РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 23 юни 2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Василев,
в.гр.дело № 2318, по описа на ВОС за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба от адв.Ч., като особен
представител на В.А.В., ЕГН **********
против Решение № 4427 от 21.10.2019 година на ВРС, постановено по гр.дело № 16
455/2018 година, с което въззивницата е била осъдена да заплати на „ЕЛИТИС
МЕГАСТОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. „Н.С.“ №*, представлявано от управителя Л.Р., сумата от 9 644.49 лева (девет хиляди
шестотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - липса на
парични средства от оборота на търговски обект - Магазин Елитис Ч., находящ се
в гр. В., бул. „Ч.“ № **, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 31.10.2018 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, както и
с което решение въззивницата е било осъдена да заплати разноски в размер на 2 372.22 лева (две хиляди триста седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки) - от
които 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №14761/2018 г.
на ВРС, 812.22 лева за особен
представител и сумата от 960 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, на осн.чл. 78, ал.
1 от ГПК.
В жалбата се излага, че съдът неправилно е преценил събраните по делото
доказателства, които сочат, че не е налице причинно следствената връзка между
деликта и поведението на въззивницата; че поведението не се характеризира с
присвоителни действия и че същите са останали недоказани.По същество се настоява
съдът на отмени атакувания съдебен акт и да постанови ново решение, с което се
отхвърля претенцията.
В срока по чл.263 от ГПК в отговор на въззивната жалба „Елитис мегастор“
ЕООД, ЕИК ********* навежда аргументи в подкрепа на решението и моли същото да
се потвърди.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява,
но чрез своя особен процесуален представител, в лицето на адв.Ч., настоява
съдът да уважи жалбата му.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, но чрез адв.К.,
преупълномощен от адв.Т. моли съдът да потвърди решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и
писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна
инстанция съдебното производство е започнало по искова молба на „Елитис
Мегастор“ ЕООД против В.А.В. по иск, с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на липси
в размер на сумата от 9 644.49 лева, представляваща липса на парични
средства от оборота на търговски обект - Магазин Елитис Ч., находящ се в гр. В.,
бул. „Ч.“ № **, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 31.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Според твърденията в
исковата молба става ясно, че по силата на сключен между страните ТД № 769 от 23.05.2016
година, ответницата е заела длъжността „Офис Мениджър“ в отдел Търговски Център
Ч. – гр. В., бул. „Ч.“ № **. Излага се още, че на
08.05.2018 година при спазване на изискванията на трудовото законодателство
била съставена Заповед за дисциплинарно уволнение № 191, връчена на лицето на
08.05.2018 г., с която Управителят на дружеството-работодател наложил дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на ответницата В. за извършени от последната
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, изразяващи се
във вреда, причинена от работника по повод изпълнение на трудовите му
задължения - увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства - била установена липса на
парични средства от оборота на търговския обект в размер на 9 644.49 лева. Била съставена и
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по договор № 769/23.05.2016
г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради дисциплинарно уволнение,
връчена също на 08.05.2018 г.При извършена проверка на касовата наличност В резултат на проверката била констатирана липсата
9 644.49 лева, съобразно разликата между търсената наличност по касовата книга
в размер на 11 281.19 лева и установените при инвентаризацията налични
суми в размер на 1 636.70 лева. Навежда се довод, че според длъжностната
характеристика на ответницата е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, съгласно т. 5,
7, 8, 9 и 10 от Раздел „Задължения“ в длъжностната характеристика, а в т. 5 от
раздел „Отговорности“ е посочено, че лицето отговаря за техниката, стоковите и
материалните ценности.
От
фактическа страна е било прието, а и страните не спорят, че в процесния период
между тях е било налице правоотношение по Трудов договор № 769 от 23.05.2016 година.Съобразно
приетото и от ВРС, също не е спорно, че
това отношение между В.В. и Елитис ЕООД е продължило с „Елитис Мегастор“
ЕООД на основание чл.123, ал. 1, т. 7 от КТ, както и че ответницата е заемала
длъжността „Офис мениджър“ в отдел ТЦ Ч. гр. В.,
ул. Ч,№** при задължения, обективирани в длъжностната й характеристика и
съставляващи неразделна част от трудовия договор. Предвид представената по
делото Длъжностна характеристика става ясно още, че съобразно т. 5, 7, 8, 9 и
10 В. е следвало да утвърждава вътрешнофирмени документи в т.ч. заявки и
протоколи за бракуване, износни бележки, инвентар и документи на търговския
обект, да управлява приходите и
разходите на магазина, както и търговските показатели и стоковата наличност –
корекции на стоковата наличност, отрицателни стокови наличности, липси, брак,
кражби. В т. 5 от раздел „Отговорности“ е посочено, че лицето отговаря за
техниката, стоковите и материалните ценности, а съгласно т. 1, 3, 4, 5 и 7 от
Раздел „Права“ са предвидени възможности за взимане на самостоятелни решения
при управление на обекта. В т. 1 и 2 от Раздел „Критерии за оценяване на
трудовото представяне“ са посочени изпълнение на плановите разчети и рационално
изразходване на бюджетните средства.
Видно от заповед за
извършване на инвентаризация на ръководителя Р., е наредено комисия, в състав
от четирима членове, да извърши инвентаризация на паричните средства в касата
към 20.04.2018 г. в магазин Елитис Ч., като оформи резултатите протокол в срок до 20.04.2018 г.
Съгласно
представената по делото касова книга на „Елитис Мегастор“ ЕООД за периода от
20.04.2018 г. до 20.04.2018 г., изготвено от главния счетоводител А.Н.,
началното салдо за периода възлиза на 19227,29 лв., разхода на 7946,10лв, като
крайното салдо възлиза на сумата от 11281,19 лв.
От представения по
делото протокол за касова наличност от 20.04.2018 г., съставен от комисия в
състав Ф., В., Ж.и Н., се установява, че след извършената проверка е
констатирана липса в размер на 9 644.49
лева.
Видно от искане с
изх. № 183/24.04.2018 г. на управителя Р. от В.В. са поискани писмени обяснения
за установената липса, като съобразно отбелязването в документа, същото е
получено от ответницата, на 01.05.2018 година тя е заявила, че няма какво да
допълни.
Представена е
докладна на К.М.– ръководител звено самоохрано, съобразно която В.В., не е дала
обяснение за констатираната липса, поради което предлага налагане на
дисциплинарно наказание на същата.
Пред ВРС е разпитана
свидетелката Д.Ф. - Главен касиер и същата сочи, че задълженията на В. в
търговския обект обхващали събиране, отчитане и инкасиране на паричните
средства всеки работен ден от касиерките в обекта и предаването им на
„инкасото“ М.. Тя указва още, че именно ответницата е извършвала контрола за
съответствие между касовата наличност, предадена от касиерките и зачислените
чрез компютърната система, като съхранявала получените пари в каса, до която
единствено В. имала достъп. Отделно от това само тя е съхранявала постъпилите
финансови средства до предаването им на К.М..Според свидетелката В. нямала
възражения срещу протокола за липси и го е подписала доброволно.
При тези данни ВРС е
достигнал до извода за виновно поведение от страна на ответницата и е осъдила
същата да заплати в полза на дружеството – ищец търсената с ИМ, сума.
Виждането на ВОС е следното:
В
съответствие с практиката на ВКС, конкретно Решение № 124 от 23.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5460/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ц.Г.работникът и служителят отговарят имуществено
пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод
изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл.206 КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по
отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово
възнаграждение. По-строга обаче е отговорността на отчетниците - те отговарят
ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения, съгласно чл.207
ал.1 т.1 КТ, а при липси - в пълен размер чл.207 а.1 т.2 КТ.Ограничената
имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл.210 КТ, а пълната
имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред – чл.211 КТ. При
липса отговорността е винаги в пълен размер на причинената вреда. В този случай
е неприложим ограниченият размер на имуществената отговорност на работника или
служителя, съответно тя не може да бъде реализирана по правилата на
ограничената имуществена отговорност.Също съобразно практиката на ВКС за липса в пълен размер, съгласно чл.207 ал.1
т.2 от КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото по
служба или като трудово задължение е възложено
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на
материалноотговорно лице е на работодателя.Тази отговорност е свързана с липси
и е типична за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои
в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада,
цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен
произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При
констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от
отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова
функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените
му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход.
С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената
отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да
докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.е. тежестта
на доказване се обръща. Следователно, в производството по иск с пр. осн. Чл.207
ал.1 т.2 КТ в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи
наличието на липса, а в тежест на работника - МОЛ е да опровергае презумцията,
че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липсата обаче е
необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални
ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на
упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото
отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е
специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на
съответното МОЛ.
Настоящата съдебна инстанция,
подобно и на първата намира за осъществени материално-правните
предпоставки, които пораждат отговорността по чл.207 ал.1 т.2 от КТ: 1.По
трудовото правоотношение, по което ответникът е заемал длъжността "Офис
мениджър " , т.е. тя е имала и задължението да събира, съхранява, разходва
и отчита паричните средства в касата на дружеството; 2.Въззивницата не е
изпълнила задълженията си като отчетник, доколкото е била установена липсата на
9 644.49 лева; 3.Причиненият на дружеството вредоносен резултат – липса,
недостиг в касовата наличност е с неустановен произход; 4.Липсата има за
причинна неизпълнените от ответника отчетнически задължения и 5.Неизпълнението
е виновно – възложените отчетнически функции задължават МОЛ да полага грижа, са
в по-голям обем от обикновената за опазване имуществото на работодателя.В
производството по иска по чл.207 ал.1 т.2 КТ в тежест на отчетника е е
доказателствената тежест, че не е причинил щетата и/ или че не я е причинил
виновно. В случая, такова доказване липсва.От друга страна Работодателя, в
лицето на „Елитис Мегастор“ ангажира писмени и гласни доказателства, на база на
които може да се направи съждение, че деликта е възникнал.Касае се за длъжностна характеристика, подписана
от ответницата на 23.05.2016 година, показанията на свидетелката Ф., и именно
те установяват, че В. е изпълнявала отчетнически функции - функции по събиране,
съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности в търговския
обект, в който е изпълнявала трудовите си задължения, Протоколът за извършената
инвентаризация от 20.04.2018 година, в която са обективирани резултатите от
проверката за установени липси в касовата наличност. Установено по делото
е също така, че до предаване на
другия отчетник М., паричните средства се съхраняват именно от въззивницата и тя
носи отговорност за наличието им.
С оглед на горното, ВОС намира, че
решението на първата инстанция се явява
правилно, съобразено, както с наличните доказателства, така и със
закона, т.е. не са налице основания да отмяната му.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 652.22 лева – възнаграждение за
адвокат- 840 лева и сумата от 812.22
лева – внесена сума за особен представител.
Предвид изложеното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4427 от
21.10.2019 година на ВРС, постановено по гр.дело № 16 455/2018 година,
петдесети състав.
ОСЪЖДА В.А.В.,
ЕГН ********** да заплати в полза на „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 652.22 (хиляда шестотин петдесет и два и двадесет и две
стотинки), разноски по делото, пред ВОС
Решението подлежи на
обжалване пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от съобщаването на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: