Решение по дело №131/2022 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 96
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20221810200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Ботевград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря Т. В. Б.а
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление № 21-0246-001710 от 22.12.2021г., издадено
от А.З.И. - Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, с което на П.
М. Б., ЕГН **********1, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание„глоба” в размер на 50 лева и едновременно с това на основание
Наредба Із-2539 на МВР са му отнети и 6 контролни точки.
Становищата на страните:
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното НП, което намира
за незаконосъобразно по вид и размер на наложеното му наказание.
Алтернативно навежда довод за маловажност.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуалният му представител – адв. В.В. от САК, които поддържа жалбата.
В хода по същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното
постановление по съображения изложени в жалбата. Допълнително излага
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и НП- двата акта били издадени от некомпетентни за това органи.
1
Въззиваемата страна РУ Ботевград, редовно призована, не изпраща
представител и не изразва становище по делото.
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно
наказание, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Препис от НП
№ 21-0246-001710 от 22.12.2021г. е връчен от Кръстанов на 08.03.2022г., като
жалбата до административнонаказващия орган /АНО/, тя е подадена при АНО
на 22.03.2022г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, което налага
обжалваното НП на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно по следните съображения:
От фактическа страна:
По делото е установено, че на 04.12.2021г. около 21.50 часа
жалбоподателят П.Б. управлявал собствения си лек автомобил „А.”, с
регистрационен № ** **** **, като не използвал обезопасителен колан, с
какъвто бил оборудван автомобила. Той бил спрян за проверка от М. ХР. П. и
ХР. П. ХР., и двамата, полицай при РУ - Ботевград, които видели, че Б.
управлявал автомобила без да е поставил обезопасителния колан, а такъв
имало оборудван на МПС – то. Това, че управлявал МПС без обезопасителен
колан, на място командир на отделение в РУ-Ботевград М. ХР. П. съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 1710 от 04.12.2021 г., бланков № ******.
АУАН бил съставен в присъствие на свидетеля по установяване на
нарушението ХР. П. ХР. и жалбоподателя. Копие от акта е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис, с възражения, че полицаите го били
спрели в нарушение на ЗДвП /в района на кръстовище/.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
постъпили възражения.
Въз основа на съставения акт на 22.12.2021 г. А.З.И. - Началник група
към ОДМВР София, РУ Ботевград, издал оспореното наказателно
постановление. Със същото на жалбоподателя е наложено едно
административно наказание „глоба“ в размер на от по 50 лева за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Словесното и юридическо описание на нарушението
2
по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци. Със
санкционният акт на водача са отнети и 6 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени доказателства: АУАН № 1710 от
04.12.2021 г., бланков № ******, справка за административни нарушения по
Закона за движение по пътищата, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., справка
за нарушител/водач, както и от показанията на свидетелите М. ХР. П. и ХР. П.
ХР.. Съдът постави в основата на фактическите си изводи гореизброените
доказателствени материали, като отчете, че същите са безпротиворечиви и
относими към предмета на доказване в производството. За нуждите на
настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.
189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт фактически
положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед
спецификата на извършваната от контролните органи дейност и
многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в
специална норма е установил съответна доказателствена сила на актовете за
констатации, съставени при установяване на административни нарушения по
Закона за движение по пътищата, която в случая не бе оборена с допустимите
доказателства. /В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. №
1116/2004 г., V отделение на ВАС/.
От правна страна:
Така посоченият АУАН № 1710 от 04.12.2021 г отговаря на
императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42
от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е
бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6-шест
месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
НП № 21-0246-001710 от 22.12.2021г. е издадено от компетентен по
смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед №
8121з-515/14.05.2018г./надлежно приложена по делото/, предвид действието
на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Налице е припокриване на установените фактически
обстоятелства между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за
издаване на втория акт.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
3
жалбоподателя за некомпетентност на актосъставителя. Актосъставителят в
случая – свидетелят М. ХР. П. е командир на отделение в РУ-Ботевград и е
длъжностно лице на служба по контрол по ЗДвП по чл. 189 от ЗДвП /видно от
т. 1.4. от приетата делото заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР/.
Настоящият съдебен състав не споделя и възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за липсата на компетентност на органа, издал
процесното НП. От приетата по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР, т.2.9., административно наказващия орган, в качеството си на началник
група „Охранителна полиция“ в РУ-Ботевград е оправомощен да издава НП
за нарушения по ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З.И. -
Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград т. е. следва да се приеме,
че групата е именно " Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и,
че дори да не е посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна
полиция " от сайта на МВР – ОДМВР-София, който е публично достъпен, е
видно че издателят на НП, към момента на издаването му е заемал именно
тази длъжност.
Съдебният състав намира, че е осъществен състав на нарушението,
визирано в чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че на 04.12.2021г. около 21.50 часа жалбоподателят П.Б.
управлявал собствения си лек автомобил „А.”, с регистрационен № ** ****
**, като не използвал обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван
автомобила. Нарушението е формално и довършването му е станало с
осъществяване на самото деяние, без да е необходимо настъпването на друг
съставомерен резултат. Тук е мястото да се отбележи, че законодателната
идея за въвеждане изискванията за използване на обезопасителен колан при
управление на превозните средства не случайно е намерила израз в
императивни правни норми, задължителни за адресатите си. Целта е да бъдат
предотвратени пътни произшествия и да бъде осигурена безопасността на
самия водач и на останалите участници в движението.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата за управление и
използване на обезопасителен колан и не е съобразил поведението си с тях.
Наложеното наказание за това нарушение по вид и размер е определено
съобразно критериите по чл.27 от ЗАНН, така както е предвидено в чл.183,
4
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, където размера на административната санкция е
абсолютен и не дава възможност за индивидуализация.
Нарушението не би могло да се определи като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в редакцията на разпоредбата към датата на
извършване на нарушението, защото се касае до нарушение, от което биха
могли да възникнат сериозни вреди. Към настоящия момент впрочем, не
случайно, законодателят вече е изключил изрично с нормата на чл. 189з от
ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по
ЗДвП.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателят в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.5 ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0246-001710 от 22.12.2021г., издадено от
А.З.И. - Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, с което на П. М.
Б., ЕГН **********1, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание„глоба” в
размер на 50 лева и едновременно с това на основание Наредба Із-2539 на
МВР са му отнети и 6 контролни точки, като законосъобразно и правилно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14 - дневен срок от съобщението му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5