Р Е Ш Е Н И Е
Номер 203 10.02.2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, двадесет и
трети състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
Съдия:
Галя Русева
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Русева административно дело
№ 1281 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ вр.чл.149, ал.5 АПК.
Образувано е по протест на прокурор от
Окръжна прокуратура – Бургас против Разрешение за строеж № 322/05.12.2019 г.,
издадено от главен архитект на Община Несебър, на „Венид” ЕООД за комплекс
„Венид Еко Вилидж”, жилищни сгради и хотел – етапно строителство, първи етап –
36 бр. къщи, подетап-къща 10.2 със ЗП 122 кв.м, РЗП 251.30 кв.м, находящ се в
ПИ с идентификатор № 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, м. „Касада”.
В протеста се излагат доводи, че
разрешението за строеж е издадено при съществени нарушения на административно-производствените
правила и на материално-правните норми, довели до тежки, съществени и нетърпими
от правния ред пороци и обусловили нищожността му. Поддържа се, че разрешението
за строеж е издадено за инвестиционно предложение, което попада в обхвата на Приложение
№ 2 - т.10, б.“б“ от Закона за опазване
на околната среда (ЗООС) и е за имот, който попада частично в защитена зона BG0001004 „Емине – Иракли”, без да са извършени действия по глава VI
ЗООС и по Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, а именно - без да е извършена
преценка от директора на РИОСВ – Бургас за необходимостта от извършване на
оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), съответно - без да е
извършена оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и
целите на опазване на посочената защитена зона. Сочи се, че липсата на
произнасяне от страна на директора на РИОСВ – Бургас по реда на ЗООС и по реда
на ЗБР с влязъл в сила акт по смисъла чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ, който е
необходимо условие за разрешаване на строителството, представлява съществено
нарушение на материалния закон, което води до нищожността на разрешението на
строеж поради непоносимостта на последиците му от правния ред.
Излагат се и доводи, че разрешението за
строеж е издадено в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП – ПЗ,
одобрен със Заповед № 7/18.01.2012 г. на кмета на Община Несебър, както и в
несъответствие с издадената виза за проучване и проектиране № 254/22.10.2019 г.,
без да е процедиран нов ПУП – ПЗ и без издадена задължителна виза по чл.140,
ал.3, вр.чл.134, ал.8 и ал.6 от ЗУТ за нискоетажно застрояване – до 10м. Освен
това се сочи, че разрешението за строеж е издадено при наличие на влезли в сила
разрешения за строеж с №№ 481, 482 и 483 от 27.11.2014 г., които не са изгубили
своето правно действие и с които валидно са регулирани същите обществени
отношения. Искането е съдът да обяви за нищожно издаденото разрешение за
строеж.
В депозирано
на 20.10.2020 г. писмено становище по делото /л.548-л.549/, след провеждане на
първото заседание по делото, протестиращата страна навежда и доводи за
незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с нормите на
чл.168, ал.4 и ал.5 АПК вр.чл.149, ал.6 ЗУТ. Сочи, че не е изпълнено
изискването за обявяване на разрешението за строеж по реда, установен в чл.149,
ал.6 от ЗУТ, чрез поставяне на съобщение от главния архитект на Община Несебър
на интернет страницата на органа, в което да е посочен и начинът на осигуряване
на обществен достъп до съдържанието на разрешението и приложението към него. По
този начин, според протестиращата страна, са били лишени граждани и организации
от упражняването на основни конституционни права, сред които е и правото им по
чл.120, ал.2 от Конституцията на Р България да обжалват всички административни
актове, които ги засягат, освен изрично
посочените със закон. С оглед на това, представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас прави изрично искане за отмяна на оспорения акт на това основание –
допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 149, ал.6 ЗУТ
вр.чл.168, ал.4 АПК. Тези възражения за отмяна на акта като незаконосъобразен,
обаче, са преклудирани. Същите могат да бъдат предмет на обсъждане единствено в
светлината на твърдяната нищожност на акта, наред с наведените в първоначалния
протест възражения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас поддържа протеста в съдебно заседание на всички посочени основания.
Ангажира доказателства. Претендира разноски. Релевира и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния
представител на заинтересованата страна „Венид“ ЕООД.
Ответникът - главен архитект на Община
Несебър, оспорва протеста като неоснователен. В съдебно заседание се
представлява от адв. Д., която ангажира доказателства и претендира присъждане
на разноски съгласно представен списък.
Заинтересованата страна „Венид“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, оспорва протеста като неоснователен в съдебно
заседание. Ангажира доказателства и претендира разноски съгласно представен
списък.
Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
Протестът е подаден от надлежна страна
- прокурор при Окръжна Прокуратура – Бургас, в изпълнение на правомощията му по
чл.16, ал.1, т.1 от АПК, срещу индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.2 от АПК с искане за обявяване на неговата нищожност, което може да
бъде предявено без ограничение във времето съгласно чл.149, ал.5 от АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен, по следните съображения:
От представените в административната
преписка доказателства се установява, че с нотариален акт № 162, т. XIX, рег.№ 12602, дело № 3633 от 24.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията
на 24.07.2008 г. (л.289), заинтересованата страна „Венид” ЕООД е закупила от
„Белведере Резорт” ООД поземлен имот с идентификатор 11538.15.156 по КК на гр
Свети Влас с площ от 50 533 кв.м, м. „Касада“, землище гр. Свети Влас, Община
Несебър.
С влязла в сила Заповед № 595/07.08.2007 г.
на кмета на Община Несебър (л.244, л.257) е бил одобрен ПУП - план за застрояване
(ПЗ) за имота на основание чл.59 от ЗУТ във вр.чл.14в от ЗГ, за промяна
предназначението на горска територия с цел изграждане на жилищни сгради, с
отреждане за устройствена зона „Жм” и установявяне на новопредвидена застройка
с максимална височина H=10,00м. и устройствени показатели, както
следва: Кпл.=40%, Кинт= 1.2 и минимално озеленена площ от 40 %.
С решение № БС-218-ЕО/25.07.2007 г. (л.255)
директорът на РИОСВ – Бургас е дал заключение да не се извършва екологична
оценка на плана. Изработването и процедирането на плана е било допуснато по
искане на „Белведере Резорт” ООД във връзка с инвестиционно намерение за
изграждане на жилищни сгради за сезонно ползване в затворен тип селище (ваканционно
селище) с всички необходими сгради и обекти за правилното му функциониране –
търговски обекти, заведения за хранене, спортно-рекреационни и увеселителни
обекти, административно-стопански сгради, детски площадки, басейни, паркинги и
др., видно от обяснителна записка към проекта за частичен план за застрояване
на имота (л.276). Във връзка с това е била стартирана и процедура за промяна
предназначението на имота, приключила с издаването на Заповед № 225/06.12.2007 г.
на председателя на Държавна агенция по горите (л.251), с която на основание
чл.14, ал.1, т.3 и чл.19, ал.4 от ЗГ, от горския фонд са били изключени 50,533
дка имот, частна собственост, представляващ ПИ 11538.15.156 по КК на гр Свети
Влас.
Със Заповед № 7/18.01.2012г. на кмета на Община
Несебър е одобрено изменение на ПУП, в частта план за застрояване за имот с
идентификатор 11538.15.156 по КК на гр Свети Влас, м. „Касада”, гр.Свети Влас, попадащ
в зона „Б”, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК),
който план касае промяна устройствената зона на имота от „Жм” на „Жс” и установяване на устройствени
показатели Кплътност=30%, Кинт=1.5, максимална височина H=15,00м. и минимално озеленена площ 50 %. (л.354).
Изработването и процедирането на проекта за изменение на ПУП - ПЗ е било
допуснато по искане на „Венид” ООД, на основание становище на главния архитект
на Община Несебър (л.359) и мотивирано предписание на кмета на общината (л.358).
Същият е бил приет с решение на ОЕСУТ. „Венид” ЕООД е уведомил РИОСВ – Бургас
за промените, касаещи показателите за застрояване и собственика на имота с
писмо изх.№ 502/12.01.2012 г. (л.440). С писмо изх.№ 208/13.01.2012 г. (л.284)
директорът на РИОСВ – Бургас е дал становище, че имотът е с променено
предназначение – урбанизирана територия, и начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди, който остава извън границите на защитена зона
„Емине” за опазване на дивите птици, които граници са окончателно определени
със Заповед № РД-560/21.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите, и е
включен в регулационните граници на гр.Свети Влас. Посочено е, че по отношение
на плана е приложен §72 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на
Закона за биологичното разнообразие. Изложени са доводи, че заявените изменения
на устройствените показатели не попадат в обхвата на чл.2, ал.1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони /ДВ бр.73/11.09.2007 г./ - Наредбата за ОС, че няма
вероятност от въздействия върху най-близко разположената защитена зона „Емине”
от мрежата „Натура 2000“ и че не следва да се провежда процедура по реда на
грава втора или трета от Наредбата за ОС. Посочено е, че предвидените промени
по реализация на плана не могат да бъдат отнесени към някоя от позициите на
Приложение № 1 и № 2 към Закона за опазване на околната среда и не подлежат на
регламентираните с глава шеста от Закона процедури по преценяване на
необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на въздействие
върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или оценка на
въздействие върху околната среда.
„Венид” ЕООД е подало уведомление по
смисъла на чл.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на
въздействието върху околната среда, входирано в РИОСВ – Бургас с вх.№ 2916/24.04.2014
г. (л.441), че има инвестиционно предложение за
изграждане на комплекс от жилищни сгради в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети
Влас, състоящ се от три квартала, с подобекти: Жилищни сгради 1-5 (етап 1) с
общ брой апартаменти – 276 броя, Жилищни сгради 6-10 (етап 2) с общ брой
апартаменти – 302 броя, и жилищни сгради 11-13 (етап 3) с общ брой апартаменти
– 104, както и изграждане на три броя подземни паркинги с осигурени паркоместа
за всички апартаменти. С писмо изх.№ 2916/15.05.2014 г. (л.445) директорът на
РИОСВ – Бургас е уведомил „Венид” ЕООД, че е предоставил информация за
дейности, вече разглеждани и с приключила процедура по реда на глава шеста от ЗООС, без да са декларирани нови промени. Посочено
е, че в хода на процедурата по преценяване необходимостта от извършване на
екологична оценка, приключила с Решение № БС-218-ЕО/25.07.2007 г. на директора
на РИОСВ – Бургас /л.255/, на основание §72 от ПЗР на ЗБР, РИОСВ - Бургас е поставила специфични изисквания
към обхвата на информацията, свързана с предмета и целите на защитена зона „Емине”. В писмото
е посочено, че имотът не попада в защитена територия или защитена зона от
екологичната мрежа Натура 2000 и че в него няма пясъчни дюни, както и че следва
да бъдат изпълнени поставените условия в Решение № БС-218-ЕО/25.07.2007 г. на
директора на РИОСВ – Бургас, с което е дадено заключение да не се извършва
екологична оценка на плана.
Въз основа на одобрени и съгласувани
инветиционни проекти за реализиране на инвестиционното намерение на „Венид” ЕООД,
главният архитект на Община Несебър е издал Разрешение за строеж №
481/27.11.2014 г. за строителство в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас на
жилищни сгради от 1 до 5 и басейни – I-ви етап (л.65), Разрешение за
строеж № 482/27.11.2014 г. за строителство в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети
Влас на жилищни сгради от 6 до 10 и басейни – II-ри етап (л.66) и Разрешение за строеж № 483/27.11.2014 г. за строителство
в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас на жилищни сгради от 11 до 13 и басейн
– III-ти етап (л.67).
Строителството
е започнало със съставяне на три броя протоколи обр.2 от 16.12.2017 г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежите. Заверени са и заповедни книга за тях от управителя на дружеството,
упражняващо строителен надзор.
На
10.10.2019 г. „Венид” ЕООД е подало декларация до главния архитект на Община
Несебър (л.352), с която е заявил, че се отказва от трите разрешения за строеж
поради промяна на инвестиционните си намерения, а именно - изграждане в бъдеще на
двуетажни къщи с РЗП около 200 кв.м, които в конструктивен и архитектурен план
са напълно несъвместими и несъответстващи с одобрените до тази дата инвестиционни
проекти. В декларацията е посочено, че за осъществяването на новите намерения
ще бъде разработен и одобрен нов инвеостиционен проект.
На 11.10.2019 г. „Венид” ЕООД е подало
заявление до главния архитект на Община Несебър, входирано с № H2-УТ-6289/11.10.2019 г., за издаване на виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ за
жилищни сгради и хотел в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас (л.351), към
която е приложило декларацията си за отказ от 10.10.2019 г. Въз основа на
заявлението на „Венид” ЕООД и Заповед № 7/18.01.2012 г. на кмета на Община
Несебър, главният архитект на Община Несебър е издал на основание чл.140 от ЗУТ
скица-виза № 254/22.10.2019 г. за проучване и проектиране на Жилищни сгради и
хотел в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, м. „Касада“, при следните
устройоствени показатели: Кплътност=30%, Кинт=1.5, h корниз =15,00м. и минимално озеленяване 50 % (л.223).
На
26.11.2019 г. „Венид” ЕООД е подало уведомление до директора на РИОСВ – Бургас
с вх. № РД-2988 за промяна на инвестиционните си намерения, изразяваща се в
замяна на високите жилищни сгради със самостоятелни еднофамилни къщи и хотел,
съобразена изцяло с действащия ПУП – ПЗ за имот ПИ 11538.15.156 по КК на
гр.Свети Влас, за което е издадена и виза за препроектиране от главния архитект
на Община Несебър /л.446/.
В отговор директорът на РИОСВ – Бургас е
уведомил „Венид” ЕООД с писмо изх.№ ПД-2988/2/28.11.2019 г. (л.444), че
предвидената промяна не представлява изменение по смисъла на чл.93, ал.1, т.2
от ЗООС, което може да доведе значително отрицателно въздействие върху околната
среда, и не подлежи на регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по
преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка на
въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или
задължителна оценка на въздействието върху околната среда, както и на процедури
по реда на глава втора от Наредбата за ОС.
Със заявление, подадено до главния
архитект на Община Несебър, входирано с № Н2-УТ-7168/27.11.2019 г., „Венид” ЕООД е поискало да бъде съгласуван и
одобрен инвестиционен проект за изграждане на обект Комплекс „Венид Еко вилидж”
Жилищни сгради и хотел – етапно строителство I етап – 36 броя къщи, Подетап – къща 10.2 в ПИ 11538.15.156 по КК на
гр.Свети Влас, м. „Касада“.
Представеният технически проект е
комплектован по части: Архитектура, паркоустройство и благоустройство
(л.219-л.243); Конструкции (л.93-135); Ел. (л.188-210); ВиК (л.145-164);
Геодезия (л.211-218); Енергийна ефективност (л.165-187) и ПБ (л.136-144). Към
него са представени: становище изх.№11200014144 от 2019 г. от „Електроразпределение
ЮГ” ЕАД, изходни данни и условия за присъединяване към водоснабдителните и/или
канализационни системи № ТД-3422-1/26.2019 г. с „ВиК“ ЕАД – Бургас, писмо изх.№
2988-/2/ от 28.11.2019 г. на РИОСВ – Бургас и комплексен доклад за оценка
съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към
строежите, изготвен от „Тара СВ” ООД.
Съгласно обяснителната записка по част
архитектурна, инвестиционният проект е част от бъдещ жилищен комплекс „Венид
Еко Вилидж”, Жилищни сгради и хотел – етапно строителство /I –етап – 36 броя къщи, като Подетап – Къща 10.2/. Сградата е решена на две
нива с вход от югоизток от основното ниво, което е на кота +0.00 = абсолютна
137.50). Конструкцията на сградата е монолитна с носещи стоманобетонни колони и
греди. Подовата конструкция е от стоманобетонни плочи. Покривът е четирискатен
дървен, съгласно конструктивния проект.
Изготвеният технически проект е съгласуван
и одобрен по съответните части, както следва: Архитектура, паркоустройство и
благоустройство - на 03.12.2019 г. от главния архитект на Община Несебър арх.В.Димов
– (л.219-л.243); Конструкции - на 03.12.2019 г. от инжинер В.Миланов (л.93-135);
Ел. - на 03.12.2019 г. от инж. Н.Иванов (л.188-210); ВиК - на 03.12.2019 от
инж. Д.Михалева (л.145-164); Геодезия – на 03.12.2019 г. от инж. В.Танева
Тодорова (л.211-218); Енергийна ефективност – на 03.12.2019 г. от инж. К.Павлов
(л.165-187) и ПБ (л.136-144). Въз основа на така съгласувания и одобрен проект,
главният архитект на Община Несебър е издал Разрешение за строеж №
322/05.12.2019г., което е предмет на спора, с който е сезиран съдът.
По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза от вещото лице арх.В.Й.Д., по която са депозирани две заключения – основно и допълнително. В основното
заключение вещото лице е посочило, че устройствените показатели в действащият
ПУП - ПЗ за ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, м. „Касада“, одобрен със
Заповед № 7/1801.2012 г. на кмета на Община Несебър , а именно - Кпл. 30%, Кинт
1.5, етажност до 5 етажа (H=15) и озеленяване 50%, са
гранични, т.е показателите за плътност, интензивност и етажност не могат да
надминават посочения максимум, а показателят за озеленяване не може да е под
посочения минимум. Изводът на вещото лице е, че възложителят, в зависимост от
инвестиционната си инициатива, не е длъжен да изпълни граничните стойности на
показателите, както е възможно да ги изпълни на етапи. В допълнителното заключение
вещото лице е обяснило, че с оспореното разрешение за строеж не се променя
характерът на застрояването. Разяснило е, че характерът на застрояване зависи
от височината на сградата кота корниз или етажност, а в случая, съгласно
одобрения ПУП – ПЗ максималната етажност е 5 етажа, или обща височина от
прилежащия терен е 15 м., т.е изискването е тези показатели да не се
надвишават. Вещото лице е обяснило, че в нормата на чл.108, ал.2 от ЗУТ са
установени изисквания относно общото съдържание на ПУП, относими само към
изработването на първични ПУП, а последният ПУП – ПЗ, по който е издадено
оспореното разрешение за строеж, не е първичен и е само за смяна на
устройствени показатели. В с.з. в.л. пояснява, че доколкото в случая става
въпрос за план за застрояване, с който се изменят само устройствените
показатели, то същият не е първичен устройствен план и не е било необходимо да
се разработват схемите, които чл.108, ал.2 от ЗУТ предвижда. Вещото лице е
констатирало, че ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас не попада в
регулационните граници на гр.Свети Влас и за него няма разработен план за
регулация, което е допустимо за територии извън населените места. Установило е
също, че за оспореното Разрешение за строеж № 322/05.12.2009 г. е издадена виза
за проектиране, но не в хипотезата на посочените норми – допълващо застрояване,
временни строежи или етапно пристрояване и надстрояване. Заключението на вещото
лице е, че във визата са посочени одобрените показатели по действащия ПУП – ПЗ,
и в този смисъл същата отговаря на Заповед № 7 1801.2012 г. на кмета на Община
Несебър.
По делото е извършена съдебно-геодезическа
експертиза от вещото лице В.М.Г., заключението по която не е оспорено от
страните. Вещото лице е констатирало, че поземлен имот 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, местност
„Касада” не попада в границите на защитена зона „Емине” с идентификационен код BG000243 за опазване на дивите птици, одобрена със Заповед № РД-560 от 21.08.2009 г.
на министъра на околната среда и водите. Установило е също, че имотът попада частично
в защитена зона „Емине-Иракли” с идентификационен код BG0001004 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна,
приета с Решение на МС № 802 от 04.12.2007г., ДВ, бр.107 от 2007 г., изменена с
Решение № 660 от 1.11.2013 г., ДВ, бр.97 от 08.11.2013 г., с уговорката, че за
тази защитена зона няма издадена заповед на министъра на околната среда и
водите. В констативно-съобразителната част на експертизата е посочено, че
цифровите граници на защитените зони са публикувани в сайта на Информационната
система за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, във всички формати
за работа с цифрови модели, приложени на диск по делото. Към заключението е
представена комбинирана скица от сайта на Кадастрално-административната
информационна система (КАИС) с цифрови данни от кадастралната карта на гр.Свети
Влас за имот 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, местност „Касада”, и
цифровите модели на защитените зони „Емине” и „Емине-Иракли” /л.592/, както и комбинирана
скица със същите данни, изготвена от вещото лице В.Г. /л.593/, на която в зелен
цвят е защрихована площта от имота, попадаща в защитена зона „Емине-Иракли“.
Двете комбинирани скици съвпадат и са идентични, както пояснява и вещото лице в
съдебно заседание.
При така установената факти се налагат следните правни изводи:
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната
практика и теория е възприет критерият, че такива са основанията за
незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено тежки. Т.е. нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата
нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на административно-производствените
правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в случай, че са толкова
съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на
материалния закон по принцип касаят законосъобразността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материално-правна норма,
и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на
административен акт на посоченото основание. Превратното упражняване на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако
преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт,
посоченият порок води до нищожност.
Тоест, в административното
правораздаване преценката за нищожност на административния акт е конкретна, в
зависимост от тежестта на констатирания порок, изключая случаите, когато
определени пороци по дефиниция водят до нищожност на акта. Следователно, следва
да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на
издадения административен акт, така, както те са регламентирани в нормата на
чл.146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията,
тежестта на нарушението следва да бъде от достатъчно съществена степен, за да
обоснове извод за нищожност на административния акт.
В конкретния случай, протестираното разрешение
за строеж би било нищожно на основание материална незаконосъобразност (т.е. по
същество), ако издаването му е напълно лишено от законово основание, т.е., ако
акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв
закон. Подобна хипотеза в случая не е налице. Разрешението за строеж е издадено
на основание чл.148, ал.1, ал.2, ал.4 и чл.152, ал.1 от ЗУТ и е с предмет
напълно допустим. В този смисъл, налице е годно правно основание, респ. актът
не е лишен от законова опора.
Оспореното разрешение за строеж е издадено
от главния архитект на Община Несебър, който е материално и териториално
компетентен орган по смисъла на чл.148, ал.2 ЗУТ, в предвидената от закона
писмена форма и при спазване на административно-производствените правила.
Не се констатират основания за
нищожност, свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила,
която хипотеза води до нищожност на административния акт в редки и изключителни
случаи, като в настоящия случай съдът не констатира наличието на тежки
нарушения в хода на процедурата, влияещи върху действителността на
административния акт. Възражението в допълнението към протеста, че не е била
спазена процедурата по чл.149, ал.6 от ЗУТ, е неотносимо към административнопроизводствените
правила по издаване на административния акт, тъй като от една страна това е
процедура, която е последваща акта, а не го предхожда като част от неговото
издаване, за да бъде обсъждана в административнопроизводствен контекст, а от
друга страна не е налице нито едно от съдържащите се там основания за
провеждането й. Нормата няма и уведомителен характер, който да е свързан с
правото на жалба, в каквато насока са част от доводите в протеста, а и
упражняване правото на жалба/протест е неотносимо към преценката за
законосъобразност на акта.
Релевираните в протеста доводи за
нищожност на разрешението за строеж могат да бъдат разделени най-общо на две
групи – едните са, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон, изразяващи
се в издаването на акта в противоречие с нормите на екологичното
законодателство: ЗООС и ЗБР; другите са за несъответствие на издаденото разрешението
за строеж с предвижданията на одобрения ПУП – ПЗ за имота. Твърди се, че с
процесното разрешение за строеж и с одобрения технически проект е променен
характерът на застрояване в имота от средно с височина 15 м. в ниско с височина
до 10 м., без да бъде процедиран нов ПУП – ПЗ и без да бъде издадена
задължителна виза по чл.140, ал.3 от ЗУТ, вр.чл.134, ал.8 и ал.6 от ЗУТ. Сочи
се, че наличната виза се отнася за средноетажно застрояване, докато
разрешението за строеж е за ниско застрояване, а по силата на закона е
необходима виза за конкретното застрояване.
По принцип противоречието с
предвижданията на ПУП на инвестиционния проект и издаденото по него разрешение
за строеж е основание за незаконосъобразност на строителните книжа, като само в
случай на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в
правния мир на разрешеното
строителство, са
налице основания за прогласяване на нищожност. В този смисъл е и Решение № 3078
от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2019 г., II отд.
В случая, обаче, в протеста дори
не се твърди да е налице такова съществено нарушение, което да води до
невъзможност за пораждане на разпоредените с разрешението за строеж правни
последици. Възражението е, че е налице отклонение само по отношение на един от
показателите по действащия ПУП – ПЗ за имота - характер на застрояване, като то
изцяло е лишено от законово основание. Устройствените показатели по действащия
ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед № 7/ 18.01.2012 г. на кмета на Община Несебър,
включително височина на сградите на основното застрояване, са дадени в
максимални стойности, които не следва да бъдат превишавани при проектирането и
разрешаването на строителството, като това изискване е спазено както при
разрешаване на проектирането, видно от визата за проектиране, която е била издадена
от главния архитект на Община Несебър на 22.10.2019 г., така и при
изработването и съгласуването на инвестиционния проект, въз основа на който е издадено
процесното разрешение за строеж. С визата и разрешението за строеж е допуснато
проектиране, съответно - разрешено е строителство, съобразено с показателите на застрояване, определени с
действащия ПУП – ПЗ за имота, в това число с допустимата максимална височина,
която е 15м., съгласно плана. Както се установява и от заключенията на
извършената по делото съдебно-техническа експертиза (основно и допълнително) и
от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, не е налице твърдяното от
подателя на протеста несъответствие между разрешението за строеж, издадената
виза за проектиране и предвижданията на ПУП – ПЗ. Ето защо, възражението на Прокуратурата,
че е било необходимо изменение на ПУП – ПЗ, изразяващо се в промяна на
характера на застрояване от 15м. на 10 м. и издаване на виза за проектиране за
ниско застрояване – с височина до 10 м., е неоснователно.
Възраженията в протеста (стр.8, т.3), че
строителството се изпълнява в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП–ПЗ
и в несъответствие с издадената виза за проектиране, не следва да бъдат
обсъждани като ирелевантни за предмета на делото, тъй като не касаят издаването
на оспореното разрешение за строеж, а изпълнението на строителството.
Оспореното разрешение за строеж е издадено
за строителството на обект в жилищен комплекс „Венид Еко Вилидж” – Жилищни
сгради и хотел – етапно строителство, I –етап – 36 броя къщи, за Подетап – Къща
10.2. Този обект е съвсем различен от обектите, предмет на предходно издадените
разрешения за строеж на заинтересованата страна „Венид” ЕООД, а именно - Разрешение за строеж № 481/27.11.2014г.
за строителство в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас на жилищни сгради от 1
до 5 и басейни – I-ви етап (л.65), Разрешение за строеж №
482/27.11.2014 г. за строителство в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас на
жилищни сгради от 6 до 10 и басейни – II-ри етап (л.66) и Разрешение за строеж № 483/27.11.2014 г. за строителство
в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас на жилищни сгради от 11 до 13 и басейн
– III-ти етап (л.66), които сгради включват
голям брой самостоятелни апартаменти в тях. Видно от обяснителната записка към
част „Архитектурна” на съгласувания технически проект, въз основа на който е
издадено оспореното разрешение за строеж, изцяло друга е и концепцията за
изграждането на „Венид Еко Вилидж” като комплекс от еднофамилни къщи и хотел, за
разлика от предходното инвестиционно намерение на „Венид” ЕООД за изграждане на
комплекс от жилищни сгради, състоящи се от голям брой самостоятелни обекти –
апартаменти. Именно новата концепция е наложила изработване на нов
инвестиционен проект и издаване на нови разрешения за строеж (включително
процесното), вместо изменението на проекта по реда на чл.154 от ЗУТ.
По изложените
съображения, съдът намира за неоснователно възражението на подателя на
протеста, че с оспореното разрешение за строеж се преуреждат въпроси, които са
били регламентирани с цитираните по-горе разрешения за строеж, издадени през
2014 г.
По отношение на възраженията за допуснати нарушения на материалния
закон, изразяващи се в липса на произнасяне на директора на РИОСВ – Бургас с
влязъл в сила акт по чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ в процедура, регламентирана в
глава шеста от ЗООС, ЗБР и Наредбата за ОС, които, според подателя на протеста,
водят до нищожност на оспореното разрешение за строеж, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗООС необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2. В разпоредбата на чл.93, ал.1, т.2, от ЗООС е предвидено, че необходимостта от извършване на ОВОС се преценява и за всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Съгласно чл.93, ал.3 от ЗООС компетентен да извърши преценката по ал.1, т.1-3 от ЗООС за всеки конкретен случай е директорът на съответната РИОСВ, който се произнася с мотивирано решение.
Инвестиционното
предложение на „Венид”
ЕООД за изграждане на „Венид Еко Вилидж” като жилищен комплекс от еднофамилни
къщи и хотел, попада в обхвата на т.10
от Приложение № 2 към чл.93, ал.1 т.1 от ЗООС - „Инфраструктурни инвестиционни
предложения”, и по-конкретно – в обхвата на б. б) на т.10 от приложението - „за
урбанизирано развитие, включително строителство на търговски центрове и паркинги”.
За същото се изисква преценка на необходимостта от извършване на ОВОС, съгласно
чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС. Инвестиционното предложение на „Венид“ ЕООД попада и
в обхвата на дял 10 /„Инфраструктурни проекти”/, б.„б“ /„проекти за обекти с
обществено предназначение, включително строителство на търговски центрове и
паркинги”/ от Приложение II към Директива 2011/92/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от
13.12.2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни
проекти върху околната среда (наричана по-долу за краткост Директивата за ОВОС),
която е изцяло транспонирана в ЗООС. В тази връзка съдът съобразява както
практиката на СЕС (напр.Решение
С-75/92), така и Насоките на Европейската комисия - „Тълкуване
на дефиниции на категориите проекти в приложение I и II на Директивата за ОВОС“, съгласно които
посочването на търговски центрове и паркинги в изброяването на проектите,
включени в дял 10, б. б) от Приложение II към Директивата за ОВОС, не е изчерпателно и при
тълкуването на обхвата му винаги следва да се има предвид широкият обхват и
широката цел на директивата, а именно - опазването на околната среда и
качеството на живот. Цитираните Насоки на ЕК са актуализирани през 2015 г. с
цел да улеснят държавите-членки в прилагане правото на ЕС. Съгласно това
ръководство, за проекти с характеристики, сходни с характериските на паркинги и
търговски центрове, може да се приеме, че попадат в обхвата на дял 10, б. б) от
Приложение II към
Директивата за ОВОС, както и строителството на жилищни комплекси, болници, университети, спортни стадиони, кина,
театри и други центрове, като основният принцип е, че всички тези видове
проекти са с градски характер и могат да причинят подобни въздействия върху
околната среда. Предвид посоченото, обхватът на инвестиционните предложения по
т. 10, буква „б" от Приложение № 2 към чл.93, ал.1, т.1 и т.2 от ЗООС не
следва да се ограничава единствено и само до изброените "търговски
центрове и паркинги”, тъй като това би било в противоречие с целта на
Директивата за ОВОС и в противоречие с общностното законодателство. В този
смисъл е и Указание с № 05-08-2585 от 27.07.2018 г., което министърът на
околната среда и водите е изпратил до всички директори на регионалните инспекции
по околната среда и водите, относно коректното определяне на инвестиционните
предложения, попадащи в обхвата на т.10, б. б) от Приложение № 2 на Закона за опазване
на околната среда, публикувано на https://web.apis.bg.
Освен това, инвестиционното
намерение на „Венид” ЕООД касае реализиране на строителство в поземлен имот с
предназначение – за урбанизирана територия, и начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди, за който се установи от допълнителното
заключение на съдебно-техническата експертиза, че не е изработван регулационен
план и че се намира извън регулационните граници на гр. Свети Влас, т.е извън
урбанизирани територии по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗУТ (населено място или селищно образование),
независимо от неговото конкретно предназначение по ПУП-ПЗ за изграждане на
обекти, характерни за урбанизирана територия (в този смисъл са Решение № 2381/19.02.2019
г., постановено по адм.дело № 9235/2018 г. по описа на ВАС; Решение
№ 7599/15.06.2017 г., постановено по адм.дело № 11849/2016 г. по
описа на ВАС; Решение № 15493/18.12.2017 г., постановено по адм.дело № 5592/2017 г. по описа на ВАС).
Ето защо съдът намира, че инвестиционното
предложение на „Венид” ЕООД за изграждане на „Венид Еко Вилидж” като комплекс
от еднофамилни къщи и хотел попада и в обхвата на т.12 от Приложение № 2 на
ЗООС, озаглавена „Туризъм и отдих”, б.
„в“– „ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии
и съпътстващи дейности, невключени в Приложение № 1, за които се изисква
преценка на необходимостта от извършване на ОВОС, съгласно чл.93, ал.1, т.1 от
ЗООС.
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗБР планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено
свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно
или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни
предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените
зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на
опазване на съответната защитена зона. В чл.31, ал.4 от ЗБР е предвидено, че за
плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона
за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка,
съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по
реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните
разпоредби на този закон и наредбата по чл.
31а –
Наредбата за ОС.
По делото се установи от
заключението на съдебно-геодезическата експертиза, че поземленият имот, за
който е инвестиционното намерение на „Венид” ЕООД, попада частично в защитена
зона „Емине-Иракли” с идентификационен код BG0001004 за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, приета с Решение на МС № 802 от
04.12.2007 г., ДВ, бр.107 от 2007 г., изменена с Решение № 660 от 1.11.2013 г.,
ДВ, бр.97 от 08.11.2013 г. По изложените по-горе съображения и на основание чл.31,
ал.1 от ЗБР и чл.31, ал.4 от ЗБР съдът намира, че е следвало да бъде проведена
процедурата по извършване на преценка за необходимост от извършване на ОВОС на
инвестиционното предложение на „Венид” ЕООД, в която да бъдат спазени
разпоредбите на глава втора от Наредбата за ОС, регламентиращи реда за
извършване на ОС, включително извършването на преценка за вероятната степен на
отрицателното въздействие на инвестиционното предложение върху защитената зона „Емине-Иракли”.
Възраженията на ответника и на заинтересованата
страна „Венид” ЕООД за неприложимост на разпоредбите от глава втора от
Наредбата за ОС по отношение на процесното инвестиционното предложение поради
липсата на издадена заповед на министъра на околната среда и водите за
окончателно обявяване границите на защитена зона „Емине – Иракли” са
неоснователни и в противоречие както с норми на Директива 92/43/ЕИО на Съвета
от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и
фауна, така и с нормите на националното законодателство - чл.31, ал.2, т.1 и
т.2 от ЗБР. Защитена зона „Емине – Иракли” е приета с Решение на Европейската
Комисията от 12 декември 2008 година за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО
на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на
дивата флора и фауна на първоначален списък на териториите от значение за
Общността в Черноморския биогеографски регион (нотифицирано под номер С(2008)
7974) (2009/92/ЕО/. Съгласно чл.4, параграф 5 от посочената Директива, след
включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея (този,
приет от Европейската комисията), тя подлежи на разпоредбите на чл.6, параграфи
2, 3 и 4. Съгласно параграф 3 от чл.6 на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21
май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна,
планове и проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на
територията или не са необходими за него, но които поотделно или във връзка с
други планове и проекти, могат да окажат значително влияние, се подлагат на
проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на
целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от
изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на параграф 4,
компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като
установят, че той няма да има отрицателно въздействие върху съответната
територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.
Разпоредбите на чл.31, ал.2, т.1 и
т.2 от ЗБР предвиждат оценката по ал. 1 (оценка за съвместимост) да се извършва
и за защитените зони, които са: разгледани и одобрени по принцип от Националния
съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително
проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл.
10, ал. 3
за внасяне в Министерския съвет за приемане (т.1), или включени в списъка по
чл. 10, ал. 4, обнародван в "Държавен вестник"(т.2). Защитена зона „Емине - Иракли” е
включена в списъка по чл.10, ал.4, обнародван в ДВ - видно от приложеното по делото копие на ДВ,
бр.107 от 18.12.2007 г. - стр.7, т.17 от
списъка (л.533).
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че инвестиционното предложение на „Венид” ЕООД за строителство на
„Венид Еко Вилидж” е било неправилно изведено от обхвата на приложение на
процедурата за преценка необходимостта от извършване на ОВОС, регламентирана в чл.93
от ЗООС, и че са нарушени нормите на чл.31, ал.1 от ЗБР, чл.31, ал.4 от ЗБР и разпоредбите на глава втора от Наредбата за
ОС.
В писмо изх.№ ПД-2988/28.11.2019 г. (л.444)
директорът на РИОСВ – Бургас неправилно е квалифицирал това инвестиционно
предложение като изменение по смисъла на чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС, което не може
да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, тъй като
до този момент е липсвало произнасяне и извършена преценка от негова страна по чл.93,
ал.1, т.1 от ЗООС по отношение на това инвестиционно предложение. Неправилно в
писмото е разглеждана хипотезата на изменение по чл.93, ал.1, т.2 от ЗООС,
защото в случая се касае за ново инвестиционно
предложение, съвсем различно от предходното инвестиционно предложение на „Венид“
ЕООД за изграждане на комплекс от жилищни сгради в ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети
Влас, състоящ се от три квартала, с подобекти: Жилищни сгради 1-5 (етап 1), Жилищни
сгради 6-10 (етап 2) и жилищни сгради 11-13 (етап 3). Нещо повече, независимо,
че „Венид” ЕООД е информирало по надлежния ред РИОСВ – Бургас за предходното си
инвестиционно предложение с уведомление вх.№ 2916, подадено на 24.04.2014 г. (л.441),
по отношение на него също не е била извършена преценка относно необходимостта
от извършване на ОВОС. Не са спазени и разпоредбите, установени в глава втора
от Наредбата за ОС, включително тези, регламентиращи извършването на преценка
за вероятността инвестиционното предложение да окаже значително въздействие
върху защитена зона „Емине – Иракли”. В писмо изх.№ 2916/15.05.2014 г. (л.445) директорът
на РИОСВ – Бургас е посочил, че „Венид” ЕООД е предоставило информация за дейности,
които вече са били разглеждани и с приключила процедура по реда на глава шеста
от ЗООС, без да са декларирани нови промени, но това противоречи на действителната
фактическа обстановка. Предмет на преценка в процедурата по глава шеста от ЗООС
– процедура по преценяване необходимостта от
извършване на екологична оценка, приключила с Решение № БС-218-ЕО/25.07.2007 г.
на директора на РИОСВ – Бургас да не се извършва екологична оценка (л.255), е
бил само първоначално изготвеният ПУП–ПЗ за ПИ 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, а впоследствие и изменението на този
план, по което директорът на РИОСВ – Бургас се е произнесъл в писмо изх.№
208/13.01.2012 г. (л.284). Видно от мотивите на Решение №
БС-218-ЕО/25.07.2007 г. на директора на РИОСВ – Бургас, не е извършена
необходимата преценка относно вероятността ПУП–ПЗ за имота да окаже значително
отрицателно въздействие върху потенциално защитена зона „Емине-Иракли” по
смисъла на чл.31, ал.2, т.1 от ЗБР в приложимата редакция (изм. - ДВ, бр. 52 от
29.06.2007 г.) Такава преценка е
извършена в решението единствено по отношение на потенциално защитена зона
„Емине” за опазване на дивите птици. В писмо изх.№ 208/13.01.2012 г. директорът
на РИОСВ – Бургас също се е произнесъл само по отношение на тази защитена зона,
като е приел, че няма вероятност изменението на устройствените показатели на ПУП–ПЗ да окажат
отрицателно въздействие върху нея.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
разрешение за строеж е издадено в нарушение на посочените материално-правни норми
на ЗООС и ЗБР и в нарушение на чл.144, ал.1,
т.4 от ЗУТ, (ред. ДВ бр. 32/2012 г., в сила от 24.04.2012 г.),
съгласно която инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за
строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на административните актове,
които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за
разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда или
специален закон. Липсата на ОВОС и на оценка за съвместимост, обаче, и
неспазване като резултат от това на изискването, установено в чл.144, ал.1,
т.4 от ЗУТ, не обосновава извод за нарушение на
материалния закон, в резултат на което разрешението за строеж
да бъде определено като правно нетърпимо и непораждащо правни последици. Нарушението
на нормите на екологичното законодателство и на чл.144, ал.1,
т.4 от ЗУТ е основание издаденото разрешение за строеж да бъде отменено като
незаконосъобразно, но не и да се обяви за нищожно (в този смисъл е и трайната практика на
ВАС: Решение № 14017 от 15.11.2018 г.
по адм. дело № 7304/2018 г.; Решение
№ 2381/19.02.2019 г. по адм.
дело № 9235/2018 г.; Решение № 15493
от 18.12.2017 г. по адм. дело № 5592/2017 г.;
Решение № 2226 от 15.02.2019 г. по адм.
дело № 9234/2018 г.; Решение № 1909 от 15.02.2017 г. по адм. д. №
5905/2016 г.; Решение № 7740 от 22.05.2019 г. по адм. д. №
12969/2016 г.; Решение № 2646/28.02.2018 г.
по адм. дело № 8024/2017 г.; Решение № 7740 от
22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12969/2016 г., II отд; Решение
№ 5267 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11379/2016 г.) Възможността за отмяна на акта като
незаконосъобразен на това основание, обаче, е преклудирана, а и съдът не е сезиран с подобно искане.
Не е налице и нетърпимо
противоречие с целта на закона, като друга възможна хипотеза на нищожност.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са
налице пороци по смисъла на чл.146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за
нищожност на процесното Разрешение за строеж № 322/05.12.2019 г., издадено от
главния архитект на Община Несебър, протестът против което следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и предвид
своевременно направено искане от страна на ответника
за присъждане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съдът
намира, че същото не следва да се уважава, тъй като липсват доказателства за
плащането му по банкова сметка ***, както е договорено в представения по делото
договор за правна защита и съдействие (л.349).
На осн.чл.143, ал.3 АПК, в полза на заинтересованата страна „Венид” ЕООД следва да се присъдят направените по
делото разноски, които са общо в размер на 1 759,20 лева, от които 1 000 лева – договорено и
заплатено по банков път, съгласно представен по делото договор за правна защита
и съдействие, адвокатско възнаграждение (л.347 и л.600), и 759,20 лева – заплатени депозити за извършените по делото експертизи.
Съдът преценя като неоснователно възражението на прокурора по чл. 78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на
представителя на „Венид“ ЕООД. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение за дела по ЗУТ е в размер на 900 лв. В
случая „Венид“ ЕООД е заплатило на адвоката си със 100 лв. вповече
възнаграждение за процесуално представителство, който хонорар съдът преценя, че
не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото. Последното съдържа
633 стр., проведените по него открити съдебни заседания /по всички от които е
присъствал и процесуалният представител на „Венид“ ЕООД/ са 4 на брой, като са
представени множество писмени доказателства и са изготвени 3 бр. заключения –
основно и допълнително заключение по СТЕ, както и заключение по СГЕ. Ето защо,
направените от заинтересованата страна разноски за адвокат следва да й се
присъдят в пълен размер.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, двадесет и трети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор
от Окръжна прокуратура – Бургас против Разрешение за строеж № 322/05.12.2019 г.,
издадено от главен архитект на Община Несебър, на „Венид” ЕООД за комплекс
„Венид Еко Вилидж”, жилищни сгради и хотел – етапно строителство, първи етап –
36 бр. къщи, подетап-къща 10.2 със ЗП 122 кв.м, РЗП 251.30 кв.м, находящ се в
ПИ с идентификатор № 11538.15.156 по КК на гр.Свети Влас, м. „Касада“, с искане
за обявяване на неговата нищожност.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура
– Бургас да заплати на „Венид” ЕООД, с ЕИК ********* направените по делото разноски
в размер на 1 759,20 лева.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: