№ 1620
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501413 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. № 15702/30.06.2022 г. от Д. И. И., чрез адв. Д.
В., срещу Решение
№ 969/08.04.2022 г., постановено по гр. дело № 14572/2021 г. по описа на ВРС, 9 състав, с
което Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Р.“ № 2, вх. 2, ет. 5, ап. 57 е лишен от
родителски права по отношение на детето М. Д. И., ЕГН **********, поради трайно
неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК; е изменен размера на присъдената с Решение от
05.04.2018 г., постановено по гр. д. № 16002 по описа за 2017 г. на РС-Варна, ГО, 26-ти
съдебен състав, месечна издръжка, дължима от Д. И. И. в полза на детето М. Д. И., платима
чрез неговата майка и законен представител Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„С.В.“ ***, като същата е увеличена от 160.00 лева /сто и шестдесет лева/ на 260.00 лева
/двеста и шестдесет лева/ месечно, считано от датата на предявяване на иска – 08.10.2021 г.,
с падеж 30-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 150 от СК и са
определени мерки относно личните отношения между бащата Д. И. И. и детето М. Д. И.,
както следва: всяка нечетна събота от месеца за периода от 10:00 часа до 14:00 часа, както и
една седмица през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, на
основание чл. 134, т. 2 от СК.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение.
Не оспорва, че с Д. Т. Т. са родители на детето М. И. роден на 22.01.2014 г., че бракът
им е прекратен, както и че детето живее при нея и тя упражнява родителските права.
1
Счита, че не са налице предпоставките по чл. 132 от СК, за лишаване от родителски
права.
Излага, че след прекратяването на брака, ищцата започнала да не оказва съдействие
при срещите му с детето, както и да ги възпрепятства. Твърди, че не може да осъществява
режима на лични контакти с детето, заради поведението на ищцата. Не е налице
неизпълняване на родителските задължения за дълъг период от време.
По отношение на дължимата издръжка сочи, че са налице обективни причини, заради
които закъснява с изплащането . Счита, че определянето на издръжката следва да бъде
съобразено с нуждите на детето и с възможностите му да я дава. По делото няма
доказателства установяващи извънредните нужди на детето, свързани с проблеми в говора,
както и че посещава специалист – логопед.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата
молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д. Т. Т.,
чрез адв. А. Т., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
ДСП-Варна не изпраща писмен отговор, не взема становище по въззивната жалба.
В с.з. на 25.10.2022г. ВОП, чрез прокурор Милен Ставрев, считайки въззивната жалба
за неоснователна, се моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Д. Т. Т., като майка и законен представител на детето М. Д. И.,
чрез адв. Ал.Т. е предявила срещу Д. И. И. иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за
лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето М. Д. И., поради трайно
неполагане на грижи и недаване на издръжка и иск с правно основание чл. 150 от СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение от 05.04.2018 г. по гр. д. №
16002/2017 г. на ВРС, месечна издръжка, от 160.00 лева на 260.00 лева месечно.
Страните са родители на детето М. Д. И., родено от брака им, прекратен с решение от
05.04.2018 г., постановено по гр. д. № 16002/2017 г. на ВРС. С бракоразводното решение
съдът се е произнесъл и по небрачните искове, като е предоставил упражняването на
родителските права на майката, постановил е местоживеенето на детето при нея, определил
е режим на личен контакт между детето и бащата и е осъдил бащата да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 160.00 лева, считано от влизане в сила на решението
с падеж 30-то число на месеца, за който се дължи. Няколко месеца след развода ответникът
започнал да не изпълнява определения му режим на лични контакти с детето. Намирал
различни причини да не се вижда със сина си. През лятото на 2019г., когато бащата за пръв
път имал право да го вземе при себе си за един месец, го взел само за седмица и за детето се
грижила предимно баба му по бащина линия. Не само, че бащата ограничил срещите си с
детето, но стеснил контактите си, спрял да му вдига телефона си, дори го блокирал. Само
баба му проявявала активност, вземала го понякога за празниците. Имено родителите на Д.
И. И. са плащали и издръжката. За последно детето било при баба си за два дни по
Великден, когато след повече от една година се видяло с баща си за няколко часа. Сочи, че
не й е известно Д. И. И. да има някаква обективна причина да не изпълнява задълженията си
на родител. Известно й е, че той има родено още едно дете след развода им, но и това не
2
може да бъде обективна невъзможност да изпълнява родителските си задължения. За
последно платил издръжка през м. май 2021г. за М.. Към момента на подаване на исковата
молба е останал задължен за м.юни, юли и август. Септември месец платил, но само за
текущия месец. По-сериозният проблем според нея е, че детето не се вижда с баща си. През
м.януари 2021г. бащата неочаквано дошъл и поискал да вземе М. за една седмица, след като
не са се виждали двамата почти три години. Изпитвайки притеснения да остави детето с
баща му и новото му семейство, след като жената, с която живее на съпружески начала й
писала детето да не ги търси повече, защото ги безпокои, отказала. От тогава бащата не е
търсил контакт със сина си.
Детето е във възраст, когато ежедневно нарастват нуждите му и разходите за
задоволяването им. То е ученик в първи клас в СУ „Елин Пелин“. Освен обичайните
учебници и пособия, съвременният ученик се нужда е и от техническа обезпеченост и
готовност за онлайн обучение. Трайно нарастват цените на стоките и услугите. М. има и
специални нужди. Той има забавено развитие в говора, установено при посещение при
психиатър. Предстои да се установи дали има нужда от посещения при логопед или следва
да участва в специална програма, по която да се работи с него. Присъдената преди четири
години издръжка е недостатъчна, а и тя се грижи за още едно малолетно дете.
Налице е хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Моли бащата да бъде лишен от
родителски права. Иска да бъде изменен размера на присъдената с бракоразводното решение
издръжка, като бъде увеличена, на осн. чл. 134, вр. Чл. 150 от СК от СК от 160.00лв. на
260.00лв.
В случай, че искът с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК бъде отхвърлен, се моли
определената за детето издръжка с решението за развод да бъде увеличена от 160.00лв. на
260.00лв., на осн. чл. 150 от СК.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. И. не е депозирал писмен отговор. Редовно
призован, не се е явил, не е бил представляван, не е взел становище по исковата претенция.
ДСП-Варна, редовно призована, не се представлява.
ВРП, чрез прокурор К. К. изказва становище за основателност на сезиралата съда
искова претенция. Счита, че е в интерес на детето бащата да бъде лишен от родителски
права.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представеното по делото
удостоверение за раждане на М. Д. И., че е родена на 22.01.2014г. от майка Д. Т. И.а и баща
Д. И. И..
С решение от 05.04.2018г. по гр.№ 16002/2017г. на ХХVI състав на ВРС бракът
между Д. Т. И.а и Д. И. И. е бил прекратен с развод, на осн. чл. 50 от СК. Съпрузите са се
споразумели родителските права по отношение на роденото от брака дете М. да бъдат
предоставени на майката; на бащата е бил определен режим на лични отношения с детето,
както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя
3
за срок от шест месеца, считано от м.април 2018г., а след този срок всяка първа и трета
събота и неделя месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, един месец през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, на рождения ден на детето-22.01. на
всяка четна година, през Коледните празници на всяка нечетна година и през Великденските
празници на всяка четна година, като за празниците бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща там; бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка от 160.00лв.
в полза на детето, считано от влизане в сила на решението-т.е. 05.04.2018г.
Видно от служебна бележка № 38/29.09.2021г., М. Д. И. е ученик в първи клас през
учебната 2021г./2022г.
От извлечението от сметката на Д. Т. Т. в „Уникредит Булбанк“ АД е видно, че в
периода от 04.01.2021г. до 02.09.2021г. е получила издръжка в размер на 160.00лв.
двукратно-на 09.03.2021г. за м.03.2021г. и на 07.04.2021г. за м.04.2021г.
ДСП-Варна е изготвила социален доклад, според който се сочи, че не са установени
обстоятелства, които да потвърдят, че бащата на детето Д. И. И. трайно е абдикирал от
родителските си задължения. Предвид това, че той не живее на територията на гр. Варна, не
е извършено социално проучване за него и не е в състояние да изрази становище относно
родителския му капацитет. С цел извършване на социално проучване е било изпратено
искане до ДСП-К.. От постъпилото писмо от ДСП-К. е видно, че е бил проведен телефонен
разговор. Д. И.а И. е посочил, че на 18.02.2022г. е заминал за Германия за срок от шест
месеца.
Въззивният състав е указал повторно изготвянето на социален доклад от ДСП-К.. В
отговор е постъпило писмо вх. № 23400/07.10.2022г., според което на 17.08.2022г. е бил
осъществен първия контакт с бащата за насрочване на среща и посещение в дома му. Той
обаче до момента не се е отзовал, и е възпрепятствал посещение в дома си., а като причини
за това е изтъкнал служебни и лични ангажименти. Бил е консултиран относно
възможността да ползва социална услуга в ЦОП-К. за оценка на родителски капацитет, но е
отклонил поканата с обясненията, че работи всеки ден и няма как да участва в изследването.
Като резултат, социален доклад не е изготвен.
Пред ВРС са изслушани показанията на двама души свидетели: Михаела Г.а К., без
родство и дела със страните и Калоян Кирилов Веселинов-съжителстващ с ищцата, чиито
показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, двамата водени от нея.
Св. К. сочи, че познава страните от 2016г. Ежедневно контактува с Д.. Познава и Д..
Виждала го е през 2016г., когато гостувала на приятелката си в К., когато тя била там. Няма
спомен кога Д. е идвал да види детето си във Варна. Няма спомен и за това, кога детето е
посещавало баща си. Сочи: „След развода, мисля, че веднъж 2018г.“. М. е посещавал
психолог, поради проблеми с говора. Д. не е получавала подкрепа от бащата. Детето се
обръща към мъжа, с когото съжителства Д. с „татко“. Той сякаш наистина му е баща. Детето
се е виждало с роднини по бащина линия „може би преди две години, но не съм сигурна
като година, отдавна не се е виждал с тях.“.
Св. Веселинов признава, че от края на 2019г. живее с Д.. Споделя, че веднъж се е
чувал по телефона с бащата на М.. Не се е виждал с него. Той отказвал да дойде във Варна.
Не го е вземал и не е помагал в отглеждането. Издръжка имало изплащана до лятото, но
тогава решил и престанал да дава. Не е виждал детето си. Отказвал е да го види и когато е
имало възможност до това, когато детето е било при майка му в К. и това му е известно от
бабата. Поради това, че е ученик, се наложило да ходи при психолог, понеже има
затруднения с говора и малко по-трудно възприема и разбира. Нарича го „татко“. Заявява:
„Той ми е по-големият син, а аз имам още един отскоро от ищцата“. Детето познава баща си
като човек, който някога е виждало. В началото детето разговаряло с баща си по телефона,
но впоследствие баща му спрял да си вдига телефона, понеже детето няма личен телефон, а
звъни от телефона на майка си.
С въззивната жалба Д. И. И. е представил доказателства за заплащана издръжка за
детето М. в размер на 160.00лв. на 11.01.2021г., на 08.02.2021г., на 09.03.2021г., на
4
07.04.2021г., 10.05.2021г., на 07.09.2021г., на 28.04.2022г. На последно посочената дата
28.04.2022г. е преведена и сумата от 300.00лв. по изп.д. № 20223110405036 на СИС при
ВРС. Видно от ИЛ № 260356/11.03.2022г., изд. по влязлото в сила на 05.04.2018г. решение
по гр.д. № 16002/2017г. на ВРС и ПДИ № 9747/22.03.2022г., изп.д. № 20223110405036 на
СИС при ВРС е образувано срещу Д. И. И. за заплащане на издръжка от 160.00лв. в полза на
детето М. Д. И., чрез майка му и законен представител Д. Т. Т., считано от 05.04.2018г.
Представил е служебна бележка № 2/25.01.2022г., изд. от „Братя Минкови-Младен Д.“ ЕТ,
според която Д. И. И. е получил за периода от м.01.2021г. до м.12.2021г. сретно нетно
трудово възнаграждение в размер на 754.05лв. Видно е още, че през 6 от месеците през
годината е ползвал отпуск за временна неработоспособност в размер от 2 до 5 дни месечно,
ползвал е и неплатен отпуск в размер на 1-2 дни през 4 от месеците в годината. От
представеното удостоверение за раждане на детето Т. Д. И., р. 21.09.2019г. се установява, че
Д. И. Д. има родено още едно дете, освен детето М. Д. И..
Пред ВОС на основание чл. 133, ал. 2 от СК е изслушана майката на детето Д. Т. Т..
Заявява, че нито бащата, нито майка му М.Д. И.а търсят детето М.. Не е плащана издръжка,
с изключение определената по предходните дела. Платена е издръжката за м.май 2022г.,
през м.август 2022г., по банков път. Последните издръжки са преведени от бащата. По
изпълнителното дело няма платени суми. Има входирана и втора жалба и образувано
наказателно производство за неизпълнение на съдебното решение за периода от м.юни
2022г. до м.септември 2022г. Сочи, че звънила на бащата, когато започнал да забавя
издръжките. Всеки път се оправдавал, че има здравословни или лични проблеми и искал
допълнителен срок за изпълнение. Не изпълнявал обещанията си. Майка му и тя спряла да
търси детето. Тя не ги е препятствала да звънят и се чуват с детето. Известно й е, че
въззивникът има съпруга и родено по-малко от М. дете.
Бащата Д. И. И. не се е явил за изслушване без да сочи уважителни причини.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Преценката на искането за лишаване от родителски права, като основателно, предвид
разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предполага правния извод на съда за наличие на
две предпоставки при условията на едновременност: 1. виновно бездействие от страна на
родителя-неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението да дава издръжка
и 2. това цялостно неизпълнение да е трайно.
По отношение установяването на първата предпоставка, съдът е изслушал двама
свидетели, водени от Д. Т. Т.. Въпреки предоставената от съда възможност на Д. И. И. да
води свидетел за установяване на направените от него възражения, той не се е възползвал от
възможността. Настоящият състав намира, че бащата е преустановил контактите с детето си
М., като няколко месеца след развода през 2018г. е спрял да изпълнява определения му
режим, като през лятото на 2019г. бащата и синът се видели само за няколко часа, докато
детето гостувало на баба си по бащина линия. Бащата спрял да търси момчето по телефона и
да отговаря на обажданията му. Това положение продължава повече от две години. Детето,
което в момента е на 6г. и 11м. не познава въззивника като свой баща, а като човек, който
някога е виждал, според св. Веселинов. Следва извода, че действително срещите на детето и
баща му са много редки и краткотрайни, то не разчитат на неговата помощ и подкрепа при
решаване на важни въпроси, а с думите „татко“ се обръща към настоящия партньор на
майка си. Бащата не полага усилия да разбира момчето и го насърчава в начинанията, да
проявява загриженост за развитието му, да бъде добър пример за него. Недоказано остава
възражението му, че майката препятства контактите му с детето и това е причината да не се
провеждат определените от съда техни срещи.
Не се установява обаче другата необходима предпоставка за лишаване на родителя от
родителски права-това да не дава издръжка. Още в исковата си молба майката на детето
сама е признала, че бащата е платил издръжка за него за м.май 2021г., като към момента на
подаване на исковата молба в съда-08.10.2021г. не е платил издръжка за три последователни
месеца. Видно от събраните по делото писмени доказателства, Д. И. И. е заплащал издръжка
5
в размер на 160.00лв., т.е. колкото се е съгласил и съдът му е определил с решение от
05.04.2018г. по гр.д. № 16002/2017г. на ВРС. Плащания са налице в периода от м.01.2021г.
до м.09.2021г. включително, като по-малко от месец след това е постъпила исковата молба.
Плащане има и през м.04.2022г. и 300.00лв. са платени по сметка на ВРС, по заведеното
срещу нега изп.д., въпреки твърденията на насрещната страна, че плащания по
изпълнението няма.
Без правно значение е, че е било образувано изпълнително дело по издадения
изпълнителен лист за дължимата от бащата издръжка за детето М.. Важното е, че детето
получава определената му от бащата издръжка, макар и по думите на процесуалния
представител на майката при неспазване на падежа и със закъснение. И в двата случая може
да се претендира заплащането на лихва за забава, доколкото вземането е лихвоносно, но не
може да се твърди, че изобщо липсва изпълнение. Няма значение и това кой превежда
сумите. Твърди се, че преводите са извършвани от бабата на детето по бащина линия, а не от
него. Дори и бабата по бащина линия да е правила преводите, не означава, че тя предоставя
сумите пари. А дори и тя да ги предоставя, това тя прави за сметка на сина си и е израз на
оказвана му временна помощ, а М. получават издръжка. Видно от представената пред ВОС
служебна бележка, се установява, че Д. И. И. е ползвал през шест от месеците през 2021г.
отпуск поради временна неработоспособност. Четири пъти през месеците на 2021г. му се е
наложило да ползва и неплатен отпуск, за който не подлежи на осигуряване.
С оглед изложеното до тук, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
по делото, съдът намира, че недоказана остава още първата предпоставка, а именно "без
основателна причина" родителят да не е полагал грижи и да не е заплащал издръжка. Дори и
да се приеме, че ответникът се е дезинтересирал от детето си, то недоказано остава, че не е
давал издръжка. Ако и заплащането на издръжка да е осъществявано с прекъсване за
известни периоди от време или със забава, то ищцата, настояща въззиваема не доказва, че
поведението на ответника не представлява трайно неизпълнение на задължението да дава
издръжка. Разбира се, че не го оправдава това, че има родено друго дете и, че не може да
предоставя издръжка, защото има ниски доходи и са недостатъчни да
Искът с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното в
частта на иска с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК следва да бъде отменено и искът
отхвърлен. Следва да бъде отменено обжалваното решение и в частта, в която съдът
служебно, на осн. ч. 134, т. 2 от СК е определил режим на лични отношения на бащата с
детето М., като последица от уважения иск за лишаване на родителя от родителски права.
Определеният му с решение от 05.04.2018г. по гр.д. № 16002/2017г. на ВРС режим на лични
отношения с детето М. следва да продължи да се прилага, до настъпване на основание за
изменение по реда на чл. 51, ал. 4 от СК.
Следва съдът да се произнесе и по иска с правно осн. чл. 150 от СК. Намира
въззивната жалба за неоснователна в тази част.
Видно, от постановяване на решението от 05.04.2018г. по гр.д. № 16002/2017г. на
ВРС, с което е одобрен размера на дължимата от бащата издръжка за детето М., р.
22.01.2014г. от 160.00лв., до момента са изминали повече от четири години и единадесет
месеца, в който период нуждите на детето с оглед нарастване на възрастта му са нараснали.
Размерът на издръжката за детето според цитираното решение в размер на 160.00лв. към
момента дори е под минималния, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от СК от 177.50лв..
Понастоящем М. е ученик във втори клас, след като през учебната 2021/2022г. е бил
първокласник, според представената по първоинстанционното дело служебна бележка, изд.
от СУ „Елин Пелин“-Варна. Съдът приема за установено чрез свидетелските показания на
разпитаните пред ВРС свидетели, че детето се е нуждаело и е посещавало психолог, във
връзка с проблеми с говора и възприятията. Това обуславя извънредни нужди на детето,
чието задоволяване налага допълнителни разноски. Неоснователно е оплакването във
6
въззивната жалба, че няма доказателства за провеждани такива посещения..
Майката на детето, не е представила доказателства за месечните си доходи. Съдът
приема, предвид възрастта й и това, че не се твърди невъзможност да полага труд, че е в
състояние да си осигурява месечен доход поне в размер на минималната работна заплата.
Бащата на детето представя доказателства за това, че получава сретно нетно трудово
възнаграждение в размер на 754.05лв. Не се установяват обаче сериозни здравословни
проблеми при него, нещо което би го препятствало или затруднявало да полага труд.
И двамата родители на детето М. имат задължения за издръжка към свое по-малко
дете, от последващи връзки.
Преценявайки потребностите на детето М., р. 22.01.2014г., обусловени от възрастта
му-дете на осем години и девет месеца, към датата на приключване на устните състезания
пред въззивната инстанция, извънредните нужди на детето, чието задоволяване изисква
допълнителни средства, обществено-икономическите условия в страната, материалните
възможности на двамата родители, както и задължението им към другите им низходящи, но
изхождайки от безусловното такова на родителите да дават издръжка на ненавършилите
пълнолетие свои деца, както и това, че в тежест на майката са грижите по възпитанието и
задоволяването на ежедневните потребности на детето, настоящият състав определя също
обща месечна издръжка в размер на 400.00лв., от който размер майката следва да заплаща
сумата от 140.00лв., а бащата-260.00лв. При определяне на размера съдът има предвид
размера на минималната за страната работна заплата към датата на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция от 710.00лв., в сила от 01.04.2022г., съгласно ПМС №
37/24.03.2022г., като съблюдава изпълнението на изискването на чл. 142, ал. 2 от СК.
Минималния размер на дължимата издръжка е в размер на 177.50лв, и определеният от съда
размер не може да бъде по-нисък. За минималния размер от 177.50лв. може да бъде прието
че е достатъчен да задоволи нуждите на новородено дете, ако родителите му или онзи от тях,
който не упражнява родителски права не разполага с големи материални възможности. Но
минималният размер на издръжката от 177.50лв. далеч не е достатъчен за задоволяване
нуждите на осем-девет годишно дете /вече в ученическа възраст/, предвид специфичните за
възрастта му потребности и конкретно установените по делото такива. Взема предвид също,
както беше посочено по-горе, че задължението на родителите да дават издръжка на
ненавършилите пълнолетие свои деца е безусловно и приоритетно, дори преди задоволяване
на собствените им нужди. Това, че бащата ново семейство и родено още едно дете, не го
освобождава от заплащането на издръжка на по-голямото му непълнолетно негово дете или
поне не препятства определянето й в съответен на нуждите на това дете размер. Бащата би
следвало да съобрази, че има задължения да издържа двете си деца.. Би следвало да работи
и си осигурява достатъчно доходи, за да е в състояние да им предоставя адекватна издръжка,
без да се оправдава със заявеното от него, че не е в състояние да предоставя издръжка в
определения размер и това ще доведе до задлъжнялост. Издръжката в определения от съда
увеличен размер от 260.00лв. се дължи за периода от датата на предявяване на
иска-08.10.2021г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 30-то
число на месеца, за който се дължи.
Предвид съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено в частта. Следва да бъде потвърдено и в частта за присъдените
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК разноски за първата инстанция.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта на присъдените на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 80.00лв., представляваща
заплатена държавна такса по иска с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
Отново предвид изхода на спора, за въззивната инстанция Д. Т. Т. следва да бъде
осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК да плати на Д. И. И. сумата от 40.00лв., представляваща
заплатена държавна такса по иска с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Въззиваемата
7
страна също е поискала присъждане на разноски, но макар и защитавана от адвокат, не е
представила доказателства за сторени такива във въззивната производство. Не се следват
разноски на осн. чл. 78, ал-. 1 от ГПК за въззивната производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 969/08.04.2022 г., постановено по гр. дело № 14572/2021 г. по
описа на ВРС, 9 състав, в частта в която Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Р.“ №
2, вх. 2, ет. 5, ап. 57 е лишен от родителски права по отношение на детето М. Д. И., ЕГН
**********, поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и
неплащане на издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, в частта, в която служебно
са определени мерки относно личните отношения между бащата Д. И. И. и детето М. Д. И.,
както следва: всяка нечетна събота от месеца за периода от 10:00 часа до 14:00 часа, както и
една седмица през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, на
основание чл. 134, т. 2 от СК и в частта в която Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.
„Р.“ № 2, вх. 2, ет. 5, ап. 57 е осъден да заплати на Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „С.В.“ *** разноски за първата инстанция в размер на 80.00лв., на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.В.“ ***
срещу Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Р.“ № 2, вх. 2, ет. 5, ап. 57 за лишаване
на ответника от родителски права по отношение на детето М. Д. И., ЕГН **********,
поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на
издръжка, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 969/08.04.2022 г., постановено по гр. дело №
14572/2021 г. по описа на ВРС, 9 състав, в частта в която е изменен размера на присъдената
с Решение от 05.04.2018 г., постановено по гр. д. № 16002 по описа за 2017 г. на РС-Варна,
ГО, 26-ти съдебен състав, месечна издръжка, дължима от Д. И. И. в полза на детето М. Д. И.,
платима чрез неговата майка и законен представител Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „С.В.“ ***, като същата е увеличена от 160.00 лева на 260.00 лева месечно,
считано от датата на предявяване на иска – 08.10.2021 г., с падеж 30-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, на основание чл. 150 от СК и в частта в която Д. И. И., ЕГН
**********, с адрес гр. К., ул. „Р.“ № 2, вх. 2, ет. 5, ап. 57 е осъден да заплати по сметка на
ВРС разноски в размер на 144.00лв. по иска за изменение на издръжката, на осн. чл. 78, ал.
6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.В.“ *** да заплати на
Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.В.“ ***, сумата от 40.00лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, по реда на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9