РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав в
публично заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 74 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпила е жалба
от ЕТ „А.С.-
Г.С.“, „Нимек“ ООД и „Хидра интернешънъл“ ЕАД, депозирана чрез адвокат-пълномощник В. С. при АК - Русе, против Заповед
№ ДК-10-СЦР-1 от 26.01.2018 г. на Началника на РДНСК – СЦР – Русе, с която са
отхвърлени жалбите им срещу издаденото от Главен архитект на Община Русе
Разрешение за строеж № 407 от 08.11.2017 г. за строеж „Покриви, съобразени с
компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1,
63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе“, находящ се в
урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-639, кв. 89, ЦГЧ по
плана на гр. Русе, с административен адрес: ***. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на административния акт, които касаят
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
отменена заповедта като незаконосъобразна. Претендира се и присъждането на разноски,
съгласно представени списъци на разноските.
Ответникът
по жалбата - Началникът на РДНСК – Северен централен район - Русе, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ц.С., изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а оспореният административен акт - законосъобразен. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна Община Русе не взема становище по жалбата.
Заинтересованата
страна Главен архитект на Община Русе, чрез главен юрисконсулт Н.Г., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Е.Б.Б., в качеството на заинтересована,
не изразява становище по жалбата.
В.П.П., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
М.П.С., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Е.З.Х., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Ю.Е.Х., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
А.П.М., в качеството на заинтересована
страна, счита жалбата за основателна.
Е.С.С. – К., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
М.-К. С.С., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Г.Б.Г., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
К.С.В., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
А.Ж.Р., в качеството на заинтересована
страна, не изразява становище по жалбата.
Д.О.Д., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Н.П.Р., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Б.В.К., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Т.В.К., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Т.Д.Т., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
В.Х.П., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата .
„КИГАМ“ ЕООД, в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
Х.М.П., в качеството на
заинтересована страна, не изразява становище по жалбата.
След като съобрази
оплакванията на жалбоподателите, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:
По фактите
Съгласно Акт за
частна общинска собственост № 5896, вписан под № 177 том XVI на 02.06.2009 г. на Служба по вписванията (СлВп), Община Русе е
собственик на 68,14764 % идеални части от правото на собственост върху процесните
сгради с идентификатори 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4
по кадастралната карта на гр. Русе (л. л. 80 – 82 от преписката).
Жалбоподателите,
видно от АЧОС и от нотариален акт (НА) № 139, том 24, дело № 5967/30.06.2006 г.,
рег. № 8629 на СлВп - Русе, НА № 43, том XX, дело № 4871/07.06.2006 г., рег. № 7218
на СлВп - Русе, НА № 60, том XXIV, дело № 5871/2006 г. на СлВп – Русе, Устав на
акционерно дружество „Хидра интернешънъл" ЕАД, вписан под № 11, том 11,
дело № 4005/03.04.2015 г. на СлВп - Русе, Спогодба но смисъла на чл. 60 от ТЗ peг. № 3734/20.06.2016 г.
на нотариус в район РС - Русе и Спогодба по смисъла на чл. 60 от ТЗ, вписана в
СлВп под № 239, том 10/2017 г. са съсобственици на процесните сгради с
идентификатори 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната
карта на гр. Русе (л. л. 173 – 200 от преписката), като в документите за
собственост са посочени и съответните идеални части от правото на собственост
върху процесните сгради.
По делото липсват
данни собствениците да са носители на правото на собственост върху
самостоятелни обекти в тези сгради, липсват данни в тях да има обособени такива
обекти. Единствено в Устав на „Хидра интернешънъл“ ЕАД, в описанието на
имотите, влизащи в капитала на дружеството е записано за дворното място и
процесните сгради (01 и 02) – процент идеални части и обособен обект в сграда
04 (л. л. 178 и 179 от преписката), но така споменатият обособен обект не е
индивидуализиран – какво е предназначението му, площ, етаж, съседи.
По делото не се
спори по отношение правото на собственост на процесните сгради, но
жалбоподателите твърдят, че предвид факта, че сградите са три и всички те имат
обща покривна конструкция, то те са в режим на етажна собственост.
В хода на настоящото
производство съдът е установил, че освен жалбоподателите и Община Русе други
правни субекти притежават общо около 2,5
% идеални части от правото на собственост върху процесните сгради. Съдът
служебно е издирил тези лица и ги е конституирал като заинтересовани страни в
производството. Същите са били надлежно призовани чрез Държавен вестник. Едно
от тези лица – А.П.М., изразява становище по жалбата като счита оспорения акт
за незаконосъобразен. Основен аргумент на заинтересованата страна е, че тя
изобщо не е участвала в производството по издаване на Разрешение за строеж №
407 от 08.11.2017 г., не е негов адресат като съсобственик на процесните сгради,
не е била уведомявана за неговото издаване, както и не участвала в
производството по оспорването му по административен ред (л. л. 209 и 210 от
делото).
Oт главния архитект на Община Русе е издадена на 12.01.2017
г. виза за проектиране за строеж „Покриви, съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе“. В писмо
от 19.10.2017 г. на гл. архитект на Община Русе до зам.-кмет на Община Русе се
сочи, че същата е обявена на собствениците и е влязла в сила на 27.02.2017 г. (л.
55 от преписката). В приобщената към делото административна преписка са
липсвали писмени доказателства в тази връзка, с оглед на което от съда са били
изискани такива (л. 62 от делото). В изпълнение на определение на съда от
02.07.2018 г., с Писмо вх. № 2325 от 13.08.2018 г. Началникът на РО НСК – Русе
към РДНСК – СЦР представя обратни разписки до всички жалбоподатели за
съобщаване на визата към разрешението за строеж, както и други писмени
доказателства, установяващи надлежното съобщаване на визата на жалбоподателите.
От събраните писмени доказателства се установява, че на жалбоподателите е било
съобщено за издадената виза с писмени съобщения с изх. № № 08-01-6 от 12.01.2017
г., изпратени с обратни разписки до съответните адресати. Всичките писма са се
върнали като непотърсена пратка. Съгласно разпоредбите на § 4, ал. 3 от ДР на
ЗУТ, обявяването е направено чрез залепване на съобщение № 08-01-6 от 12.01.2017
г. на стената на сграда с идентификатор 63427.2.639.2, както и на таблото за
обявления в сградата на Община Русе, Дирекция „УТКС“, ул. „Олимпи Панов“ № 6,
след връщане на уведомителните писма. С оглед горното, съобщение № 08-01-6 от 12.01.2017
г. се счита връчено на жалбоподателите на 10.02.2017 г. При обявяване на визата,
от тяхна страна не са постъпили възражения в законния срок. (л. л. 86 – 94 от
делото)
По делото не се установи да е налице съобщаване на виза за проектиране на
лицата, които са конституирани в настоящото производство като заинтересовани
страни, носители на около 2,5 % идеални части от правото на собственост
върху процесните сгради.
От Община Русе е подадено заявление за
одобряване /съгласуване/ на проект вх. № УТ-36-2/23.08.2017 г. за строеж „Покриви,
съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1, 63427.2.639.2, 63427.2.639.3 и 63427.2.639.4
по кадастралната карта на гр. Русе и в УПИ VI-639, кв. 89 по плана на гр. Русе. От Главния архитект на Община Русе е одобрен
инвестиционния проект на 15.09.2017 г. по следните части: „Архитектура“,
„Конструкции", ПБ, ПБЗ и ВОБД (л. л. 60 и сл. от преписката).
Със Заявление, подадено от Община Русе на
12.10.2017 г., вх. № УТ-41-386 е поискано издаване на PC за обект „Покриви, съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1, 63427.2.639.2, 63427.2.639.3
и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе“
(л. 59 от преписката).
С Решение, рег. индекс и дата ВП-1940#1 от 30.10.2017 г. на Кмета на Община Русе на
основание чл. 32, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), във връзка с чл. 44,
ал. 1, т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА) и предвид това, че Община Русе притежава 68,14764 % идеални части от
правото на собственост върху сгради с идентификатори 63427.2.639.1,
63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе, е дадено
съгласие за изграждане на временен покрив по инвестиционен проект за „Покриви, съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе, изградени в ПИ с
идентификатор 63427.2.639 по КК на гр. Русе, Централна градска част, ***“ (л.
л. 53 и 54 от преписката).
С оглед горното, на 08.11.2017 г. от Главния
архитект на Община Русе е издадено PC № 407. В него са вписани съсобствениците на сградите, в
качеството им на възложители – Община Русе и жалбоподателите (л. л. 47 и 48 от
преписката). Не са вписани лицата, които са конституирани в
настоящото производство като заинтересовани страни, носители на около 2,5 % идеални части от
правото на собственост върху процесните сгради.
Разрешението за строеж е съобщено на
жалбоподателите със съобщение № ВС-17 от 15.11.2017 г., получено от ЕТ „А.С. -Г.С.“и „Нимек“ ООД на 22.11.2017 г., а писмото до „Хидра интернешънъл“ ЕАД е върнато като непотърсена
пратка (л. л. 165 - 167 от преписката).
Срещу издаденото РС са подадени жалби по реда на
чл. 216 от ЗУТ от страна на жалбоподателите в настоящото производство, чрез органа издал
обжалвания административен акт, пред Началника на РДНСК – СЦР – Русе.
С оспорената Заповед № ДК-10-СЦР-1 от
26.01.2018 г. на Началника на РДНСК – СЦР,
Разрешение за строеж № 407
от 08.11.2017 г. за строеж „Покриви, съобразени
с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1,
63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе, с адрес: ***“
е потвърдено, като жалбите са
отхвърлени като неоснователни (л. л. 1 – 5 от преписката).
За да постанови този акт, Началникът на РДНСК –
СЦР е приел, че сгради
с идентификатори 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната
карта на гр. Русе са в режим на съсобственост и в случая е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, като именно на
основание тази разпоредба е взето Решение, рег. индекс и дата ВП1-1940#1 от 30.10.2017 г. на Кмета на
Община Русе. Като собственик на 68.14764 % идеални части от правото на
собственост, Община Русе е взела решение „за извършване на действие на управление
- изграждане на временен покрив по инвестиционен проект „Покриви, съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе,
изградени в ПИ с идентификатор 63427.2.639 по КК на гр. Русе, Централна градска
част, ***.
Освен това АО е посочил, че от доказателствата
по преписката се установява, че на 10.04.2014 г. бил съставен констативен протокол на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от Закона
за културното наследство (ЗКН) от комисия в състав регионален инспектор в ГД
„ИОКН“ при Министерство на културата и старши експерт в Община Русе за резултатите от извършена проверка на сградата
в УПИ VI-639, кв. 89 по плана на гр. Русе, ПИ 63427.2.639 по КК на гр. Русе. Видно от протокола
е установено, че „през годините няколко комисии, назначени
от Кмета на Община Русе са давали
предписания за опазване на сградата. Поради съдебни спорове за собствеността не са
предприети мерки за укрепване и обезопасяване на същата“. Дадени са указания за последващи действия,
съгласно които кметът съобразно предоставените му правомощия по ЗКН следва да разпореди на всички
съсобственици на обекта проектиране и изпълнение на временен покрив на сградата.
От Община Русе било представено писмо изх. № 04-09-8#1/21.08.2014
г. на Кмета на Община Русе, с което на основание чл. 72, ал. З от ЗКН са
дадени указания за аварийно-временно укрепване - проектиране и изпълнение на
временен покрив с оглед недопускане на самосрутване на носещите зидове на крилото по ул. ***. Писмото е съобщено на собствениците на
сградата, видно от известията за доставяне, приложени по преписката.
В настоящия случай, тъй като не били изпълнени
дадените указания следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 72, ал. 4
от ЗКН, съгласно която при неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 и на
съответните указания по ал. 3 в определения срок, общината извършва
необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на лицето по
чл. 71, ал. 1, в срок до 14 дни след изтичането на срока по ал. 3.
Приел е също така, че оспореното PC не попада в хипотезата на чл. 183 от ЗУТ, с която жалбоподателите
обосновават възраженията си. В случая се разрешавало строителство в сгради,
които са в режим на съсобственост, а не на нов строеж в съсобствен УПИ. Още повече, че в настоящата хипотеза били
дадени съответните указания за аварийно-временно укрепване на сградите по реда
на ЗКН, които не са изпълнени от адресатите си.
С тези мотиви АО е
отхвърлил жалбите срещу РС като неоснователни.
По делото по
искане на жалбоподателите е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза
(л. л. 44 – 47 от делото), по която вещото лице, след като се е запознало с материалите по делото и е направило
оглед на сградите е дало отговор на следните въпроси:
1.
сградите отговарят ли на критерия на чл. 37 и чл. 38 от ЗС, а именно - имат ли
общи стени помежду си, обща покривна конструкция, общи стени, комини; колко
подхода има към всяка една от сградите – един за всички тях или три
самостоятелни подхода;
2. при
извършване на оглед на място да даде отговор на въпроса всяка една от сградите
на колко етажа е и в случай, че е повече от един – на всеки един от етажите има
ли обособени или следи от бивши обособени самостоятелни обекти;
3. в
поземления имот, в който са построени тези три сгради, съществува ли друга
самостоятелна сграда и свързана ли е тя с трите процесни сгради;
4. ако се
съхраняват проекти на сградите, да даде заключение по проекти предвидени ли са
отделни самостоятелни обекти в трите посочени сгради.
Съгласно
заключението на вещото лице, включително и от допълнителните уточнения,
направени в с. з. на 07.06.2018 г., процесните сгради са построени в периода
1898 г. – 1908 г. като административни сгради на Първо застрахователно
дружество „България“. Сградите са реално две: № 1 – на 3 етажа и № 2 + № 4 – на два
етажа. Макар и отделни, те имат връзка една с друга чрез врата в коридорите им
най-малко на второ ниво. В двете сгради има стълбища, обслужващи и двете
сгради, като стълбището за двуетажната сграда е откъм вътрешния двор и е
предимно външно, извеждащо до второто ниво на сградата. Първото ниво има видимо
повече входове, но се вижда и че помещенията са свързани помежду си. Първото
ниво на сграда 2+4 няма пряка връзка с второто ниво. Предвид функцията на
сградите и нуждата от взаимни връзки не се забелязват обособени обекти. Освен
това при огледа на място и от анализа на приложените проекти на л. 141 от
преписката вещото лице установява, че сграда 2 и 4 е на два етажа, като
последните са решени на коридорен принцип и анфиладно свързване на някои от
помещенията, което не предполага самостоятелни обекти. В съдебно заседание
вещото лице дава допълнително уточнение на понятието „анфиладна композиция“,
като посочва, че това е когато помещенията могат да следват едно от друго и се
влиза от едно в друго, без да се излиза, а коридорната система е един безкраен
коридор и от двете страни има помещения. От 1989 г. или и преди това сградите
са необитаеми, поради липса на поддръжка. Не са запазени проекти на процесните
сгради.
По
правото
Срещу Заповед №
ДК-10-СЦР-1 от 26.01.2018 г. на Началника на РДНСК – СЦР – Русе е постъпила жалба от
ЕТ „А.С.- Г.С.“, „Нимек“ ООД и „Хидра интернешънъл“ ЕАД. Жалбата е от лица, адресати на акта, постъпила е в 14-дневен срок от
съобщаване на заповедта, поради което е допустима
и подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Оспорената заповед
е издадена от началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол
– компетентен орган по смисъла на чл. 216, ал. 2 и ал. 7 от ЗУТ. Спазено е
изискването за форма, изложени са правни и фактически основания за издаването
на акта.
В хода на административното
производство обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушен е и материалният закон.
По делото не се
спори, че на лицата, които са конституирани в настоящото съдебно
производство като заинтересовани страни, носители на около 2,5 % идеални части от
правото на собственост върху процесните сгради, не е била съобщавана виза за проектиране за строеж „Покриви,
съобразени с компрометираните конструкции на сгради с идентификатори: 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по кадастралната карта на гр. Русе“. По този начин e нарушено
изискването по чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ, издадената виза задължително да
бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ. От съобщаването на
визата започват да текат сроковете за обжалването й. Едва след изтичане
сроковете за обжалване на визата, същата става стабилен административен акт.
Несъобщаването на визата на тези лица, в качеството им на заинтересовани лица
като съсобственици, е довело до невъзможността същата да придобие стабилитета
на влязъл в сила административен акт, поради това издаденото въз основа на нея
строително разрешение е незаконосъобразно. В производството по чл. 216, ал. 2
от ЗУТ, ответникът следва да провери именно изпълнени ли са условията за
издаване на законосъобразно строително разрешение.
Същите тези лица са били лишени и от
възможността да участват, както в производството по издаване на разрешението за
строеж, така и производството по оспорването му по административен ред, по
повод на което е издадена и оспорената в настоящото производство заповед, като не са били установени като съсобственици на
процесните сгради, съответно не са били конститиурани като страни в
производствата. Не са били уведомявани за започване на тези производства, нито
са им били съобщавани и постановените актове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК (ДВ, бр. 77/2018 г. - в сила от
01.01.2019 г.), съществено нарушение на административнопроизводствените правила
при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за
уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт. Т.е. законодателят е приел, че лишаването на гражданин или
организация от възможността за участие като страна в производството по
издаването на индивидуалния административен акт, поради нарушаването на
задължението на административния орган за уведомяване на лицето, винаги е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание
за отмяна на акта. Следва да се отбележи, че и преди приемането на новите
разпоредби, съдебната практика в преобладаващите случаи беше константна, че
нарушението на разпоредбите на чл. 26 от АПК, води и до нарушение на
разпоредбата на чл. 34 от АПК, а неспазването им винаги е съществено нарушение
на административнопроизводствените правила.
Разпоредбата
на чл. 168, ал. 5 от АПК (ДВ, бр. 77/2018 г. - в сила от 01.01.2019 г.) гласи,
че когато съдът установи наличието на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща
преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява
основанията по чл. 146, т. 4 и 5.
Разпоредбите
на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК са процесуални норми, поради което считано от
01.01.2019 г. намират приложение и за заварените производства.
Предвид
изложеното, оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена,
а преписката - върната на Главен архитект на Община Русе. Последният, след надлежното съобщаване на визата на всички заинтересовани по см. на чл.131
вр. чл.140, ал.3, изр. второ от ЗУТ лица, да продължи действията по заявление от 12.10.2017г. на Община Русе за издаване
на разрешение за строеж.
Мотивиран така и на основание чл. 219 от ЗУТ, във вр.
с чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-СЦР-1 от 26.01.2018
г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Северен централен район – Русе, с която са отхвърлени жалбите им срещу
издаденото от Главен архитект на Община Русе Разрешение за строеж № 407 от
08.11.2017 г. за строеж „Покриви, съобразени с компрометираните конструкции на
сгради с идентификатори: 63427.2.639.1, 63427.2.639.2 и 63427.2.639.4 по
кадастралната карта на гр. Русе“, находящ се в урегулиран поземлен имот VI-639, кв. 89, ЦГЧ по плана на гр. Русе, с административен
адрес: ***.
ИЗПРАЩА преписката на Главен архитект
на Община Русе за продължаване на административнопроизводствените действия
съгласно дадените указания.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: