№ 221
гр. Велико Търново, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 130 от
ГПК.
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба вх.
№ 260835/31.03.20221 г. против Решение № 260027/10.03.2021г. по Гр.д. №
826/2020г. на ГОРС, в частта, с която съдът прекратява производството по
иска на СТ. ЕМ. Й., ЕГН: ********** срещу Н. Д. Х., ЕГН: ********** за
прогласяване на нищожност на договор за правна защита и процесуално
представителство пред Върховен административен съд по обжалване на
решение по Адм.д. № 851/2017 г. на Административен съд – Велико Търново
поради невъзможен предмет и по искането за връщане на платеното по този
договор адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до
окончателното й заплащане. Изразява се становище за незаконосъобразност
на акта, като се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е отменил определението, постановено на
правно основание чл. 140 от ГПК, доколкото в него съдът е приел, че не се
нуждае от доказване твърдението на ищеца, че е страна по сключения
договор. Излага становище, че по този начин не е дадена възможност на
ищеца да представи доказателства относно активна процесуална легитимация
на ищеца.
Ответникът по жалбата не е представил отговор на частната жалба.
Великотърновският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в
жалбата и извърши служебна проверка и на приложеното дело, приема за
установено следното:
1
Гр.д. № 826/2020 г. на ГОРС е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от СТ. ЕМ. Й. против Н. Д. Х., в която се моли съда да признае за
нищожен сключения между страните договор за поръчка, по който
ответникът е следвало да осъществи процесуално представителство пред ВАС
в касационното производство по Адм.д. № 851/2017 г. на Адм.Съд – Велико
Търново, както и на основание чл. 34 ЗЗД да осъди ответника да му заплати
сумата от 1800 лв., представляваща договорено и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение по така посочения нищожен договор, ведно с
лихвата върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане; да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД да заплати сумата от 1800 лв., представляваща договорено и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
ВАС в касационното производство по Адм.д. № 5021/2018 г. на ВАС,
образувано по повод касационна жалба срещу Решение на Адм.Съд – Велико
Търново по Адм.д. № 820/2017 г., както и законната лихва върху тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане; да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати
сумата от 1800 лв., представляваща договорено и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС в
касационното производство по Адм.д. № 5021/2018г. на ВАС, образувано по
повод касационна жалба срещу Решението на Адм.Съд – Велико Търново по
Адм.д. № 819/2017 г., както и за законна лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Във
връзка с иска по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗЗД ищецът сочи, че договорът
е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като жалбата е била просрочена
и производството е прекратено.
По делото е приложен препис от жалба с вх. № 1808/28.03.2018г. срещу
Решение № 86/07.03.2018 по Адм.д. № 851/2017г. на Адм.Съд – Велико
Търново, като е видно, че същата е подадена от Е.Е Й. чрез адв. Д.С.
Приложено е платежно нареждане, от което е видно, че С.Й. е извършил
изплащането на 3000 лв. и като основание е посочено „адм. дело 851, адм.
дело 819 на Администр. Съд Съд В. Търново Е.Е Й.“. Приложена е фактура за
защита пред ВАС срещу решение по Адм.д. № 851/2017 г., като в нея е
посочен като получател на фактурата СТ. ЕМ. Й.. Приложено е заявление от
С.Й., като пълномощник на Е.Е Й., до Н.Х. за прекратяване на правомощията
по Адм. дело № 5021/2018г. на ВАС; Адм.д. № 9489/2018 на ВАС; Адм. д. №
8102/2018г. на ВАС.
В постановеното Решение № 260027/10.03.2021г. въз основа на
събраните по делото доказателства съдът се е произнесъл по същество по
двата предявени осъдителни иска по чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД и е прекратил
производството по делото поради недопустимост на предявения
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Изложил е мотиви за недопустимостта на иска, като е посочил, че ищецът по
делото С.Й. не е страна по договора, установяването на чиято нищожност се
2
иска. Съдът правилно е определил, че е без значение дали ищецът е
преговарял с ответника и дали в качеството си на представител на Е. Й. е
сключил договор, тъй като страна по съглашението остава Е. Й.. Съдът е
изложил мотиви, с които е обосновал, че заплащането на адвокатското
възнаграждение от страна на ищеца също не го прави страна по договора, а се
явява изпълнение на чуждо задължение, освобождаващо длъжника, но не и
заменящо страна по договора.
Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално
допустима – подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК
против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че страни по
установителния иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД са страните по договора, установяването на чиято нищожност се иска.
Видно е, че ищецът С.Й. е платил адвокатското възнаграждение, фигурира
като получател на фактурата, издадена от ответника. Това обаче не го прави
страна по договора за правна защита и съдействие, поради което същият няма
процесуална легитимация за предявяване на иска.
Жалбоподателят излага становище за неправилност на решението в
прекратителната част поради несъответствие на направените в решението
правни констатации от съда и посоченото като спорно и безспорно в
определението, постановено по чл. 140 от ГПК, като счита, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение. Възраженията в тази насока са
неоснователни. Съдът следи служебно за допустимостта на предявените пред
него искове и във всеки момент на производството, в който установи, че
предявеният иск е недопустим, той следва да прекрати производството.
Неоснователни са твърденията на страната, че като не е отменил
определението си в частта, с която разпределя доказателствената тежест
съдът е осуетил възможността на ищеца за представяне на доказателства за
наличието на процесуална легитимация. От събраните по делото
доказателства е видно, че съдът правилно е постановил липсата на
процесуална легитимация. На следващо място, съдът се произнася по реда на
чл. 130 от ГПК, при което щом установи недопустимост на иска, не
обездвижва исковата молба с указания за представяне на доказателства, а
прекратява производството и връща исковата молба.
Въз основа на горепосоченото, настоящият състав на съда намира
постановеното определение от диспозитива на решението за правилно и
законосъобразно. Частната жалба, подадена от ищеца по делото С.Й., е
неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без
уважение и да се потвърди обжалваното определение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от диспозитива на Решение №
260027/10.03.2021г. по Гр.д. № 826/2020г. на ГОРС, с което съдът прекратява
производството по делото в частта по иска на СТ. ЕМ. Й., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. Ореш, ул. „Отец Паисий“ № 11 срещу Н. Д. Х., ЕГН:
**********,с адрес гр. София, ул. „Лавеле“ № 11, етаж 2, апартамент № 4 за
прогласяване на нищожност на договор за правна защита и процесуално
представителство пред Върховен административен съд по обжалване на
решение по Адм. д. № 851/2017 г. на Административен съд – Велико Търново
поради невъзможен предмет и по искането за връщане на платеното по този
договор адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до
окончателното й заплащане.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца СТ. ЕМ. Й..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4