РЕШЕНИЕ
№2345/17.12.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и
пети ноември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5045
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Д.Г.В, в качеството
на управител на „рино -44“ ЕООД , против
Наказателно Постановление № В- 0046950 /
15.10.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич,
Шумен ,Разград, Търговище
и Силистра към КЗП, с
което на „ Р.” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена
санкция"
в размер на 500 лева, на основание чл.
213 ал.2 от Закона за туризма.
В жалбата се твърди, че неправилно
е било прието, че е допуснато нарушение на ЗТ, тъй като данните от хартиения
регистър на настанените туристи ежемесечно се представял пред Община-Варна, от
където го приемали, а данните прехвърляли в Електронния регистър на Общината.На
следващо място се сочи, че от началото на сезона е било оповестено, че от
01.10.2019г. започва приемането на данни от електронен регистър, което пък било
потвърдено и от служител на Министерството на туризма.Поради тези и други
съображения се иска цялостна отмяна на
постановлението.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, представлява се от въз.В., който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество В. обяснява, че стопанисвания от него хотел е
бил проверен от всички институции-Община-Варна, НАП и др., и не са били
установени нарушения.Той сочи още че заплаща в срок и в цялост дължимия
туристически данък.В. отново твърди, че е получил отговор от МТ, че няма да има
проблем да води хартиен регистър , като изискването за електронната му форма е
в сила от 01.10.2019г.Поради това и отново моли постановлението да бъде
отменено.
Въззиваемата страна,редовно призована, не се явява представител.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На
22.08.2019г служители на
КЗП-Варна, един от които св. Х.Х., извършили проверка в семеен хотел „Рино“, намиращ се в кк“Св.Св.Константин и Елена“ и стопанисван от „Р.“ ЕООД.В хотела,
който бил място за настаняване от клас Б,
имало настанени туристи.Установило се, че в обекта регистъра за
настанените туристи се води на хартиен носител и се попълва от
администратора.За този вид обекти обаче туристите следвало да се регистрират
чрез централизирана информационна система или избрана от хотелиера
информационна система. Тези и други свои
констатации св. Х. отразила в констативен протокол № К- 2665952.
На
26.08.2019г. св.Х. съставила против „ Р.” ЕООД акт за установяване на
административно нарушение в който описала установеното при проверката на
22.08.2019г. и приела, че търговецът
води регистър за настанените туристи на хартиен носител, а не съгласно
изискванията на чл.116 ал.2 т.1 и т.2 от ЗТ- чрез централизирана информационна
система или избрана от хотелиера информационна система..Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.116 ал.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.3 от ЗТ.При
предявяването на акта възражения не били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които било посочено, че според Община-Варна „ книжен“
регистър можело да се води до 01.10.2019г., което било потвърдено и от
Министерството на туризма.
Въз
основа на акта за установяване на
административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление № В- 0046950/ 15.10.2019г. , с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта и правната квалификация на нарушението по чл.116 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 вр.
ал.3 от ЗТ. За него на основание чл.213 ал.2 от ЗТ
на „Р.” ЕООД било наложено административно наказание “ Имуществена санкция “ в размер на
500лв. Направените възражения били разгледани и приети за неоснователни, тъй
като нарушението било установено по безспорен начин.
В хода
на съдебното производство бе разпитана св.
Х.Х. -
актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като дадени безпристрастно и обективно. Свидетелката обясни, че
законовото изискване за въвеждане на електронен регистър е въведено през
2018г., като на хотелиерите е бил даден гратисен период от около една година.В случая
нарушението било констатирано м.08.2019г.
Съдът
приобщи към доказателствата по делото представените заверения копия от
удостоверения за категоризация , които кредитира като относими към спора.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които
са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление
№ В- 0046950 / 15.10.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен , Разград,
Търговище и Силистра към КТЗП, съгласно заповед №
171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП.То е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща да
се разбере какво е обвинението и срещу какво да
се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съдът
намира , че
правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.116 ал.3 вр.
ал.1 и ал.2 т.1 и т.2
от ЗТ, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Тези разпоредби задължават лицата, извършващи хотелиерство , да водят регистър за настанените туристи със съдържание
на данните, утвърдени от Министъра
на туризма и публикувани на интернет-страницата на МТ.За местата за настаняване от
клас Б регистъра се води чрез централизирана информационна система,
поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или
друго приложение за онлайн достъп
или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система,
отговаряща на изискванията на Закона за
електронното управление. В случая от доказателствата по делото се установява, че семеен хотел
„Рино“ е място за настаняване от клас Б, съгласно
чл.123 ал.1 т.2 от ЗТ.В този смисъл регистъра за настанените туристи е следвало
да бъде воден чрез централизирана информационна система, поддържана
от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго
приложение за онлайн достъп
или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система.В обекта обаче е бил воден регистър на
хартиен носител, което не се и оспорва.Обстоятелството, че Община-Варна е
приемала регистъра в този му вид, както и че от страна на хотелиера са били
заплащаните дължимите данъци, не води до извод, че нарушение не е допуснато.Посочената
законова разпоредба е влязла в сила на 04.05.2018г., поради което и към датата
на проверката -22.08.2019г., регистъра е следвало да бъде съобразен със
законовите изисквания.С оглед на това
съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че от страна на „Р.“ ЕООД
е допуснато описаното в акта и постановлението
нарушение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Р.” ЕООД чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в
чл.213 ал.2 от ЗЗП е предвидена санкция за допуснато нарушение на чл.116 от ЗТ,
каквото в случая е налице.
При издаване на
постановлението наказващият
орган е приел, че не са
установени смекчаващи обстоятелства, които да доведат до
необходимостта от прилагане на чл.28 от ЗАНН.Съдът , като съобрази
всички обстоятелства, свързани с извършеното нарушение, намира че този извод
е неправилен. За да се установи
дали случая е маловажен или не,
следва да се обсъди степента
на обществена опасност на извършеното
нарушение, като негово обективно качество, за да
се установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне
до прилагане на административно наказателната отговорност.В случая от събраните по делото доказателства
се установява, че към момента на проверката в хотела е имало настанени само
двама души, от общо пет за този месец, а за м.юли.2019г. отново двама, като данните за
всички тях
са описани в регистър на
хартиен носител.От друга страна, от заявеното от въз.В.
в хода на съдебното производство , може
да се направи извод, че към настоящият момент, макар и със закъснение,
законовите изисквания за начина на водене на регистъра на настанените туристи,
са били изпълнени.По делото липсват доказателства търговецът да е допускал
други нарушения на ЗТ, като от представените към жалбата заверения копия от
приходни квитанции, е че задълженията за плащане на туристически данък, са били
изпълнявани своевременно. С оглед на изложеното до тук, съдът намира че нарушението е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно
управление.Поради това и следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме,
че случаят е маловажен.Поради това и наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № В- 0046950 /
15.10.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна,Добрич,
Шумен ,Разград, Търговище
и Силистра към КЗП, с
което на „ Р.” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена
санкция"
в размер на 500 лева, на основание чл.
213 ал.2 от Закона за туризма.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: