РЕШЕНИЕ
№
457
01.07.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 139 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоржените сили.
Образувано е по жалба на А.О.Ч. ***, депозирана чрез пълномощници, против Заповед № ПД-767 от 07.02.2022г. на ВРИД Директор на Регионална служба“Военна полиция“ гр. П., с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по чл.244,т.1 от ЗОВСРБ.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, при неспазване на предвидената от закона форма, в нарушение на материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че издадената заповед не съдържала посочване на доказателствата въз основа на които е установено нарушението и в какво се изразява то, била неясна и вътрешно противоречива, описаната фактическа обстановка не отговаряла на истината, и била в разрез с изискванията на закона, като не били посочени времето, мястото и конкретните обстоятелства при които е извършено нарушението. Сочи се, че жалбоподателят не бил осъществил нито едно от двете посочени в заповедта дисциплинарни нарушения. Излагат се доводи, че наказващият орган в отсъствие на факти и доказателства бил констатирал, че старшина Ч. е затъмнил странични стъкла на служебен автомобил. Този извод не отговарял на обективната истина, поради факта, че било налице изрично разпореждане на подполковник Г. С., изпълняващ длъжността Директор на РС“Военна полиция“- Пловдив към 2020г., за затъмняване на определени странични стъкла на въпросния автомобил, в предвидените от закона граници по чл. 105 от ЗДвП. Затъмняването на стъклата било осъществено от други двама служители на служба“Военна полиция“ – Пловдив и при спазване изискванията на закона. Отделно от това в заповедта липсвала конкретика по фактическата обстановка по случая, изложеното било голословно, без посочване кои странични стъкла са затъмнени, на кого е разпоредил затъмняването старшина Ч. и в каква степен същите са затъмнени - в процентно отношение на светлинна пропускливост.
Отново при отсъствие на обективни факти и доказателства било посочено, че старшина Ч. бил посещаван в работно време, от лица от женски пол, в служебното му помещение. Предвид пропусквателния режим на сградите, ползвани от служба „Военна полиция“ и намиращите се в нея служители, наказващият орган бил достигнал до необоснован и хипотетичен извод относно поведението на жалбоподателя. Фактическата необоснованост на заповедта представлявала съществено нарушение, както на специалното изискване на чл.148, ал.1, вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ, така и на общото по чл.59, ал.2, т.4, предл. 1-во от АПК за нормативно регламентираното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В противоречие с чл. 148, ал.1 от ППЗОВСРБ в заповедта не били посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, с оглед индивидуализация на дисциплинарното нарушение, за да се направи преценка дали и доколко установеното деяние на жалбоподателя осъществява определен състав на дисциплинарно нарушение по критериите на чл.247 от ЗОВСРБ. Съществен порок на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, била липсата на всички задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ. В процесната заповед не били посочени, както дата на извършване на деянието, така и място на извършване на нарушението. Визираните общо като периоди години – 2020г. за първото нарушение и средата на 2019г. за второто нарушение не изпълнявали изискванията на закона. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.249 от ЗОВСРБ и за двете нарушения бил изтекъл едногодишният срок за налагане на наказание. Липсвало отбелязване и на мястото на нарушението.
Неясно било, за кое точно от двете описани в заповедта нарушения се отнасяло наложеното дисциплинарно наказание, както и за какъв срок се налага същото. Пропускът в посочването на фактическите основания относно размера на дисциплинарното наказание, препятствало наказаното лице да разбере защо то е наложено в посочения размер и да проведе своята защита. Обжалваната заповед, в тази й част се явявала немотивирана, което било основание за отмяната й.
Отделно от това се сочи, че в заповедта липсвали съждения относно наличието или липсата на смекчаващи, или утежняващи отговорността обстоятелства и анализ на цялостното поведение на старшина Ч. при изпълнение на военната му служба, което изискване било въведено с разпоредбата на чл. 139 от ППЗОВСРБ. Излагат се и съображения, че обжалваният акт е несъответен на целта на закона.
По изложените в жалбата съображения, се моли за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на Регионална служба „Военна полиция“ гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание, навежда съображения за правилност и законосъобразност на оспорената заповед, предвид което моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят А.О.Ч. е военнослужещ, служител на РС“Военна полиция“ – Пловдив, с местослужене, гр. Х. и към датата на издаване на обжалваната заповед е изпълнявал длъжността Старши специалист в териториална военнополицейска група – Казанлък, в Трети териториален сектор, в Отдел“Контрол и охрана“ в Регионална служба „Военна полиция“- Пловдив, в ТВПГ – Хасково.
С Докладна Записка рег. № ПД-5102 от 02.09.2021г. инспектор военен разследващ полицай – капитан Д.И., уведомил ВРИД Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, че след определянето на А.Ч., считано от м.май 2020г., за старши на служителите от отдел „Контрол и охрана“ при РС“Военна полиция“ – Пловдив в ТВПГ – Хасково, в нарушение на чл.105 от ЗДвП, същия самоволно е взел решение и е затъмнил стъклата на предните и странични врати на служебен автомобил м. „Форд“, модел“Фокус“, с рег. № ********. Със същата ДЗ, административният орган бил уведомен и за това, че през същия период е започнало и почти ежедневното посещаване на Ч., в работно време и на работно място, от две лица от женски пол, с които Ч. демонстрирал интимни отношения, като видно от начина на изложение в ДЗ част от тези факти са възприети лично от изготвилият я служител.
На 02.09.2021г. ответникът издал Заповед № ПД-5103 от 02.09.2021г., с която за изясняване фактите и обстоятелствата отразени в ДЗ, с рег. № ПД-5102 от 02.09.2021г., назначил комисия за извършване на служебна проверка по случая. Със същата заповед поименно бил определен състава на комисията и крайният срок за извършване на проверката.
В хода на производството по дисциплинарната проверка, след като събрала и приобщила необходимите според нея документи и сведения от лица запознати със случая, комисията обективирала установените резултати в Протокол с рег. № ПД-722 от 07.02.2022г.
На същата дата ответникът провел беседа с жалбоподателя, обективирана в протокол рег. № ПД-748/07.02.2022г.
Със Заповед № ПД-767 от 07.02.2022г. ВРИД Директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив наложил на жалбоподателя А.О.Ч. дисциплинарно наказание”Забележка“. В заповедта било посочено, че старшина А.Ч. през 2020г. самоволно е разпоредил да се затъмнят страничните стъкла на СМПС марка“Форд“, модел“Фокус“, с рег. ************, числящ се на Териториална военнополицейска група – Хасково - в нарушение на чл. 105 от ЗДвП. Това деяние е преценено за нарушение на чл.115, ал.1, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, който забранява на военнослужещия да нарушава законите и обществения ред в страната. В Заповедта е обективирано също и че в периода от средата на 2019г., когато старшина Ч. е бил определен за старши на униформения състав от отдел “Контрол и охрана“, с местослужене Х., периодично е бил посещаван в работно време , в служебното му помещение от лица от женски пол, с които демонстрирал повече от близки отношения. Прието е, че с това са нарушени т. 47, т.49 и т.50 от Глава шеста“Лично поведение“ от Етичния кодекс на служителите от Служба „Военна полиция“.
Заповедта била връчена на жалбоподателя на 07.02.2022г., а жалбата срещу същата била подадена директно до АдмС - Хасково на 16.02.2022г.и заведена с вх. № 953 от същата дата.
В хода на съдебното производство по делото, като писмени доказателства са приобщени материалите от административната преписка, болничен лист удостоверяващ, че в периода 13.08.2021г.-15.08.2021г. жалбоподателят е бил във временна неработоспособност, поради общо заболяване, както и други документи удостоверяващи и свързани с водени срещу оспорващия дисциплинарни производства и такива свързани с пропусквателният режим на сградата, в която е осъществявал дейността си оспорващия.
По искане на страните по делото в качеството на свидетели са разпитани: Г. А. С., който в периода от м. ноември 2019г. – до края на м. юли 2021г. е изпълнявал длъжността заместник-директор на РС„Военна полиция“, С.К.К. – служител на „Военно окръжие“ - Хасково и Д.Д.И. - Председател на назначената със Заповед № ПД-5103 от 02.09.2021г. на Директора на РС“Военна полиция“ комисия за извършване на проверка по случая.
Св. С. заяви, че старшина А.Ч. му се е обадил и го е попитал дали може да затъмнят предните и задните стъкла на автомобил“Форд Фокус“ № *********, който се е водел на териториална група Хасково, съгласно закона - задните по-тъмни, предните 15%. След консултиране с директора - полк. Р., св. С. разрешил автомобилът да бъде затъмнен, по причина, че м.п.с. изпълнявало и други оперативни задачи в региона, използвал се от оперативни работници, дознатели, а и се налагало със същия да се превозват хора, които са били в интерес на службата, но без да бъдат забелязвани от военнослужещи и други лица. Освен този автомобил, според свидетеля били затъмнени и други автомобили на службата, като затъмняването било осъществявано поетапно - на директора, на заместник директора, и два автомобила на звеното за борба с тероризма, в което бил включен и жалбоподателя. Конкретният автомобил бил затъмнен последен. Жалбоподателят бил подчинен на св. С. Това според свидетеля се случило през пролетта на 2020г. – април или май. Стъклата били затъмнени още на следващия ден. За затъмняването писмени заповеди и разрешения не били издавани, нямало такава практика. Свидетелят излага и възприятията си от поведението на жалбоподателя, за естеството на служебните му задължения и за пропусквателният режим в службата в гр. Х.
Св.К. сочи, че познава жалбоподателя, тъй като работи от няколко години във Военно окръжие Хасково и службите им са в една сграда, макар и на различни етажи, като се намира със същия в колегиални отношения. Заявява, че е ставала свидетел на непристойно поведение от жалбоподателя. В тази връзка сочи, че на паркинга е влизал в коли с различни жени, като едната от тях доста повече била идвала, и оспорващия показвал непристойно поведение - държал я за ръка и се натискали – целували. Това се случвало в работно време, дати не можела да потвърди, защото се случвало доста често, почти всеки ден, поне два – три пъти в седмицата. Последно свидетелката виждала жалбоподателя на работа през м. септември 2021г. Свидетелката виждала какво се случва в колата, както когато минавала покрай колата, така и понеже имала видимост от работното си място - от етажа на който работела до колите имало 6 – 7 метра и се виждало вътре в м.п.с. Разказва и за случай при който виждала жалбоподателя в работно време да стои с жена в кафе на „Веспрем“ . По отношение затъмнените стъкла на служебния автомобил свидетелката сочи, че не може да каже точно кога се е случило, не е видяла лично старшина Ч. да затъмнява стъклата, незнаела дали това е станало с разрешението на горестоящ орган, затъмнени били предните странични, задните странични и задното панорамно стъкло.
Св. И. сочи, че познава жалбоподателя от 2013г.- от когато е започнал службата си във военнополицейската група в гр.Х., като разследващ полицай. Изразява мнение относно професионалните и личните качества на жалбоподателя. Заявява, че многократно е ставал свидетел на аморално и непристойно поведение от страна на жалбоподателя по време на службата му и на работното му място. Особено след м. май 2020г. Ръководството – Зам.директора - подполковник С., Директора - полк. В. Р. и Директора на службата ген. С., с които жалбоподателя бил в близки отношения, решили той да стане началник на „Контрол и охрана“. Оттогава, седмично на два - три пъти Ч. си позволявал да води лица от женски пол. Първоначално ги водел на паркинга пред военното окръжие, където се помещавала службата, където демонстративно се целували в автомобил и правели други разни по-интимни неща. Жалбоподателя не се криел. Впоследствие, когато вече го нямало кап. М., започнал да ги води в канцеларията си. Свидетеля имал ключове за всички канцеларии, за да може ако стане нещо да отворят, но след като жалбоподателят започнал да води лица от женски пол в кабинета си, а веднъж св. И. заварил едно от тях в скута му, малко преди края на работния ден, Ч. сменил патроните на двете канцеларии които ползвал, за да няма свидетеля достъп до тях и да не ги изненада. Св. И. разказва за случай при който видял, че когато води едното лице жалбоподателят влиза и директно заключва канцеларията. Когато все още били в някакви по-добри отношения с жалбоподателя, последният показвал на свидетеля снимки на няколко лица голи в джипа му. Свидетеля бил чувал, че има и клипове от канцеларията, но за това не можел да каже. Режимът в сградата бил пропускателен за посетителите на Военно окръжие, но когато лицата идвали във военна полиция, не се записвали. Относно затъмнените стъкла на служебния автомобил марка“Форд“ сочи, че е убеден че жалбоподателят е взел решението за затъмняване самоволно и то изхожда от него. Сп. Св. И., Ч. може и да бил питал подполковник С. - тогава заместник директор дали ще му разреши, но от Ч. изхождала идеята да бъде затъмнена патрулката. Свидетелят бил сигурен и че фолиото не отговаряло на регламента на икономическата комисия. Когато свидетелят задал въпрос на ръководството защо автомобила е затъмнен, отговорът бил че ще бъде поредния уволнен служител. Св.И. потвърждава, че той е подал сигнала до ръководството за случая със затъмнените стъкла и за посещението на лица от женски пол. Заявява, че е бил председател на комисията за извършване на служебна проверка, но заповедта била на директора на службата. Лично не бил видял как старшина Ч. затъмнява стъклата. Доколкото знаел тук нямало уред, който служел за измерване на светлопропускливостта и голяма част от наказателните постановления падали за това. В настоящия случай, със затъмнени предни и задни странични стъкла плюс задно панорамно стъкло, според свидетеля би трябвало да отговаря на регламента за 70% пропускливост, т.е. 30% следвало да е затъмнението. С жените, с които Ч. се срещал – това се случвало в работно време.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице разполагащо с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверявания административен акт за изхождащ от компетентен орган. Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 137, ал.1 от ППЗОВСРБ е предвидено дисциплинарното наказание "забележка" да се налага от преките командири(началници). Жалбоподателят осъществява служебна дейност към Регионална служба “Военна полиция“, гр. Пловдив . Съгласно чл. 20, ал.2 от Закона за военна полиция, служба "Военна полиция“ се ръководи от директор, който е пряк началник на целия личен състав на службата и е непосредствено подчинен на министъра на отбраната. Към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед ответникът е изпълнявал именно тази длъжност, на която е бил назначен за временно изпълняващ със Заповед № КВ-327 от 09.08.2021г. на Министъра на отбраната. Следователно и съобразно горецитираните нормативни актове и заповеди, в правомощията на същия е да налага наказания от вида на наложеното с оспорения индивидуален административен акт.
Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно на административният орган едва след изготвянето и получаване на Протокол от извършена проверка на комисията, назначена за изясняване на случая с рег. № ПД-5103 от 02.09.2021г., т.е. при издаване на процесната заповед на 07.02.2022г. двумесечният срок предвиден в чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ не е бил изтекъл. Не се установява при провеждане на дисциплинарното производство да са допуснати съществени нарушения на чл. 142 - чл.144 от ППЗОВСРБ. Проверката е извършена от нарочно определена със заповед на ответника комисия, председателя на която е с военно звание по - високо от това на наказаното лице, за дейността си комисията е изготвила протокол, който е представен на дисциплинарно – наказващият орган. В срока по чл.144, ал.1 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с жалбоподателя, и го е изслушал. Действително, видно от съдържанието на протокола от извършената беседа, при извършването й не са взели участие председателят или членове на комисията извършили проверката по случая, съобразно изискването на чл. 144,ал.2, изр.1-во от ППЗОВСРБ, но по мнение на настоящият съдебен състав това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до накърняване или ограничаване правата на наказаното лице да бъде изслушано. По делото обаче не са ангажирани доказателства за това, че при изслушването жалбоподателят е бил запознат със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което е допуснато нарушение на разпоредба на чл.144, ал. 1, т.1 от ППЗОВСРБ. Нарушението е съществено, тъй като безспорно ограничава правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и препятства възможността да я организира адекватно.
Съдът намира за основателни възраженията изложени в жалбата, касаещи
неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед.
Реквизитите, който следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ . Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, но не съдържа всички законови реквизити, посочени в горната норма. Съображенията за това са следните: В заповедта са описани две нарушения на служебната дисциплина. По първото от обективна страна се сочи, че през 2020г. жалбоподателят самоволно е разпоредил да се затъмнят страничните стъкла на СРМПС марка“Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ВА 115 166 числящ се на Териториална военнополицейска група – Хасково. Мястото на осъществяване на това нарушение обаче не е посочено. Следва да се отбележи, че от описанието на обстоятелствата при които е извършено нарушението не може да се установи и дали всички четири странични стъкла са автомобила са били затъмнени или само част от тях, както и в каква степен са затъмнени същите. Отговора на този въпрос обаче е съществен, предвид нормата на чл. 105, ал.2 от ЗДвП, която допуска ограничаване видимостта и намаляване на прозрачността на стъкла на задните странични стъкла на автомобил, при определени предпоставки, а именно при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила и в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации и предвид ал.3 на същата разпоредба допускаща намаляване на прозрачността на стъклата по ал.1 на чл.105 от ЗДвП(челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя). Едва в хода на съдебното производство от показанията на св. Сираков се установява, че затъмнени са както предните, така и задните странични стъкла на служебния автомобил. Трайно съдебната практика и теория възприемат, че мотивиране на един административен акт едва в хода на съдебното производство по обжалването му е недопустимо. В още по - голяма степен това важи в случаите на налагане на дисциплинарни наказания, с оглед санкционният характер на производството.
Второто описано нарушение от обективна страна се състои в това, че в периода от средата на 2019г. когато старшина Ч. е бил определен за старши на униформения състав от отдел“Контрол и охрана“ с местослужене гр.Х., периодично е посещаван в работно време, в служебното му помещение от лица от женски пол, с които е демонстрирал повече от близки отношения. При така даденото описание, видно е че мястото на нарушението отново е недостатъчно конкретизирано, като къде се намира то и дали същото е в гр. Хасково, в сградата където се помещава РС“Военна полиция“ е само въпрос на предположения. Неконкретизиран е и периода на осъществяване на нарушението. Обективираното му като “От средата на 2019г.“ е непълно, неясно и безспорно води до съществено нарушаване на формата на акта, като в случая неопределеността на периода следва да се приравни на пълна липса на този реквизит по посоченото второ нарушение.
Извеждането на задължителни реквизити на заповедта, като дата и място на нарушението, по тълкувателен път, с оглед санкционният характер на дисциплинарното производство е недопустимо. Мястото и датата на нарушението са съществени елементи от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така защото посочването им е свързано с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване на релевантните за спора факти, спазване преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарна отговорност, наличието на извършено деяние към този момент, териториалната компетентност на съдебната инстанция, а и поради създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно. Това е така, защото дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение - при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна, за може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Мястото на нарушението и датата на извършването му са елементи от обективната страна на деянието и при недоказаност на тези елементи, т.е. недоказаност че извършването на нарушението е станало действително на посоченото от органа място и на посочената дата(в посочен конкретен период с начална и крайна дата на същия), то не може да се приеме за доказано, че е извършено визираното в заповедта нарушение. Ето защо, липсата на тези реквизити по мнение на настоящият съдебен състав представлява абсолютно нарушение на формата на административният акт и е самостоятелно основание за отмяната му. Тук е мястото да се посочи, че по първото нарушение, при което като период на осъществяване на нарушението е възприета 2020г. наказанието е наложено в нарушение на чл.249 от ЗОВСРБ. Дори да се приеме, че процесното нарушение е извършено в периода 01.01.2020г.- 31.12.2020г., (макар от текста на заповедта този извод да не може да бъде направен, доколкото начална и крайна дата на период на извършване на деянието не е посочен), то едногодишният срок за налагане на наказание по принцип изтича към 31.12.2021г. С оглед нормата на чл. 249, ал.4 от ЗОВСРБ следва да се счете, че по време на периода на отпуск по болест ползван от жалбоподателя за времето от 13.08.2021г. до 15.08.2021г., срокът за налагане на наказание е спрял да тече, т.е. същия следва да се счита за удължен с 34 дни(времето от 13.08.2021г.- до 15.09.2021г. през което жалбоподателя е бил във временна неработоспособност удостоверена в болничен лист № Е20211914708), но дори и така този срок е изтекъл преди 07.02.2022г. Т.е. към дата на която е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,възможността на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание за деяние осъществено на 31.12.2020г. е била преклудирана, респ. и в този случай заповедта е незаконосъобразно издадена по отношение на първото посочено в нея нарушение. Касателно второто описано в оспорения ИАА нарушение, предвид липса на крайна дата на периода на осъществяването му съдът не може да направи изводи за спазване разпоредбата на чл. 249 от ЗОВСРБ, и да извърши надлежен съдебен контрол за законосъобразното налагане на наказанието, но безспорно от м. май 2019г. до 07.02.2022г., отново е изтекъл срок по-дълъг от посочения в цитираната норма едногодишен такъв.
Отделно от това следва да се посочи, че в заповедта са описани две нарушения, но за същите е наложено само едно наказание, което е недопустимо. От една страна по този начин отново се нарушава правото на защита на лицето да узнае за кое точно от описаните две нарушения му е наложено процесното наказание. От друга страна налагането на наказанието е процес, който предполага конкретното му индивидуализиране във всеки отделен случай на осъществено нарушение на служебната дисциплина според тежестта му, вида, обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя до този момент. Това е видно и от съдържанието на нормата на чл.139, ал.1 от ППЗОВСРБ, респ. чл. 247 от ЗОВСРБ. Налагането на отделни наказания за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с проверката на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това за кое точно осъществено от наказаното лице нарушение следва да му се наложи дисциплинарно наказание не се преодолява и от съдържащия се по преписката протокол, доколкото в същата осъщественото от оспорващия не е описано по различен начин.
Съдът намира също, че в нарушение на чл. 148, вр. с чл.145 от ППЗОВСРБ наказващият орган не е изложил съображения относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказание. При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Налагането на " Забелжка " не е в хипотезите на 245, ал.1 от ЗОВСРБ, при които вида на дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на подробна обосновка защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание като вид, за конкретното нарушение, е задължителен елемент от мотивите към заповедта. В оспорената заповед липсват конкретни и ясни мотиви по какви причини се налага наказание в такъв вид, като административният орган само е цитирал съдържанието на законовите разпоредби. Подробна обосновка в тази насока липсва и в протокола от извършената проверка по случая. Не се съдържат конкретни доводи и относно тежестта на приетото нарушение, формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя. Ето защо оспорения административен акт не отговаря на изискванията на чл. 146, ал.1,т.2 от АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяната му.
Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, за допуснато процесуално нарушение свързано с непосочване срока за който се налага наказанието“Забележка“. В ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ не е предвиден максимален и минимален срок за налагане на наказание от този вид. Т.е. то се налага еднократно и се заличава веднага след изтичане на 6 месеца от датата на налагането му – чл. 152, ал.1 от ППЗОВСРБ. Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че налагайки дисциплинарно наказание за извършено нарушение по Етичния кодекс на служителите от служба „Военна полиция“ наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя, тъй като нормата на чл. 242, т.9 от ЗОВСРБ приемала за нарушение само неспазването на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. В чл.1 от Етичния кодекс на служителите на служба“Военна полиция“ изрично е посочено, че с него се определят правилата за поведение на професионална етика както на цивилните служители, така и на военнослужещите в служба“Военна полиция“. Следователно, този кодекс определя етичните правила за поведение на военнослужещи и неспазване на установените в него правила може да послужи за основание за налагане на дисциплинарно наказание поради наличие на нарушение по чл. 242, ал.1, т.9 от ЗОВСРБ. Обстоятелството, че спрямо жалбоподателя са били образувани 4 бр. дисциплинарни производства, беседите по които, са проведени с Ч. в един и същи ден, както и че по същите са издадени 4 бр. заповеди за дисциплинарни наказания, и всички те са връчени на жалбоподателя на същата дата, съдът в конкретният случай, не възприема за процесуално нарушение, а още по-малко за съществено такова. Това е така, тъй като не се установява експедитивността на органа, сама по себе си да е повлияла по някакъв начин на жалбоподателя да организира правото си на защита. Както вече се посочи при провеждане на беседата с него действително са допуснати процесуални нарушения, но те са на друго основание и вече бяха обсъдени по-горе в мотивите на решението.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да изложи доводи по отношение на материалната законосъобразност на оспореният административен акт, като извърши такава съобразно посочените в заповедта правни основания и изпълнителни деяния.
В заповедта е посочено, че жалбоподателят самоволно е разпоредил да се затъмнят страничните стъкла на конкретно посочения в служебен автомобил. Този факт се опровергава от събраните по делото доказателства. Безспорно от показанията на св. Сираков, който е горестоящ орган на жалбоподателя, с оглед заеманата от него длъжност през периода ноември 2019г.- юли 2021г. – заместник-директор на „Военна полиция“, се установява, че затъмняването на стъклата макар и по инициатива на жалбоподателя е станало по разпореждане на самия свидетел, след консултиране с директора на същата служба. Т.е. в случая не се установява наличието на цитираното в заповедта самоволно предприето действие от страна на жалбоподателя за затъмнението на страничните стъкла на автомобила. Напротив, установява се, че Ч. е действал по разпореждане на горестоящ орган, в изпълнение на правилата за подчиненост. Показанията на същия свидетел, в тази им част са дадени от лице имащо непосредствено впечатление по случая, което е дало разпореждането за затъмненост на страничните стъкла на процесния служебен автомобил, а оттук и имащо пряко и непосредствено впечатление от поведението на жалбоподателя по случая, и същите не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Напротив, същите се подкрепят от писмените сведения дадени в хода на административното производство от мл.с-т Пехливанов, който в същите сочи, че в деня на затъмняване на стъклата жалбоподателят му е съобщил, че разрешението за това е дадено от подп. Сираков. Доказателства за противното не се съдържат в административната преписка, вкл. не може да бъде установено и от събраните в хода на дисциплинарното производство сведения от лица – колеги на жалбоподателя. Т.е. липсва доказаност на субективният елемент на деянието. Неустановена в хода на дисциплинарното производство е останала и степента на затъмненост на задните странични стъкла на автомобила, а респ. и на светлопропускливостта на предните странични стъкла. В случая този въпрос е от съществено значение, тъй като при спазване изискванията на чл. 105, ал.3 и ал.2 от ЗДвП, касателно наличието на огледала за задно виждане на автомобила от двете му страни, то не би съществувало нарушение от обективна страна, касателно затъмняването на процесните задни странични стъкла, а наличието на светлопропускливост и на предните странични стъкла в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации би поставило под въпрос изобщо осъществяването на нарушение от обективна страна.
Касателно второто описано в заповедта нарушение, от събраните в хода на дисциплинарното производство сведения от м-р Д.Т., С.К., с-на К. и мл. с-т П. съдът намира за доказано, че действително жалбоподателят е бил посещаван на работното си място и през работно време от две лица от женски пол. Доказано от сведенията на м-р Т., сведенията и показанията на св. К. и показанията на св. И., който са преки очевидци на поведението на жалбоподателя, показанията/сведенията им са еднопосочни и непротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира, съдът намира и обстоятелството, че при посещенията на тези лица жалбоподателя е демонстрирал интимна близост, която доколкото се е осъществявала в работно време, в района, в който той е изпълнявал службата си - на открит служебен паркинг и по начин по който е станал достояние и на други негови колеги е демонстрирал непристойно поведение. Следва обаче да се отбележи, че в заповедта не е описано виновно поведение на жалбоподателя състоящо се в това, че е осъществявал непристойно поведение в района на сградата в която е работел, респ. на служебен паркинг, а само че близките отношения са демонстрирани в служебното му помещение, каквото открит паркинг за автомобили несъмнено не представлява. В сведенията на м-р Т., св. К. и мл.с-т П. единствено се установява, че жалбоподателят се е качвал с двете дами и до кабинета си, но нито един от тези трима колеги на жалбоподателя не сочи, че е станал свидетел на подобно непристойно поведение от страна на Ч. и в кабинета му. В тази насока са единствено показанията на св. И., които съдът по изложените по-горе съображения кредитира, но същият е пряк свидетел очевидец на поведението на оспорващия, и въз основа неговите непосредствените възприятия е било образувано дисциплинарното производство, поради което неправилно от същия не са снети сведения в хода на дисциплинарното производство, а е бил включен от административният орган, в състава на комисията извършила проверката, с което е допуснато нарушение на материалния закон.
С оглед материалната незаконосъобразност на заповедта, същата се явява и несъответна на целта на закона.
По изложените съображения оспорената заповед като издадена при наличие на отменителни основания по чл. 146,т.2,т.3,т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на производството, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски в размер на 610 лева, представляващи внесена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от ответника.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ПД-767 от 07.02.2022г. на ВРИД Директор на Регионална служба“Военна полиция“ гр. Пловдив
ОСЪЖДА Регионална служба“Военна полиция“ – Пловдив да заплати на А.О.Ч., с ЕГН ********** ***, разноски по адм. дело № 139/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 610.00 (шестотин и десет) лева.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Съдия: