№ 9377
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110169004 по описа за 2022 година
Образувано е по Искова молба вх.№ 283222/19.12.2022 г. на Г. С. Г., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Обеля, бл. 260, вх. а, ап. 17, представляван от адвокат В. С., съдебен адрес: гр. София,
ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, срещу „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.
„Ястребец” № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване
недължимост на главница в размер на от 1200.00 лв., предявен като част от цялата главница от
4207.88 лв., поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 04.05.2012 г.
по гр.д. № 23351/2010 г. на СРС, 68 състав, за сума в общ размер от 4207.88 лв., в полза на „.
София“ ЕАД. Твърди, че на 01.08.2019 г. е предявил частичен иск за сумата от 1250 лв. от общата
претендирана сума за главница от 4207.88 лв., като исковата молба е била отхвърлена от съда,
разглеждал образуваното под № 45201/2019 г. гражданско дело на СРС, 51 състав. След въззивно
обжалване от страна на ищеца, решението е било отменено и исковата молба е била уважена, като
СГС е приел за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лв. като част от
вземането по процесния изпълнителен лист. Твърди, че на 16.06.2022 г. е предявил втори частичен
иск за друга част от общата сума за главница от 4207.88 лв. по процесния изпълнителен лист, като
същият е бил уважен и решението, постановено по гр.д. № 32663/2022 г. на СРС, 40 състав, е
влязло в сила. Счита, че сумата по предявения с настоящия иск, също е недължима, поради
погасяването й по давност и прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
установи тези обстоятелства. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Позовава се на Постановление на Пленума на
ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980 г., като счита, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес, като въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 289/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 при КЧСИ с район
1
на действие СГС. Позовава се също така на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и твърди, че давностният срок е
петгодишен, а не тригодишен и бил прекъсван с предприемане на различни принудителни
действия за събиране на вземането по изпълнителното производство. Навежда доводи и за спиране
на срока, съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
съгласно който от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, което се било случило на
20.05.2020 г., спират да текат изрично посочените срокове, включително и давностните. Оспорва
твърдението, че с влязлото в сила Решение от 24.11.2021 г. по в.гр.д. № 8328/2020 г. по описа на
СГС, II-е състав по първи уважен частичен иск за сумата от 1250 лв. от общата претендирана сума
за главница от 4207.88 лв. и влязлото в сила Решение № 1104 от 11.10.2022 г. по гр.д. №
32663/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, по втори уважен частичен иск за сумата от 1250 лв. от
общата претендирана главница от 4207.88 лв. следва да бъдат зачетени в настоящото
производство, като счита, че решението по предходно уважен частичен иск няма обвързваща сила
за съда по отношение на останалата претендирана част от главницата по настоящото дело. Моли
съда да го отхвърли, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число изискания препис от
изпълнително дело № 289/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 при КЧСИ с район
на действие СГС, срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 04.05.2012 г. по гр.д. №
15048/2009 г. по описа на СРС, 88 състав с оглед издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и Решение от 14.11.2011 г. по гр.д. № 23351/2010 г. по описа на
СРС, 68 състав, за сума в размер на 4207.88 лв., представляваща незаплатена от Г. С. Г. стойност
на топлинна енергия, доставена през периода от месец ноември 2006 г. до месец април 2009 г.,
сумата от 676.37 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2007 г. с последващо
натрупване до 07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.12.2009 г. до окончателното плащане, както и сумата от
384.21 лв. за разноски в заповедното производство.
Доколкото съдът е изключил с протоколно определение от доказателствения материал
представените като ксерокопия и без заверка за вярно с оригинала не само на органа, който ги е
постановил, но и на страната, която ги е представила, Решение № 11004/11.10.2022 г. по описа на
СРС, 40 състав и Решение на СГС по в.гр.д. № 8328/2020 г., последното представено във вид на
извлечение от деловодната система на съответния съд със заличени данни и без подписи на
членовете на въззивния състав, същите не следва да се обсъждат.
Видно от изисканото и приложено изпълнително дело, същото било образувано с
Разпореждане на ЧСИ Стоян Якимов от 05.02.2013 г. по молба на ответника по настоящото
производство и въз основа на цитирания изпълнителен лист. Ищецът е получил покана за
доброволно изпълнение на 26.05.2013 г. На 19.07.2013 г. ЧСИ Якимов е наложил възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.Обеля, бл. 260, вх.
1, ет. 6, ап. 17. Видно от Протокол от 28.08.2013 г., изготвен от ЧСИ Якимов, длъжникът по
изпълнителното производство се е явил в кантората на съдебния изпълнител, получил е
покана за доброволно изпълнение, бил е уведомен как се погасява задължението и е заявил,
че до 30.09.2013 г. начин за погасяване на вземането.
На 07.08.2019 г. е подадена молба от пълномощник на длъжника по изпълнителното
2
производство, с която е поискано да бъдат вдигнати всички наложени запори и възбрани,
поради това, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
23.07.2015 г.
С Постановление от 12.08.2019 г. Ангелина Шаркова помощник-частен съдебен
изпълнител при ЧСИ Стоян Якимов е прекратила изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е вдигнала обезпечителните мерки.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника вземане срещу ищеца, което е част от вземане в по-голям
размер. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр
на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би
се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното
от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата,
разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно
ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по
предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът
наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника,
ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
С Тълкувателно Решение № 3/28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2020 г.
по описа на ВКС, ОСГТК е прието, че „погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“
Видно от изисканото и приложено изпълнително дело на ЧСИ Якимов, същото е образувано на
05.02.2013 г. и е прекратено на с Постановление от 12.08.2019 г. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че за периода от 05.02.2013 г. до 12.08.2019 г. давността е спряна и не тече,
съгласно цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.
От приложения изпълнителен лист на 04.05.2012 г. по гр.д. № 15048/2009 г. по описа на
СРС, 88 състав, е видно, че същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и Решение от 14.11.2011 г. по гр.д. № 23351/2010 г. по
описа на СРС, 68 състав. Когато едно вземане е установено със съдебно решение, давността
всякога е петгодишна, независимо от характера на вземането (чл. 117, ал. 2 от ГПК). С оглед
характера на производството по чл. 410 от ГПК и това по чл. 422 от ГПК, изпълнителен лист за
установените с решението по чл. 422 от ГПК суми се издава по образуваното частно гражданско
дело, по което е издадена заповедта, чиито вземания са били предмет на исковото установително
производство. Предвид това, че в настоящото производство липсват данни на коя дата е влязло в
сила Решение от 14.11.2011 г. по гр.д. № 23351/2010 г. на СРС, 68 състав, съдът приема за дата на
влизане на решението датата на издаване на изпълнителния лист – 04.05.2012 г. От тази дата до
датата на образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Якимов на 05.02.2013 г. е изтекъл
период по-кратък от година. С образуването на изпълнителното производство давността спира,
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, до
прекратяване на изпълнителното производство, което в настоящия случай е настъпило по реда на
3
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 19.07.2015 г., считано от последното предприето принудително
действие за събиране на вземането. От датата на прекратяване на изпълнителното дело давността
започва да тече отново, като към момента на приключване на устните състезания по настоящото
производство – 02.05.2023 г. петгодишната давност е изтекла и следва исковата претенция да бъде
уважена.
При този изход от спора, следва да се присъдят разноски на ищеца. Ищцовата страна е
направила разноски за държавна такса в размер на 100.00 лв., а съгласно представения Договор за
правна помощ и съдействие от 13.05.2022 г., такава е предоставена безплатно по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Възнаграждение е поискано от пълномощникът на ищеца, като към
момента на подписване на договора е действала редакцията на Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, според която минималното възнаграждение за пълномощника на ищците с оглед
цената на иска възлиза на 420 лв. и следва същото да му се присъди. Ответникът при този изход от
делото няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. С. Г., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Обеля, бл. 260, вх. а, ап. 17, представляван от адвокат В. С., съдебен адрес: гр.
София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, срещу „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес:
гр.София, ул.„Ястребец” № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, че ищецът Г.
С. Г., ЕГН ********** не дължи на ответника „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК . сумата от 1200.00 лв.
(хиляда и двеста лева), предявен като част от цялата главница от 4207.88 лв. (четири хиляди
двеста и седем лева и осемдесет и осем стотинки), поради погасяване на вземането по
изпълнителен лист на 04.05.2012 г. по гр.д. № 23351/2010 г. на СРС, 68 състав, на основание
чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ. „ЯСТРЕБЕЦ” № 23Б, представлявано от ., да заплати на Г. С. Г., ЕГН **********, ГР.
СОФИЯ, Ж.К. ОБЕЛЯ, БЛ. 260, ВХ. А, АП. 17, сума в размер на 100.00 лв. (сто лева), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от ., да заплати на адвокат В. Ф. С. от САК с
ЕГН **********, с адрес на кантората: съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, офис,
за оказана безплатна правна помощ на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 420.00
лв. (четиристотин и двадесет лева), на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4