О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 24.06.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 24 юни
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2535, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД гр.Стара Загора, против „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД – Пловдив.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Ответникът твърди, че в производството по
образуваното гр.д. № 1182/2019г., по описа на СтРС, е направил искане за
съединяване на настоящото дело с посоченото дело, като поддържа искането си и
пред настоящия състав. Съдът не следва да се произнася по направеното искане,
тъй като компетентен да се произнесе е съдията докладчик по образуваното гр. д.
№ 1182/2019г., по описа на СтРС.
Като
взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към тях
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ищеца заверени копия на: Решение № 4486/14.10.1991г. по ф. дело N9 4492/1991г., по описа но СтОС; Разпечатка от електронната страница на TP
при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от електронната страница на TP
при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата но ответника; фактура
№ **********/31.10.2015г., ведно с платежно нареждане от 10.11.2015г. и
извлечение по сметка от 10.11.2015г.; писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г.; писмо с изх. № 1748/23.10.2008г. ; Писмо изх. № 2013/05.12.2008г.; Писмо изх. №
01/09.01.2009г.; Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета ма гр. Тополовград; Акт за приемане и предаване на основни средства; Инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „ Кап.П. Войвода”; Характеристика на
ДМА, Трафопост „Кап.П. Войвода”; Акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20
kv, на Помпена Станция „Орешник” с.Орешник, и на помпена станция „Кап. Петко войвода",
и на намиращите се в тях ЗРУ; Разрешение за
ползване № 261/09.08.1995г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, в съдебно заседание да представи описаните в т.VII в отговора на исковата
молба писмени документи, за които има искане да бъдат приети като доказателства по делото.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да се
изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след като се запознае с
материалите по делото, направи справка и проверка при навсякъде, където е
необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с
копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в
исковата молба и на тези поставени от ответника в писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищцовата и ответната страна
да заплатят депозит в размер на по 80 лв., в тридневен срок, от получаване на
съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от вещото
лице инж. Димитър Димитров, което след като се
запознае с материалите по делото, да направи
справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи
осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в
което да отговори на поставените от ищеца
въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати същия в
тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
УКАЗВА
на ищеца и на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения
депозит за вещите лица, съдът няма да даде ход на експертизите.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че е еднолично
дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст.ОС. Осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и
Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ
№ 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко войвода”, Община Тополовград, който
обект е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция” 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената
ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването
на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37,
вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Ищецът твърди, че през периода от 01.10.2015г. до 31.10.2015г.
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата
от 1777.82 лв. по фактура № **********/31.10.2015г., представляваща такса за пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца
- Помпена станция „Капитан петко войвода” намираща се в общ. Тополовград:
Изрично отбелязва, че по посочени по-горе фактури
ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента
ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените по-горе суми, са измерени и отчетени при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция
„Орешник". Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място,
е незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/
26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се
разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и
цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно действащата нормативна уредба за процесния
период, мрежовите услуги се заплащат
върху използваната ел.енергия, съгласно показанията на СТИ в местата за
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т.1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР
цени.
При отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена
на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба №
6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос
по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на
оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай за ПС „Капитан Петко войвода, границата
на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца
е Подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на
ищеца Електропровод „Венеция” 20 kV. Този електропровод е с дължина от около
7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 KV на Помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, като от същия електропровод има отклонение с дължина
от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 KV на
Помпена станция „Орешник”. И електропровода „Венеция” 20 kV, и посочените две
ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират
ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо
използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази
граница - т.е. между Подстанция „Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция”
20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко
войвода”.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на
изпратено от първия ответник писмо, дружеството ищец е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е.
за електропровод „Венеция”/;
-Извод „Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Отбелязва, че след получаване на това писмо от
страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение
на Електропровод „Венеция” това не е сторено.
Във връзка с това от ищеца било изпратено и
следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично било посочено,
че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в
самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са
посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които изисква
промяната:
-ИТ № 2939032
- ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник
-ИТ № 2939033 „ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега
с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане на ищеца ответникът изпратил Писмо
изх. № 01/09.01.2009г., с което уведомява, че следва ищецът да му предостави
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция”. Това искане счита
за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството ищец
е изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими
документи.
Сочи, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
собственик Електропровод „Венеция” 20 kV, на Помпена станция „Кап. Петко войвода”, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към
писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ищец е
собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да
се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнява задълженията си и
продължава за измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение.
Ищецът намира за безспорно, че е собственик на
Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Кап. Петко войвода” и на
намиращите се в тях ЗРУ.
Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в
капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995Г. на Кмета
на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти
се предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване
на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ищец. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Счита, че в случай, че „ЕВН България
Електроразпределение” АД бе изпълнило законовите си задължения и бе уважило
искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Кап. Петко
Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград” 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД такса
за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Кап. Петко войвода”, ИТ № 2939033, нямало
да бъде дължима и съответно – заплатена, а дължима би била такса за пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение.Счита, че ако се
установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период
не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение,
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение се явява недължимо платена и платена без основание.
При това положение за дружеството ищец възниква
правен интерес да предяви против „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД иск
за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа
за процесния период, като суми, платени без основание като за периода 01.10.2015г.
до 31.10.2015г. сумата е в размер на 1240 лв.
Освен дължимата сума в размер на 1240лв.,
ответникът дължи и обезщетение в размер на законна лихва, считано от датата на
плащане на недължимо платената сума – 11.11.2015г., до датата на предявяване на
молбата в съда – 14.05.2019г., както следва:
-сумата 440 лева, представляваща обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената
сума в размер на 1240 лв. по фактура № **********/31.10.2015г. за периода от
11.11.2015г.., до датата на предявяване на молбата в съда - 03.05.2019г.
Ищецът
моли, след доказване основателността на исковата
претенция, съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, да
му заплати сумата 1240 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко войвода”, ИТ № 2939033, за
периода 01.10.2015г. – 31.10.2015г., представляваща разликата между стойността
на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, по
фактура № 81453428263/31.10.2015г., от общо платената сума за цена пренос в
размер на 1777.82 лв. , ведно със законната лихва от датата завеждане на
исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
2. Сумата 440 лева, представляваща обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената
сума в размер на 1240 лв. по фактура 81453428263/31.10.2015г, за периода от
11.11.2015г., до датата на предявяване на молбата в съда – 14.05.2019г.
Претендира за направените по делото разноски.
Представя банкова сметка ***. - BG96STSA9300002002601, Банка ДСК ЕАД.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез
пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни,
поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Счита, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумата
недължима.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е титуляр на
лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване
с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката)
на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г. в сила
от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012
г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия”, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".Сочи, че „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършва дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл.
39, ал. 1,т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 98б (1) от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл.
104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при
публично
известни общи условия”, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи
условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.”
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4
от договора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с кл.№
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН
2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 78 от договора
при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца процесната
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечните
фактури, представени към исковата молба и отговора, стойността на част от които
съставлява исковата сума.
Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „Електроразпределение
Юг” ЕАД (електроразпределително дружество) и като такъв бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според § 1. т.
49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ...
през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия” също подлежало на лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение
на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД като притежател на Лицензия № Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвал
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия в процесните
фактури била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на
КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към елетроразпределителната мрежа.
Обектът на ищеца бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на
ниво ниско напрежение.
Сочи, че е безспорен фактът, че присъединяването на
обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването
нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от
12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона
за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от
7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди влизане в сила
на чл. 16. ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на
електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред
или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане
в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000
г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г.2, аналогично на действащата в момента уредба
в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г.3 От представените по делото писмени
доказателства може да се установи, че процесиите обекти са присъединени през
1995 г.
Видно било, че принципът, залегнал както в
отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на
напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определя/договаря
към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента на
присъединяване на обекта.
Действително след присъединяването на обектите
(чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е
извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът подал искане за
промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно
напрежение.
Оспорва твърдението, че към искането си за промяна
на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил
доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел. проводи
трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката
сочат, че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред
това исканията са подадени от лице с пълномощно без нотариално заверка на
подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на
трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо изх.№
ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма било
видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за
трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за
ел.провод 20 kV АС проводник 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП
проводник АС - 95 L - 738 М, същите са били приложени и към писмо изх.№ 1748 от
23.10.2008 г.). За доказване на това обстоятелство представя цялата
коренспонденция по случая. Ищецът не бил доказал правото си на собственост
върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и
основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на
друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не
били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представил
запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартира и цялата процедурата
по смяна на меренето. Меренето е сменено на 19.11.2015 г. (за справка вж.
Констативен протокол за техническа проверка от 14.01.2016 г.).
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД фактурира ежемесечно на
клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура
за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З е
посочено съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, е
видно, че тя отговаря на изискванията на ОУ 4 или процесната сума е дължима,
тъй като обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение, ползва
електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. След като
е сключил договор и е приел ОУ, ответникът има правата и задълженията по тях.
Аналогично на
издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват
одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване „ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД са лицензионно,
финансово и юридически свързани до степен, която изисква да спазват общи
правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира т.нар.
регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата
за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за
лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са задължени да оформят и
своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в
договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от
сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда
и утвърждава правилото че:
• потребителите на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител
количество електрическа енергия
Според ответника, ако се установи, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде
на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение. въпреки че към момента
на присъединяване обектът е присъединен на ниво ниско напрежение, то
действително недължимо платена и подлежаща на връщане щ
е
бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато е претенцията на
ищеца. Не било ясно обаче как е изчислен размерът на тази претенция.
Ответникът твърди, че изложената фактическа и
правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост
на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните
мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по
процесните фактури са основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата
претенция неоснователна. Счита исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД за всяка от сумите
посочени в исковата молба за неоснователи. Претендира за разноските по делото.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД. При този фактически състав на
неоснователното обогатяване основанието не съществува при получаването на
престацията. Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца. Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
УКАЗВА
на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду
си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и
чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 14.10.2019г. от 10.00ч., за която дата да се
призоват страните и вещите лица.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: