Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди и двадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа
т.д. № 226 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове, в условията на евентуалност, както следва:
-
от синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК********- главен установителен иск с правно
основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН, а при условията на евентуалност:
и в следната поредност – 1. установителен
с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗБН, предявен
от името на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********; 2. конститутивен иск
по чл. 59, ал. 5 ЗБН и 3. конститутивен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН срещу
В§ВГД О.П.ООД /н/, ЕИК:********- за обявяване на нищожни/относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършените
прихващания на насрещни вземани, осъществени с изявления вх. № 12614/04.12.2014
година и вх. № 12615/04.12.2014 година.
Ищците сочат, че е сключен договор за банков
кредит между „К.Т.Б.“ АД/н./ и ответника от 28.09.2006 година /с десет броя
анекси към него/, по силата на който на последния е предоставен кредит с
непогасени задължения към 03.12.2014 година. Посочват, че на 04.12.2014 г. „К.Т.Б.“
АД /н./ е получила уведомления от ответника и две физически лица /страни по
договори за срочен депозит с банката/рамков договор за платежни услуги/, с които
на банката е съобщено, че посочените лица са прехвърлили на ответника с
договори за цесия вземанията си, произтичащи от договорите за срочен депозит,
по които имат за получаване суми в посочените в уведомлението размери
/съответно – в лева и щатски долара/. Твърдят, че едновременно с уведомлението
ответникът е отправил до банката изявление за прихващане на така придобите
вземания със своите задължения към банката до размера на по-малкото от тях.
Изявленията са получени от „К.Т.Б.“ АД /н./ на 04.12.2014 г.
Твърди
се, че такова прихващане е нищожно, тъй като представлява действие, насочено
към изпълнение на задължение на банката, извършено след отнемане на банковата
лицензия, с което се променя редът на удовлетворяване на кредиторите, а също
така представлява и действие по събиране на вземания срещу банката. Намира, че
прихващането, като едностранна сделка също попада в обхвата на чл. 3, ал. 3,
вр. ал. 2 ЗБН, като е без значение дали това правно действие е извършено по
инициатива на банката или трето лице. Ишецът – КТБ АД /н./ - сочи и че ако
съдът приеме, че процесното прихващане не е нищожно поради противоречието му
със закона и отхвърли предявения на това основание иск, то следва да съобрази,
че то не е извършено в предвидената в
императивната законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност,
която е писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Ищците
– синдиците – твърдят, че изявленията за прихващане са извършени след
определената начална дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД/н/ и след
поставянето на банката под специален надзор от страна на БНБ. Обосновават
приложимост на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, като се прогласи
недействителността на извършените прихващания спрямо кредиторите на несъстоятелността
на „К.Т.Б.“ АД/н/. Излагат съображения и относно предвиденото обратно действие
на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, което намират за приложимо в случая.
Ищците
- синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят и че в тяхна полза е
възникнало и правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента на придобиване
на вземанията, с които ответникът е извършил прихващането, той е знаел, че е
настъпила неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД /н./, предвид датата, на която е
подадена молбата за откриване производство по несъстоятелност и съответно –
тази, на която са подадени процесните изявления за прихващане и поради наличие
на хипотезата на чл. 59, ал. 4 ЗБН, а и наличие на знание, според ищците, е
налице и още от 20.06.2014 година. С
оглед на това, искат от съда да обяви процесните прихващания, извършени от
ответника, за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на банката на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ответникът
намира исковете за допустими, в каквато единствена връзка са изложени мотивите
в отговора на исковата молба.
Ищците
носят тежест да докажат следните факти:
По
иска по чл. чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН – че прихващанията са извършени в
нарушение на забраните, установени в чл. 3, ал. 2 ЗБН.
По
евентуалния иск по чл. 59, ал. 2 ЗБН, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗБН – че
процесните прихващания са извършени след решението за откриване на производство
по несъстоятелност и са отправени до синдика и са в писмена форма с нотариална
заверка на подписите.
По
евентуалния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН - че ответникът като кредитор на банката в
несъстоятелност е извършил валидно изявление за прихващане със свое задължение
към банката, като преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и двете задължения са съществували и са били насрещни и
еднородни и вземането му е било изискуемо, като до банката е достигнало
изявлението за прихващане, направено в
писмена форма, а изявлението за прихващане е направено след по-ранната от двете
дати- началната дата на неплатежоспособността или датата на поставяне на
банката под специален надзор.
По
евентуалния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН -
извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/;
че ответникът е придобил на основание договори за цесия, сключени с трети за
спора лица вземания към банката за получаване на парични суми по договори за
влог; че в тежест на ответника са възникнали задължения към банката по договори
за кредит, както и че тези насрещни вземания са ликвидни преди датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, а вземането на
кредитора е и изискуемо; че ответникът е упражнил надлежно възникналото в
негова полза право да извърши прихващане, като е отправил валидно изявление до
банката, че извършва прихващане, което е получено от последната. Носи тежест да
докаже и че прихващането е извършено с
вземане на ответника, придобито от него преди датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност на „КТБ” АД, като и че задължението на
ответника към „КТБ” АД /н/, с което е извършено прихващането, е възникнало
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
банката. Следва да докаже и наличие на знание у ответника към момента на придобиване
на вземането му/задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката
или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът
приема за доказани обявените за безспорни между страните обстоятелства, а
именно, че с процесното изявление ответникът е заявил прихващане на свои
вземания срещу „К.Т.Б.“ АД/н./ за сумите, както са описани като размери
в исковата молба, придобити по силата на договори за цесия, със съдържанието по
описаните и представените с исковата молба /като на същата дата КТБ АД /н/ е
получила и съобщение по чл. 99 ЗЗД/, с насрещни вземания на „К.Т.Б.“ АД/н/
срещу ответника по посочения договор за банков кредит, задълженията на
ответника, по които към датата 04.12.2014 година са в размерите, посочени от
ищеца.
С решение от 22.04.2015 година е открито производство по
несъстоятелност на КТБ АД /н./, като по реда на инстанционния контрол, с
решение на САС по т.д. № 1443/2015 година е определена като начална дата на
неплатежоспособност – 20.06.2014 година.
Общоизвестно е и
че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ К.Т.Б. АД /н./ е поставена под
специален надзор, като с решение от 16.09.2014 година на УС на БНБ срокът, в
който банката е поставена под специален надзор е продължен до 20.11.2014
година, а с решение по протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ /вписано в
търговския регистър на 07.11.2014 година/
е отнета банковата лицензия на банката, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4
и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение.
От представения по делото, неоспорен от ответника в сроковете за размяна на книжа, договор за банков кредит
от 28.09.2006 г. и анекси, неразделна част от него се установява, че страните
по делото са встъпили в облигационни правоотношения, като ищецът е поел
задължение да предостави в полза на кредитополучателя банков кредит в размер на
8 000 000 лева, като условията за усвояване, ползване и погасяване са
определени в съдържанието на договора и анексите, при уговорените възнаградителни
и наказателни /неустойки/ лихви, като плащането се извършва съобразно
установените погасителни планове с краен срок на издължаване по анекс № 10 - 10.11.2015
година. Видно от двустранно подписания анекс от 10.02.2014 година, към тази
дата размерът на усвоената и непогасена главница по договора за кредит е в
размер на 3 712 528,67 лева. Ответникът не възразява, че към
04.12.2014 година общият размер на дълга по кредита, заедно с дължимите лихви и
неустойки е от 3 999604,15 лева.
Установява се от представените по делото и неоспорени от
ответника писмени доказателства /Анекс от 12.07.2013 година – л. 42 и сл. и
Анекс от 18.02.2013 година – л. 48 и сл., както и Рамков договор за платежни
услуги на потребителите/, както и отделените като безспорни обстоятелства, че с
представените към исковата молба договори за безсрочни депозити и откриване на
банкови сметки титулярите по тези сметки са били в облигационни отношения с
ищеца, като последният е имал задължения към тези лица за връщане на сумите по
банковите им сметки по сключените договори за влог в посочените в исковата
молба и уведомленията за извършени цесии и прихващания размери.
С уведомленията по чл. 99 ЗЗД, се установява, че посочените
в исковата молба лица – М.Д.Д.и Д.К.Д., като цеденти са прехвърлили вземанията си
към банката или част от тях на ответника-цесионер, за което длъжникът е увeдомен с уведомлението, заведено в регистъра на ищеца на 04.12.2014
година. Спор относно съществуването и размерите на придобитите вземания няма
между притежателите на насрещните вземания, като ищецът изрично се е съгласил с
обявените за безспорни в тази връзка факти по делото. Спор няма и за
съществуването на валидни договори за цесия, но доколкото същите не са
представени по делото, съдът приема за доказан факта, че такива са сключени не
в посочените в уведомленията дати, а към 04.12.2014 година, на която дата са
били съобщени на длъжника. Видно от представените доказателства във връзка с
придобитите вземания, ответникът е направил и изявления по чл. 104 ЗЗД и
упражнил потестативното си право за извършване на прихващане/компенсация между
прехвърлените му с договорите за цесия вземания или части от тях и насрещните
му парични задължения към "КТБ" АД/н/ за заплащане на останалите
дължими суми по отпуснатия банков кредити, като насрещните вземания се
компенсират, респективно - погасяват до размера на по-малкото от тях. Никой от
притежателите на тези насрещни вземания не е оспорил в сроковете за размяна на
книжа насъпване на погасителния ефект на прихващането, нито сочените в исковата
молба вид и размер на активните /ликвидни и изискуеми/ вземания по извършените
прихващания. Поради това, без значение е обстоятелството, че не е налице
конкретизация относно това коя част от вземанията е за главница и коя за лихва.
От доказателствата по делото се установява, че изявленията на ответника за
прихващания са заведени в регистъра на банката и съответно – достигнали до
знанието й на 04.12.2014 година. Следователно, на посочената дата е настъпил
погасителният ефект по чл. 104, ал. 2 ЗЗД – вземанията към тези моменти са били
установени по безспорен между сраните начин по основание и размер и активните
вземания са изискуеми /от датата на уведомяване на банката/. Или, атакуваните в
производството прихващания са извършени от ответника като кредитор на банката,
след релевантната дата по чл. 59, ал. 5 ЗБН - 20.06.2014 година.
По главния установителен иск с правно основание чл.
3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН.
Искът е неоснователен. В решение № 239 ОТ 15.05.2018 Г. ПО
Т. Д. № 986/2017 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, чиито мотиви настоящият съдебен
състав споделя напълно, е възприето становището, че прихващането, извършено от
кредитор на банка в несъстоятелност не попада сред действията и сделките,
визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59,
ал. 3 и ал. 5 ЗБН, като специални за този погасителен способ норми.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБН, от датата на решението за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36,
ал. 2 ЗКИ, не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имущество
на банката, с изключение извършването на обичайни разноски, насочени към
неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват
действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на
вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения,
независимо от начина на изпълнение. Чл. 3, ал. 3 ЗБН прогласява действия и
сделки, извършени в нарушение на, ал. 2, за нищожни по отношение кредиторите на
несъстоятелността. Същевременно, съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН, прихващането
може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Чл. 59, ал. 4 ЗБН въвежда необорима презумпция за знание за
настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението на кредитора е
придобито след датата на вписване на решението за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност, на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. Тоест,
специалната норма на чл. 59, ал. 3 ЗБН, вр. ал. 4 предвижда усложнен фактически
състав при атакуване на действителността на конкретното правно действие или
сделка – прихващане, поради което и дерогира приложението на общото правило на
чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН по отношение на прихващането, извършено от
кредитор, като погасителен способ. Специалните отменителни искове по чл. 59 ЗБН
са свързани и със специфични срокове за предявяване и последици – прогласяване
недействителност на прихващането само по отношение кредиторите на
несъстоятелността -относителна недействителност. Поради това едновременното
приложение на двете правни норми при идентичен фактически състав не е възможно,
при липса на изрично изразена законодателна воля в този смисъл. Или, действителността
на прихващането, инициирано от кредитора подлежи на преценка само съобразно предвидените
хипотези в чл. 59 ЗБН, не и по чл. 3, ал. 2 ЗБН. Отделно от това и при смислово
тълкуване на нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН се налага извод за това, че
прихващането не е в обхвата на приложното й поле. От една страна, същото не
представлява „изпълнение“, а е друг способ за погасяване на задължение, а от
друга страна – не е и сред останалите действия и сделки – обект на
разпоредбата, тъй като същите предполагат активна страна да е самата
банка, която инициира действието или сделката /което несъмнено е обвързано и
със съответната правна последица по чл. 3, ал. 3 ЗБН – нищожност на
сделката/действието//. Ето защо, както беше посочено вече, прихващането, извършено
от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и
сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание
чл. 59, ал. 3 и, ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен
способ норми.
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, вр. чл.
26, ал. 2, предл. 3 ЗБН, предявени от името на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********. Същите са неоснователни.
Ищецът претендира нищожност на прихващанията, извършени от
ответното дружество между вземанията, които има към "КТБ" АД /н/ и
задълженията, които има към банката, поради неспазване на императивната
законова норма на чл. 59, ал. 2 ЗБН за форма за действителност.
В чл. 59, ал. 1 ЗБН са предвидени условията, при които един
кредитор на банката, по отношение на която е открито производство по
несъстоятелност, може да извърши прихващане между своето вземане към банката и
задължението, което има към нея, като в чл. 59, ал. 2 ЗБН са регламентирани и
специални правила, при спазване на които този кредитор може да упражни
потестативното си право да извърши прихващане, които се отклоняват от общите
такива по чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН, прихващането трябва
да се направи чрез едностранно изявление на кредитора, което е направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа и е отправено до синдика на
банката. Изводът, който следва обективно от анализа на посочените разпоредби е,
че същите се отнасят и уреждат отношения в условията на вече открито производство
по несъстоятелност с решение на съда по чл. 13 ЗБН.
Прихващанията, които са предмет на предявените в настоящото
производство евентуални установителни искове са извършени от кредитор на
банката преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на "КТБ" АД /н/ - 22.04.2015 г. и
не попадат в обхвата на регламентация на чл. 59, ал. 2 ЗБН за формата, в която
изявлението за прихващане трябва да бъдат направено и за органа, до който то
трябва да бъде адресирано, и те не могат да бъдат нищожни поради неспазването
им.
С отхвърлянето на тези искове се сбъдва процесуалното
условие за разглеждане и на предявените в процеса конститутивни искове с правна
квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН.
По евентуалните конститутивни искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Исковете
са основателни.
В нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН се съдържат материалните
предпоставки, при които действителни правни сделки – в случая прихващане на
насрещни вземания могат да бъдат относително недействителни по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността. По
правило е приложима материалната норма, действаща към времето на извършване на
компенсацията, към който момент следва да се извърши преценката за
наличието на материалните предпоставки за уважаване на иск по чл. 59 ЗБН.
Съгласно чл. 59, ал.
5 ЗБН в ред. ДВ 59/2006 г., недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Със ЗИД, обнародван в ДВ 98/28.11.2014
г., разпоредбата е изменена, като е прието, че недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на
неплатежоспособността; ….“. С § 8 от ПРЗ на ЗИД ЗБН обн. ДВ 22/2018 г. /в
сила от 16.03.2018 година/ е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.
59, ал. 5 ЗБН, считано от 20.06.2014 г., като по този начин е разширен кръгът
на правни сделки, които биха могли да бъдат обявени за недействителни, а с
изменението му по ПЗР на ЗИД, обн. ДВ 33/2019 година е посочено, че кредиторите
се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1.
Доколкото процесните прихващания са извършени след
изменението на закона по ДВ брой 98/2014 година – с достигане изявлението до
банката – на 04.12.2014 година, то приложението на § 8 в конкретния случай е
неотносим въпрос и нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима в редакцията след
28.11.2014 година.
При това положение, всички елементите от фактическия състав
за обявяване на относителната недействителност на процесните прихващания са
установени в процеса. Между страните, които са насрещни страни по извършените
прихващания не е спорно, че към 04.12.2014 г. вложителите са имали вземания към
"КТБ" АД/н./ за получаване на паричните суми в размерите, посочени в
исковата молба, както и че същите са прехвърлени на ответника по договори за
цесия, съобщени по реда на чл. 99 ЗЗД на ищеца на 04.12.2014 година и съответно
- породили действие спрямо него. Вземанията са безспорни между страните по
материалното правоотношение, което означава, че са ликвидни и с тях ответникът
е можел да извърши прихващане със своето задължение по договора за банков кредит.
Ответното дружество надлежно е упражнило извънсъдебно възникналите в негова
полза права да извърши прихващания между насрещните парични задължения, като е
отправило изявления за това до "КТБ" АД /н/, достигнали до банката на
04.12.2014 година. Или, прихващанията са
породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания /по
всяко от двете изявления за прихващане/ на страните се считат погасени до
размера на по-малкото от тях.
Процесните прихващания са извършени след началната дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014 г., на която дата банката е поставена и под
специален надзор. За момент на извършване на прихващането по смисъла на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпил неговият погасителен
ефект. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на
възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от
деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с
момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били
ликвидни, т.е., установени по основание и размер с постановено между страните
съдебно решение или тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията
между страните. С оглед на това и предвид установените в производството като
безспорни факти, съдът приема, че процесните две прихващания са извършени от ответника
на датите, на които изявленията на това юридическо лице за прихващане са
достигнали до "КТБ" АД /н/ - 04.12.2014 година. Към този момент
насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се
за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на
чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на прихващане се счита за
надлежно упражнено.
В чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което
отговаря на условията, посочени в тази разпоредба е недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би
получил при разпределението на осребреното имуществ. За установяването на това
каква сума би получил при разпределение на осребреното имущество на банката кредитора,
кредиторът, извършил прихващането не е представил никакви доказателства. Следователно
прихващанията, извършени от същия, които са предмет на предявените в настоящото
производство конститутивни искове, следва да бъдат обявени изцяло за
относително недействителни.
Предвид извода за основателност на исковете по чл. 59, ал. 5
ЗБН, не следва да бъдат разглеждани и евентуалните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
По разноските:
Ищците имат искане за присъждане на направените по делото
разноски, но не са представени доказателства за сторени такива разноски.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на
предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.
Тя възлиза на сумата от 1250,58 лв., изчислена като 4 % от стойността на всяко
едно прихващане.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК********- А.Н.
Д. и К.Х.М. срещу В§ВГД О.П.ООД /н/, ЕИК:********искове с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН - за
обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
"КТБ" АД /н./ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера
по описа на Банката: вх. № 12618/04.12.2014 г. и вх. № 12615/04.12.2014 г. от
"В§ВГД О.П." ООД /н/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК********срещу В§ВГД О.П.ООД
/н/, ЕИК:********искове по чл. 26, ал.
2, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН - за прогласяване нищожността на
прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на Банката: вх.
№ 12618/04.12.2014 г. и вх. № 12615/04.12.2014 г. от "В§ВГД О.П." ООД
/н/.
ОБЯВЯВА, по искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявени при условията на евентуалност от синдиците
на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК********- А.Н. Д. и К.Х.М. срещу В§ВГД О.П.ООД /н/, ЕИК:
********, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК********прихващанията, извършени от "В§ВГД О.П." ООД /н/ с изявления с входящи номера по
описа на Банката вх. № 12618/04.12.2014 г. и вх. № 12615/04.12.2014 г., на вземания на ответника, възникнали съответно за
суми за получаване от 31 232 лева и от 20 500 щ.д. по договори за
влог съответно - от 12.07.2013 година с М.Д.и от 18.02.2013 година с Д.Д., които
вземания са прехвърлени на ответника с договори за цесия срещу задълженията му към "КТБ"АД - в несъстоятелност,
които са възникнали по договор за банков кредит, сключен на 28.09.2006 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59,
ал. 7 ЗБН, В§ВГД О.П.ООД /н/, ЕИК:********да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 1250,58 лв., представляваща дължима държавна такса
за разглеждане на предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: