, II и III”, землището на Осеново, Община Аксаково,
Варненска област в частта на ПИ 209, 210, 213, 198, 368, 371, 193, 194, 197,
299 и 300.
ОСЪЖДА Г.Ц.А.,
Р.К.Т. и Т.К.Т., всички с постоянен адрес *** заплатят на Областен управител на
област с център Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
/сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Г.Ц.А.,
Р.К.Т. и Т.К.Т., всички с постоянен адрес *** заплатят на Д.К.П. ***, чрез адв.К.М.
разноски по делото в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ:……………………….