Определение по дело №327/2021 на Окръжен съд - Бургас

                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ І-260590         17.03.2021 год.       гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на шестнадесети март  през  две хиляди двадесет и първа  година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: Мариана Карастанчева                                                                        

                                 Членове:1. Пламена Върбанова

                                                    2.мл.с.Детелина Димова

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно частно гражданско дело № 327   по описа за 2021 година на Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

      Производството е с правно основание чл.274, ал.1, вр.чл.419, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя № 7, представлявано от Теодора Александрова Петкова – Главен изпълнителен директор, и Джакомо Волпи – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител адвокат Жельо Денев Денев – АК-Стара Загора, против  Разпореждане № 260121/02.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 148/2021г. по описа на РС-Несебър /имащо характера на определение/  в частта,  в която производството по делото е прекратено  като недопустимо по отношение на двама от заявените  солидарни длъжници, а именно:  М.А.Д. и  И. Г. Д. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане в тази му част и  постановяване на определение, с което да се постанови издаване  на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници М.А.Д.  и  И. Г. Д.  да заплатят солидарно на   заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД парично вземане, произтичащо от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 414/0093/31603943 от 27.11.2014г., ведно с разноските в заповедното производство.

           Въз основа на закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

            Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, с платена по сметка на БОС държавна такса  и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            При разглеждането й по същество настоящият съд намира  от фактическа и правна страна следното:

   С обжалваното определение  Районен съд – Несебър е прекратил като недопустимо производството по делото,образувано по  заявление за издаване на заповед за  незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК  и изпълнителен лист по съображения, че единият от длъжниците, а именно:М. Г. К., е починала на 21.12.2020г. / т.е. преди подаване на заявлението в съда/  и това обстоятелство не е било взето предвид от заявителя,подавайки заявлението и срещу несъществуващ правен субект.Заповедният съд е приел, че поради липсата на субект не следва да се издава заповед и делото следва да бъде прекратено,като производството по делото е прекратено  изцяло-т.е.  и по отношение  на останалите двама солидарно отговорни длъжници : М.А.Д.  и  И. Г. Д., в която част определението на НРС се обжалва пред БОС.

В  обжалваната част определението е неправилно.

          Предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност към момента на сезиране на съда, в който смисъл е постановена т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС.

            За да възникне процесуално правоотношение,страните, посочени  от  сезиращата съда молба, следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато тя предхожда сезирането на съда, е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно. Следователно, липсата на процесуално правоотношение обуславя нередовност на сезирането, която не може да бъде отстранена и води до прекратяване на образуваното производство.

                Съгласно константната практика на ВКС /Определение № 54 от 11.02.2009 г. по ч. т. д. № 401/2008 г., ТК, І т. о. на ВКС, Определение № 464/22.12.2008 г. по ч. т. д. 510/2008 г., ТК, II т. о., Определение № 89/ 23.02.2009 г. по ч. т. д. 57/2009 г., .ТК, II т. о., Определение № 160/27.03.2009 г. по ч. т. д. 114/2009 г., ТК, II т. о./ при първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник заповедното производство не би могло да продължи, поради което  така образувано заповедно производство  следва да се прекрати , а в случай, че такава е била издадена,същата следва да се обезсили.

             Наличието на абсолютна процесуална пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу един от солидарните длъжници , който е неправоспособен към момента на подаване на заявлението, не е годно да се отрази върху допустимостта  на искането по отношение на останалите посочени в заявлението солидарни длъжници в случай, че същите са процесуално дееспособниспособни лица.

          Съгласно мотивите към т. 5в от Тълкувателно решение № 4 от 18.04.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, солидарните длъжници имат самостоятелно материалноправно положение, същите не са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Следователно, прекратяване на производството спрямо един от длъжниците,за който е констатирано, че  е неправоспособен към момента на подаване на заявлението, не води до извод за недопустимост на производството и по отношение на останалите солидарни длъжници,както е приел първоинстанционния съд.

            По тези съображения определението в обжалваната част- за прекратяване производството по ч.гр.д.№ 148/2021 по описа на РС-Несебър спрямо   М.А.Д. и  И. Г. Д., следва да се отмени и делото да се върне на РС-Несебър за разглеждане по същество на заявлението относно сочените по-горе солидарни длъжници.Следва да се отбележи, че в настоящия случай въззивната инстанция не разполага с правомощието да разгледа по същество заявлението/ в каквато насока е заявено искане в частната жарлба/, тъй като с обжалвания съдебен акт  районния съд се е произнесъл по допустимостта на заявлението-т.е.  не е налице разпореждане за разглеждане по същество на заявлението по чл.417 ГПК, респ.- за отхвърлянето, за да може въззивната инстанция да осъществи контрол по съществото на спора.

            Настоящият съд не е сезиран с искане за разноски, поради което не дължи произнасяне по този въпрос.

           Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ Разпореждане № 260121/02.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 148/2021г. по описа на РС-Несебър /имащо характера на определение/  в частта,  в която производството по делото е прекратено  като недопустимо по отношение на длъжниците  М.А.Д. и  И. Г. Д..

           ВРЪЩА на РС-Несебър  в отменената част производството по делото за произнасяне по заявление по чл.417 ГПК относно  длъжниците  М.А.Д. и  И. Г. Д..

   Определението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

                                                              2/мл.с.