О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1182
гр.Бургас, 19.06.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, четвърти
въззивен състав, в закрито заседание, на деветнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
като разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №893 по описа за 2018г.
на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
С въззивна жалба с вх.№14622/11.04.2018г., подадена чрез куриер на 10.04.2018г., от М.И.М.,
чрез адв.Г.П. ***, се обжалва Решение №437/16.03.2018г. по гр.д.№1464/2017г. на
Бургаски районен съд, 13 състав, което се оспорва като неправилно и
необосновано в частта му по отношение на уважения иск с правно основание
чл.131, ал.1 от СК и като недопустимо в частта му по отношение на евентуалния
иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Твърди се, че е недопустимо
обективното съединяване на двата иска, които подлежат на разглеждане по
различен съдопроизводствен ред.
Въззивникът намира, че районният съд
незаконосъобразно е приел, че са налице основания за ограничаване на
родителските права. Твърди се, че не е посочено конкретното поведение на
въззивния баща, което представлява опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на децата Илия и Сашо. Изложени са подробни
съображения, че не са ангажирани доказателства, от които може да се заключи, че
въззивникът се е дезинтересирал от децата или ги настройвал срещу майка, както
и че не е оказвал съдействие на институциите във връзка с изпълнението на
родителските права и задължения на страните по делото. Поддържа, че заплаща
редовно дължимата издръжка, доказателства за което са налични по делото, както
и ще представи такива допълнително в открито съдебно заседание. Твърди се, че
влошените отношения между родителите не са основание за ограничаване на родителските
права.
Горното съдебно решение, в частта си
относно иска по чл.59, ал.9 от СК, се оспорва и като неправилно и необосновано.
Изложени са аргументи, че не е налице изменение на обстоятелствата, които да
налагат промяна в първоначално определения режим на лични отношения с децата с
бащата. Твърди се, че не е прекъсната емоционалната връзка между родителя и
децата, не е налице отчуждение на децата от бащата, като ако такова евентуално
е налице вината за това е на майката. Твърди се, че личните отношения между
детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителките
права, се осъществяват по местожителството на родителя.
В законен срок по делото е постъпил
отговор на въззивна жалба от Е.С.С., чрез адв.М.Д. от БАК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Посочва се, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Излагат се
съображения, че определеният режим на лични отношения между децата и бащата е
последица от уважаването на главния иск по чл.131, ал.1 от ГПК. Посочва се, че
въззивната жалба в част си досежно иска по чл.59, ал.9 от СК се явява
недопустима. Изложени са аргументи, че въззивният баща се е дезинтересирал от
децата си и не е положил усилия да подобри отношенията си с тях.
След запознаване с
доказателствата по делото съдът установи следното:
В Бургаски районен съд е постъпила искова молба от Е.С.С. срещу М.И.М.,
с която е направено искане за ограничаване на родителските права на бащата и
специално правото му да упражнява режим на лични контакти с децата Илия, роден
на ***г. и Сашо, роден на ***г. Посочено е, че с Решение №35/12.06.2015г. по
гр.д.№406/2015г. по описа на Районен съд- гр.Мездра, 1 състав, влязло в сила на
02.07.2015г., бракът между страните е прекратен на основание чл.49, ал.4 от СК,
упражняването на родителските права върху децата е предоставено на майката и е
определен режим на лични отношения на бащата. Изложени са твърдения, че през
м.07.2015г. ответникът е отказал да предаде децата на майка им след като са
били при него въз основа на определения режим за лични отношение. Посочено е,
че при престоя им при баща си децата са били подложени на негативни
изживявания, като са били настройвани против майка им, упражнявано е домашно
насилие срещу тях и са заплашвани с наказания. Посочено е, че децата са
предадени на майката на 14.04.2016г. чрез съдействието на съдебен изпълнител.
Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение са наложени мерки за защита от
домашно насилие по отношение на ответника за срок от 12 мес., изразяващи се в
забрана да се доближава на по- малко от 100 м. до децата. Представена е Заповед
за защита от 21.07.2016г. по гр.д.№2312 по описа за 2016г. на Бургаски районен
съд.
Като евентуален е
предявен иск за изменение на определения с горното съдебно решение режим на
лични отношения на ответния баща с децата. Наведени са съображения, че с оглед
възрастта на децата и извънучилищните занимания, които посещават определеният
режим за лични отношения е неподходящ, тъй като се явява неудобно два пъти
месечно да пътуват от гр.Бургас, където живеят с майка си до с.Зверино, област
Враца, където е местожителството на баща им.
С постъпилия по делото отговор на искова молба
исковата претенция за ограничаване на родителските права е оспорена като неоснователна.
Изложени са аргументи, че поведението ответния баща не представлява опасност за
децата. По иска за изменение на режима за лични отношения е направено
възражение за неподсъдност на спора. Посочено е, че не са налице изменение на
обстоятелствата, които да налагат промяна в първоначално определения режим на
лични отношения.
Възражението
за неподсъдност на спора е отхвърлено с Определение от 15.06.2017г. Дадена е
правна квалификация по чл.131, ал.1 от СК на главния иск и по чл.59, ал.9 от СК
на евентуалния иск. Дадени са указания по реда на чл.133, ал.2 от СК. Ответният
баща е изслушан в открито съдебно заседание на 12.03.2018г.
С протоколно определение от 01.08.2017г. са постановени привременни
мерки по отношение на децата, след изтичането на действието на мерките за
защита срещу домашно насилие.
След събиране на доказателства и установяването
на фактите по делото първоинстанционният съд е постановил решение, с което е
ограничил родителски права на М.И.М. по отношение на децата Илия и Сашо и
определеният от Районен съд- гр.Мездра режим на лични отношения е изменен, като
е намален както следва: в работно време на ЦОП- Бургас, в присъствието на
социални работници и отсъствието на майката или упълномощено от нея лице,
веднъж месечно в периода от 1-во до 10-то число на всеки месец, извън почивните
и празнични дни, телефонни обаждания- два пъти месечно на 15-то и 30-то число на месеца, извън училищната
ангажираност на децата, винаги с писма, по инициатива на бащата или на децата.
С оглед уважаването на главния иск не е разгледан предявеният евентуален иск.
Изложени са мотиви, че ответникът трайно настройва децата срещу майката, не
спазва определения от съда режим на лични отношения, не оказва съдействие на
институциите, ангажирани със защита правата на децата и не изплаща редовно
издръжка. Горното районният съд е приел за поведение, създаващо опасност за
децата, предвид това, че е налице фрустрация и депривация у децата, отразяващо
се на здравето им във важен период за формирането и израстването им като
личности. Съдът е приел, че неетичното поведение на бащата има неблагоприятно
влияние върху възпитанието на децата.
Бургаският окръжен съд
намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
В настоящото съдебно
производство не са направени нови доказателствени искания от страните и не се
ангажирани нови доказателства.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №893 по
описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен
състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението
да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.