№ 1763
гр. Пловдив, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330203884 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 46/06.06.2022 г., издадено от
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, с
което на АС. Ф. Б. е наложена на основание чл. 471а, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4а от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят действащ чрез
процесуалния си представител адв. Ц. излага конкретни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно
постановление, като се моли същото да бъде отменено. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна в писмено становище и в открито съдебно заседание,
действаща чрез процесуалния си представител Б. се противопоставя на
възраженията, релевирани от жалбоподателя, като моли Наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно
постановено. Претендира юрисконсултско възнаграждение, релевира
възражение за прекомерност.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията за този извод са следните:
В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на
нарушението:
При извършена физическа и документална проверка на 17.12.2021 г. от д-р
Ив. Т. Вр., на длъжност главен инспектор в отдел „Здравеопазване на
животните" при ОДБХ - Пловдив, в присъствието на свидетеля А.Х.И. и на
АС. Ф. Б., в с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив, на животновъден
обект за говеда с регистрационен № 4208 - 0116, собственост на АС. Ф. Б., се
е установило, че 92 броя говеда нямат идентификация. Ушните марки са
паднали без собственикът да уведоми в 7 - дневен срок регистрираният
ветеринарен лекар (писмено).
На база изложеното, актосъставителя и административно – наказващия
орган приели, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение визирано в разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 4а
от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
2
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение
за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. №
2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на
всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на
повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват
правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното
обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС,
следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото
съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953 г.,съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Датата /времето/ на извършване на деянието е съществен реквизит и
доколкото спрямо него се отмерват редица процесуални и материални
срокове (например чл. 34 ЗАНН), относими към отговорността на дееца.
3
В този смисъл липсата, неясното или противоречиво посочване на датата/
времето/ на извършване на нарушението в АУАН и НП, не само ограничава
правото на защита на наказаното лице, но и съществено затруднява до степен
на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за
законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата
отмяна.
Неясното индивидуализиране на времето на извършване на деянието в
АУАН и НП е процесуален порок, който няма как да бъде саниран на етап
съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде
отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи
и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при положение, че
те са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП или изобщо липсват
/какъвто е настоящия случай/, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност с НП да се
санират пороци, допуснати в административно наказателното производство,
стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай,
пороците при индивидуализация на датата на извършване на нарушението са
относими, както в АУАН, така и в НП, то този ред е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със
своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни
норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то на
практика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в
ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Точно такъв е и процесния случай.
От цитирания по – горе текст на АУАН и НП е видно, че в тях у посочена
единствено датата на установяване на твърдяното нарушение – 17.12.2021 г.
Това е времето, когато проверяващите са извършили физическа и
документална проверка на процесните 92 броя говеда.
4
Според текста на сочената като нарушена правна норма на чл. 132, ал. 1, т.
4а от Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни в 7-
дневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната
информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект, за паднали или за невъзможни за
разчитане средства за официална идентификация. Следователно естеството
на твърдяното административно нарушение се изразява в бездействие от
страна на жалбоподателя в седемдневен срок от падането или повреждането
на средствата за идентификация да уведоми ветеринарния лекар обслужващ
животновъдния обект. В НП, в АУАН не е посочена /а както се установи и от
показанията на актосъставителя, проверка в тази насока не е извършвана/
датата на която актосъставителя и АНО са приели да е изтекъл този
седемдневен срок, съответно момента от който същият е започнал да тече.
Предвид и броя на животните поставя се въпроса и за това дали
едновременно са паднали ушните им марки или не, респективно едно ли би
било нарушението или се касае за множество нарушения. Както в АУАН,
така и в НП, обаче липсва, каквото и да било изложение на фактически
обстоятелства, досежно това основно съставомерно обстоятелство.
На следващо място, в трайната съдебна практика е прието, че деянието
представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на
съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в
резултат на единно или подновяващо се решение.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на
ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС,
Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на
ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.
От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на
деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то
би се касаело за различно деяние.
При липса на посочване на дата на извършване на нарушението съдът се
поставя в невъзможност да провери:
5
- налице ли е идентитет между деянието, за което е повдигнато
административно обвинение и това, което евентуално се установява от
доказателствата по делото;
- не е ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на
дееца два пъти за едно и също нещо;
- верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в
процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е
извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност,
изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно
известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН
административно наказателната отговорност не може да почива върху
предположения.
В този смисъл липсата на посочване на дата /време/ на извършаване на
нарушението в АУАН и НП не само ограничава правото на защита на
наказаното лице, доколкото същото е принудено да гадае за деяние с какви
точно фактически параметри е подведено под отговорност, но и съществено
затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по
преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание
за неговата отмяна.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че времето на
извършване на нарушението и датата на неговото установяване са две
напълно различни и несъотносими величини. Датата на извършване на
деянието се свързва с осъществяване в обективната действителност от дееца
на всички елементи от обективна и субективна страна, обуславящи
съставомерността на административния състав. От друга страна, датата на
установяване на нарушението е относима към дейността на контролните
органи и момента, в който те в резултат от извършените проверки са разбрали
за извършеното противоправно деяние.
От посоченото по-горе, че датите на извършване на деянието и на
установяване на нарушението са относими към дейността на два напълно
различни субекта на административно-наказателния процес (наказващ орган и
наказано лице) следва, че те по-никакъв начин не са взаимнозаменяеми и
пропуска при индивидуализацията на времето на извършване на нарушението
не се санира от посочване на датата на неговото установяване.
Гореизложеното се явява безусловно основание за отмяна на НП, поради
6
което безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на
жалбоподателя.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят. Такава
претенция е своевременно направена, като по делото е представено
пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от
същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00
лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните
разноски ще бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на
процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46/06.06.2022 г., издадено от
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, с
което на АС. Ф. Б. ЕГН ********** е наложена на основание чл. 471а, ал. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност глоба в размер на 1000,00
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4а от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните – Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на АС. Ф. Б. ЕГН ********** сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7