РЕШЕНИЕ
№ 866
гр. Пловдив, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501463 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. В. Л. от гр.***, чрез пълномощника му адв.Д. М.
от АК Пловдив срещу решение № 1477/01.04.2025г. по гр.д. № 17728/2024г. по описа на РС
Пловдив, с което е отхвърлен предявения от Р. В. Л., ЕГН **********, от ***, със съдебен
адрес: ***, адв. Д. М., против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146 (сграда А) – Бизнес център
„България“, ет.4, представлявано от *** С.Р.Я., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за
осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата 24,14 лева, платени от него без
основание на този ответник по сключен между тях в гр. София нищожен Договор за
потребителски кредит № ***/*** г., заедно със законната лихва върху тази сума, като
неоснователен и недоказан.
Отхвърлен е и предявения от Р. В. Л., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, против „Ай
Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район
„Триадица”, бул. „Витоша” № 146 (сграда А) – Бизнес център „България“, ет.4,
представлявано от *** И.М.Ш., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
този ответник да заплати на ищеца сумата 142,73 лева, платено от него без основание
възнаграждение за поръчител по сключен между тях на ***г. в гр. София Договор за
предоставяне на поръчителство, заедно със законната лихва върху тази сума, като
неоснователен и недоказан.
1
Решението се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че е
нищожен договорът за потребителски кредит на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, защото неясен е алгоритъмът за изчисляване на ГПР. Не е спазена
нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Сочи се, че двете търговски дружества са свързани помежду
си и се накърняват добрите нрави по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и
уважаване на предявените искове по чл.55 от ЗЗД. Претендират се разноските по реда на
чл.38 от ЗА.
Въззиваемите търговски дружества „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД са взели
становище по хода на делото в отговори на въззивната жалба и в писмени становища.
Същите намират решението за правилно и искат неговото потвърждаване. Претендират си
разноските за юрисконсултски хонорар и искат насрещното адвокатско възнаграждение да се
определи в справедлив размер съобразно фактическата и правна сложност на казуса.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила, че е безспорно между страните, а и от представените в
тази насока писмени доказателства се установява, че между ищеца Р. В. Л. и ответника
„Кредисимо“ ЕАД е бил сключен в гр. София Договор за потребителски кредит № ***/***г.,
а въз основа на него – сключен и Договор за предоставяне на поръчителство на ***г. в гр.
София между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД. РС Пловдив приема, че не се
установява от събраните по делото доказателства който и да е от двата договора да е
нищожен, а оттук – платените от ищеца на всеки един от двамата ответници суми по
съответния договор да са недължимо платени, без основание, поради нищожност на
посочените договори.
Въззивният съд намира, че е основателно възражението на жалбоподателя - ищец Р. В. Л., че
договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, защото неясен е алгоритъмът за изчисляване на ГПР. Също така не
е спазена нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Според въззивният съд съобразно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин, като неспазването на това изискване е
скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл.19 ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви,
2
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В конкретния договор за потребителски кредит
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД в своите общи условия за всички такива подобни договори
в раздел трети, т.12 е посочил, че ако в неговата стандартна бланка за договор за
потребителски кредит кредитополучателя е посочил че ще предостави обезпечение на
кредита, той е длъжен да представи банкова гаранция до 10 дни от попълване на заявлението
или да сключи договор за поръчителство в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
От тези задължителни за потребителя точки в заявлението е видно, че за същия сключването
на договор за поръчителство е задължително условия за отпускане на кредита. Също така
видно е от договора за поръчителство, че възнаграждението за поръчителство не е включено
в погасителния план по договора за потребителски кредит, а е оформено като отделни
вноски със същия брой вноски и дати на плащане като тези по погасителния план по ДПК.
Видно от справката подадена от кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД /л.76/ тези две вноски са
му плащани на него директно, а не по отделна сметка на поръчителя. Ето защо тези
допълнителни вноски по този ДПК следва да се схващат като общ разход по кредита по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК, защото е възнаграждение за предварително определен
поръчител, като сключването на договора за поръчителство е задължително условие за
получаване на кредита. Но този разход по кредита явно не е бил включен в изчислението на
ГПР по изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК. В казуса е нарушен чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл.19
от ЗПК. Дори без специални познания е видно в казуса, че действителният размер на ГПК
надхвърля с много предвидения в ЗПК максимум. Недействителността на договора за кредит
е специфична по специалната норма на чл.22 ЗПК. При което по този нищожен договор за
потребителски кредит се дължи от потребителя палщане само на чистата стойност на
кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо сумите платени над изплатената чиста стойност на кредита от 1500 лева, а именно
сумата от 24,14 лева като още неразпределена сума се дължи като недължимо платено на
„Кредисимо“ ЕАД, а сумата от 142,73 лева платени по договора за поръчителство се дължи
от „Ай Тръст“ ЕООД като недължимо платено по чл.55 от ЗЗД. Ето защо при основателност
на исковете по основание и размер обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а
исковете да се уважат така като са предявени, в това число и изменението им по размер
прието в съдебно заседание от 30.01.2025г.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в
него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция.
Ето защо в полза на ищеца Р. Л. на основание чл.78 ал.1 от ГПК могат да се присъждат
разноски, но той такива не е правил и е бил освободен от разноски пред първата инстанция.
На неговия пълномощник адв.М. следва да се плати възнаграждение за представената
безплатна правна помощ на ищеца Л. за двете инстанции в размери от по 300 лева за всяка
инстанция или общо 600 лева, което е съобразено с материалния интерес и фактическата и
правна сложност на казуса. Като върху тази сума никакъв размер за ДДС не трябва да се
3
начислява, защото подобно процедиране нарушава принципите и нормите на ЗДДС за
начисляване и плащане на този вид данък. На адв.М. следва да се присъдят и 50 лева за
платена държавна такса за въззивното дело лично от него /л.6/. При това положение всеки
един от ответниците по иска ще дължи лично по общо 325 лева за разноски по това дело.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1477/01.04.2025г. по гр.д. № 17728/2024г. по описа на РС
Пловдив, като вместо това
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146 (сграда А) – Бизнес център „България“,
ет.4 да заплати на Р. В. Л., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Д. М.,
сумата от 24,14 лева, платени от него без основание на този ответник по сключен между тях
в гр. София нищожен Договор за потребителски кредит № ***/***г., заедно със законната
лихва върху тази сума считано от 15.10.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146 (сграда А) – Бизнес център „България“,
ет.4 да заплати на Р. В. Л., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Д. М.,
сумата от 142,73 лева, платено от него без основание възнаграждение за поръчител по
сключен между тях на *** г. в гр. София Договор за предоставяне на поръчителство, заедно
със законната лихва върху тази сума считано от 15.10.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146 (сграда А) – Бизнес център „България“,
ет.4 да заплати на адв. Д. В. М. от АК Пловдив съдебен адрес: *** сумата от 300 лева за
предоставена безплатна правна помощ на Р. В. Л. предоставена пред РС Пловдив и ОС
Пловдив, както и 25 лева за платена държавна такса пред ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146 (сграда А) – Бизнес център „България“, ет.4
да заплати на адв. Д. В. М. от АК Пловдив съдебен адрес: *** сумата от 300 лева за
предоставена безплатна правна помощ на Р. В. Л. предоставена пред РС Пловдив и ОС
Пловдив, както и 25 лева за платена държавна такса пред ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5